Р Е Ш Е Н И Е № 40
гр.
Сливница, 02.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливнишкият районен съд, трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М. Иванова и в присъствието на мл.прокурор
М.Г., като разгледа докладваното от председателя ЧНД № 171, по описа на съда за
2020 г. и въз основа на събраните доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Закона за здравето.
РП – гр. Сливница е внесла искане
на основание чл.157, във вр. с чл. 156 от ЗЗ за настаняване на задължително
лечение на Я.Т.Т., ЕГН **********,
живуща ***.
В искането се сочи, че състоянието на освидетелстваната е влошено. В искането
се поддържа, че с поведението си освидетелстваната Я.Т.Т. е опасна за себе
си и за околните.
В
съдебно заседание представителят на РП – гр. Сливница поддържа искането и моли
съда да постанови задължително лечение на освидетелстваната Т. в психиатрично
заведение.
Освидетелстваната
Т. заявява пред съда, че не желае да се лекува, тъй като не страда от психично
заболяване, а съседите й често предизвикват конфликти се нея.
Служебният
й защитник моли съда да постанови решение, с което да бъде оставено без уважение
искането на РП – гр. Сливница, тъй като в случая не са налице основанията,
предвидени в Закона за здравето за настаняване на освидетелстваната на лечение
в специализирано психиатрично заведение.
Като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и
след като лично изслуша освидетелстваната Т., съдът намери следното:
От
обясненията на освидетелстваната, разпитана в хода на процеса, се установява,
че не желае да се лекува, тъй като счита, че не е опасна за себе си и за
околните и никой не е заплашвала. Посочва, че живее в наследствена къща в гр.
Сливница и в съседство от нея живее св. Н.В., която според нея, както и други
съседи я следят и се опитват да я злепоставят. Поведението й в съдебно
заседание съдът отчита като бурно, шумно и вербално агресивно към всички
присъстващи в залата.
От
показанията на св.Н.В. се установява, че в поведението на освидетелстваната
периодично и често тя да проявява агресивно поведение съседите, изразяващо се в
отправяне на обидни думи, закани и безадресно и необосновано крещене на висок
глас от двора на къщата.
Св. Т.Т. – баща на осв.лице Т. посочва,
че през миналата и началото на тази година е искал съдействие за психиатрична
помощ по отношение на дъщеря му, тъй като често се държала налудно, като
говорела неясни, несвързани и неразбираеми неща, и проявявала видими признаци
на психично разстройство.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка и от заключението на
съдебно-психиатричната експертиза по делото, съдът намери, че са налице
предпоставките по чл.155, ал. 1 ЗЗ, съгласно който на задължително настаняване
и лечение подлежат лицата с психични разстройства, нуждаещи
се от специални здравни грижи, които поради заболяването си могат да извършат
престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им – освидетелстваната страда от шизоафективна
психоза, а поради заболяването си би могла да застраши, както собствения си
живот и здраве, така и тези на околните. Видно от заключението на експертизата,
относно освидетелстваната следва да се приложи задължително стационарно лечение
за срок от 2 (два) месеца в ЦПЗ „Проф.Никола Шипковенски“ – гр.София. лицето не
може да дава информирано съгласие за лечението си, като вещото лице предлага в
случая то да се даде от служебно лице, определено от Столична община.
С
оглед на изложеното, като намери, че единственият възможен начин за лечение на
освидетелстваната Т. е провеждането на такова в специализирано медицинско
заведение, съдът на основание чл. 155 ЗЗ следва да я настани на задължително
лечение в ЦПЗ „Проф.Никола Шипковенски“ – гр.София, като същата не е в
състояние да дава информирано съгласие за лечение, за срок от 2 месеца, като определи СТАЦИОНАРНА форма на
лечението. При избора на лечебно заведение за настаняване на освидетелстваната
за лечение, съдът се съобрази с мнението на вещото лице и определи формата на лечение, предвид влошеното
състояние на лицето и с оглед ефективно провеждане на лечението.
На основание чл. 162, ал. 3 от
Закона за здравето съдът следва да укаже на кмета
на Столична община да определи лице по
седалището на лечебното заведение, което да изразява
информирано съгласие за лечението на лицето Я.Т.Т.. Лицето няма близки и роднини, които могат да
дават информирано съгласие за лицето, а бащата на лицето се намира в напреднала
възраст и е във видимо недобро здравословно състояние, поради което не е в
състояние да го извършва.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 ЗЗ
на задължително лечение в ЦПЗ „Проф.Никола Шипковенски“ – гр.София лицето Я.Т.Т.,
ЕГН **********,***, която не е в състояние да дава
информирано съгласие за лечение, за срок
от 2 месеца, считано от влизане на настоящото решение в сила, като СТАЦИОНАРНА на
форма на лечението.
На
основание чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето ЗАДЪЛЖАВА кмета на Столична община да определи лице по седалището на лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението на
лицето Я.Т.Т..
Препис от решението да се изпрати
на ЦПЗ „Проф.Никола Шипковенски“ – гр.София и на кмета на Столична община.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
Окръжен съд-София в 7 (седем) – дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: