№ 2256
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505542 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 36396/05.02.2024 г. по
регистъра на СРС, депозирана от О. Н. Г. срещу Решение № 20984 от
19.12.2023 г. постановено по гр. д. № 29305/2023 г. по описа на СРС, 117-ми
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 21077 от 20.12.2023 г.
по гр. д. № 29305/2023 г. по описа на СРС, 117-ми състав, с което родителските
права спрямо ненавършилите пълнолетие деца Р.О.Г., родена на **** г., и
П.О.Г., роден на **** г., са предоставени на майката Г. П. П. и е определено
тяхното местоживеене при нея; в частта, с която е определен режим на лични
отношения на децата с баща им О. Н. Г.; в частта, с която последният е осъден
да заплаща издръжка.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на
решението, като постановено при нарушение на материалния закон, на
съдопроизводствените правила и при липса на доказателствена обезпеченост.
Поддържа, че неправилно районният съд е предоставил упражняването на
родителските права над децата на тяхната майка, тъй като последната с
поведението си цели отчуждаване на децата от бащата. Поддържа се, че
бащата е по-пригодният родител, поради което се отправя искане за
предоставяне родителските права да бъдат предоставени на него, а на майката
да бъде определен режим на лични отношения и същата да бъде осъдена да
заплаща издръжка съобразно нормата на чл. 142 СК. В условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме, че родителските права следва да
бъдат предоставени на майката, въззивникът оспорва определения от
районния съд режим. Изложени са доводи за необходимост от по-широк
режим, включващ Коледните празници и възможност бащата да празнува
1
рождения си ден заедно с децата, в който смисъл отправя искане да бъде
постановено решение.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован – не се
явява, не се представлява.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. П.
чрез адв. Г.. Поддържа становище за неоснователност на наведените във
въззивната жалба доводи, като намира постановеното от районния съд
съдебно решение за правилно и моли да бъде потвърдено.
В хода на устните състезания въззиваемата страна чрез процесуалния
представител иска да се остави без уважение въззивната жалба, до колкото
насрещната страна се е дезинтересирал, като отправя искане за потвърждаване
на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
С обжалваното Решение № 20984 от 19.12.2023 г. постановено по гр. д.
№ 29305/2023 г. по описа на СРС, 117-ми състав, поправено по реда на чл. 247
ГПК с Решение № 21077 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 29305/2023 г. по описа на
СРС, 117-ми състав съдът на основание 127, ал. 2 от СК е предоставил
упражняването на родителските права над децата Р.О.Г., родена на **** г., и
П.О.Г., роден на **** г. на тяхната майка Г. П. П. и е постановил
местоживеенето на децата да е при тяхната майка. Определил е режим на
лични отношения на бащата О. Н. Г. с децата Р. и П., както следва: с
преспиване всеки първи и трети петък от месеца след края на занятията им, но
не по-късно от 18 ч. и да ги връща на майката в 19 ч. на следващия неделен
ден; в четни години от 10 ч. на Разпети петък до 19 ч. на последния ден от
Великденските празници, а в нечетни години – от 10 ч. на 31.12 до 19 ч. на
02.01 на следващата година; , за по 30 дни през летата /юни-август/ извън
годишния отпуск на майката, която е длъжна да го уведоми за ползването му
до 01.05 всяка година.
Със същото съдебно решение е осъдил О. Н. Г. да заплаща на децата
чрез тяхната майка месечна издръжка в размер на 300 лева за детето Р. и в
размер на 250 лева за детето П., считано от датата на постановяване на
съдебното решение, ведно със законна лихва за забава.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъдил О. Н. Г. да заплати в полза на
СРС държавна такса в размер на 820,80 лева.
За нуждите на производството пред първия съд са събрани писмени и
гласни доказателства, намерили отражение в крайните изводи на първия съд.
По делото е бил депозиран социален доклад с вх. № 279686/09.10.2023
год. от ДСП – Сердика, изготвен след проведена среща и разговор с майката и
след посещение в дома на майката и децата. В социалното проучване е
посочено, че основни грижи за децата Р. и П. се полагат от тяхната майка, като
са осигурени техните базови, емоционални, здравни и образователни
потребности. По данни на майката, същата е трудово ангажирана в счетоводна
2
къща със средно месечно възнаграждение в размер на 850 лева. Посочено е, че
Р. е ученичка в 15 СУ „Адам Мискевич“ в първи клас, а П. посещава детска
градина 38 „Дора Габе“. В заключение е посочено, че е в интерес на децата да
поддържат пълноценни контакти и с двамата си родители, с оглед постигане
на правилно емоционално, нравствено и физическо развитие.
По делото е изготвен и депозиран социален доклад с вх. №
270066/29.09.2023 год. след проведено социално проучване, в което социален
работник е осъществил среща-разговор с майката и бащата на Р. и П., разговор
с личния лекар на децата, посещение на жилището на децата, както и е
осъществено наблюдение в комуникацията между бащата и детето Р.. В
социалното проучване е наблюдавана комуникация между детето Р. и бащата
О. Г., в която социалният работник е отразил, че Р. комуникира свободно с
баща си, налице е емоционална близост и топлина между двамата, а бащата от
своя страна е демонстрирал спокойствие и толеранс. По време на срещата Р. е
демонстрирала физическа близост със своя баща, като отсъстват данни за
притеснение, нервност или дискомфорт у детето. В заключение е посочено, че
е в интерес на децата да им бъде гарантирано правото за лични контакти с
неотглеждащия родител, както и подходяща месечна издръжка.
С писмо от ТД на НАП-София, офис „Люлин“ е посочено, че за периода
от 01.04.2023 год. – 31.08.2023 год. средно месечния осигурителен доход на
бащата О. Г. е в размер на 3266,75 лева.
Пред първия съд е представено и удостоверение от МВР-СДВР, отдел
„Пътна полиция“, видно от което, към датата на изготвяне на справката, О. Г. е
бил притежател на 3 броя МПС.
Пред първия съд на основание чл. 59, ал. 6 СК са изслушани родителите
Г. П. и О. Г..
Майката е споделила, че тя е тази която полага грижи за децата и при
която същите живеят. Посочила е, че от какво са се раздели с бащата на
децата, г-н Г. ги взима веднъж месечно с приспиване, когато има желание и
когато се уговорят страните.
Бащата е посочил, че живее сам в собствено жилище, като твърди, че
той е по-добрия родител и може да осигури по-добри условия за децата.
Изразява желание да вижда децата всяка седмица и да се грижи за тях.
С протоколно определение от 12.10.2023 год. са постановени
привременни мерки с конкретно посочен режим на лични контакти между
децата и бащата, както и размер на издръжка.
За нуждите на производството, пред първия съд са разпитани
свидетелите Н.Е., Ж.Д. и Н. Г. – баща на ответника.
В показанията си пред съда, свидетелката Н.Е. е споделила, че познава
от много години Г. П., като е запозната и с развоя на взаимоотношенията й с
бащата на децата. Твърди, че майката е тази, която се грижи за децата. Също
така е посочила, че живее срещу дома на родителите на бащата, като е ставала
пряк свидетел, как бащата оставя децата при роднините по бащина линия и
после излиза без тях.
3
В разпита си пред съда, свидетелката Ж.Д. е споделила, че е съседка на
ответника Г.. Споделя, че до раздялата между страните, майката е била тази,
която преимуществено се е грижела за децата, но бащата също е помагал в
грижите за децата. Ставала е свидетел на скандали между страните, докато
същите са живеели заедно.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на тези свидетели
са логични и безпристрастни, поради което ще кредитира същите.
Свидетелят Н. Г. е посочил в показанията си пред съда, че след като
сина му и Г. П. се разделили, свидетелят е поддържал за кратко време контакт
с Г. П., но в последствие са преустановили връзка. Твърди, че сина му всеки
месец е изплащал издръжка на децата.
Действително свидетелят Н. Г. се намира в близка родствена връзка със
страните по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание за
дискредитиране на неговите показания, а единствено за преценката им с оглед
всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК).
Отчитайки вероятността този свидетел да е заинтересован в полза на някоя от
страните по делото, законът и съдебната практика приемат за необходимо
същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в
същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на
ВКС, ГК, І ГО и мн. др.).
Пред въззивната инстанция е изслушана майката Г. П., събрани са нови
писмени доказателства, приобщени са социални доклади по местоживеене на
родителите на децата.
Изслушана на основание чл. 59, ал. 6 от СК, в открито съдебно
заседание проведено на 18.11.2024 год. въззиваемата страна Г. П. П. е
споделила пред съда, че е счетоводител с гъвкаво работно време, а след
раздялата с г-н Г. живее с двете си деца, за които полага непосредствено
грижи, а в жилището й има осигурени всички необходими условия за
отглеждането на децата. Твърди, че бащата трябва да има определен режим на
лични контакти с децата, тъй като към настоящият момент той не полага
грижи за тях. Съгласна е с режима определен от първата съдебна инстанция,
но твърди, че той не се спазва, а бащата взима децата веднъж месечно.
Въззивникът О. Г. не е изслушан във въззивната инстанция, тъй като не
се явил в нито едно от проведените съдебни заседания по делото, макар и
редовно призован. Същият не е упълномощил и процесуален представител,
който да го представлява по делото пред въззивната инстанция.
За нуждите на производството пред първия съд е изготвен и депозиран
социален доклад от ДСП – Красно село, след проведена среща разговор с
бащата. В социалното проучване, бащата е заявил, че работи на длъжност
„разследващ полицай“ към МВР с постоянен месечен доход. В социалното
проучване е отразено, че майката полага основни грижи за децата, а бащата е
определил себе си като всеотдаен и откликващ родител, като постановения
режим на лични контакти се изпълнява от него, заплаща и месечна издръжка
за децата. В заключение е посочено, че в интерес на децата е и двамата
родилите да са ангажирани за задоволяване потребностите на децата.
По делото е депозиран социален доклад от ДСП- Сердика, изготвен на
база срещи и разговори с майката и децата. Социален работник е посочил, че
при проведен разговор с децата, същите са изразили желание да останат да
4
живеят с тяхната майка, но не искат да прекъсват връзката с баща им и
изразяват желание да продължат да комуникират с него. Детето Р. е
споделило, че през почивните дни се вижда с баща си, но към настоящият
момент баща им не ги взима и тя и брат й не му гостуват. Майката Г. П. е
посочила, че подсигурява всички необходими условия за децата и задоволява
потребностите им, но не среща подкрепа от страна на бащата. В заключение е
посочено, че е в интерес на децата да поддържат пълноценни контакти и с
двамата си родители.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният състав служебно е
допуснал КСППЕ, която не е извършена поради невнасяне от въззивника на
определения депозит, за което съдът му е предоставил възможност. С
протоколно определение, с което е допусната експертизата, съдът е
предупредил страните, че при отсъствие на доказателства за внесен депозит,
както и при неоказване съдействие на вещите лица при изготвяне на
експертизата, съдът ще цени поведението им при условията на чл. 161 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона в т.1 от Тълкувателно решение №
1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следва, че въззивният съд е
ограничен до въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, а е задължен единствено да провери
правилното прилагане на релевантните към казуса императивни
материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
5
основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни
изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
страните. Т.е. обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор,
при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е
само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в мотивите
към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Независимо от подадената въззивна жалба във въззивното производство,
въззивникът е демонстрирал пасивно процесуално поведение (не се явява за
изслушването му по реда на чл. 59, ал. 6 СК, не изпраща представител, не
съдейства за допуснатата по делото КСППЕ и не представя писмени бележки).
По отношение родителските права над децата Р. и П., съдът намира
следното:
Правилно първоинстанционният съд е предоставил упражняването на
родителските права на майката, която с оглед на доказателствената съвкупност
в двете инстанции и процесуалното поведение на страните приема, че тя е по -
пригодният родител с оглед на критериите, въведени в чл. 59, ал. 4 СК и
утвърдената съдебна практика, обобщена в ППВС № 1/12.11.1974 г. (което не е
загубило силата си и при действието на СК, в сила от 01.10.2009 г.).
Съгласно приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, определянето
на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще
става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси
на децата“ по смисъла се включват необходимостта от възпитателски качества
на родителите, като се взема предвид образованието, културата, мирогледът и
другите качества на личността на отделния родител, като същественото е не
тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя
авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение
е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се държи сметка за грижите и отношение на родителите към
децата, като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във
връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по
изграждането личността на всяко от децата. Следва да се държи сметка и за
желанието на родителите да отглеждат децата, привързаността на децата към
родителите, като привързаността е налице, когато са се развили чувствата на
детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и
разглезване. Следва да се има предвид полът на децата, както и възрастта на
децата, а също и съвместното живеене на децата, като е посочено, че когато
децата живеят и растат заедно у тях се развиват чувства на привързаност
и взаимопомощ.
В конкретния случай във въззивната жалба бащата е поискал
упражняването на родителските права по отношение на децата Р. и П. да бъдат
предоставени на него.
Законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на
служебното начало, по преценка на съда, воден от интереса на детето.
Интересът на детето е установен като главен критерий при решаването на
спор между родителите относно упражняването на родителските права и
мерките на лични отношения между тях и детето. Като неразделна част от
6
интереса на детето следва да се приеме и скрепеното в чл.8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека (Конвенцията), право на личен и на
семеен живот, вкл. общуването му и с двамата родители. Европейският съд
по правата на човека многократно е отбелязвал в решенията си, че
възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява основен
елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето
(ратифицирана от Република България през 1991 г.): „Висшите интереси на
детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи.”
В чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз е
постановено: „При всички действия, които се предприемат от публичните
власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на
детето трябва да бъде от първостепенно значение.”. Понятието за висшите
интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата
на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи
следното: „Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат
предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства,
които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и
социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и
достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто
осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше съображение.“
Децата са привързани към майката и изразяват желанието си пред
социален работник да продължат да живеят с тяхната майка, но да имат
възможност да контактуват с баща си. Майката полага адекватни грижи
съобразно с възрастта на децата и потребности им, като може да разчита на
помощ от разширеното си семейство и приятели. По делото не са налице
данни за настройване на децата и целенасочено влияние върху тях с цел
формиране на негативно мнение, съответно отношение към другия родител.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, към който препраща
нормата на чл.127, ал.2 ГПК, съблюдавайки най-добрия интерес на децата Р. и
П., включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието им и с
оглед конкретните обстоятелства по делото, установения родителски
капацитет на майката, както и пасивното процесуално поведение на бащата,
настоящата инстанция приема майката за по - пригодния родител, на който
следва да бъде възложено упражняването на родителските права над децата Р.
и П..
Не бива да бъде пренебрегван и факта, че едно евентуално преместване на
децата би нарушило установената психологическа и семейна среда и комфорт,
която децата изпитва в семейният дом.
Съобразно изложеното, въззивният съд приема, че доводите във
въззивната жалба са неоснователни и първоинстанционното решение, като
правилно в тази част, следва да бъде потвърдено.
Относно режима на лични отношения на децата Р. и П. с
неотглеждащия родител:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово
право, закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от
СК, така и в международните актове, по които Република България е страна -
чл. 9, §. 1 от Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската
7
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС),
където правото на детето за общуване с двамата му родители е проявление на
правото на семеен живот. В този смисъл е последователната съдебна практика
на ВКС (виж Решение № 480/06.07.2010 г. по гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и
Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о.), както и на
Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v. SWE;
Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете-родител, която е признато право от конвенциите цели
да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на
всяко дете като личност и да го предпази от развитие на синдром на
родителско отчуждение в случай, че се приоритизира контакта само с единия
родител.
Поради изложеното и бидейки задължен да следи служебно за интереса на
децата, съдът следва да установи такъв режим на децата Р. и П. с техния баща
- родителят, на когото не са възложени родителските права, че да им бъде
предоставена възможност за пълноценно общуване с него.
Въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за правилен и в тази му
част, съобразно доказателствената съвкупност по делото. Въззиваемата Г. П.
заявява последователно – при изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 СК и в
двата социални доклада, че контактите на бащата с децата следва да бъдат
така, както е постановил първоинстанционният съд, тъй като няма
притеснения относно постановения режим и самата тя не възпрепятства
контактите на децата с бащата.
Бащата О. Г. също е споделил пред социалните работници, че е привързан
към децата и желае да участва в живота им. Същият разполага в дома си с
необходимите условия за тяхното пребиваване по време на изпълнение
режима на лични контакти.
Настоящият въззивен състав е на мнение, че децата следва да могат да
контактуват пълноценно и с родителя, на когото не са предоставени
родителските права, и той да може да изразява своята любов, привързаност и
грижа към децата му. Режимът на лични отношения цели децата да могат да
растат и се развиват като пълноценни личности, чувствайки подкрепата и
грижата на всеки от двамата родители. Право на всяко дете, произтичащо от
неговата естествена потребност, е да общува с всеки от родителите си. По
изложените съображения, мерките за лични отношения следва да отчитат
конкретните обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права
(в същия смисъл е константната практика на ВКС - Решение №
116/16.04.2014г. по гр.д. 5156/2013г., ГК, IV г.о. и др.).
Съобразно с възрастта на децата, липсата на установени вредности и
заключенията на социалните служби относно родителския капацитет и
битовите условия при бащата, включително и помощта на семейството му, на
която той може да разчита, изразената готовност и съдействието на майката за
осъществяване контактите на бащата с децата, определеният от
първоинстанционния съд режим на лични отношения е напълно съобразен с
конкретиката на настоящия случай и затова не следва да бъде променян, а
обжалваният съдебен акт относно режима на лични контакти следва да бъде
потвърден.
По отношение на постановената издръжка за децата Р. и П.:
Въззивната жалба съдържа доводи за намаляване на издръжката на децата
съобразно нормата на чл. 142 СК.
8
В първоинстанционното съдебно решение, първия съд е определил
издръжка в размер на 300 лева за детето Р. и 250 лева за детето П.. Доколкото
обаче в социалното проучване въззивника да е посочил, че заплаща така
определеният размер на издръжката, а в отговора на въззивната жалба не се
съдържат съображения в тази насока, нито в изслушването на въззиваемата по
реда на чл. 59, ал. 6 СК, то настоящият въззивен състав намира, че не следва
да редуцира размер на така определените месечни издръжки за децата.
Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение и в тази му
част относно издръжката следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Само въззиваемата чрез процесуалния си представил е предявила искане
за присъждане на разноски. Претенцията на въззиваемата е основателна, с
оглед изхода на спора (предвид ТР № 3/2024 – ОСГК). Съгласно договор за
правна защита и съдействие № 116374 от 18.06.2024 г. сторените от тази
страна разноски са в размер на 1500 лева, като те са доказани с договора,
който служи и за разписка. Предвид изхода на спора, въззивника следва да
бъде осъден да заплати сторените от въззиваемата страна разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд, Гражданско отделение –
брачни състави, III-ти въззивен брачен състав, на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20984 от 19.12.2023 г. постановено по гр. д.
№ 29305/2023 г. по описа на СРС, 117-ми състав, поправено по реда на чл. 247
ГПК с Решение № 21077 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 29305/2023 г. по описа на
СРС, 117-ми състав.
ОСЪЖДА О. Н. Г., ЕГН:********** да заплати на Г. П. П., ЕГН
**********, сумата от 1500 лева - разноски за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано, в частта относно родителските права
и режима на лични отношения, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9