№ 90
гр. гр.Несебър, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20242150200278 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Л. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ап.26 против Наказателно постановление № 23-0304-001676 от 09.01.2024г. на
Началника на РУ Несебър при ОДМВР-Бургас, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателката Б. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за административно
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на
жалбоподателката са наложени административни наказания – глоба в размер на 100
/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за
административно нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП. Моли се съдът да
отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателката Б. се явява лично и поддържа жалбата
си. Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
1
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 22.12.2023г., около 22.30 часа, на главен път I-9, 207,500 км, в посока
Варна-Бургас, при управление на собствения си лек автомобил Тойота Ярис с рег.№
*** с несъобразена скорост, жалбоподателката Б. изгубила управлението на
автомобила и излязла в дясно от пътното платно, като допуснала самостоятелно ПТП с
материални щети. След това, същата напуснала мястото на ПТП без да уведоми и
изчака контролните органи. За така установеното нарушение, на жалбоподателката Б.
бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на акта, жалбоподателката попълнила декларация по
чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че на процесната дата – 22.12.2023г., около 22.50
часа, тя е управлявала собствения си автомобил /л.16/. При връчването на акта, същата
не е направила възражения.
Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала
жалбоподателката Б., която сезирала съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същата сочи, че процесната
вечер бързала да посрещне дъщеря си от гарата, поради което се движела с превишена
скорост. Сочи, че участъка, в който е настъпило ПТП бил слабо осветен. След
допускане на ПТП, тъй като закъснявала и не искала да остави дъщеря си сама на
гарата, не изчакала полицията, хванала такси и оставила автомобила си на пътя с
намерението да го прибере на връщане. Заявява, че няма пострадали и имуществени
щети вследствие на ПТП. Пред съда, жалбоподателката Б. не оспорва настъпването на
ПТП и заявява, че ако не е бързала толкова много, щяла да остане на място и да подаде
сигнал до полицейските органи. Сочи, че след настъпването на ПТП преместила
автомобила в банкета, за да не е на пътя. Моли да бъде заменено или намалено
наложеното й административно наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй
като автомобила й бил жизнено необходим.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Съдът не установи наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение
фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него
2
наказателно постановление и се потвърждават от показанията на актосъставителя С. С.
– младши автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър. Същият установява пред съда, че е
получил докладна записка от мл.автоконтрольор Орхан Ибрям, в която последният
отразил, че на 22.12.2023г., около 22.30 часа, посетил самостоятелно ПТП по главен
път I-9, 207 км /до магазин бора Бора/, където установил л.а. Тойота Ярис, водачът на
който не бил на место. По регистрационният номер бил установен собственика на
автомобила – жалбоподателката Б.. Същата била призована в РУ на МВР-Несебър,
където й бил съставен АУАН затова че след допускане на ПТП, е напуснала
местопроизшествието без да уведоми и изчака органите на пътна полиция.
Актосъставителят С. потвърждава пред съда, че участъка в който е станало ПТП е
слабоосветен.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
По делото не се спори, че на 22.12.2023г., около 22.30 часа, при движение с
несъобразена скорост с атмосферните условия, релефа на местността, с конкретните
условия на видимост и интензивността на движението, жалбоподателката Б. е
допуснала самостоятелно ПТП, след което е напуснала местопроизшествието, без да
уведоми контролните органи на МВР. Неотносими по делото са изложените от
жалбоподателката причини за поведението й като участник на пътя, а именно, че я
задържали на работа и че бързала да посрещне дъщеря си на гарата. Само щастлива
случайност в случая е предотвратила по-тежки последици от настъпилото ПТП. С
оглед на това, съдът намира за доказано извършването на вмененото във вина на
жалбоподателката нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което същата е била
законосъобразно санкционирана на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателката наказание – глоба в размер на 200 лева за така
установеното нарушение, е определено в предвидения от закона фиксиран размер,
поради което съдът счита, че съответства на характера и степента на обществена
опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдейства в максимална степен за
постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от
ЗАНН.
Недоказано по делото остана второто нарушение – по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от
ЗДП, за което Б. е била санкционирана. Съгласно цитираната разпоредба, водачът на
ППС, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са пострадали
хора, да остане на място и да изчака пристигането на компетентните органи. В случая,
безспорно липсва един от признаците а именно, наличието на пострадали хора, за да
може деянието да бъде квалифицирано като нарушение на чл.123 ал.1, т.2, б.б от ЗДвП.
В случая е налице несъответствие между словесната и цифрова квалификация на
деянието, което само по себе си е основание за отмяна на наказателното
постановление в тази му част, поради неправилно приложение на материалния закон.
3
По разбиране на настоящия състав и изхождайки от установената фактическа
обстановка по-скоро е следвало деянието да бъде определено като такова по смисъла
на чл.123, ал.1, т.3, б.а от ЗДвП, при която норма са налице изисквания да са
настъпили само имуществени вреди.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за частично
основателна, поради което атакуваното наказателното постановление следва да бъде
отменено, в частта му, досежно наложените на жалбоподателката Б. административни
наказания по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, и потвърдено в останалата му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 и т.5 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0304-001676 от 09.01.2024г. на
Началника на РУ Несебър при ОДМВР-Бургас, в частта му, с което на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Л. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр.***, ап.26, са наложени административни наказания – глоба в
размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца за административно нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0304-001676 от
09.01.2024г. на Началника на РУ Несебър при ОДМВР-Бургас, в останалата му част, с
което с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на на Л. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ап.26, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за административно
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4