Присъда по дело №435/2025 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 40
от 08.07.2025 г. по НОХД № 435/2025 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу В. Н. Х. от ********, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.18,
ал.1 от НК, извършено на 03.08.2024 г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Намира за безспорно установено от
събраните по делото доказателства, че В. Х. е извършил престъплението по
чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК. На
инкриминираната дата и място, с помощта на техническо средство отвертка
той направил опит да отнеме мъжката чанта на пострадалия. Тъй като не
могъл да взломи преградите направени за защита на вещите, подсъдимият не
могъл да извърши престъплението и то останало в стадия на опита. Към
момента на извършване на престъплението същият бил осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 62/2024 г. на РС-Момчилград за кражба, поради което
настоящото му деяние се явявало извършено при условията на повторност по
смисъла на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28 от НК. Предлага при определяне на
наказанието да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като на подсъдимия
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Защитникът на подсъдимия не оспорва изложената в обвинителния
акт фактология и дадената правна квалификация на деянието. Моли съдът да
вземе предвид възрастта на подсъдимия, съдебното му минало и тежестта на
извършеното, както и неговото материално и икономическо положение,
направените самопризнания. Затова настоява на същия да бъде определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което щяло да постигне
целите на чл.36 от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Изразява съжаление за извършеното и моли за по-
леко наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото и
съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият В. Н. Х. е роден на ******** г. в гр.Кърджали, живущ в
********, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
1

Свидетелят Е. С. С. живеел в ********. Той ползвал лек автомобил
марка „БМВ“, модел 116 I, с рег.№ ********, който му бил предоставен за
ползване от баща му, свидетелят С. С. С..
На 02.08.2024 г. свидетелят Е. С. отново ползвал лекия автомобил
марка „БМВ“, модел 116 I, с рег.№ ********, като го управлявал в
гр.Кърджали. Същият ден, около 22.30 часа, паркирал автомобила в
гр.Кърджали на ********, намираща се в близост до дома му, който бил на
********. На ул.„Янтра“ в гр.Кърджали, свидетелят А. А. притежавал
новопостроена къща, по която имал монтирани камери за видеонаблюдение.
Преди да слезе от автомобила, свидетелят Е. С. оставил на предната дясна
седалка мъжката си чанта, черна на цвят. След като слязъл от автомобила, той
се прибрал в дома си да нощува.
На 03.08.2024 г., около 01.00 часа, подсъдимият В. Н. Х. се намирал в
дома си в гр.Кърджали, ********. Тъй като по същото време не могъл да
заспи, той решил да излезе от дома си и да се разходи из града. На 03.08.2024
г., около 01.30 часа, подсъдимият излязъл от къщи, като искал да отиде в дома
на баба си в гр.Кърджали на ********. Вървейки по пътя към дома на баба си,
преминал по ул.„Климент Охридски“ в гр.Кърджали. Там на ******** в
гр.Кърджали, В. Х. забелязъл лекия автомобил марка „БМВ“, модел 116 I, с
рег.№ ********, ползван от свидетеля Е. С.. От същия автомобил,
подсъдимият решил да извърши кражба на вещи. През прозореца на колата
забелязъл, че на предната дясна седалка имало поставена мъжка чанта и
предположил, че в нея имало парични средства. Поради тази причина,
подсъдимият решил да открадне чантата, но установил, че вратите на
автомобила били заключени. От там се насочил към дома на баба си, намиращ
се в гр.Кърджали, ********, от където взел метална отвертка. С помощта на
техническото средство - отвертка, В. Х. искал да изкърти вратата на
автомобила, ползван от свидетеля Е. С. и да открадне мъжката чанта. Не след
дълго, подсъдимият се върнал на ул.„Янтра“ в гр.Кърджали, където бил
паркиран лекия автомобил марка „БМВ“, модел 116 I, с рег.№ ******** и
ползван от пострадалия. С помощта на техническото средство отвертка, В. Х.
изкривил лявата вратата на автомобила и счупил пластмасовия ветробран.
Надраскал и боята на автомобила. По независещи от волята му причини, той
не могъл да довърши престъплението и да открадне мъжката чанта от
владението на свидетеля Е. С.. Подсъдимият не могъл да довърши
изпълнителното деяние, а именно да отнеме вещта - мъжка чанта от
владението на свидетеля С., без негово съгласие и да я присвои, тъй като не
могъл да разбие вратата на автомобила откъм стъклото и да я отвори. От там
се насочил към кв.„Възрожденци“, гр.Кърджали. По пътя изхвърлил
техническото средство отвертка в река Арда.
На 03.08.2024 г., около 09.00 часа, свидетелят Е. С. С. отишъл към
********, гр.Кърджали, където бил паркирал лекият автомобил марка „БМВ“,
модел 116 I, с рег.№ ********. Там той забелязъл, че предната лява врата на
автомобила била изкривена, а пластмасовият ветробран бил счупен. Освен
2

това, пострадалият установил, че боята на автомобила на лявата врата била
надраскана. Той поискал от свидетеля А. А. записа от камерата за
видеонаблюдение. Свидетелят А. предоставил на Е. С. снимка от камерите за
видеонаблюдение, на която се виждало как В. Х. пипал лекия автомобил марка
„БМВ“, модел 116 I, с рег.№ ******** в областта на предната лява врата.
Свидетелят А. А. заявил на Е. С., че познавал лицето, което пипало
автомобила му и същото се казвало В.. За установеното пострадалият
депозирал жалба в РУ на МВР-Кърджали.
От заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза се
установява, че един брой мъжка чанта възлиза на стойност 299.40 лева.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от: дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите Е. С., С. С. и А. А., кредитирани като достоверни и
кореспондиращи помежду си; обясненията на подсъдимия, дадени на
досъдебното производство, в които той се признава за виновен; заключение по
съдебно-оценителна експертиза; Протокол за следствен експеримент от
13.02.2025 г., ведно с фотоалбум; Справка за съдимост на подсъдимия;
Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите
писмени доказателства, приети в хода на досъдебното и съдебно
производство. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по
реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият В. Н. Х. е осъществил престъпния състав на чл.195,
ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на
03.08.2024 г. в гр.Кърджали, при условията на повторност в немаловажни
случаи, чрез използване на техническо средство - отвертка, направил опит да
отнеме чужда движима вещ - мъжка чанта на стойност 299.40 лева, от
владението на Е. С. С. от гр.Кърджали, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои. Деянието на подсъдимия било насочено към
отнемане на чуждата движима вещ с намерение противозаконно да я присвои.
Същото обаче останало във фазата на опита и не било довършено по
независещи от волята на дееца причини. Той започнал изпълнението на
намисленото престъпление, но невъзможността да изкърти или разбие
предната лява врата на лекия автомобил, в който се е намирала
инкриминираната вещ, осуетила настъпването на престъпния резултат.
Целеният престъпен резултат щеше да настъпи, ако бе достигнал до
намиращата се в превозното средство вещ. Престъплението е съставомерно по
чл.195, ал.1, т.4 от НК - при осъществяване на деянието подсъдимият си е
послужил с техническо средство отвертка. Престъплението се явява
квалифицирано и по чл.195, ал.1, т.7 от НК, защото подсъдимият е извършил
3

деянието при условията на повторност по чл.28, ал.1 от НК, а именно след
като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление –
кражба. Относимо към този квалифициращ признак е осъждането на дееца със
споразумение по НОХД № 62/2024 г. по описа на РС-Момчилград, влязло в
сила на 24.04.2024 г. Случаите са немаловажни, тъй като второто деяние се
явява квалифицирано по няколко признака, както и с оглед данните за дееца,
който проявява склонност към извършване на престъпления против
собствеността и с поведението си е демонстрирал престъпна упоритост. Към
инкриминираната дата срокът по чл.30 от НК не е бил изтекъл. От субективна
страна, престъплението е осъществено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия В. Н. Х., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК,
според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при
постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата
инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието – типична за
престъплението; степента на обществена опасност на дееца – средна, предвид
наличието и на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; подбудите за
извършване на деянието – незачитане правото на чужда собственост;
смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия,
изразеното съжаление за извършеното деяние, направеното още на
досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от съда в
рамките на съкратеното съдебно следствие/; отегчаващите отговорността
обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимия и недобрите му
характеристични данни. Предвиденото за престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и
т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК наказание е „лишаване
от свобода“ от 1 до 10 години. По делото не са ангажирани доказателства,
които да сочат за изключителни или пък многобройни смекчаващи
обстоятелства. Предвид изложеното и най-вече с оглед възрастта на
подсъдимия, съдът прие, че следва да му бъде наложено наказание към
минималния размер, а именно 12 месеца „лишаване от свобода”, което да се
намали с 1/3. Така на същия съгласно чл.58а, ал.1 от НК бе определено
наказание от 8 месеца „лишаване от свобода”. Наложеното наказание следва
да бъде изтърпяно ефективно, тъй като по отношение на дееца е неприложим
институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, предвид
обществената му опасност и съдебното минало. По силата на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на наказанието следва да бъде
„общ”.
Така наложеното по вид и размер наказание се явява справедливо и
достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно
4

въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР-
Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер на 112
лева.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	40
Дата:	8 юли 2025 г. (в сила от 24 юли 2025 г.)
Съдия:	Вергиния Еланчева

Дело:	20255140200435
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юни 2025 г.

Присъда по дело №435/2025 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите