Р Е Ш Е Н И Е
№ 12/ 13.01.2020год. гр. Перник
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 12.12.2019год.
/дванадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени
Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Антон Игнатов
Антония Атанасова –Алексова
при секретаря Ива Цветкова като разгледа
докладваното от съдия Ковачка възз.гр.д. № 695 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 1184/18.07.2019год.,
постановено по гр.дело № 02324/2019год. Районен съд-Перник е признал за
установено по иска предявен от А.С. против „Топлофикация Перник“АД, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 3100.22лева, представляваща главница за доставена
топлоенергия на апартамент, находящ се в *** за периода от
01.10.2003год.-31.068.2006год. и сумата от 556.99лева представляваща обезщетение
за забава за периода от 30.11.2003год.-14.03.2007год., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 04.09.2007год. по ч.гр.дело № 1273/2007год. на ПРС, въз
основа на който е образувано изп.дело № 913/2017год. по описа на ЧСИ Б. поради
изтекла погасителна давност като е отхвърлил като неоснователни исковете, с
които се иска да бъде признато за установено, че ищецът дължи на ответника и
разликата в размер на 273.25лева до пълния предявен размер на иска за лихва за
забава от 830.24лева, както и сумата от 81.75лева разноски, присъдени с изпълнителния
лист.
Със същото решение „Топлофикация
Перник“ АД е осъдена да заплати на А.С.
разноски по делото в размер на 614.96лева, а А.С. да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД сумата от 30.48лева.
Срещу отхвърлителната
част на така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца А.С., който моли първоинстанционното решение
да бъде отменено в обжалваната му част и постановено ново за уважаване на предявения
от него отрицателно установителен иск. В жалбата се твърди, че неправилно районния
съд е разпределил събраната в изпълнителното производство сума в размер на 400
лева по реда на чл.76, ал.2 от ГПК, вместо по реда на чл.455 ГПК във вр. с
чл.136 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на юрисконсултството възнаграждение на противното страна.
Въззиваемото дружество
не е депозирало писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
При извършената служебна проверка
по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което
следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на
наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е
предявен иск с правно основание чл. 439
от ГПК. По изложените в исковата молба съображения ищецът А.С. е поискал да
бъде прието за установено че не дължи на „Топлофикация Перник„ АД сумата от 3 107.22лева
главница за периода от 01.10.2003год. до 31.08.2006год. за недоставена, неизмерена,
непотребена и погасена по давност, доставка или услуга по партидата на името на
ищеца за недвижим имот, находящ се в *** и 830.24 лева претендирани от
ответника лихви върху главницата за периода от 30.11.2003год.-14.03.2007год. и
съответните разноски, описани в изпълнителен лист от 04.09.2007год., издаден по
ч.гр.дело № 1273/2007год. по описа на ПРС. Според ищеца вземанията, предмет на
изпълнителния лист, издаден по гр.дело № 1273/2007год. по описа на ПРС са
погасени с изтичане тригодишната давност по чл.111, б.“ В „ от ЗЗД.
Ответникът „Топлофикация
Перник“ АД гр. Перник е подал писмен отговор, с който е изложил доводи за
неоснователност на предявения иск и е направил искане за неговото отхвърляне. Поддържал
е, че в случая е приложима погасителната давност по чл.110 от ЗЗД и че същата
не е изтекла, доколкото по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни
действия, довели до нейното спиране и прекъсване. При отхвърляне на иска, ответникът
е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
Районният съд е уважил
частично предявените искове и ги е отхвърлил за сумата от 273.25 лева, представляваща
обезщетение за забава и 81.75 лева разноски, присъдени с изпълнителния лист. За
да отхвърли иска за горните суми съдът е приел, че същите са погасени съгласно
правилото на чл.76, ал.2 от ГПК с платените в изпълнителното производство общо
400 лева, поради което не са погасени по давност. Приел е също така, че процесните
вземания се погасяват със специалната тригодишна давност, че давността е
прекъсната с образуването на изпълнителното производство на 21.06.2010год. и че
съгласно ППВС № 3 / 18.11.1980год. давността е спряла да тече през цялото време
на изпълнителното производство. Действието на спирането е преустановено с
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК на
21.03.2010год.
Горните изводи районния
съд е направил при напълно изяснена и
подкрепена от събраните по делото фактическа обстановка. Мотивите на съда за
неоснователност на предявения иск се споделят напълно от настоящия въззивен състав,
поради което препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК .
Неоснователно се
поддържа във въззивната жалба, че разпределението на постъпилите в изпълнителното
производство суми /в частност сумата от 400 лева/ следва да бъде извършено по
реда на чл. 136 от ЗЗД и съгласно посочените в него привилегии, а не по реда на
чл. 76, ал. 2 от ГПК, възприет от районния съд.
Текстът на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД предвижда, че с право на
предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването
и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски. Формулировката въвежда критерии при предпочтителното
удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключва тезата, че в този
ред се вписват всички разноски на всички взискатели. Идеята е да се даде
предимство на тези от тях, които са направили разноски за действия, от които се
ползват и останалите взискатели. Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението
предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата,
постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели.
В настоящият казус
разпоредбата на чл. 136 от ГПК е неприложима, тъй като взискателят по
изпълнителното дело е само един. В случая следва да се има предвид, че за
погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най –
напред разноските, след това лихвите и накрая главницата. При това положение
правилно и законосъобразно районният съд в мотивите си се е позовал на
относимата към конкретния казус разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, окръжният
съд намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно
решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемото дружество претендира
разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на
обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други
процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева и такова следва да бъде присъдено на въззиваемата страна по жалбата.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1184/18.07.2019год., постановено по гр. д. № 02324/2019год. по описа на Районен съд Перник за 2018 г., в частта му, с
която е отхвърлен предявения от А. А. С.
*** иск по чл. 439 от ГПК за признаване
за установено по отношение на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник, че не дължи
на „Топлофикация Перник“ АД разликата в размер на 273.25лева до пълния предявен
размер на иска за лихва за забава от 830.24лева, както и сумата от 81.75лева разноски,
присъдени с изпълнителен лист от 04.09.2007год.
ОСЪЖДА А.Р.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.