Номер IV-276 Година 2020,11 декември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
Секретар Ваня Димитрова
Прокурор
разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 2365/2020г,
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260100/24.08.2020г., постановено от Районен съд - Бургас по гр.д, № 609/2020г. С това решение съдът е приел за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев" № 25, ет.2, офис № 4, представлявано от управителя Димитър Бориславов Бончев, че И.П.М., ЕГН: ********** от *** му дължи следните суми:
484,26 лева - изискуема главница по договор за паричен заем № 1182-31192/17.01.2018г.;
44,54 лева - договорна лихва за периода от 25.08.2018г. до 25.01.2019г.;
47,52 лева - възнаграждение за допълнителни услуги за периода от 25,08.2018г. до 30.10.2019г.;
356,40 лева - застрахователна премия по договора за допълнителни услуги;
32,45 лева - обезщетение за забава за периода от 22.04.2018г. до 01.04.2019г.;
законна лихва върху главницата, начислена от датата на подаване на заявлението по чл.410 -31.10.2019г. до окончателното изплащане.
За тези суми е издадена заповед за изпълнение №4118/01.11.2019г. на БРС по ч. гр. дело № 9314/2019г.
Подадена е въззивна жалба от И.М. против решение № 260100/24.08.2020.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и оспорва изводите на съда за дължимост на процесиите суми. Не посочва доказателства. В съдебно заседание М. се представлява от особен представител - адвокат Марио Марков, който е назначен при условията на чя.47, ал.6 от ГПК. Адвокат Марков поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за уважаването й. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата. В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява от процесуален представител. Становището на дружеството по спора е отразено в писмена молба, приложена по делото.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 31.10.2019г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение против длъжника И.П.М. за следните суми:
484,26 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит; 44,54 лева - договорна лихва за периода от 25.08.2018г. до 25.01.2019г.; 47,52 лева - такса за допълнителни услуги по договор;
356,40 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.08.2018г. до 25.01.2019г.; 32,45 лева - лихва за забава по договор за заем за периода от 25.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда; 24,79 лева -лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 25.08.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва. В обстоятелствената част на заявлението търговското дружество посочва, че вземането му произтича от договор за заем № 1182-00031192/17.01.2018г. и договор за допълнителни услуги към заем № 1182- 00031192/17.01.2018г.( сключени между „Микро Кредит“ АД и И.П.М.. Заявителят твърди, че вземането на кредитора, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, разноски, такси и комисионни, му е прехвърлено с договор за цесия от 10.12.2018г. и длъжникът е уведомен за това по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
На 01.11,2019г. Районен съд- Бургас издава заповед № 4118 за изпълнение на парично вземане, с която разпорежда на длъжника И.П.М. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД посочените в заявлението суми и сумата от 75,00 лева - разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена по реда на 47, ал.6 от ГПК, а на кредитора е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
На 30.01.2020г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД подава искова молба срещу И.М. с правно основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК за сумата от 989,96 лева. В молбата дружеството-ищец описва фактическите и правни основания на своето вземане и твърди, че длъжникът е заплатил сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. В подкрепа на твърденията си, ищецът представя писмени доказателства.
В отговор по чл.131 от ГПК особеният представител на ответната страна прави възражение за недействителност на договора за допълнителни услуги като договор, който е съставен с цел заобикаляне на ограничението по чл.19, ал,4 от ГПК.
На 24.08.2020г. Районен съд - Бургас постановява решение, с което приема за установено, че И.П.М. дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сума в общ размер на 989,96 лева, представляваща сбор от следните суми: 484,26 лева - главница по договор за потребителски кредит; 44,54 лева - договорна лихва за периода от 25.08.2018г. до 25.01.2019г,; 47,52 лева - такса за допълнителни услуги по договор; 356,40 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.08.2018г. до 25.01.2019г.; 32,45 лева - лихва за забава по договор за заем за периода от 25.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда; 24,79 лева -лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 25.08.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.10.2019г. до окончателното й изплащане. За да постанови това решение, съдът приема, че договорът за заем е действителен, тъй като отговаря на императивните изисквания на чл.11 и чл.12 от ЗПК и уговореният от страните ГПР не надвишава определения в чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл,86 от ЗЗД максимален размер. Съдът приема още, че договорът за допълнителни услуги е действителен и отхвърля възражението на ответника за нищожност на същия на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл,269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо - произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредите недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т.9. В конкретния случай от съдържанието на договора за потребителски кредит се установява, че същият е съобразен с изискванията на ЗПК. Към договора са приложени общите условия на кредитора, а годишният процент на разходите по кредита не надвишава максималния размер, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.86 от ЗЗД, При това положение, не може да има съмнение, че договорът за заем е породил желаните от страните правни последици и подлежи на изпълнение. Като е достигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.
Неоснователно е възражението на въззивната страна за нищожност на договора за допълнителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.Юа, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретния случая предмет на договора за допълнителни услуги е сключената с посредничеството на кредитора застраховка „Премиум Живот“ с покрити рискове смърт, трайна пълна неработоспособност над 50% в следствие на заболяване или злополука и хоспитализация вследствие на заболяване или злополука. Вноските, които заемополучателят се е задължил да заплаща по договора за застраховка не могат да се квалифицират като такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Поради това, възражението за нищожност, основано на противоположното твърдение, е неоснователно.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд - Бургас в размер на 350 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В полза на особения представител на въззивника следва да се заплати сумата от 300 лева, която не е внесена авансово от ответната страна. Задължен за заплащането й е въззивника М..
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, IV въззивен състав:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260100/24.08.2020г., постановено от Районен съд - Бургас по гр.д. № 609/2020Г.
ОСЪЖДА И.П.М., ЕГН: ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, 6ул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.2, офис № 4, представлявано от управителя Димитър Бориславов Бончев съдебни разноски в размер на 350 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.П.М., ЕГН: ********** от *** да заплати на адвокат Марио Михайлов Марков със служебен адрес в гр.Бургас, ж.к.'Лазур“, бл.79, вх.2, ет.2 сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: