№ 1745
гр. София, 14.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110164165 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от В. Д. М. против Прокуратурата на Република
България, уточнена с молби от 11.09.2023 г. и 07.03.2024 г., в която са изложени твърдения,
че на 02.10.2015 г. на входа на гр. Бургас колата на ищцата била спряна от полицейски
автомобил и по нареждане на полицейските служители същата ги последвала до сградата на
ОД на МВР-Бургас. Ищцата узнала от полицейските служители, че мъжът, с който живеела
на семейни начала и с когото предстояло да сключи граждански брак М.Г.М., е задържан по
повдигнати обвинения. В полицейското управление на ищцата била показана заповед за
обиск и претърсване, след което били претърсени автомобилът и домът и вилата на
родителите в с. З., намиращо се в близост до гр. Бургас. Междувременно бил претърсван и
апартамента на ищцата в гр. София. Ищцата поддържа, че въпреки обстоятелството, че
срещу нея не било повдигнато обвинение за извършване на престъпление, при
претърсването били иззети лични нейни вещи - няколко мобилни телефона, лаптоп, таблет,
фотоапарат, дебитни и кредитни карти, флаш-памети, работен тефтер със записани в него
контакти, ангажименти и дати на събития и друга работна информация, печати на фирми,
карти за намаление от вериги бензиностанции, отрязъци с ПИН кодове за карти и др. В
исковата молба са изложени твърдения, че след приключване на претърсванията в гр. Бургас
ищцата била върната в сградата на ОД на МВР-Бургас където била държана в продължение
на повече от 12 часа. Ищцата поддържа, че била разпитана във връзка с работата на нейният
партньор М.Г.М. и бил указван натиск да изнесе компрометираща информация относно
него. В исковата молба са изложени твърдения, че партньорът на ищцата бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 357, ал. 1, пр. 1 вр. ал. 1 във
вр. чл. 26, ал. 1 НК, като с Решение № 273/16.01.2020 г. на ВКС била оставена в сила
присъда на Апелативен съд-София, с която М.М. бил признат за невиновен за извършване на
соченото престъпление. Ищцата поддържа, че изтеклите пет години от извършването на
действия по претърсване и изземване от 02.10.2015 г. до окончателното оправдаване на
нейния партньор били съсипани от скалъпеното от ответника наказателно производство,
което се отразило изключително негативно върху емоционалното състояние, семейните
взаимоотношения и бизнеса . В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на
повдигнатото обвинение на М.М. В. М. претърпяла редица имуществени и неимуществени
вреди. С молба-уточнение от 07.03.2024 г. ищцата поддържа, че иззетите й лични вещи –
мобилни телефони, фотоапарат „Сони“, таблет с калъф, преносим компютър „HP“, флаш-
памет „Тошиба“, дистанционно устройство „Benica” на стойност 6315 лева били напълно
унищожени след изземването. В исковата молба са изложени твърдения, че вещите били
1
върнати на 07.07.2020 г. в напълно негоден вид – подгизнали от вода, ръждясали, раздути,
покрити с тиня и мухъл. Ищцата поддържа, че другите иззети вещи макар сами по себе си да
не са на висока стойност, са имали огромно значение за нея, тъй като на тях е съхранявано
голямо количество информация свързана с работата – телефонни номера, адреси, контакти
на партньори, работни графици, презентации, рекламни клипове, снимки и клипове на
организирани от нея събития и пр. В исковата молба са изложени твърдения, че изземването
на вещите създало огромни затруднения в работата на ищцата, които довели до
прекратяване на сключени договори и други проблеми с партньори и клиенти. С молба-
уточнение от 07.03.2024 г. ищцата поддържа, че в резултат на изземването на вещите били
провалени няколко сключени договора за организиране на събития, като вместо да получи
възнаграждение в размер на 3700 лева В. М. следвало да заплати неустойка за неизпълнение
в размер общо на 1900 лева. По изложените твърдения е направено искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата в размер на 11915 лева, явяваща се обезщетение за
претърпени имуществени вреди – сбора от стойността на иззетите вещи 6315 лева,
заплатени неустойки за неизпълнение на договори в размер на 1900 лева и пропуснати ползи
от неполучаване на възнаграждение по договори за събития в размер на 3700 лева. Ищцата
поддържа, че извършеното претърсване в жилището я компрометирали пред съседите,
които дълго време след това коментирали в социалните мрежи случилото се. В исковата
молба са изложени твърдения, че в периода, в който по отношение на М.М. била взема мярка
за неотклонение „задържане под стража“ в жилищната сграда многократно идвали
полицейски служители, които звънели по вратите на съседите и събирали информация дали
са виждали обвиняемия да излиза от дома си. Ищцата поддържа, че паркираната пред
сградата полицейска кола допълнително способствала за негативния имидж на М.В.М. в
обществото. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на извършените
полицейски набези и множеството публикации във връзка с воденото досъдебно
производство ищцата се срамувала и притеснявала да се появява пред съседите си. Ищцата
поддържа, че през целия период на наказателното производство и особено по време на
фазата на досъдебното производство била подложена на силен емоционален стрес, като
задържането на партньора , множеството призовавания за разпит, упражненият натиск да
свидетелства срещу М.М., отправените от разследващите заплахи, извършването на
претърсване и изземване включително и допуснати неофициални прониквания в жилището