Р Е Ш Е Н И Е
№ 1899 22.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5236 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез процесуален представител, срещу Ц.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № 2720187, сключен на 04.01.2017 г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника сумата от 1704,02 лв. – главница, сумата от 138,85 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.01.2017 г. до 30.08.2017 г., сумата от 958,65 лв., представляващи неустойка за неизпълнение, сумата от 98,64 лв., представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 31.08.2017 г. до 31.01.2018 г., които вземания са прехвърлени от “Изи Асет Мениджмънт” АД на цесионера “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с приложение № 1 от 01.12.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението – 07.02.2018 г. до пълното изплащане на задължението.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 04.01.2017г. между Ц.Г.П. е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 2720187, по силата на който е предоставен заем от 2500 лева. Длъжникът е следвало да върне сумата по заема, ведно с договорна лихва в размер на 138,85 лева, като заплати общо 2 813, 67 лева на 17 погасителни вноски. Заемът е следвало да се заплати до 30.08.2017г. Впоследствие вземането е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. Длъжникът е уведомен за цесията.
В исковата молба е конкретизирано, че ответната страна е платила по договора сума в размер на 1538,70 лева.
Посочено е, че към датата на подаване на исковата молба главницата, дължима по договора е в размер на 470, 51 лева.
По отношение на неустойката в исковата молба и в молба за уточняване на претенцията е изложено следното:
В сключения между страните договор, ответникът се е
задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че
в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи
неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на
сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на
958,65 лв.
Към исковата молба ищецът прилага писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответника, назначен на основание чл.47 от ГПК – адвокат Ц., дава писмен отговор на предявения иск, в който го оспорва. Оспорва автентичността на подписа на представляваното от нея лице, както и на почерка на ответната страна и отправя искане за допускане съдебно – графологична експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставени въпроси. Поискала е представителите на ищцовото дружество да дадат отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмена молба поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител. В писмена молба поддържа предявения иск.
С определение от съдебно заседание, проведено на 23.05.2019 година като трето лице – помагач на ищеца е конституирано „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано по отделно от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д. Фактическите твърдения в молбата от посоченото дружество са за това, че на основание договор за цесия от 03.05.2019 година, с който „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД придобиване вземането предмет на спора.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с възражението на
процесуалния представител на ответника, че заемополучателят не е уведомен за
договора за цесия, настоящият състав взе предвид приетия като писмено
доказателство договор за цесия от 30.01.2017 година, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца в настоящия процес „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД и
Приложение №1 към този договор от 01.12.2017 година по силата на който
вземането по договора е прехвърлено на ищцовото дружество. Преди предявяване на
иска ответникът не е уведомен съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД за промяната в
страната на кредитора, тъй като по делото липсват доказателства от които да се
установява този факт. Това е направено в
хода на настоящия процес с получаване на препис от исковата молба и
приложенията от името на ответника и е
факт, настъпил в хода на процеса, който следва да бъде взет предвид на
основание чл. 235, ал. ал.3 от
ГПК.
Видно от приетия като писмено доказателство договор 2720187, сключен на 04.01.2017 г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД, от една страна като кредитор, и ответника – от друга като длъжник, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за предоставяне на потребителски заем в размер на 2 500 лева. В т.3 от договора страните са постигнали съгласие, че с подписването му се рефинансира текущ заем на заемодателя в размер на 1561, 50 лева и след прихващането му заемятелят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор. Посочено е, че договорът има сила на разписка. Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на 17 двуседмични погасителни вноски в размер 165,51 лева всяка. В чл.3, т.6 е посочен фиксиран годишен процент по заема – 35 %, в т.8 е посочено ГПР 41,71 % . В чл.2, т.8 е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
В договора е уговорена и неустоечна клауза със съдържанието индивидуализирано в исковата молба /чл. 4/, съгласно който при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 1 481,55 лева, която се заплаща от заемателя с плащане на всяка погасителна вноска и е в размер на 87,15 лева двуседмично. В чл.16, ал.2 от договора е изложено, че заемателят е съгласен и запознат с Тарифата за таксите на дружеството – заемодател.
Не е спорно, предвид изявлението на ищеца, че
ответникът е погасил по договора сума в размер 1 538,70 лв., което се установява и от заключението
на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно–икономическа
експертиза.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по–горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 41,71 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 35 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Уговорката
за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън
присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните
вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите
т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1
от 2009 година на ОСТК на ВКС.
Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 961,30 лева /след приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, и претенциите за установяване дължимост на неустойка, договорна лихва, такси и лихва за забава да бъдат отхвърлени. Дължима е лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 07.02.2018 година до окончателното плащане на задължението.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите направени по водене на делото разноски са както следва: 160,16 лева за държавна такса, сумата 150 лева възнаграждение за вещо лице и сумата 433,01 лева представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ответника по чл. 47 от ГПК. Общият размер на разноските е 843,17 лева. Съответно на уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в размер на 279,48 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 108 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 35,80 лева.
По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде установена дължимост на претендираната по договора за заем сума като главница, вземането по която е прехвърлено на ищеца, останалите претенции , основани на договора да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съответно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез процесуален представител, по договор по договор за паричен заем № 2720187, сключен на 04.01.2017 г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, сумата 961,30 лева /деветстотин шестдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 07.02.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 638 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.02.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 967 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника Ц.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № 2720187, сключен на 04.01.2017 г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, главница в размер разликата между 961,30 лева /деветстотин шестдесет и един лева и тридесет стотинки/ до пълния предявен размер от 1704,02 лв. /хиляда седемстотин и четири лева и две стотинки/, представляваща главница, сумата от 138,85 лв. /сто тридесет и осем лева, осемдесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 18.01.2017 г. до 30.08.2017 г., сумата от 958,65 лв. /деветстотин петдесет и осем лева, шестдесет и пет стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение, сумата от 98,64 лв. /деветдесет и осем лева, шестдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 31.08.2017 г. до 31.01.2018 г., плащане на които е разпоредено със Заповед № 638 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.02.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 967 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА Ц.Г.П., с ЕГН **********, с адрес *** да плати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез процесуален представител сумата 279,48 лева /двеста седемдесет и девет лева, четиридесет и осем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на настоящото дело, и сумата 35,80 лева /тридесет и пет лева и осемдесет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез процесуален представител за осъждане на Ц.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да плати разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от 843,17 лева /осемстотин четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/ за исковото производство и 108 лева /сто и осем лева/ за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано по отделно от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д., като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.