№ 236
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Д. Й.
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600614 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.34 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от служебния
защитник- адв. А. А. от САК на засегнатото лице В. Е. Л. против решение №
2151 от 05.03.2023год., постановено от СГС, НО, 27 състав по НЧД №
1814/2023год., с което е признато СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ с Референтен номер
на акта № 306254225078 за налагане на финансова санкция, издадено на
29.08.2022 година от Централното правосъдно инкасо бюро, Нидерландия, вл.
в законна сила на 10.10.2022 година, с което на българския гражданин В. Е.
Л. с ЕГН ********** е била наложена финансова санкция в размер на 140
евро, с левова равностойност 273,82 лв.
В жалбата, служебният защитник- адв. А. не е изложила конкретни
аргументи, защо счита атакуваното решение за неправилно, а е декларирала,
че подробни доводи ще изложи, след запознаване с мотивите към
пръвоинстанционния съдебен акт на СГС. В законоустановения срок, след
получаване на мотивите, защитата не е изложила допълнение към въззивната
жалба, а същото е сторила с допълнително изложение към депозираната
жалба.
В допълнението към въззивната жалба защита е акцентирала, че
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са
налице основанията на чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.1 от ЗПИКОНФС, изразяващи
1
се в следното:
На първо място към представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции не е представено Решение с
Референтен номер на акта № 306254225078 за налагане на финансова
санкция, издадено на 29.08.2022 година от Централното правосъдно инкасо
бюро, Нидерландия, вл. в законна сила на 10.10.2022 година, с което на
българския гражданин В. Е. Л. с ЕГН ********** е била наложена финансова
санкция в размер на 140 евро, с левова равностойност 273,82 лв., което с
оглед разпоредбата на чл. 35,т.1 от ЗПИКОНФС да се откаже неговото
признаване, тъй като не дава възмжност да се извърши съпоставка със
съдържанието на представеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции.
На второ място са налице предпоставките, визирани в чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС за отказ да бъде признато и допуснато изпълнението на
решение, а именно: в б. „з“, т.3 от Удстоверението не е отбелязано дали
лицето се е явило лично на процеса по издаване на решението- основание по
чл. 35, т.9 вр. чл. 19, ал.1,т.6 от ЗПИИРКОРНФС; не е посочен номера на
решението; не е посочено ясно, коя разпоредба от кой закон е нарушена-
налице е основание за отказ и по чл. 35,т.7 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
решението се отнася за деяние, което не съставлява престъпление или
административно нарушение според българското законодателство- държане
на мобилен телефон по време на управление на МПС и същото не попада в
изброените по чл. 30, ал.2 престъпления или административни нарушения.
Според защитата наред с това, няма данни, че засегнатото лице В. Л. е
участвало лично или чрез представител в производство, включително и че то
е проведено на разбираем за него език. Няма данни по делото за предоставяне
на какъвто и да е документ при приключване на производството, който да е
връчен на Л., за да може същият да защити своите законни права и интереси.
Защитата прави искане до въззивната инстанция за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание представителят на САП намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно и като такова пледира да бъде
потвърдено. Застъпва становище, че възраженията на защитата са
неоснователни.
Пред въззивната инстанция засегнатото лице Л. не редовно призован, не
се явява, но представляващият го служебен защитник моли за уважаване на
подадената жалба.
САС като съобрази становищата на страните и като взе предвид
материалите по делото, намира въззивната жалба за допустима, като подадена
в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол, но разгледана по същество за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно влязлото в сила на 10.10.2022г. Решение № 306254225078 и
Удостоверението по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането
2
на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на бълг.
гражданин В. Е. Л. е била наложена финансова санкция в размер на 140 евро,
за това, че: на 08.07.2022г. в 20.06 часа като водач на МПС е държал мобилно
електронно устройство по време на шофиране в населено място Вейк аан
Зее,ул. „Зеестрат“, община Бевервейк, Нидерландия.
Засегнатото лице В. Е. Л. е роден на ********г. в гр. ***, с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес на територията на гр. ***, РБ,
съгласно справка от НБДН -л. 16 от нчд и по см. на чл.30, ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС е лице, което има местоживеене на територията на РБ.
Въз основа на това решение e било издадено Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции. В него е отразено, че
решението за налагане на финансова санкция е издадено от компетентен
орган на решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
националния й закон. В текста му се съдържат идентификационни данни за
засегнатото лице - собствено и фамилно име, пол, гражданство, рождена дата
и място на раждане, а също и последния известен адрес на лицето в Република
България, датата на издаване на съдебното решение и датата на влизането му
в сила, като по информация на органа, издал удостоверението в
изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за
същото деяние и няма такова решение, което да е изпълнено в държава,
различна от решаващата или изпълняваща държава. Отразено е, че
производството е било проведено, при условие, че засегнатото лице е имало
възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.
При тези фактически констатации от правна страна САС приема
следното:
Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа
на взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са
наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване
изпълнението на такива санкции в друга държава-членка на Европейския
съюз, различна от държавата, в която са били наложени.
По смисъла на Рамковото решение „решение за налагане на финансови
санкции” е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за
налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със
същия акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните
или административни процедури или парична сума в полза на обществен
фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление.
Рамковото решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да
бъдат наложени финансови санкции съгласно националното законодателство.
Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39
нарушения, изброени в Рамковото решение. Изпълнено е условието по чл. 30
ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС - засегнатото лице има местоживеене на територията
на страната.
Правилно СГС е приел за неоснователно възражението на защитата,
релевирано и във въззивната жалба и поддържано пред настоящия съдебен
състав, че засегнатото лице не е извършило правонарушението , за което е
санкционирано, доколкото произнасянето по отношение на авторството не е
3
предмет на настоящата съдебна процедура. Съдът на изпълняващата държава,
в случая Република България, няма компетентност да изследва
доказателствената обезпеченост на фактите по нарушенията/престъпленията,
посочени в Удостоверението по чл.4, тъй като процедурата по признаване е
подчинена на принципа на взаимно доверие между държавите - членки.
Въпросите по съществото на правния спор - има ли извършено престъпление
и осъществено ли е то от засегнатото лице, вече са били решени от
издаващата държава, поради което производството по чл.32 от
ЗПИИРКОРНФС не допуска възражение, свързано с презумпцията за
невиновност, както и инкорпориране на доказателства, касаещи
престъплението/ нарушението, описано в удостоверението. Сътрудничеството
по наказателни дела се базира на принципа на взаимно признаване на
решенията, който намира израз в задължението на национален съд на една
държава - членка при съществуването на определени законови предпоставки
да изпълни съдебен акт, постановен в друга държава - членка като акт на
собствената му юрисдикция, без да осъществява контрол върху него.
В случая не са налице и факултативните основания за отказ за
признаване и изпълнение на решението, установени в чл.35 т.1-8 и т.10-11 от
ЗПИИРКОРНФС, което обстоятелство е констатирано от СГС.
В Решението и удостоверението по чл.4 от РР2005/214/ПВР са посочени
обстоятелствата мотивирали издаването му.
Попълнени са обстоятелствено всички параграфи, предвидени в
приложението към Рамковото решение и във формуляра на удостоверението,
то е пълно и отговаря на решението, следователно липсва основание за отказ
по смисъла на чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС;
по чл.35, т.2 от ЗПИИАКОРНФС-няма данни спрямо това лице за същото
деяние в РБ или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата
да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на
финансова санкция;
по чл.35, т.3 от ЗПИИАКОРНФС - Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за
деяние, подсъдно на български съд;
по чл.35, т.4 от ЗПИИАКОРНФС -засегнатото лице не е лице с имунитет
или привилегия по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо;
по чл.35, т 5. от ЗПИИАКОРНФС решението не се отнася за деяния,
които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния;
по чл.35, т. 6 от ЗПИИАКОРНФС наложената финансова санкция не е по-
малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;
по чл.35, т.7 от ЗПИИАКОРНФС - Видно от чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС и чл.5 от РР2005/214/ПВР на Съвета, за поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушение на
4
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите относно опасни товари, не се изисква двойна наказуемост,
следователно не е налице основание за отказ по см. на чл.35, т.7 от
ЗПИИАКОРНФС;
по чл.35, т. 8 от З ЗПИИАКОРНФС- решението е било постановено
срещу физическо лице, което е пълнолетно и вменяемо, съответно може да
носи наказателна отговорност, респ. административнонаказателна такава;
по чл.35, т.9, т.10, т.11 от ЗПИИАКОРНФС - съгласно Удостоверението,
производството в издаващата държава е било писмено, като засегнатото лице
е било уведомено лично или чрез упълномощен според националният закон
представител за правото си да обжалва решението и сроковете за това.
Съгласно чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС в решението си съдът следва да
определи равностойността на дължимата сума в български лева, което налага
обикновено аритметично изчисление на фиксираният курс на еврото спрямо
лева, при което наложената санкция в размер на 140 евро е с левова
равностойност 273,82 лв.
В контекста на изложеното, САС не намира основания да постави под
съмнение твърдението на издаващата държава, че е налице съответно
уведомяване според нейното законодателство, изключващо основанието по
чл.35 т.9 ЗПИИРКОРНФС, което освен това принципно не подлежи на
допълнително доказване в производството по признаване и изпълнение на
решение за наложена финансова санкция, доколкото отразяването на това
обстоятелство в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
се приема за достатъчно за провеждане на процедурата от изпълняващата
държава, още повече, че претендираното от защитата основание за отказ има
само факултативен характер.
Предвид гореизложеното обжалваното решение на СГС се явява правилно
и законосъобразно, поради което САС на основание чл. 34 ал. 1 вр. чл. 20
ал.1-3 ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2151 от 05.03.2023год., постановено от
СГС, НО, 27 състав по НЧД № 1814/2023год., с което е признато СЪДЕБНО
РЕШЕНИЕ с Референтен номер на акта № 306254225078 за налагане на
финансова санкция, издадено на 29.08.2022 година от Централното
правосъдно инкасо бюро, Нидерландия, вл. в законна сила на 10.10.2022
година, с което на българския гражданин В. Е. Л. с ЕГН ********** е била
наложена финансова санкция в размер на 140 евро, с левова равностойност
273,82 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6