Р Е Ш Е Н
И Е
№ 252 23.11.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 248 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
НАЧАЛНИК
ГРУПА „ПЪТЕН КОНТРОЛ“ КЪМ СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ РУ – ДУПНИЦА ПРИ
ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес: гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 обжалва решение
№313/23.08.2023г. по а.н.д.№660/2023г. на РС - Дупница. Релевира касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане свързва с доказано нарушение и спазване на
процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
В
писмен отговор ответника К.Х.Ч. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
деловодни разноски. В писмена защита неговия баща претендира пътни разноски за
гориво, като представя доказателства за същите.
Представителят
на КОП дава заключение, че оспореното решение е правилно и обосновано и моли да
се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №23-0348-000429/30.05.2023г. на началник група
„Пътен контрол“ към сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Дупница при ОДМВР –
Кюстендил, с което на К.Х.Ч. са наложени следните административни наказания:
1/за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100лв. и
2/за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 12.05.2023г. около 00:07
часа в гр.Дупница на кръстовището, образувано от ул.“Сакомовско шосе“ и
ул.“Орлинска“, регулирано с работеща трисекционна светофарна уредба деецът е
управлявал посочения в НП лек автомобил, като движейки се по ул.“Орлинска“
извършил маневра завой на ляво по ул.“Самоковско шосе“. В близост преминал
патрул от група „ОРР“ в РУ - Дупница. След преминаване през кръстовището и
движейки се след автомобила на дееца полицейските служители, между които и св.С.С.
спрели лицето и извикали за съдействие св.Н.С.. Последният съставил АУАН на
водача по твърдения на св.С. за управление на автомобила без поставен
обезопасителен колан и за несъобразяване на поведението със светлинните сигнали
на светофарната уредба, като преминал през кръстовището при забраняващ червен
сигнал. Посочената фактическа обстановка съдът е възприел от приетите писмени
доказателства /АУАН/. Показанията на свидетелите съдът е установил като
изключително лаконични, в голяма степен неясни и общи без конкретика за случая.
Съдът е констатирал, че нито един от свидетелите не е посочил дали поддържа
написаното в АУАН и не си спомнят случая.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна липса на формални
нарушения на процедурата по ЗАНН, но недоказани деяния. Според съда, по делото
не са събрани достатъчно категорични и безспорни доказателства за посочените в
НП деяния, т.к. показанията на свидетелите не са относими към конкретния
случай. Следователно, липсват доказателства, потвърждаващи констатациите в
АУАН. Съдът е коментирал, че въпреки изграденото на място видеонаблюдение от
общината, актосъставителят и АНО не са предприели действия за проверка,
изземване и приобщаване на записи на преминаването на автомобила през
кръстовището в срока за тяхното съхранение, който срок към момента на изискване
на записа от съда е изтекъл. С оглед забраната по чл.303 от НПК във вр. с чл.84
от ЗАНН и изцяло опроверганата доказателствена сила на АУАН поради липса на подкрепящи го доказателства съдът е отменил
оспореното НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Правилен
е решаващият извод на съда за недоказани деяния.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН, като е предприел необходимите процесуални действия за разкриване
на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими,
допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност
на НП поради недоказаност на обвиненията за извършени от дееца деяния.
Единственото потвърждаващо доказателство е приобщения АУАН. АУАН е редовно
съставен и на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното. В рамките на съдебното производство обаче действа и забраната
по чл.303 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съгласно която решението не може да
почива на предположения. Това означава, че дееецът се признава за виновен,
когато обвиненията са доказани по несъмнен начин. Такова несъмнено доказване по
делото на районния съд отсъства. АНО не е ангажирал доказателства за доказване
на обвиненията в НП, а в резултат на предприетите от съда допустими и
достатъчни процесуални средства не са събрани доказателства за извършени противоправни
деяния. От приобщените показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН не се установява
в никаква степен конкретиката по обвиненията. Свидетелите не си спомнят случая,
а очевидеца св.С. след предявяване на АУАН няма спомени за конкретната
ситуация. От друга страна, отсъства възможност за приобщаване на записа от
видеонаблюдението на кръстовището. При тази доказателствена съвкупност,
правилна е преценката на районния съд за недоказани деяния. Дължима е отмяна на
оспореното НП, както правилно е процедирал районния съд.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Ответникът
няма право на деловодни разноски, т.к. липсват сторени от него такива.
Претенцията за разноски на баща му е неоснователна, т.к. лицето не е
пълномощник на ответника поради липса на депозирано пълномощно за касационната
инстанция по правилата на чл.33 във вр. с чл.32, т.2 от ГПК във вр. с чл.144 и
чл.228 от АПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №313/23.08.2023г.
по а.н.д.№660/2023г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.