Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 29.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар:
Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно дело (АНД) № 206 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000764 от 01.11.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с
което на Г.Р.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, за
нарушение на чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
Жалбоподателят Г.Р.И. чрез процесуалния си представител – адвокат М.К., моли
за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – издаден
в нарушение на процесуалния и материалния закони. Претендират се разноски по
делото.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят Г.Р.И., не се явява
и не се представлява.
В
съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началникът на
Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
установи следното от фактическа страна:
На 15.10.2019 година около 00.05 часа Б.П.Б.
и Д.Х.Д. *** към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на
служебните си задължения се намират на в град Свиленград, на улица „Д-р
Страшимир Дочков”, област Хасково, където спират за
проверка движещото се в посока центъра на града моторно превозно средство (МПС)
– лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 180” с държавен регистрационен номер
Х 92 93 КН, управляван от жалбоподателя И.. Б. в
качеството си на контролен орган извършва справка в масивите на МВР и установява,
че водачът И. има неплатена Глоба по Фиш серия Н № 397520 от 18.05.2019 година
на ОДМВР – Хасково.
На посочената дата и предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, Б.П.Б. - Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол”
към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, която
длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол
по ЗДвП), съставя против жалбоподателя И. и в
негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия АА и с бланков № 180281. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с неплащане на Глоба по
Електронен фиш Н № 397520 от 18.05.2019 година, както
и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 190, ал. 3
от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на
жалбоподателя - нарушителя Росен И., който вписва, че няма възражения против
констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава
процесното НП № 19-0351-000764 от 01.11.2019
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН като посочва че се
касае за непратена Глоба по Фиш Н № 39752019 г., както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, и налага на жалбоподателя И. административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лв. НП е редовно връчено - лично
на жалбоподателя, на 19.03.2020 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра
на МВР, вземайки предвид факта, че Б.П.Б. заема длъжността „Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен
контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” (, което обстоятелство е служебно известно на
настоящия Съдебен състав) и от Писмо с рег.№ 351000-1816 от 27.03.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че И. има налагани множество санкции с Фишове
за различни административни нарушения на ЗДвП, както и му е наложена
принудителна административна мярка.
Представени са и са приета като доказателства по делото
Декларация за семейно, материално и имотно състояние, от която е видно че
семейството на И. се състои само от него, че безработен и че яма недвижими имоти и движими
вещи и документ, наименуван Данни за плащане от Сибанк,
видно от който на 16.10.2019 година е заплатена Фиш серия Н № 397520 от
18.05.2019 година.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал.
12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване
в полза на полицейски органи от посочената категория.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 15.10.2019 година актосъставителят Б.П.Б. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ
степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил
е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е
структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Б.Б. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по
ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6,
т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР)
на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на МПС включва всяко действие
по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски
служители, са категорични, че именно И. е бил водач на процесното
пътно превозно средство.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП следва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Изискванията
относно съдържанието на АУАН и НП са императивни, тъй като осигуряват правото
на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да
може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите и противоречията в
съдържанието им не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради
което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на
наказаното лице, с оглед на което следва АНО да
бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В конкретния случай е налице
неяснота относно Електронния фиш, за който се твърди че не е платен, доколкото
в случая в АУАН е посочен като „Н № 39720 от 18.05.2019 година”, а в НП е
индивидуализиран като „Н № 39752019 г.”. Безспорно посоченото
несъответствие не води до
различна правна квалификация на нарушението, но е налице противоречие
в данните, касаещо съществен елемент от инкриминираното
нарушение, обективирани в АУАН и в НП. Наличното разминаване
е довело до един противоречив акт на наказващия орган, който не дава възможност
за пълноценна защита. Това води до невъзможност, както жалбоподателят, така и Съдът да разбере за
кой точно Фиш се твърди, че не е платен. Това
противоречие в данните, обективирани в посочените АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво
точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на НП.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно
индивидуализирано на базата на наличните в преписката доказателства, което в
настоящия случай не е така. НП представлява юрисдикционен
акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички елементи от
състава на нарушението. Неяснота относно визирания неплатен Фиш не може да бъде
заместена от посочването му в друг документ.
В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до
описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно ЗАНН реквизит.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо И. за нарушението
по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП следва да отпадне като НП бъде отменено като
незаконосъобразно.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния
извод, то Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя.
Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за
отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Съдът би приел, че е установено извършването на процесното нарушение. Като в тази връзка би приел, че в НП
са посочени всички необходими белези на Фиша, даващи възможност за
индивидуализацията му.
Налице би бил субективният елемент от
състава на нарушението – извършено би
било
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС след
като не е заплатил наложеното
му наказание „Глоба” в едномесечен
срок от влизането в сила на Фиша.
При този вариант на разсъждение административното наказание
би било
правилно
и законосъобразно определено както по вида
си, така и по
размер, индивидуализиран в предвидения от
закона такъв –
фиксиран за посочената сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
би съществувала, предвид фиксирания размер на
санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало
основание за определянето му
под този минимум. Така наложеното с обжалваното
НП административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения
фактически състав
на административното
нарушение,
процесното
деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не би
съставлявало маловажен случай, според Съда.
И това би било
така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му
не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващо (младата възраст
на нарушителя), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения, за които са наложени
санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект).
Поради това биха липсвали
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от
ЗАНН и в този смисъл Съдът би
приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
С правна преценка за достоверност,
Съдът изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените
в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
По
разноските:
По делото се констатираха действително направени
разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представения Договор за правна защита и съдействие. Сумата от 300 лв.
включва изготвяне и подписване на Жалбата срещу обжалвания акт и процесуално
представителство.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за изготвяне и подписване
на Жалбата срещу обжалвания акт и за процесуално представителство.
Така посоченият размер на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя,
следва да бъде редуциран, тъй като в конкретния случай работата на адвоката се
е състояла само в изготвяне на Жалбата срещу процесното
НП, а според
чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение за изготвяне на Жалба срещу НП без процесуално
представителство се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
на базата на половината от размера на санкцията, но не по-малко от 50 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
адвоката по това дело се състои (както вече бе посочено) само в изготвяне на Жалбата,
без явяване в съдебно заседание, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че
следва подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение
да е в размер на 50 лв.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й
(доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди
именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските
жалбоподателят не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен
Списък на разноските от негова страна.
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски,
направено от страна на жалбоподателя, би било неоснователно.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000764
от 01.11.2019 година на Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Г.Р.И. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 190, ал. 3 от е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес: град
Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.И. с ЕГН ********** ***, сумата
от 50 лв., представляваща част от извършените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото производството, като ОТХВЪРЛЯ искането
за разликата от 50 лв. до 300 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)