Решение по дело №40483/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15047
Дата: 15 септември 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110140483
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15047
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110140483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявен е иск от ЗД „Л.И“ АД срещу М. Б. Б., с който се иска признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца вземането, за което има издадена Заповед
№ 4106 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.07.2021г. по ч.гр.д.
№ 34326/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът ЗД „Л.И“ АД твърди, че на 06.07.2014г. около в 01:47ч. на път ПП-1-8 на
10км. в посока към гр.Драгоман М. Б. Б. управлявал л.а. БМВ 330 ДНК СА*****ТМ и
виновно предизвикал ПТП с МПС Р.П ДНК № ****, от което били причинени
неимуществени вреди на пътника в л.а. БМВ 330 ДКН СА *****ТМ З. А. П. – счупване
на дясна лопатка, счупване на 4-то, 5-то и 7-мо ребро в дясно и счупване на
бодилестния израстък на първия поясен прешлен, като М. Б. Б. управлявал л.а. след
употреба на алкохол 1,2 промила. ЗА настъпилото ПТП бил издаден Протокол за ПТП
с пострадали лица № 44/06.07.2014г., в което е отразено, че ответникът употребил
алкохол над допустимите норми. По образувано НОХД № 349/2016г. било постигнато
споразумение с подсъдимия ответник, с което се признал за виновен. Със
споразумение № 198/25.05.2017г. по щета № 0000-1000-63-17-7048 на З. А. П. била
заплатена сума от 11 000лв. с платежно нареждане № BORD06182890, поради което и с
изплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по застраховка ГО,
ищецът претендира да е придобил регресни права срещу виновния водач, управляващ
л.а. след консумация на алкохол.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
1
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че претенцията е погасена по давност,
така и към момента на ПТП З. А. П., който вече бил покойник, бил в силно нетрезво
състояние, седейки на детско обезопасително столче, без предпазен колан и заспал, с
което навежда възражение за съпричиняване.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приет по делото е констативен протокол за ПТП С пострадали лица № 44 от
06.07.2014г., от който се установява, че в 0:47 на път ПП-1-8 на 10-ти км в посока
Драгоман, общ Драгоман, е констатирано ПТП с пострадали лица между виновния
водач М. Б. на л.а. БМВ 330 рег. № СА ***** ТМ и л.а. Р.П рег. № 33CJS59, с
отбелязани пострадали лица сред които и З. А. П. (три спукани ребра, фрактура на
лопатката).
Съгласно Приетата по делото застрахователна полица № 22113003034123 се
установява, че л.а. БМВ 330 рег. № СА ***** ТМ е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ към ищеца с период на покритие 21.12.2013г. до
20.12.2014г.
Приети по делото са медицински документи (л.11 и сл.), от които се установява,
че пострадалото лице З. А. П. е постъпил на 06.07.2014г. и бил изписан на 09.07.2014г.
от болнично заведение Н.И.Пирогов ЕАД, вследствие на претърпяното ПТП е
поставена следната диагноза: „Контузио торакоабдоминалис. Фрактура костарум 4,5,7
декстрарум. Фрактура скапуле декстра. Фрактура процесус спинозус L1“.
Приет по делото е протокол от НОХД № 349/2016г. по описа на РС-Сливница, в
който е обективирано Споразумение за решаване на делото между РП-Сливница и М.
Б., като съгласно същото М. Б. Б. се признава за виновен в това, че на 06.07.2014г.
около 01:50ч. на ПП „I-8“ в района на 10-ти км при управление на МПС л.а. БМВ 330
рег. № СА*****ТМ, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1,
т.1, чл.5, ал.3, т.1, ал.1, чл.8, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил две средни телесни повреди на З. А. П., ЕГН: **********, изразяващи се в
следното: „Счупване на дясната лопатка, което е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни,
като възстановяването на физиологичния обем движения на увредения крайник е
рамките на 2-3 месеца; Счупване на три ребра, което е причинило на пострадалия
трайно затруднение на движенията на снагата за периода по-голям от 30 дни, като
възстановяването на физиологичния обем движения на увредения крайник е рамките
на 1-2 месеца“, и деянието е извършено в пияно състояние – с наличие на 1.2%
алкохол в кръвта установено по надлежен ред с „Протокол за химическа експертиза“ №
1231/07.07.2014г. на МБАЛ „Света Анна“ 0 София АД, поради което и на основание
2
чл.343, ал.3, пр.1, б. „а“, пр.2, вр. ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.55, ал.1, т.
1 НК вр. чл.2, ал.2 вр. ал.1 НК е осъден на 7 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за срок от 3г.
От приетото по делото споразумение № 198/25.05.2017г. до 31.05.2017г. се
установява, че между ЗК „Л.И“ АД и З. А. П., ЕГН: **********, е сключено
споразумение съгласно което по образувана в ЗК Л.И АД щета № 0000-1000-63-17-
7048, относно застрахователно събитие, настъпило на 06.07.2014г. причинено от
Мария Б., който при управление на л.а. БМВ 330 рег.№ СА *****ТМ, навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира ПТП с л.а. Р.П рег. № 33CJS59, при което
причинява три средни телесни повреди на З. А. П., с което му нанася неимуществени
вреди, като съгласно споразумението ищецът се задължава да заплати сумата от
11000лв. като обезщетение, която сума е заплатена съгласно платежно нареждане от
09.07.2017г. л.42 по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.274,
ал.1, т.1 КЗ (отм.) вр. чл.45 ЗЗД.
Съобразно чл.274, ал.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" има право да получи платеното обезщетение от виновния
водач, ако при настъпване на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство с концентрация на алкохол над допустимата норма.
Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", е разпределено на ищеца да докаже
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: да е бил сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците,
ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, по силата на
който застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователно
обезщетение за вреди в резултат на осъществен деликт от застрахованото лице при
управление на моторното превозно средство при настъпване на пътно-транспортното
произшествие, като виновният водач е управлявал МПС с концентрация на алкохол над
допустимата норма.
Съгласно приетата по делото застрахователна полица се установява, че ищецът е
бил застраховател по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
БМВ 330 рег. № СА*****ТМ със застрахователно покритие в периода на претърпяното
ПТП.
Според постоянната съдебна практика (например Решение № 115 от 11.11.2014 г.
по търг. д. № 2542/2013 г. на ВКС), влязлата в сила присъда е задължителна съгласно
3
чл.300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последиците от
деянието, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и
дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира досежно
всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд
споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за
всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица. Оттук съдът
приема за установено, че М. Б. е виновен в това, че на 06.07.2014г. около 01:50ч. на ПП
„I-8“ в района на 10-ти км при управление на МПС л.а. БМВ 330 рег. № СА*****ТМ, е
нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.3, т.1, ал.1,
чл.8, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил две средни
телесни повреди на З. А. П., ЕГН: **********, изразяващи се в следното: „Счупване на
дясната лопатка, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението
на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни, като възстановяването на
физиологичния обем движения на увредения крайник е рамките на 2-3 месеца;
Счупване на три ребра, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на снагата за периода по-голям от 30 дни, като възстановяването на
физиологичния обем движения на увредения крайник е рамките на 1-2 месеца“, и
деянието е извършено в пияно състояние – с наличие на 1.2% алкохол в кръвта
установено по надлежен ред с „Протокол за химическа експертиза“ №
1231/07.07.2014г. на МБАЛ „Света Анна“ - София АД. Следователно ищецът доказва
осъществен деликт от ответника при управление на моторното превозно средство при
настъпване на пътно-транспортното произшествие, като ответникът като виновен
водач е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата норма. С оглед
възражението за съпричиняване в тежест на ответника е разпределено да докаже пълно
и главно, че З. А. П. към момента на ПТП е бил в силно нетрезво състояние, седейки на
детско обезопасително столче, без предпазен колан, за което е указано, че не сочи
доказателства по чл.146, ал.2 ГПК и такива не са ангажирани, поради което и
възражението се явява неоснователно като недоказано.
От приетите и неоспорени по делото споразумение № 198/25.05.2017г. до
31.05.2017г. и платежно нареждане от 09.07.2017г. се доказва от ищеца като
застраховател да е изплатил на увреденото трето лице застрахователно обезщетение за
вреди в резултат на осъществен деликт, поради което искът се явява изцяло
основателен.
Възражението на ответника за погасяване по давност е неоснователно. Към
регресното вземане на застрахователя по чл. 274, ал. 1 КЗ /отм./ е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от плащане на
застрахователното обезщетение. В случая плащането е осъществено през 09.07.2017г.,
а заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 16.06.2021г.., т. е. преди изтичане на
4
посочения давностен срок.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в размер на 220лв. за
държавна такса, претендирал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в минимален
размер от 100лв., така и следва да се присъдят разноските по ч.гр.д. № 34326/2021г.,
които са в размер на 220лв. за д.т. и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение или
общо 640лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) вр. чл.45
ЗЗД, че М. Б. Б., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. К.П, бл.2222, вх.А, ет.1, ап.4, дължи
на ЗК „Л.И“ АД, ЕИК: ***** гр.София, бул. С.Ш № 67А, сумата от 11000лв.
(единадесет хиляди лева), представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
22113003034123, произтичащо от щета № 0000-1000-63-17-7048, образувана по повод
виновно причинено от ответника ПТП от 06.07.2014г., при управление след употреба
на алкохол 1.2 промила, ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед № 4106 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 02.07.2021г. по ч.гр.д. № 34326/2021г. по описа на СРС,
27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Б. Б., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. К.П, бл.2222, вх.А, ет.1, ап.4, да заплати на ЗК „Л.И“ АД, ЕИК: ***** гр.София,
бул. С.Ш № 67А, разноски в размер на 640лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5