МОТИВИ: Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против Д.Д.Д.
***, живуща в за това, че на 31.05.2018 година, в ***, като непълнолетна, но
могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, в съучастие като извършител с М.Д.М. *** - извършител и Д.Е.А., В.Е.А. и М.М.И.
*** - подбудители, отнела чужди движими вещи в големи размери - 1 брой метална
каса на стойност 32 лева; паричната сума от 2 700 лева; паричната сума от 17
300 швейцарски франка с левова равностойност 29 356,20 лева и паричната сума от
1 500 евро с левова равностойност 2 933,75 лева, всичко на обща стойност 35
021,95 лева от владението на Е. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал. ІІ във вр. с чл. 194
ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ във вр. с чл. 63 ал. І т. 2 от НК.
Обвинението
е и против М.Д.М. *** за това, че на 31.05.2018 година, в ***, в съучастие като
извършител с Д.Д.Д. *** - извършител и Д.Е.А., В.Е.А. и М.М.И. *** -
подбудители, отнела чужди движими вещи в големи размери - 1 брой метална каса
на стойност 32 лева; паричната сума от 2 700 лева; паричната сума от 17 300
швейцарски франка с левова равностойност 29 356,20 лева и паричната сума от 1
500 евро с левова равностойност 2 933,75 лева, всичко на обща стойност 35
021,95 лева от владението на Е. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал. ІІ във вр. с чл. 194
ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК.
Повдигнато
обвинение е и против Д.Е.А. *** за това,
че в края на месец май 2018 година, в ***, в съучастие като подбудител с В.Е.А.
*** - подбудител и М.М.И. *** - подбудител, умишлено склонил непълнолетната Д.Д.Д.
*** и М.Д.М. ***, на 31.05.2018 година, в ***, да отнемат чужди движими вещи в
големи размери - 1 брой метална каса на стойност 32 лева; паричната сума от 2
700 лева; паричната сума от 17 300 швейцарски франка с левова равностойност 29
356,20 лева и паричната сума от 1 500 евро с левова равностойност 2 933,75
лева, всичко на обща стойност 35 021,95 лева от владението на Е. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195 ал. ІІ във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ от НК.
Внесеният
обвинителен акт е и против подсъдимия В.Е.А. *** за това, че в края на месец
май 2018 година, в ***, в съучастие като подбудител с Д.Е.А. *** - подбудител и
М.М.И. *** - подбудител, умишлено склонил непълнолетната Д.Д.Д. *** и М.Д.М. ***,
на 31.05.2018 година, в ***, да отнемат чужди движими вещи в големи размери - 1
брой метална каса на стойност 32 лева; паричната сума от 2 700 лева; паричната
сума от 17 300 швейцарски франка с левова равностойност 29 356,20 лева и
паричната сума от 1 500 евро с левова равностойност 2 933,75 лева, всичко на
обща стойност 35 021,95 лева от владението на Е. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал. ІІ във вр.
с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ от НК .
Обвинението
е и против подсъдимия М.М.И. *** за това, че в края на месец май 2018 година, в
***, в съучастие като подбудител с Д.Е.А. *** - подбудител и В.Е.А. *** -
подбудител, умишлено склонил непълнолетната Д.Д.Д. *** и М.Д.М. ***, на
31.05.2018 година, в ***, да отнемат чужди движими вещи в големи размери - 1
брой метална каса на стойност 32 лева; паричната сума от 2 700 лева; паричната
сума от 17 300 швейцарски франка с левова равностойност 29 356,20 лева и
паричната сума от 1 500 евро с левова равностойност 2 933,75 лева, всичко на
обща стойност 35 021,95 лева от владението на Е. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои –престъпление по чл. 195 ал. ІІ във вр. чл. 194 ал. І във вр. с чл.
20 ал. ІІІ от НК .
Представителят
на Р.п.- П. подържа изцяло така повдигнатите против петимата подсъдимите обвинения
за извършено престъпление по чл. 195 ал.
ІІ във вр. чл. 194 ал. І НК , за М.М. и Д.И. като извършители, а за подсъдимите
Д.А. , В.А. и М.И. като подбудители по смисъла на чл. 20 ал. 3 НК.Счита, че
същото е доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда като предлага на съда да определи на всеки от подсъдимите наказание около минимума
предвид конкретната обстановка при извършване на престъплението, възрастта им,
сравнително ниската степен на обществена опасност както на деянието, така и на
самите подсъдими. По отношение на непълнолетната Д.И., М.М. и М.И. счита, че
няма пречки да се приложи института на условното осъждане. По отношение на подсъдимите
Д. и В. *** предлага наказание около три години лишаване от свобода, което да
се търпи ефективно.
Частният
обвинител Е.К. се представлява от повереник в лицето на адвокат К.В., ПлАК.
Последният намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин.
Моли съда да определи и наложи на всеки от подсъдимите справедливо наказание
като отчете конкретната роля на всеки един от тях при извършване на
престъплението, както и характеристичните им данни.
Подсъдимата
Д.И. дава обяснения по така повдигнатото и обвинение, изразява искрено
съжаление за извършеното. Представлява се от служебен защитник в лицето на адвокат М.И., ПлАК.
Подсъдимият
В.И. се възползва от правото си да не
дава обяснения. Представлява се от защитници в лицето на адвокат Р. ***.
Производството
спрямо подсъдимите Д.А., М.М. и М.И. е започнато и проведено по реда на чл. 269
ал. 3 НПК предвид постъпилите по делото официални данни за това, че същите
трайно пребивават извън пределите на Република България.
Подсъдимият
Д.А. се представлява от защитници адвокат Р. ***.
Защитниците
на подсъдимия Д.А. и В.А. не оспорват така установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка. Считат, че така внесеното и на двамата
подсъдими обвинение е несъставомерно, предвид установените фактически
обстоятелства. Адвокат Р. и адвокат Г. пледират за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подсъдимия В.А., тъй като деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност не
осъществява състава на посоченото от прокурора престъпление. По отношение на
подсъдимия Д.А. защитниците молят съда на преквалифицира деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност от такова по чл. 195 ал. ІІ във вр. чл. 194 ал. І НК в
престъпление по чл. 215 НК.
Подсъдимият
М.И. се представлява от служебен
защитник адвокат Л.Ч., ПлАК. Последният оспорва изцяло съставомерността на
повдигнатото на подзащитния му обвинение. Счита, че в хода на наказателното
производство са събрани доказателства единствено за това, че И. превозил с
автомобила си останалите четирима подсъдими от *** до ***, поради което моли да
бъде оправдан.
Подсъдимата
М.М. се представлява от служебен защитник адвокат С.Г., ПлАК.Адвокат Г. пледира
за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитната и. Счита,
че не са събрани други доказателства/ освен фактите съдържащи се в признанията
на М. и Д.Д./ за това, че е извършено престъпление кражба. Ако все пак намери,
че обвинението е доказано, защитникът на подсъдимата М. пледира алтернативно за
налагане на наказание под предвидения от закона минимум при отчитане оказаното
съдействие от страна на подзащитната и за разкриване на обективната истина,
конкретното и участие в извършването на деянието, както и факта, че и тя и
непълнолетната Д.Д. са били подлъгани от останалите трима подсъдими да извършат
инкриминираното деяние. Моли съда да приложи института на условното осъждане.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимата Д.Д.Д. е родена на *** ***, живуща ***,
българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи, неосъждана,
ЕГН **********.
Подсъдимата
М.Д.М. е родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, с
основно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимият
Д.Е.А. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин,
неграмотен, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
В.Е.А. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално
образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
М.М.И. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелката
Д.В. е *** на подсъдимата Д.Д.. В. живее на съпружески начала със свидетеля Е. ***,
а подсъдимата Д.Д. живее с баща си в друго населено място. Подсъдимата Д.Д.
подържала контакти с *** си и новото и
семейство като понякога им гостувала в жилището им в ***, квартал ***.
Свидетелят К. работел и понастоящем
работи извън пределите на Република България и често пътува. С него пътува и
свидетелката В..
Подсъдимите
Д.А. и В.А. са ***. И двамата имат постоянното си местоживеене ***.
Подсъдимият М.И. ***.
През
2018 година подсъдимите Д.Д. и Д.А. живеели на съпружески начала в ***. В този
период от време подсъдимият Д.А. бил търсен от полицията заради криминални
прояви. След като бил заловен, същият избягал и заедно с Д. се установили да
живеят в ***. Две седмици след пристигането им в *** към тях се присъединили и
подсъдимите В.А. и М.И., които заживели с тях в обща квартира.
Към месец май на 2018 година подсъдимите Д.А., Д. Д.
и съквартирантите им/ в лицето на
подсъдимите В.А. и М.И./ изпитвали сериозни финансови затруднения по посрещане
на елементарните си нужди. Края на месец май на същата година, подсъдимата Д.Д.
споделила с най - добрата си приятелка -
подсъдимата М.М., че в дома на *** Е. ***
има каса, в която по всяка вероятност има пари – негови и нейни от спестовен
детски влог. Подсъдимата М.М. от своя страна казала това на подсъдимия Д.А. и
съобщеното от нея чули и подсъдимите М.И. и В.А.. Тримата решили, че Д. трябва
да отиде в дома на *** си в *** и да
вземе парите, колкото
и да са те. Подсъдимият Д.А. често малтретирал физически и психически
подсъдимата Д.. За да накара същата да изпълни намерението им и нанесъл побой и
същата под угрозата да бъде тормозена отново, физически и психически, се
съгласила. Подсъдимите Д.А., В.А. и М.И. решили, че Д. трябва да замине веднага
на следващият ден и да я придружи подсъдимата М..
На
30.05.2018 година подсъдимите М.М. и Д.Д. *** с БДЖ. По време на пътуването си Д.Д.
се обадила на *** си – свидетелката В.. Споделила, че има проблеми с приятеля си Д.А. и трябва да се прибере при
нея в ***. Когато пристигнали там,
свидетелите В. и К. ги посрещнали в дома си, нахранили и настанили да спят в
една от спалните в жилището. Вечерта двете момичета излезли на разходка в ***.
Подсъдимите
Д.Д. и М.М. се прибрали в дома на Е.К. в късните часове на денонощието когато
той и В. вече спели. Д. отворила гардероба, разположен в спалнята и и там
видели поставена малка метална каса. Веднага
уведомила подсъдимият Д.А. посредством чат в месинджър. Той я насърчил
да я вземат и да напуснат жилището. В гардероба двете подсъдими видели и
пистолет. Подсъдимата М. се изплашила, настоявала да оставят всичко и да си
тръгват. Д. от своя страна настояла да вземат касата на всяка цена. Двете я
извадили от гардероба, поставили я в импровизиран чувал, направен от тениска и
напуснали жилището на Е.К.. Двете
подсъдими се придвижили до *** с таксиметров автомобил, като при пристигането
им сметката за превоза платил подсъдимият Д.А..
На
31.05.2018 година, около 05:00 часа, подсъдимите Д.Д. и М.М. се прибрали в
общата квартира в ***. Там подсъдимите Д.А. и М.И. разбили донесената от
подсъдимите Д.Д. и М.М. метална каса. В нея намерили следните парични суми: паричната
сума от 2 700 лева; паричната сума от 17 300 швейцарски франка и паричната сума
от 1 500 евро или всичко 35 021,95 лева. Всички пари прибрал в себе си
подсъдимият Д.А.. Веднага след това, всички подсъдими решили да заминат в *** и незабавно потеглили натам с
таксиметров автомобил, който в този момент управлявал подсъдимият М.И.. Металната каса, подсъдимата Д.И.
изхвърлили пътьом в контейнер за отпадъци още в ***.
Когато
пристигнали в ***, подсъдимите М.И. и Д.И. посетили Агенция за недвижими имоти
„ ***“, находяща се на *** в същия град. Пожелали да наемат апартамент около
центъра. Един от агентите им предложил тристаен апартамент, находящ се в ***,
който отдавала под наем свидетелката Р.Т.. Подсъдимите Д. и И. се съгласили.
Предоставили личните си данни и
подписали Договор за наем на същото жилище за срок от 12 месеца, считано
от 31.05.2018 година. В момента на договарянето М.И. заплатил на брокера от
Агенцията сумата от общо 2000 лева/
предоставена му от Д.А./, представляващи един месечен наем от 1000 лева и 1000
лева депозит, предназначен за обезпечение на собственика в случай на повреди в
имота или бъдещо неизпълнение на задължението за наем. На собственика на
апартамента Р.Д. в същия ден била предоставена сумата от 1000 лева,
представляваща заплатен наем за един
календарен месец.
След
като брокерът от агенцията за недвижими имоти напуснал апартамента, към Д.Д. и М.И.
се присъединили и останалите трима подсъдими.
По
същото време, рано сутринта на 31.05.2018 година свидетелите К. и В.
установили, че подсъдимите Д.Д. и М.М. са напуснали апартамента им в ***, както
и липсата на металната каса, поставена в
гардероба в спалнята им. Незабавно сигнализирали органите на полицията. Образувано
е наказателно производство. По данни от К. бил конкретизиран и предмета на
престъплението – метална каса с размери 36/26/27 см, както и парични суми както
следва: паричната
сума от 2 700 лева; паричната сума от 17 300 швейцарски франка с левова
равностойност 29 356,20 лева и паричната сума от 1 500 евро с левова
равностойност 2 933,75 лева, всичко на обща стойност 35 021,95 лева,
представляваща негови лични спестявания от трудова дейност както и суми,
събирани от съкооператорите му за поправка на покрива на блока, в който живеел.
Отпочнати
са оперативно следствени действия, в хода на които било установено, че
подсъдимите са напуснали *** и са се отправили към ***, за което незабавно били
уведомени и съответните служители в сектор „КП“ в ОД на МВР - ***.
Въз
основа на добитата оперативна информация във връзка с инкриминирания случай, още
на 31.05.2018 година, служители на „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Бургас започнали
наблюдение на жилище, находящо се в ***, ***. В хода на същото били забелязани
да излизат от *** на жилищния блок две лица от женски пол, които отговаряли на
даденото им преди това описание на подсъдимите Д.Д. и М.М.. Двете били
задържани и самоличността им установена. Непосредствено след това в ***,
находящ се на първи етаж на жилищният блок било извършено претърсване и
изземване, възложено с постановление
на водещият разследването в *** от 31.05.2018 година. В жилището били
установени подсъдимите Д.А., В.А. и М.И.,
които оказали яростна съпротива при задържането си. В жилището не била
установена метална каса, а единствено договор да наем на недвижимият имот,
сключен от подсъдимите Д. и И. с агенцията за недвижими имоти. Същото действие
било извършено за времето от 19:30 ч до 20:30 часа.За времето от 20:45 часа до
21:55 часа на 31.05.2018 година бил извършен и личен обиск на подсъдимия Д.А. и
В.А.. В преден ляв джоб на панталоните на подсъдимия Д.А. били намерени и
иззети български банкноти – 6 броя купюри с номинал от 50 лева, 1 брой банкнота
с номинал 10 лева, 1 броя банкноти с номинал 20 лева и един броя банкнота с
номинал 2 лева. В ляв страничен джоб на дънково яке на подсъдимия В.А. били
намерени и иззети: 12 броя банкноти с номинал 1000 швейцарски франка; 13 броя
банкноти с номинал 200 швейцарски франка; 17 броя банкноти с номинал 100
швейцарски франка, 8 броя банкноти с номинал 50 швейцарски франка; 3 броя
банкноти с номинал 100 български лева; 29 банкноти с номинал 50 български лева
и 1 брой банкнота с номинал 5 лева.
Иззетите
от владението на подсъдимите Д.А. и В.А. банкноти с различни купюри и номинална
стойност били подложени на оглед и описани детайлно със серийни номера на всяка
банкнота в нарочен протокол. Подсъдимата М.М. предела доброволно на органите на
разследването намерените в металната каса един брой нареждане – разписка от ОББ
с изписани печатни букви „Д.Й.В.“ и
изписана сума от „хиляда четиристотин и четиридесет“, изписани на розова
хартия, един брой лист от тетрадка с редове, скъсан в долната си част с
изписани на него думи“ Покрив, дати, апартаменти, суми“ и един брой лист от
касов ордер – разходен с изписано име „ ***“, сумата от „ хиляда лева“ и „
авансово покрив“.
Към
наказателна отговорност за извършеното престъпление били привлечени подсъдимите
Д.Д., М.М., М.И., Д.А. и В.А..
С
разписка от 07.06.2018 година, на пострадалия Е.К. били върнати следните
банкноти: 6 броя купюри с номинал от 50 лева, 1 брой банкнота с номинал 10
лева, 1 броя банкноти с номинал 20 лева и един броя банкнота с номинал 2 лева; 12 броя банкноти с номинал 1000 швейцарски франка;
13 броя банкноти с номинал 200 швейцарски франка; 17 броя банкноти с номинал
100 швейцарски франка, 8 броя банкноти с номинал 50 швейцарски франка; 3 броя
банкноти с номинал 100 български лева; 29 банкноти с номинал 50 български лева
и 1 брой банкнота с номинал 5 лева или общо 3 087 лв и 16 700
швейцарски франка. На пострадалия били върнати и един брой нареждане – разписка
от ОББ с изписани печатни букви „ Д.Й.В.“ и изписана сума от „хиляда
четиристотин и четиридесет“, изписани на розова хартия, един брой лист от тетрадка
с редове, скъсан в долната си част с изписани на него думи“ Покрив, дати,
апартаменти, суми“ и един брой лист от касов ордер – разходен с изписано име „ ***“,
сумата от „хиляда лева“ и „ авансово покрив“.
В досъдебната фаза на производството
била назначена и извършена съдебно – оценителна експертиза. Съгласно
заключението по същата, изслушано непосредствено в съдебно заседание общата
стойност на предмета на престъпното посегателство, представляващо парични суми
в различни банкноти е както следва: паричната сума от 2 700 лева; паричната
сума от 17 300 швейцарски франка с левова равностойност 29 356,20 лева и
паричната сума от 1 500 евро с левова равностойност 2 933,75 лева, всичко на
обща стойност 35 021,95 лева. Стойността на противоправно отнетата 1 брой
метална каса, към датата на инкриминираното деяние възлиза на 32 лева.
Горната фактическа обстановка
се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Д.В., Е.К., П.Д., Р.Т., Р.Д., изслушани
непосредствено в съделно заседание, както и тези, дадени от Д. в досъдебната
фаза на процеса и присъединени към доказателствата по настоящото дело чрез
прочитането им по реда на чл. 281 ал. 4
във вр. ал. 1 т. 2 НПК. В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка
са и обясненията на
подсъдимата Д.Д., снети непосредствено в съдебната зала, както и тези на подсъдимите
М.М., Д.А. и *** И., дадени в досъдебната фаза на производството в присъствието
на защитници и присъединени към доказателствата чрез прочитането им по реда на
чл. 279 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 2 НПК.
Показанията
на всички разпитани свидетели са еднопосочни, последователни и непротиворечиви,
пресъздават като хронология всички събития, релевантни за предмета на
доказване. В същата насока са и писмените доказателствени средства, приложени
по проведеното досъдебно производство, присъединени по реда на чл. 283 НПК: протокол
за оглед от 31.05.2018 година и придружаващият го фотоалбум; протокол за личен
обиск на подсъдимия Д.А. от 31.05.2018
година, извършен по делегация от разследващ полицай при ОД на МВР- Бургас,
протокол за претърсване и изземване от 31.05.2018 година с последващо одобрение
от РС- Плевен в жилище, находящо се в ***, ***, собственост на свидетелката Р.Д./
стр . 25 – 29 от материалите по досъдебно производство № Д – 935/20-18 година на Рп- Плевен/; протокол за претърсване и изземване от
31.05.2018 година с последващо одобрение от съдия в РС Плевен/ стр. 30 – 33 от
материалите по досъдебното производство/ и придружаващият фотоалбум; протокол
за оглед на веществени доказателства от 01.06.2018 година / стр.71 – 74 от
досъдебното производство/; протокол за оглед на веществени доказателства от
01.06.2018 година / стр. 75 - 76 от досъдебното производство/; протокол за
оглед на веществени доказателства от 01.06.2018 година / стр.77 – 78 от
досъдебното производство/ и надлежно изготвен фотоалбум; разписка от 07.06.2018
година / стр. 83 – 86 от материалите по
досъдебното производство/, удостоверяваща връщането на част от предмета на
престъплението във владението на неговия собственик Е.К.; протокол за
доброволно предаване от 01.06.2018 година /стр. 108 от материалите по проведеното досъдебно производство/ ; Договор за наем на недвижим имот № ***;
протокол за доброволно предаване от 01.06.2018 година/ стр. 123 от материалите
по досъдебното производство/; справка за съдимост на името на подсъдимите и
характеристични справки за всеки един от тях, както и изслушаното
непосредствено в съдебно заседание заключение по изготвената съдебно–оценителна
експертиза.
Относно
свидетелската и психическа годност на непълнолетната Д.Д. е назначена и
извършена съдебна психолого – псхиатрична експертиза. Заключението на двамата
експерти, изслушано непосредствено в съдебно заседание и възприето от съда като
обективно и безпристрастно установява, че при Д.Д. липсват данни за умствена
недоразвитост или за психично - продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. При непълнолетната Д. Д. /
освидетелствана в момент, когато вече е била ***/ се открояват личностови и
поведенчески особености, известно забавяне в социалното и емоционалното
развитие, което е предпоставка за действия с импулсивен характер, за
манифестиране на поведение и мотивация, базиращи се и ръководени предимно от външни
фактори, поради недостатъчно добре развити социални умения. Вероятно именно те са довели до избор на група
от по – големи лица, с криминогенни прояви / в частност подсъдимите В.А. и Д.А./ и стартирането на романтична връзка с единия
от тях. Нивото на морално развитие на непълнолетната Д.Д. е по същината си
хетерономно, т. е оценката на ситуациите и представите за добро и лошо са в
пряка връзка с наложеното от важния възрастен – обичайно родителя. Когато
важният възрастен отсъства, неговата роля изпълняват субективно възприетите
като такива от Д. хора, а именно приятелската среда. Базирайки се на
специалните знания, които притежават в областта на психиатрията и психологията
двамата експерти посочват, че мотивите за извършване на конкретното деяние би
следвало да се разглеждат през призмата на избягване на негативна оценка и
отхвърляне от групата. Пониженият самоконтрол, свързан с фактори на средата/
приятелската/ създава напрежение в Д.Д. да се противопостави на желанието да
извърши определени постъпки. Едновременно с това експертите посочват, че у
подсъдимата Д.Д. са формирани нарцистични нагласи, обусловени от непоследователното
родителско ръководство. Подсъдимата Д. поставя своите нужди на първо място и ги
възприема като най - належащи, невъзможно и е да изпитва угризения. В основата
на нарцистичността стои дълбока фрустрираност, която подържа агресивна
готовност. Признанието на вината често е формално, за да се получи социално
одобрение и по този начин модулира, променя и контролира начина, по който я
възприемат околните. Въпреки горните особености в характера на подсъдимата Д.Д.,
макар и непълнолетна към датата на инкриминираното деяние, същата е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
което покрива медицинските критерии за вменяемостта.
Предвид
горното съдът намери, че така повдигнатото
против петимата подсъдими обвинение е доказано по несъмнен начин.
Съвкупната преценка на всички, събрани по делото доказателства дават възможност
да се направи еднозначен и категоричен извод в полза на обвинителната теза за
авторството на престъплението в лицето именно на петимата подсъдими – Д.Д. и М.М.
като извършители, останалите трима подсъдими
в качеството на подбудители по смисъла на чл. 20 ал. 3 НК.
Събраните
по делото гласни доказателства, обективирани в показанията на всеки от разпитаните
свидетели и обясненията на подсъдимите Д.Д., снети непосредствено в съдебно
заседание и тези на М.М., присъединени към доказателствата по делото чрез
прочитането им по реда на чл. 279 ал. 1 т. 2 НПК, кореспондират помежду си и
установяват по категоричен начин времето и мястото на извършената кражба,
нейните физически извършители в лицето на М. и Д. и предмет, степента на
участие на всеки от привлечените към наказателна отговорност лица в качеството
им на подбудители – Д.А., В.А. и М.И..
Правната
специфика на извършеното от страна на подсъдимите М.И., В.А. и Д.А.– като
подбудители в извършване на престъпление по чл.194 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ от НК
предопределя и ограниченият арсенал от доказателствени средства, посредством
които може и се доказва неговото авторство. Логично и житейски оправдано е
основен източник на доказателства в тази насока да са и се явяват обясненията
на подсъдимите Д.Д. и тези на М.М., които Д. потвърждава и в хода на проведеното
пред първоинстанционния съд съдебно следствие. Отново следва да се подчертае,
че тези обяснения като източник на доказателства не са изолирани от останалия
доказателствен материал, а кореспондират и с останалите доказателства по делото
в това число с показанията на свидетелите П.Д.,
Р.Т., Е.К. и Д.В., със заключенията по изготвените оценителна и
психолого - психиатрична експертиза. Установените към датата на
инкриниминираното деяние близки приятелски отношения между подсъдимите Д.Д., М.М.
и останалите трима подсъдими са безспорно установени. Категорично установено е
и, че към месец март на 2018 година Д.Д.
е била непълнолетна и с подсъдимия Д.А. са били в интимна връзка. Тези
им взаимоотношения, на фона на снижен родителски контрол по отношение на Д.,
обострили специфичните за възрастта и характера и висока склонност към агресивно реагиране в междуличностнтите отношения, неувереност в
собствените и способности, активно търсене на внимание, разбиране и оценка от
средата, в която живее, провокирани от страх да не бъде отхвърлена. Именно по
тези причини и под натиска от угрозата за физическо и психическо насилие над
нея от страна на подсъдимия Д.А., подсъдимата Д.Д. се съгласила да отиде в дома
на втория си баща и да открадне касата с парични средства, за да се утвърди и
докаже лоялността си пред приятеля си.
За
наличието на умисъл по смисъла на чл. 20 ал. 3 НК в поведението на подсъдимите Д.А.,
В.А. и М.И. пряко свидетелстват техните прояви преди и по време на извършване
на кражбата в ***, впоследствие и действията, които извършили след като
металната каса била доставена от подсъдимите Д. и М.. В обясненията си, дадени пред съдебният
състав подсъдимата Д. установява, че подсъдимата М.М. съобщила на Д.А. за
касата с пари в дома на К. в присъствието
и на подсъдимите М.И. и В.А.. И петимата подсъдими били заедно когато Д.А.
взел решението Д.Д. и М.М. *** и да откраднат касата и никой от тях не
възразил. Към този момент всички изпитвали остра нужда от парични средства и
решили да се възползват от случая.
Обясненията на подсъдимата Д. Д.
установяват и това, че вечерта когато
намерила металната каса в гардероба
уведомила незабавно за това подсъдимият Д.А. като му писала в месинджър.
Този факт потвърждават и обясненията на подсъдимата М.М., дадени в досъдебната
фаза на производството и присъединени към доказателствата по делото чрез
прочитането им по реда на чл. 279 ал. 1 т. 2 НПК. Обясненията на подсъдимата Д.
установяват и това, че подсъдимият Д. А.
и казал веднага да вземат касата и да напуснат жилището на Е.К., както и
направили. Подсъдимият Д.А. ги поощрил да вземат такси за по – бързото си
придвижване до ***. Впоследствие когато пристигнали Д.А. платил разходите по
транспорта им.
Доказателствата
по делото, изводими от обясненията на подсъдимите М. и Д. пряко установяват, че
именно подсъдимите М.И. и Д.А. взломили донесената им метална каса. Намерените
в нея парични средства прибрали в себе си В.А. и Д.А.. Приложените по делото протоколи за
обиск от 31.05.2018 година и на двамата потвърждават категорично този факт.
Безспорно в хода на съдебното следствие се установи, че тримата подсъдими
незабавно организирали собственото си и това на двете подсъдими придвижване до ***
цел да се укрият от органите на реда. Подсъдимите М.И. и Д.Д. наели апартамент
под наем в ***. Уговорената наемна цена от 100 лева, както и сумата от 1000
лева, представляваща гаранция по изпълнението на договора заплатил подсъдимият М.И..
Последният факт безспорно установяват показанията на свидетелката Р.Д., както и
обясненията на подсъдимите Д.Д. и М.М.. Предвид така установената кореспондентност
на доказателствата, събрани посредством обясненията на подсъдимите Д. и М. с
останалите доказателства по делото съдът
ги възприе като достоверни, въпреки двуяката им природа – едновременно на
източник на доказателства, но и на средство за защита. С оглед на така
възприетите факти и подкрепящите ги доказателства съдът не възприе тезата на
защитниците на подсъдимите Д.А. и В.А. за осъществен от тях състав на друго
престъпление, а именно по чл. 215 НК. Доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, категорично установяват наличието на пряк умисъл у двамата
за извършване на престъплението, в което са обвинени.
При
горните съображения съдът прие за установено по несъмнен и категоричен начин,
че в края на месец май 2018
година, в *** подсъдимите Д.А.В.Е.А. *** и М.М.И. ***, в съучастие като
подбудители умишлено склонили непълнолетната Д.Д.Д. *** и М.Д.М. ***, в това на
31.05.2018 година, в ***, да отнемат чужди движими вещи - 1 брой метална каса
на стойност 32 лева; паричната сума от 2 700 лева; паричната сума от 17 300
швейцарски франка с левова равностойност 29 356,20 лева и паричната сума от 1
500 евро с левова равностойност 2 933,75 лева, всичко на обща стойност 35
021,95 лева от владението на Е. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, с което осъществили от обективна страна състава
на престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност. Предвид
общата стойност на противоправно отнетите вещи несъмнено деянието представлява
„ големи размери“ и съставлява престъпление по чл. 195 ал. ІІ във вр. с чл. 194
ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ от НК. Подсъдимите Д.Д. и М.М. от своя страна
осъществили фактическото отнемане на инкриминираните вещи, с което осъществили
състава на престъпление по чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 ал. 1 НК във вр. чл.
20 ал. 2 НК за М.М. и престъпление
по чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 ал. 1 НК във вр. чл. 20 ал. 2 НК във вр. чл.
63 ал. 1 т. 2 НК за непълнолетната Д.Д..
От
обективна страна: на 31.05.2018 година, в ***, Д.Д. като непълнолетна, но могла
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с М.Д.М. *** и Д.Е.А., В.Е.А. и М.М.И. *** -
подбудители, отнели чужди движими вещи в големи размери - 1 брой метална каса
на стойност 32 лева; паричната сума от 2 700 лева; паричната сума от 17 300
швейцарски франка с левова равностойност 29 356,20 лева и паричната сума от 1
500 евро с левова равностойност 2 933,75 лева, всичко на обща стойност 35
021,95 лева от владението на Е. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят – престъпление по по чл. 195 ал. ІІ във вр. с чл.
194 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ във вр. с чл. 63 ал. І т. 2 от НК за Д.Д.Д. ***, и такова по чл. 195 ал. ІІ във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ НК за
подсъдимата М.М..
От
субективна страна деянието е извършено и от петимата подсъдими при наличието на
ясни представи в съзнанието им за обществената опасност на извършваното и
неговият резултат като искали настъпването на тези неблагоприятни последици, т.
е при наличието на интелектуалните и волеви признаци на прекият умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 НК и на съставомерното, но отстоящо извън вината
намерение отнетите вещи да се своят.
Ето
защо съдът призна всеки от подсъдимите за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки
подсъдимите съдът взе предвид смекчаващите отговорността и оттегчаващите
отговорността им обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимите Д.Д. и М.М. съдът възприе чистото им съдебно минало
и липсата на регистрирани други противоправни прояви, младата им възраст, липсата на достатъчно житейски опит, изводима
от които е и липсата на оформена ценностна система в съответствие с
общоприетите социални норми за добро и
благоприлично поведение. Като смекчаващи за отговорността на Д.Д. обстоятелства
съдът възприе и установените при нея характерови особености, произтичащи
от незрялата и възраст към момента на
инкриминираното деяние и определящи мотивите и за извършване на престъплението,
а именно избягване на отхвърлянето и от групата, което съчетано с липсата на
достатъчно социална и емоционална зрялост за осъществяване на ефективен контрол
води до невъзможност да се противопостави на желанието да извърши конкретни
постъпки. Като смекчаващи отговорността на подсъдимите Д. и М. съдът възприе и
проявената от тяхна страна още в досъдебната фаза на процеса критичност към
извършеното и оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина. Като
оттегчаващи отговорността обстоятелства на двете подсъдими съдът прие желанието им за неправомерно
облагодетелстване.
Преценявайки
горните обстоятелства и предвид изминалият дълъг период от време от момента на
извършване на престъплението до момента
на постановяване на присъдата съдът намери, че за конкретното деяние на подсъдимите
Д.Д. и М.М. следва да бъде определено и наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността им обстоятелства.
Ето
защо съдът определи и наложи на подсъдимата Д.Д. наказание на основание чл. 195 ал. ІІ във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с
чл. 20 ал. ІІ във вр. с чл. 63 ал. І т. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
определи и наложи на подсъдимата М. наказание на основание чл. 195 ал. ІІ във
вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК и при приложението чл. 55 ал.
І т. 1 от НК ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като
взе предвид конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние и
ниската степен на лична обществена опасност на двете подсъдими, съдът намери,
че целите на наказанието спрямо същите
могат да бъдат постигнати и посредством
института на условното осъждане. Ето защо съдът отложи ефективното
изтърпяване на така наложените на подсъдимите Д. и М. наказания с тригодишен
изпитателен срок.
По
отношение на наказанието, което следва да си наложи на подсъдимия М.И. съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст,
чистото му съдебно минало, липсата на други противоправни прояви до датата на
инкриминираното деяние, както и степента му на участие в извършване на
престъплението, изминалият дълъг период от време от момента на извършване
на престъплението до момента на постановяване
на присъдата. Като оттегчаващи такива съдът възприе желанието за
облагодетелстване по неправомерен начин. Преценявайки горните обстоятелства
съдът намери, че на подсъдимия М.И. превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимия М.И. наказание на основание чл. 195
ал. ІІ във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ от НК при условията на
чл. 55 ал. І т. 1 от НК ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието ефективно
изтърпяване отложи по реда на чл. 66 НК с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
В
процеса на индивидуализация на наказанията, които следва да бъдат наложени, на
подсъдимите Д.А. и В.А., съдът прие като оттегчаващи отговорността им
обстоятелства високата им лична степен на обществена опасност, за което
свидетелстват факта на предишните им
осъждания и лошите им характеристични данни. Подсъдимите В.А. и Д.А. са криминално проявени, осъждани с влезли в сила
присъди за извършени престъпления от общ характер. Двамата са лица с трайно
установени противоправни навици, не зачитат установения в страната правов ред и имат
изключително ниско правосъзнание. Като смекчаващи отговорността на подсъдимите Д.А.
и В.А. обстоятелства съдът възприе единствено изминалият дълъг период от време
от момента на извършване на
престъплението до момента на постановяване на присъдата.
Ето
защо съдът определи и наложи на подсъдимия В.А. наказание на основание чл. 195
ал. ІІ във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ от НК и при условията
на чл. 54 от НК ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при СТРОГ
РЕЖИМ.
Деянието
предмет на настоящото обвинение е извършено на 31.05.2018 година в рамките на
така определенията на В.А. тригодишен изпитателен срок на предишно наложено на същия наказание с
определение, постановено
по НОХД № 646 от 2017 година по описа на Районен съд Русе. Ето защо и на
основание чл.68 ал. І от НК съдът приведе в изпълнение същото определение, с
което на В.А. е наложено наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да
се търпи ОТДЕЛНО при СТРОГ РЕЖИМ.
Съдът
определи и наложи на подсъдимия Д.А. наказание на основание чл. 195 ал. ІІ във вр. с чл. 194 ал. І във вр.
с чл. 20 ал. ІІІ от НК и при условията на чл. 54 от НК ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да се изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ.
Посредством
така определените и наложени на всеки от подсъдимите наказания съдът начин
намери, че спрямо тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата Д.Д.Д. да заплати
сумата от 22 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение
на вещи лица в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата Д.Д.Д. да заплати
сумата от 72,73 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на
процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата М.Д.М. да заплати
сумата от 22 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на вещи лица в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата М.Д.М. да заплати
сумата от 72,73 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на
процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Е.А. да заплати
сумата от 22 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на вещи лица в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Е.А. да заплати
сумата от 72,73 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на
процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия В.Е.А. да заплати
сумата от 22 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на вещи лица в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия В.Е.А. да заплати
сумата от 72,73 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на
процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия М.М.И. да заплати
сумата от 22 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на вещи лица в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия М.М.И. да заплати
сумата от 72,73 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на
процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: