№ 119
гр. Нова Загора , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100222 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И.А.А.. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. М.П. М. от АК
Сливен, гр.Нова Загора, ул.„Диньо Нойков” № 39, офис 2 против Г.П.Я.. с ЕГН **********
и постоянен адрес: г***, с която е предявен иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за
лишаване на ответницата от родителски права над децата А.И.А с ЕГН *** роден на
21.11.2010 г. и Н.И.А. с ЕГН ***, роден на 23.08.2016 г. и заплащане на издръжка и
определяне на личните отношения на ответницата с децата.
С исковата молба се твърди, че страните по делото живеели на съпружески начала в
продължение на повече от 10 години, през което време се родили синовете им.
Сочи се че през месец август 2018 г. страните се разделили и ответницата оставила по-
големия си син А. при баща му и заминала за Италия заедно с по-малкия Н. но само няколко
месеца по-късно оставила невръстния Н. на грижите на своята майка и отново заминала за
чужбина, където установила връзка с мъж и родила дете от него.
Разяснява се, че бабата на децата по майчина линия трудно се справяла с грижите на малкия
Н. и той не се чувствал добре в дома. Силно загрижен и за двете си деца ищецът пожелал да
прибере в дома си и по-малкия си син на което ответнатицата и майка й не се
противопоставили.
Така само няколко месеца след раздялата с ответницата ищецът поел изцяло грижите и
издръжката и за двете си малолетни деца, а в непосредствените грижи за тях бил подпомаган
от своите близки - майка и сестра, особено в периодите в които работел в чужбина, за да
1
осигурява средства за собствената си издръжка и тази на децата.
Поддържа се, че ответницата изобщо не била търсила децата си повече от 3 години, не се
обаждала, не се интересувала от живота им, не се ангажирала с каквото и да било свързано с
тях, дори не би познала децата си сега, предвид липсата на каквито и да било контакти
помежду им и твърде ниската възраст на която ги изоставила.
Изтъква се, че освен липсата на елементарна заинтересованост за децата, ответницата не
била участвала по никакъв начин в издръжката им, а откакто двамата с ищеца били
разделени, тя не била изпращала пари и дрехи, подаръци или други необходими вещи за
децата.
Ответницата напълно била забравила за синовете си А. и Н. - не търсела връзка с тях, дори
по телефона или чрез другите средства за комуникация, а децата не познавали майка си.
Посочва се, че ответницата напълно пренебрегнала родителския си дълг да полага грижи и
да дава издръжка на малолетните си синове и то без никаква основателна причина. Сочи се,
че тя е млада, в трудоспособна възраст, работи в чужбина и разполага с финансова
възможност да участва в издръжката им, но до този момент не го била правила, като така
всъщност тя се била самоосвободила от родителските си функции.
Твърди се, че тя не желаела децата да присъстват в живота и налице било твърдо установено
пълно дезинтересиране на ответницата от децата и формалното притежаване на родителски
функции било неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно, нещо повече - пълното
бездействие и пренебрегване на родителския дълг от страна на майката пречело и на бащата
да упражнява родителските права в пълен обем и в защита интереса на децата.
От двамата родители бащата единствен полагал грижи за малолетните А. и Н. и задоволява
всички техни потребности, въпреки това обаче имало множество житейски ситуации в които
се изискват активни действия от двамата родители в защита интересите на децата, което в
настоящия случай не било възможно поради пълното дезинтересиране на ответницата от
тях.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да лиши от
родителски права Г.П.Я.. с ЕГН ********** по отношение децата А.И.А с ЕГН *** роден на
21.11.2010 г. и Н.И.А. с ЕГН *** и на основание чл.134 от СК, моли съда да осъди
ответницата, да заплаща на малолетните си деца А. и Н. чрез техния баща и законен
представител месечна издръжка в размер на по 200 лв. за всяко от тях, считано от датата на
депозиране на настоящата молба в съда – 25.02.2021 г., до настъпване на законови
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, както и да изплати издръжка на децата за минало време за една година
назад, т.е за периода от 23.02.2020 г. до 22.02.2021 г. в общ размер на по 2400 лв. за всяко от
децата, чрез техния баща и законен представител.
2
Моли съда да определи и подходящи мерки, относно личните отношения между ответницата
и малолетните А. и Н..
Ищецът прилага Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
2385/25.11.2010 г. от Община Стара Загора, Удостоверение за раждане, издадено въз основа
на Акт за раждане № 0172/17.08.2017 г. от Община Нова Загора, квитанция за платена
държавна такса и Договор за правна помощ и пълномощно.
Моли съда да изиска социален доклад от Д„СП”, Отдел„Закрила на детето”, гр.Нова Загора
и моли съда да допусне до разпит 3 свидетели.
Съобщението до ответницата със съдебните книжа е получено от Н.А.Д. – баба на
ответницата Г.П.Я.. със задължението да й го предаде.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не е представила писмен отговор по предявения
срещу нея иск.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане” Нова Загора изразено в представения
по делото социален доклад е, че ищеца полага адекватни грижи за отглеждането и
възпитанието на децата, в състояние е да ги обгрижва и възпитава, както и да осигури добро
бъдеще за тях.
Посочва се, че за децата е осигурена стабилна и безопасна семейна среда, гарантираща
правилното им развитие, а основни грижи за тях полага бащата, подпомогнат от своята
майка – баба им С.И.
В доклада се разяснява, че детето А. през учебната 2020/2021 г. е записано и посещава НУ
„Паисий Хилендарски“ гр.Нова Загора, където е ученик в четвърти клас и има изграден
приятелски кръг сред съучениците си.
Детето Н. е записано и посещава ЦДГ „Бодра смяна“ гр.Нова Загора.
И за двете деца се посочва, че са любознателни, спазват всички норми на учебните
заведения, в чист и спретнат вид са и редовно посещават същите.
Относно жилищните условия и среда за детето в доклада се посочва, че жилището, в което
се отглеждат децата А. и Н. е собственост на майката на И.А.А.. – С.И.и е на адрес: *** и
представлява апартамент от жилищна кооперация, който се състои от три стаи, коридор и
санитарен възел, като едната от стаите се ползва самостоятелно от двете деца, обзаведена
съвременно и функционално, с всичко необходимо за тях. Посочва се, че в жилището се
поддържа много добра хигиена, а за децата А. и Н. е предоставено лично пространство,
място за спане и вещи, необходими за ежедневните им нужди.
Относно здравословното състояние на децата се посочва, че детето А. е астматик, а по-
3
малкото дете няма здравословни проблеми.
Относно трудовата заетост, работното време и доходите на бащата И.А.А.. в социалния
доклад се посочва, че той устно декларирал, че работи в Италия, в сферата на селското
стопанство, а майка му в „Паллирия България“ гр.Нова Загора.
При проучването е установено, че се наблюдава емоционална връзка на децата с баща им и
баба им.
По делото са разпитани свидетелите А.А.А. – сестра на ищеца и А.И.А. – без родство.
Свидетелката А.А.А. разяснява, че брат й заминал на 16-17 годишна възраст в Италия,
където се запознали с Г. и се оженили, сватбата направили на следващата година. След 4
години се родил сина им – вече на 11г. и те отишли в Италия с детенцето.
Посочва, че брат й работел, гледал си семейството много добре. Посочва, че второто му дете
родило в Италия. И. работел и имали жилище с майка им, но искали да си имат още едно
жилище.
Твърди, че той работи, а ответницата си гледала детето в Италия и изведнъж се прибрала с
двете си дечица, като той останал в Италия още за 1-2 месеца в края на юли 2018 г.
Тя уж дошла в България да гледа за жилище, като той я изпратил с някаква сума пари и
останал да вземе последната заплата, но се случило друго.
Посочва, че през август 2018 г. голямото дете било оставено от ответницата на 6 години, с
една найлонова торбичка на майка й, уж да се грижи за малкото дете, че има работа и
изчезнала с първия им братовчед. Купули кола и не знаеят изобщо къде е тя.
Свидетелства, че ответницата забременяла, и има в момента дете на 2 години, което не е от
брат й, а от братовчеда и станалотака, че не може да се грижи за второто дете, което също
оставила на майка й.
Майка й на Г. дала детето с пълномощно на брат й. Вече брат й се грижел и за другото дете.
Излага, че навсякъде имал затруднения – със записването на училище, вземането на децата
на почивка, навсякъде искали майка.
Твърди, че ответницата изобщо на никого не се обаждала и са чули, че има дете и са в
Италия. Даже брат й, от майка й взел детето, а Н. бил припознат на по-късен етап. Страните
живеели без граждански брак.
Свидетелства, че ответницата не била изпращала никакви пари и вещи. Той бил всичко – и
майка, и баща.
Сочи, че са разбрали, че е наркоманка. Тя не можела да се грижи за детето си, оставяла го на
4
други хора. Братовчед й също бил наркоман.
И. имал постоянна работа в Италия. Той искал тука да учат децата му, да са образовани.
Големият искал да се запише в училище „Христо Ботев“. Лятото на море, по почивки за
един, два месеца, пак да ги върне и майка ми тука в България да помага.
Свид.А.И.А. посочва, че са приятели с И. и познава Г.. Към момента не били заедно, като от
10 години били женени, а от 3 години били разделени. Те двамата имали две деца. Малкия -
Н. големия М. турското име, а българското А..
Твърди, че бащата се грижел за децата и му помагали майка му и сестра му. Майката на
децата не поддържала връзка с децата.
Разяснява, че с И. си споделяли и той му казал, че тя не питала за децата си и не искала да
ги вижда, не поддържали връзка по телефона – по никакъв начин. Говорил с М. и той му
казал, че изобщо не я иска. И. ги събирал за празници, майката не присъствала, не се
обаждала по телефона, не получавали пари и подаръци от майката.
Бащата издържал децата и майка му ги гледала. И. работел в Италия от много време и
изпращал всяка седмица пари на майка си за децата. Не му е споделял да има проблеми.
Засега не бил вземал децата, защото учат. За екскурция и почивка искал да ги вземе.
Посочва, че не знае къде е Г. къде, но знае че преди време избягала с братовчед му и чул, че
е женена и имала друго дете. Ответницата била оставила детето на майка си, не можела да
го гледа ,защото се омъжила и имала друго дете и го дала на бабата. И. го видял в Италия и
го взел. И. се грижел за децата.
Прокурор С. счита, че с оглед събраните гласни и писмени доказателства, намира исковата
молба, предявена от И.А.А.. следва да бъде уважена.
Счита, че са налице законовите предпоставки и събрани надлежни доказателства в тази
връзка за лишаване на майката Г.П.Я.. от родителски права, спрямо децата Н. и А.. Съгласно
разпоредбата на чл.132 от СК ал.1, т.2, съдът може да лиши от родителски права, при трайно
неполагане на грижи за децата и неплащане на издръжка за тях. Счита, че от събраните по
делото доказателства се изясни, че от няколко години майката е дезинтересирана по
отношение на децата, по отношение на тяхната издръжка, отглеждане, грижи,
необходимости, поради което е налице признака трайност, предвиден в чл.132 от СК. Счита,
че едно такова решение е в интерес на децата. Установило се, че към момента в
продължителен период от време, бащата изцяло бил ангажиран с отглеждането и
възпитанието на децата. Счита, че следва да съдът да уважи претенцията на ищеца за
лишаване на майката от родителски права и предоставяне на децата на бащата.
5
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото И.А.А.. с ЕГН ********** и Г.П.Я.. с ЕГН ********** са родители на
децата А.И.А с ЕГН *** роден на 21.11.2010 г. и Н.И.А. с ЕГН ***, роден на 23.08.2016 г.,
видно от приложените удостоверения за раждане.
За децата към настоящия момент се грижи единствено ищецът, подпомаган от майка си. От
своя страна ответницата от повече от три години не поддържа никаква връзка с децата и
бащата и не се интересува от тях.
Ищецът е живеел с ответницата на семейни начала в продължение на около 10 години.
Връзката между ответницата и децата е разрушена, периода от време, през който тя се е
дезинтересирала от децата и липсата на каквото и да било отношението към тях, от около 3
години до настоящия момент е налице, видно от представените по делото гласни
доказателства и фактическата обстановка.
Ответницата забравила за синовете си А. и Н. и в продължение на повече от 3 години не е
търсила децата си, не поддържа връзка с тях, дори и по телефона, не е участвала със
средства за издръжката им.
Ответницата напълно се е дезинтересирала от синовете си, пренебрегнала е родителския си
дълг - да полага грижи и да дава издръжка за тях и то без никаква основателна причина.
От своя страна ищецът по делото - бащата И.А.А.. полага адекватни грижи за синовете си
А. и Н. и задоволява всички техни потребности.
Представени са писмени и устни доказателства по делото, като социалния доклад и
свидетелските показания потвърждават посочената фактическа обстановка.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Преценката на искането за лишаване от родителски права като основателно, предвид
разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от СК предполага правния извод на съда за наличието на
две кумулативно дадени от закона предпоставки: 1/ виновно бездействие от страна на
родителя - неполагане на грижи за детето и неизпълнение на задължението за издръжка и 2/
6
това цялостно неизпълнение да е трайно.
По отношение на първата предпоставка, съдът приема за установено наличието й, с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелите
А.А.А. и А.И.А., бащата на децата след раздялата с майката полага необходимите грижи,
докато тя се е дезинтересирала изцяло от тях и не изплаща издръжка за тяхното отглеждане,
като избягала с друг мъж в чужбина.
Съдът дава вяра показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират с доклада
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр.Нова Загора.
В тежест на ищеца бе да докаже, че връзката между ответницата и децата е разрушена,
периода от време, през който тя се е дезинтересирала от детето и какво е отношението й към
тях, от раждането им до настоящия момент.
По делото липсват каквито и да е доказателства за времето след раздялата на двамата
родители, да е била налице основателна причина за подобно поведение, напротив майката не
е правила опити да се свърже с децата и да осигури присъствие в живота им, нито по
какъвто и да било начин да допринесе за отглеждането им.
Предвид горното, следва да се приеме, че ответницата произволно и укоримо е
пренебрегнала родителските си функции и задължения, вменени й от закона и морала.
По отношение на втората предпоставка за основателността на претенцията - неизпълнението
на родителското задължение за грижи и издръжка да е трайно, съдът взе предвид следното:
съгласно константната съдебна практика, критерий за преценка във всеки конкретен случай,
следва да бъде житейската практика и морал; в конкретната правна хипотеза, укоримото
виновно поведение на майката продължава непрекъснато за неоправдано дълъг период от
време – повече от три години към настоящият момент. Следователно, безспорно е наличието
и на втория елемент от фактическия състав на чл.132, ал.1, т.2 от СК.
Предвид изложеното, съдът прави извода за основателност на искането на И.А.А.. за
лишаване на Г.П.Я.. от родителски права по отношение на малолетните деца А.И.А с ЕГН
*** роден на 21.11.2010 г. и Н.И.А. с ЕГН ***, роден на 23.08.2016 г.
С оглед императивната разпоредба на чл.134, т.2 от СК, съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения на ответницата с детето, като преценявайки, че
емоционалната връзка към настоящият момент между децата и ответницата липсва, намира
за адекватен такъв, а именно всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 часа до 18.00
часа.
Като последица от предоставяне непосредственото упражняване родителските права на
бащата, то следва майката да бъде осъдена, да заплаща на малолетните си деца ежемесечна
парична издръжка.
7
Относно размера на месечна издръжка на малолетните деца А. и Н. която майката Г.П.Я..,
следва да заплаща, чрез нейния баща и законен представител И.А.А.., последният
претендира да бъде в размер на по 200.00 лв., считано от депозирането на исковата молба –
25.02.2021 г., както и да заплати издръжка на децата за минало време за една година назад,
т.е периода от 23.02.2020 г. до 22.02.2021 г. в общ размер на по 2400 лв. за всяко от децата,
чрез техния баща и законен представител, съдът също намира претенцията за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние
следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на децата. Конкретният
размер на тази издръжка е функция от потребностите на самите деца и възможностите на
родителите им – чл.142, ал.1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в
нормата на чл.142, ал.2 от СК, т.е една четвърт от размера на минималната работна заплата
или за 2021 г. се равнява на 162.50 лв. (1/4 от 650.00 лв.).
В случая децата са родени съответно А. на 21.11.2010 г. и Н. на 23.08.2016 г. , като към
настоящия момент са навършили 10 години и 4 години. От представените социални доклади
се установява, че децата се отглеждат в дома на бабата по бащина линия, посещават
училище и детска градина.
Съдът намира, че издръжката на децата на този етап, предвид възрастта им, се влияе от
разходи, свързани с учебни помагала, пособия и прочие.
Децата на този етап от развитието си се нуждаят от добри жилищно-битови условия,
разнообразна и здравословна храна, облекло и обувки с оглед възрастта и бързото им
физическо израстване на детето, средства за лична хигиена и играчки.
По отношение на детето А. в социалния доклад се посочва, че има астма, като евентуално
могат да възникнат грижи и повишени разходи в този аспект.
В рамките на производството не са събрани надлежни доказателства и по отношение на
финансовите средства, реализирани от ответницата Г.П.Я... От твърдяното от бащата става
ясно, че към момента майката работи в чужбина, млада е, в трудоспособна възраст е и живее
в Италия.
На този етап от развитието на децата, предвид възрастта и нуждите им и отчитайки
изложеното по-горе, съдът намира за справедливо да бъде определена издръжка в размер на
по 200.00 лв. месечно за всяко от тях, до настъпването на законови обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване.
Относно разноските:
На основание чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК във вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси,
8
който се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена, да заплати
държавна такса в общ размер на 576.00 лева, с оглед присъдената издръжка занапред от по
200.00 лева месечно.
Независимо от изхода на спора, предвид липсата на отправено искане в полза на ищеца, не
следва да се присъждат разноски за производството.
Ето защо и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА, на основание чл.132, ал.1, т.2 СК, Г.П.Я.. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: г*** ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, спрямо децата А.И.А с ЕГН *** роден на
21.11.2010 г. и Н.И.А. с ЕГН ***, роден на 23.08.2016 г., поради трайно неполагане грижи и
недаване на издръжка за децата без уважителна причина.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.134, т.2 СК, режим на лични контакти на Г.П.Я.. с ЕГН
********** с децата А. И.ов А. с ЕГН ********** и Н.И.А. с ЕГН ***, всяка първа и трета
неделя от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа.
ОСЪЖДА майката Г.П.Я.. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: г***, ДА
ЗАПЛАЩА МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в полза на децата А.И.А с ЕГН *** роден на
21.11.2010 г. и Н.И.А. с ЕГН ***, роден на 23.08.2016 г., чрез техния баща и законен
представител И.А.А.. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** в общ размер
400.00 лв. /четиристотин лева/ - по 200.00 лв. /двеста лева/ на всяко от децата, считано от
25.02.2021 г. до настъпване на прекратяващо или изменящо издръжката основание, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и ДА ЗАПЛАТИ издръжка за минало
време за една година назад за периода от 23.02.2020 г. до 22.02.2021 г. в общ размер на
4800.00 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ - по 2400.00 лв. /две хиляди и четиристотин
лева/ за всяко от децата.
ОСЪЖДА Г.П.Я.. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Нова Загора, сума в размер на 576.00 лв. /петстотин
седемдесет и шест лева/ – представляваща държавна такса по отношение на уважените
претенции за издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, на основание чл.136 от СК, препис от същото да се
9
изпрати на Община Нова Загора за вписване на постановеното лишаване от родителски
права, както и на Дирекция „Социално подпомагане” Нова Загора, за сведение и
предприемане при необходимост на мерки по ЗЗДет.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10