Решение по КНАХД №704/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. „Сердика“, [улица], представлявано от изпълнителния директор Е. К. П., чрез адв. С. К. от Адвокатска колегия – гр. София, Адвокатско дружество „М. и партньори“ срещу решение № 283 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 582/2025 г. на Районен съд – гр. Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, както и при липсата на мотиви по направените възражения – касационни отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на своето решение, включително като е санирал издаденото наказателното постановление, въпреки наличието на множество допуснати нарушения при неговото издаване. Твърди се, че при постановяване на своето решение Районен съд – Плевен е допуснал процесуално нарушение, свързано с липсата на обсъждане на събраните в хода на делото свидетелските показания на допуснатия свидетел. Сочи се, че не са обсъдени в пълнота изложените в жалбата основания за допуснати множество съществени процесуални нарушения при издаването на наказателно постановление. В тази връзка се посочва, че административнонаказващият орган е издал обжалваното НП възпроизвеждайки констатациите от АУАН, без обаче да съобрази, че и самият актосъставител не е включил цялото съдържание на чл. 11, т. 12 и т. 21 от ЗПК, което е индиция, че въпросните норми имат пояснителен характер, а не следва буквално да се възпроизведат в Договора за потребителски кредит и/или Общите условия към него.

Посочва се също, че съдът неправилно е потвърдил, че не е необходимо АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетели, поради обстоятелството, че проверката е извършена въз основа на официални документи. Излагат се доводи, че съдът е допуснал редица материалноправни нарушения, свързани с неправилното прилагане на Закона за потребителския кредит, липсата на точното тълкуване на разпоредбите, за които се твърди, че има извършено нарушение, което от своя страна е довело и необоснованост на крайните правни изводи на съда. Навежда доводи, че липсата на посочената от наказващия орган информация в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК не представлява нарушение, тъй като това не е задължително съдържание, което да води до ограничаване на правото на потребителя да получи информация за остатъчната стойност по потребителския кредит под формата на погасителен план и правото на потребителя не се нарушава от липса на информация за съдържанието на такъв план. Излага аргументи, че е налице незначителност или по-скоро пълна липса на вредни обществени последици и всички тези обстоятелства водят до безспорния извод за изключително ниската стенен на обществена опасност на нарушението. Моли се за отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София, редовно призован, се представлява от адв. К. Г. от Адвокатска колегия – гр. София, който поддържа жалбата и подробно излага аргументи за неправилност на постановеното от Районен съд – Плевен съдебно решение. Развива доводите, наведени в жалбата. Претендира разноски съобразно списък, който представя. Представя и писмена защита от 24.10.2025г., в която излага доводи за отмяна на решението на РС- Плевен, посочва съдебна практика на СЕС, както и на български съдилища.

Ответникът – директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, е представил по делото писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като ангажира съображения за правилност на оспорения съдебен акт, идентични с тези в НП. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, ако същият надвишава минимално предвидените размери по Наредба № 1/2004г. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено в този му вид.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-005952/14.06.2024г. издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 55, ал.2 от Закона за потребителския кредит на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с [ЕИК] гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3000 лева, за нарушение на чл.11, ал.1, т.12 и т. 21 от ЗПК, вр. чл. 27, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, затова че при извършена проверка на 19.04.2024 г. в обект офис на КЗП на представен договор за стоков кредит № 5830174/12.10.2023 г., сключен в гр. Плевен, в магазин „Адапт“ на [улица] с приложени към него Общи условия и Стандартен европейски формуляр, като от съдържанието на същия е констатирано, че не съдържа задължителна информация по чл. 11, ал.1, т.12 и т. 21 от ЗПК.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД при сключване на договор за стоков кредит № 5830174/12.10.2023 г., сключен в гр. Плевен, в магазин „Адапт“ на [улица] е допуснал нарушение на чл.11, ал.1, т.12 и т. 21 от ЗПК, вр. чл. 27, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че при извършване на този анализ не са обсъдени показанията на свидетеля А. П.. Съдът е посочил, че по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснат и разпитан в качеството на свидетел А. С. П., като е посочил, че кредитира показанията единствено на свидетелите С. Н. Н.- актосъставител и И. А. Б.- свидетел по АУАН, като съдът ги е възприел като обективно верни, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи, както и съответстващи със събраните по делото писмени доказателства, т.е. в случая свидетелката П. излага твърдения за факти, отразени в писмени документи - договор за потребителски кредит и Общи условия, приобщени като доказателства по делото, от които се установяват релевантните към предмета на доказване обстоятелства и които не кореспондират с нейните свидетелски показания, поради което съдът е кредитирал писмените доказателства, както и показанията единствено на свидетелите С. Н. Н.- актосъставител и И. А. Б.- свидетел по АУАН. Следва да се посочи, че според настоящия касационен състав показания на свидетеля А. С. П. не обуславят промяна на изложените от РС съд правни изводи.

Първоинстанционният съд е обсъдил и отговорил на всички съществени оплаквания, направени в жалбата, с която е сезиран и които в голяма степен се повтарят в касационната жалба. По делото безспорно е установено, че касаторът има качеството на „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, санкциониран е за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12, и т. 21 от ЗПК във връзка със сключване на договор за потребителски кредит, за който от събраните по делото доказателства се установява, че не съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит – в договора за кредит не е посочена информацията: планът не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи, както и пълната информация по чл. 11, ал. 1, т. 21 от ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и чл. 28 от ЗПК, както и условията за упражняване на тези права.

Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗПК продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата. Действително тази разпоредба урежда отношенията между продавача на стоката и потребителя, като по договора между тях кредиторът не е страна. Тази норма обаче предоставя на продавача възможност да действа в зависимост от действията на кредитора – „не е длъжен да достави стоката на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит“. Ето защо неслучайно в чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК се предвижда, че в договора за кредит трябва да се съдържа и информация за правата на потребителя по чл. 27 ЗПК. Тази информация в случая обаче също липсва, поради което правилно административно- наказващия орган и РС са приели, че дружеството е допуснало нарушение и на тази разпоредба.

В хода на съдебното дирене пред РС и от събраните пред него доказателства се установяват достатъчно данни за извършването на нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 21 от ЗПК, изразяващо се в това, че при сключване на договор за стоков кредит, посочен в АУАН и НП, кредиторът не е вписал всички необходими реквизити в договора за кредит, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит.

Неоснователни са наведените оплаквания, че в погасителния план не следва да се съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. Съдържанието на договора за потребителския кредит е уредено в чл. 11, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, където в двадесет и седем точки изчерпателно /лимитативно/ е посочено какво следва да съдържа. В случая, касаторът е наказан за това, че в договора за кредит не е посочено, че в съдържанието на погасителния план следва да бъде направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. При това положение дружеството не е изпълнило задълженията си в обема, визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган и съответно приел сезираният състав на РС. В този смисъл показанията на разпитаната пред РС свидетелка А. С. П., че при поискване от потребителя в хода на изпълнение на договора се предоставя в пълнота информация, не изпълнява изискването на закона за пълнота, достатъчност и изчерпателност на информацията, която следва да е налична в самия договор за кредит, който се сключва и правилно не са кредитирани от РС. Предоставяна устно информация не е достатъчна за да се приеме, че е налице изпълнение на изискванията на закона.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че посоченото в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушение се явява съставомерно и доказано. За същото законосъобразно е наложена имуществена санкция, която е минималния размер, предвиден от закона за извършеното нарушение. Правилни са изводите на РС, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, обуславящи отмяна на обжалваното НП. Актът за установяване на административно нарушение и оспореното НП са издадени от компетентни длъжностни лица.

Оспореното НП е издадено в съответствие с чл. 57 ЗАНН. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с изискванията на процесуалните и материалноправни норми. Налице е словесно описание на нарушението, което описание съответства на посочената в акта и НП като правна квалификация.

Наложена с НП санкция на касатора е съобразена с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е определена в минимален размер.

Съдът счита, посочените в касационната жалба оплаквания за неоснователни, а посочената от касатора съдебна практика за неотносима към спора, като изводите на РС в оспореното решение за съставомерност и доказаност на нарушението намира за правилни и обосновани.

Съдът не споделя изложените от касатора доводи за наличие на маловажност на извършеното нарушение, доколкото нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Напротив, нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите и правилно РС е преценил, че случаят не е маловажен.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е основателна и следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 582/2025 г. на Районен съд – гр. Плевен.

ОСЪЖДА „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ж.к. „Сердика“, [улица]да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.