Решение по дело №1407/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.53, ал.3 от Закона за държавните помощи, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят „Вертус Ем Ай“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя И. Т. С., чрез пълномощник адвокат М. С., със съдебен адрес в [населено място], [улица], е оспорил заповед №РД-11-681/28.06.2024г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ в ЧАСТТА, в която е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездни средства по отношение на „Вертус Ем Ай“ ЕООД – т.28 от Приложение №1 към заповедта „Предприятия, недопустими по чл.3, т.1-12“ от Вътрешни правила за критериите за подаване, разглеждане, преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Р. срещу Украйна („Кризисна рамка“), Решение №127 на Министерски съвет от 23.02.2024г. и Постановление №30 на Министерски съвет от 23.02.2024г.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна в обжалваната й част поради неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя постановеният отказ съдържа неясно правно и фактическо основание, доколкото позоваването на нормите на чл.8 и чл.11, ал.2, т.1 и 7 от Вътрешните правила било общо за всички кандидати. От цитираните правни основания все пак ставало ясно, че отказът за предоставяне на безвъзмездни средства е обусловен от съществуващи данъчни задължения на дружеството към държавата. Жалбоподателят твърди, че към датата на издаване на оспорената заповед няма неплатени публични задължения, с изключение на лихви по предходни задължения в размер на 300 лева, които твърди, че са погасени, както и главницата, а остатъчното задължение е твърде малко. Сочи, че съгласно погасителен план по изпълнително дело №*********/2020г. дружеството е разсрочило свои задължения в размер на 30 000 лева и по правилата на ДОПК, според които погасителният план има характер на споразумение, следвало да се приеме, че дружеството няма изискуеми задължения. Неплащането на горепосочените лихви се дължало на счетоводна грешка. Освен това счита, че никъде в чл.21г, т.1 и 6 от Закона за пътищата и в чл.11, ал.2, т.1 и 7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ не се поставя изискване дружеството-кандидат за предоставяне на безвъзмездна държавна помощ да няма публични задължения. Жалбоподателят твърди, че с приетите Вътрешни правила АПИ променя смисъла на законовите разпоредби и стеснява приложното им поле. Поради това иска отмяна на заповедта в обжалваната част, както и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие - адв. С., поддържа жалбата и ангажира доказателства. В последното съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Тюркеджиева, оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище по съществото на спора пледира за нейното отхвърляне и претендира юрисконсултско възнаграждение (л.13-14).

ФАКТИ:

С решение №127 от 23.02.2024г. на Министерски съвет е одобрена Схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България“ (л.8 от адм. д. №7709/2024г. по описа на АССГ). С постановление №30/23.02.2024г. на МС са одобрени допълнителни разходи по бюджета на МРРБ за 2024г. в размер до 50 000 000 лв. за изпълнение на горецитираната схема за държавна помощ (л.9).

Въз основа на приетите от Министерски съвет актове и на основание чл.21г, т.1 и 6 от Закона за пътищата, чл.11, ал.2, т.1 и 7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, както и в изпълнение решение на УС на АПИ, обективирано в протокол №РД-15-196/24 от 28.03.2024г., е издадена заповед №РД-11-321/29.03.2024г. на председателя на УС на АПИ (л.21). С посочената заповед са утвърдени Вътрешни правила за критериите за подаване, разглеждане, преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Р. срещу Украйна /„Кризисна рамка“/ (л.72-82 от адм. д. №7709/2024г. по описа на АССГ).

Приетите вътрешни правила са изменени и допълнени с последващи заповед №РД-11-407/12.04.2024г. (л.83-84 от адм. д. №7709/2024г. по описа на АССГ) и заповед №РД-11-416/19.04.2024г., издадени от председателя на УС на АПИ (л.33-34).

На 12.04.2024г. законният представител на „Вертус Ем Ай“ ЕООД е подал заявление вх.№5300-5800/12.04.2024г. за кандидатстване по схемата за държавна помощ (л.33-34 от адм. д. №7709/2024г. по описа на АССГ). Към заявлението са приложени декларация за запознаване с условията за кандидатстване и изпълнени условия за допустимост на кандидата (л.35-37); таблица за платените през 2023г. тол такси от всяко предприятие – Приложение №3 към Вътрешните правила (л.38-39 и л.70 от адм. д. №7709/2024г. по описа на АССГ); лиценз №14483 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на името на „Вертус Ем Ай“ ЕООД със срок на валидност до 17.01.2026г. (л.40); отчет за приходите и разходите за 2022г. на дружеството (л.42-47); свидетелства за регистрация на 4 бр. ППС (л.66-69).

Към заявлението на жалбоподателя е приложено и удостоверение изх.№020202400096514/09.04.2024г. за наличие или липса на задължения, издадено от ТД НАП – Бургас, удостоверяващо наличие на задължения на „Вертус Ем Ай“ ЕООД в общ размер 32 474,56 лева; (л.48-60 от адм.д. №7709/2024г. по описа на АССГ).

На 25.06.2024г. комисия за разглеждане на заявления на транспортни предприятия за получаване от държавата на безвъзмездни средства, определена със заповед №РД-11-330/01.04.2024г. на председателя на УС на АПИ, е приключила разглеждане по реда на постъпването на 3 362 бр. заявления за кандидатстване на транспортни предприятия, притежаващи лиценз за превоз на товари. За резултатите от работата на комисията председателят на същата е съставил доклад №93-01-4942/25.06.2024г. (л.37-110 от адм.д. №1407/2024г. по описа на Административен съд-Бургас).

Според т.1 от този доклад допустимите кандидати, които са изпълнили изискванията на чл.2 от Вътрешните правила, са общо 3 017 бр. - поименно посочени в табличен вид (л.37,гръб – л.102). В т.2 от доклада са посочени 314 бр. заявители, развиващи основна икономическа дейност, различна от Н.49.4.1 съгласно подадените в НСИ за 2022г. и 2023г. и не отговарят на условията за допустимост по чл.2 от Вътрешните правила (л.102,гръб – л.110). В т.3 от доклада (л.109-110) са поименно посочени 31 бр. недопуснати кандидати по процедурата, които не са изпълнили критериите за подбор и попадат в хипотезата на чл.3, т.1-12 от Вътрешните правила, като именно в тази точка от доклада е посочено името на жалбоподателя „Вертус Ем Ай“ ЕООД (л.110), с посочена причина – „задължение 2022г.“. Въз основа на тези констатации е направено предложение за издаване на заповеди за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездни средства на кандидатите по т.1 и т.2, а заповедта по т.3 да бъде публикувана на интернет страницата на АПИ.

Съгласно протокол №РД-15-1945/24 от проведено на 25.06.2024г. заседание Управителният съвет на АПИ е приел доклад №93-01-4942/25.06.2024г. на председателя на комисията за разглеждане на заявленията, ведно с направените предложения, респ. допуснатите и недопуснатите кандидати са одобрени така, както са посочени в доклада (л.35-36).

С протокол №РД-15-1983/24 от 28.06.2024г. от заседание на УС на АПИ били отстранени технически грешки в предходния протокол в частта относно бройките на одобрените и неодобрените кандидати (л.111). Възложено било на председателя на УС на АПИ да подпише заповедите за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездни средства на всички кандидати.

Въз основа на горните факти била издадена оспорената в настоящото производство заповед №РД-11-681/28.06.2024г. на председателя на УС на АПИ (л.15), с която на основание решение №127/23.02.2024г. и постановление №30/23.02.2024г. на МС, както и на основание чл.21г, т.1 и 6 от Закона за пътищата, чл.11, ал.2, т.1 и 7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, във вр. с чл.8 от Вътрешните правила е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездни средства на недопуснатите кандидати, подробно индивидуализирани в Приложение №1 към заповедта по номер на заявление, наименование на дружеството и ЕИК, които не са изпълнили изискванията на Вътрешните правила. Неразделна част от оспорената заповед е Приложение №1 с недопуснати кандидати – „Предприятия недопустими по чл.3, т.1-12 от Вътрешните правила“ (л.16-20), като под №28 от таблицата са посочени фирмата на дружеството-жалбоподател, номера на подаденото от него заявление и неговото ЕИК (л.20).

В хода на производството от страна на жалбоподателя е представено предложение от 25.02.2021г. за погасителен план по задължения по ИД №152/2020г. по опис на ТД на НАП-Бургас (л.10 от адм. д. №7709/2024г. по описа на АССГ), според което управителят на „Вертус Ем Ай“ ЕООД е отправил до публичния изпълнител предложение просрочените задължения на дружеството да се погасяват регулярно на шест вноски в периода от 31.03.2021г. до 31.08.2021г. С жалбата е представено и разпореждане изх.№[рег. номер]-031-0002694 от 24.09.2021г. за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК, издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас (л.29-30 от адм. д. №7709/2024г. по описа на АССГ). От мотивите на това разпореждане се установява, че търговецът е бил в затруднения и не е в състояние да погаси наведнъж просрочените си задължения, наложен е бил запор на банковата му сметка, т.е. налице е опасност да прекрати временно дейността си, поради което за периода на разрешението (до 25.10.2021г.) публичният изпълнител е разпоредил 80 на сто от постъпващите суми по сметката на длъжника да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза (л. 128-132). От заключението на вещото лице се установява, че по данни от ТД на НАП – Бургас използваният от данъчната администрация програмен продукт СУП не поддържа техническа възможност за справка за задълженията на лицата към определен минал момент.

Експертът е установил, че по образуваното против дружеството изпълнително дело №152/2020г. по описа на ТД на НАП-Бургас, в периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. са били присъединявани публични задължения 14 пъти, като първото присъединяване е от 12.01.2022г., а последното – от 08.12.2022г. Към посочените дати размерите на публичните задължения на дружеството били, както следва:

• По разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0000911/12.01.2022г. общият размер на публичните задължения по изпълнителното дело, без присъединените с разпореждането задължения: главница – 6 468,70 лева; лихва – 4 283,87 лева; общо – 10 752,57 лева;
• По разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0469621/08.12.2022г. (л.134), общият размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в т.ч. присъединените с разпореждането задължения са, както следва: главница – 17 033,80 лева; лихва – 3 329,35 лева; общо – 20 363,15 лева.

Източникът на публичните задължения са декларирани за внасяне здравни осигурителни вноски, данък добавена стойност, данък доход, корпоративен данък, със съответните лихви или остатък от лихви.

В заключението вещото лице сочи, че според постъпил до него отговор от ТД на НАП – Бургас против дружеството има образувано изпълнително дело №152/2020г. по описа на ТД на НАП – Бургас, но няма разсрочване на задължения. На л.131 и л.132 вещото лице описва какви са направените през 2022г. плащания от страна на дружеството-жалбоподател в периода от 05.01.2022г. до 07.12.2022г. Изчислява, че лихвите към 12.01.2022г. са в размер 4 283,87 лева, а към 08.12.2022г. – 3 329,35 лева.

При разпита в съдебно заседание вещото лице поясни, че софтуерът на данъчната администрация не можел да отразява размер на лихви към конкретен момент, поради което за целите на експертизата са взети предвид присъединяванията, доколкото изпълнителното дело е образувано преди подаване на заявлението за предоставяне на държавната помощ и когато се погасяват главници и се появят други задължения, същите се присъединяват от НАП по същото дело. Експертът поясни, че в последното за 2022г. разпореждане за присъединяване също има непогасена главница. Към 08.12.2022г. е налице разпореждане за разпределение на сумата от 3 000 лв., което дава основание за вещото лице да приеме, че има и по-стари задължения на дружеството отпреди 2022г. През посочената година са били направени общо 14 присъединявания, като източникът на задълженията е предимно от неплатени осигурителни вноски. Вещото лице пояснява, че разсрочване на задълженията на дружеството не е имало. За да се приеме наличие на такова, следва да има издадено решение на органа. В случая има подадена от жалбоподателя молба с погасителен план, който се спазва от него, но това не представлява разсрочване. Изрично решение на публичния изпълнител за такова разсрочване няма, който факт е потвърден от отговора на ТД на НАП-Бургас до вещото лице. От 08.12.2022г. НАП издава две разпореждания – едното е за прихващане на плащане [рег. номер]., а другото – такова, с което се присъединява и задължението, по което има и главница, и лихва. Тоест в края на 2022г. дружеството е имало задължения и за главница.

Вещото лице прилага към експертното заключение три разпореждания, издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас, две от които от 08.12.2022г. С разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0350831/08.12.2022г. (л.135) се разпределя направено от жалбоподателя плащане в размер на 3 000 лева, постъпило на 07.12.2022г. от извършени действия в изпълнителното производство. С другото разпореждане – изх.№[рег. номер]-105-0469621/08.12.2022г. (л.134), се присъединява задължение, произтичащо от декларация за ДДС с главница 4 379,66 лева и лихви в размер 29,20 лева. В това разпореждане е посочено, че общият размер на задълженията по изпълнителното дело към 08.12.2022г. е 17 033,80 лева главница и 3 329,35 лева лихви. Оттук вещото лице формира извод, че сумата от 3 000 лева, представляваща последното плащане за 2022г., не може да покрие целия размер на задълженията на дружеството.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Процесният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма от компетентен орган.

Съгласно т.9, част III „Спазване на правилата за държавни помощи“ от Схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България“, одобрена с Решение №127 от 23.02.2024г. на Министерски съвет, на основание чл.9, ал.1 от Закона за държавните помощи Агенция „Пътна инфраструктура“ е определена за администратор на помощта по отношение на управлението и предоставянето й. Съгласно Раздел II от Схемата за държавна помощ председателят на Управителния съвет на АПИ се произнася със заповед за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездните средства, и техния размер, която се публикува на официалната интернет страница на агенцията. Съгласно чл.2, ал.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ Агенцията се представлява от председателя на управителния съвет, който се назначава от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следователно, именно председателят на УС на АПИ е компетентният орган за издаване на заповедта и нейното приложение №1.

При постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в Решение №127 на МС от 23.02.2024 г. за одобряване на Схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България“ и в утвърдените Вътрешни правила за критериите за подаване, разглеждане, преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Р. срещу Украйна („Кризисна рамка“). В случая подадените заявления за кандидатстване са били разгледани по реда на тяхното постъпване от оценителна комисия в състав, определен със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Оценителната комисия е изготвила доклад до Управителния съвет на АПИ, съдържащ допуснатите и недопуснатите до финансиране кандидати, основанието за недопускане на част от кандидатите, както и размера на държавната помощ за всеки допуснат кандидат (л.37-110 от а.д. №1407/2024г. по описа на Административен съд-Бургас). Въз основа на представения доклад председателят на УС на АПИ се е произнесъл със заповед за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездните средства, и техния размер.

Вярно е, че в изложението на оспорената заповед и нейното приложение не се съдържат фактически и правни основания, обосноваващи постановения отказ за предоставяне на безвъзмездни средства на дружеството-жалбоподател. В съответствие с Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най - късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, изхождащ от същия орган. В конкретния случай, фактическото основание за постановения отказ по отношение кандидата „Вертус Ем Ай“ ЕООД се извлича от съдържанието на доклад №93-01-4942/25.06.2024г., изготвен от председателя на комисията за разглеждане на заявленията (л.37-110). В т.3 от този доклад са посочени конкретно недопуснатите кандидати по процедурата, които не са изпълнили критериите за подбор и попадат в някоя от хипотезите на чл.3, т.1-12 от Вътрешните правила, като именно в тази част от доклада е посочено името на жалбоподателя и основанието „задължение 2022г.“ (л.110). От този запис се установява, а и не се оспорва от самия жалбоподател, основанието за постановяване на процесния отказ, което попада в приложеното поле на чл.3, т.7 от Вътрешните правила. В тази норма изрично е посочено, че недопустими кандидати по процедурата са превозвачи, които имат задължения за данъци и осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК и лихвите по тях, към държавата и/или общините преди 01.01.2023г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени.

Наличието на това условие за допустимост е било предварително известно на дружеството-жалбоподател, тъй като към заявлението за кандидатстване е приложена подписана от управителя декларация за запознаване с условията за кандидатстване и изпълнени условия за допустимост на кандидата (л.35-37). Именно в тази декларация управителят на дружеството е декларирал, че същото няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски преди 1 януари 2020г. От друга страна следва да се посочи, че жалбоподателят сам е представил данни на административния орган за наличието на висящи публични задължения, доколкото към заявлението за кандидатстване е приложено и удостоверение изх.№020202400096514/09.04.2024г., издадено от ТД НАП – Бургас, отразяващо наличие на задължения на „Вертус Ем Ай“ ЕООД в общ размер 32 474,56 лева (л.48-60 от адм. д. №7709/2024г. по описа на АССГ). Поради това съдът намира, че в случая не би могло да се приеме, че актът е издаден без задължителното съдържание на фактически и правни основания, респ. че дружеството е било препятствано да се запознае с мотивите на органа за постановения отказ, респ. да организира защитата си.

В Решение № 127 на МС от 23.02.2024 г. за одобряване на Схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България“ е предвидено, че АПИ в качеството на администратор на помощта изготвя вътрешни правила с контролни механизми, които да прилага с оглед спазването на всички изисквания по схемата за държавна помощ. В изпълнение на тези изисквания агенцията е приела свои вътрешни правила, в които изрично е регламентирано като условие за допустимост на кандидатите липсата на задължения към държавата за данъци и осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК и лихвите към тях. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за стесняване приложното поле на разпоредбите на чл.21г, т.1 и 6 от Закона за пътищата и в чл.11, ал.2, т.1 и 7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ. В тези разпоредби не се съдържа никаква регламентация на условията за допустимост на кандидатите за предоставяне на безвъзмездна държавна помощ, като уредбата на същите е изцяло в правомощията на агенцията.

По делото е спорен въпросът за наличието на непогасени публични задължения на дружеството към държавата, в т.ч. и на дължимите от него лихви.

От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че в периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. от публичен изпълнител в НАП са били издадени 14 разпореждания за присъединяване на публични задължения на дружеството, възникнали от декларирани за внасяне здравни осигурителни вноски, данък добавена стойност, данък доход, корпоративен данък, със съответните лихви или остатък от лихви. От последното за 2022г. разпореждане за присъединяване се установява, че размерите на публичните задължения на дружеството са били, както следва: главница - 17 033,80 лева и лихва – 3 329,35 лева (л.134). Експертизата установява наличие на извършени от дружеството плащания през 2022г., но тези суми не са били достатъчни за погасяване целия размер на задължението. По делото е представено разпореждане изх.№[рег. номер]-105-0350831/08.12.2022г. за разпределение на постъпило плащане в размер на 3 000 лева (л.135), но последващото разпореждане изх.№[рег. номер]-105-0469621/08.12.2022г. (л.134) сочи, че дружеството все още е имало непогасени главница и лихви - 17 033,80 лева главница и 3 329,35 лева лихви. В такъв смисъл са и обясненията на вещото лице, което пояснява, че сумата от 3 000 лева, представляваща последното плащане за 2022г., не може да покрие целия размер на задълженията на дружеството.

Съдът намира, че в случая не е налице изключението, предвидено в чл.3, т.7 от Вътрешните правила кандидатът по процедурата да има публични задължения, но същите да са били разсрочени, отсрочени или обезпечени. По делото не се ангажираха доказателства от жалбоподателя, че дължимите за 2022г. публични задължения са разсрочени с надлежен административен акт. Съгласно чл.183, ал.1 от ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Същото е предвидено и в чл.187а, ал.1 от ДОПК по отношение на условията за отсрочване и разсрочване на задълженията, установени от НАП. В първия случай компетентният орган е визиран в чл.184, ал.1 от ДОПК, а във втората хипотеза – в чл.187б, ал.1 от ДОПК. Сроковете за приключване на производство са регламентирани съответно в чл.185, ал.4 от ДОПК и чл.187в, ал.2 от ДОПК. Във всички случаи производството приключва с издаване на нарочен акт – разрешение за отсрочване или разсрочване, респективно отказ (изричен или мълчалив) за отсрочване или разсрочване по чл.185 от ДОПК, съответно чл.187в от ДОПК.

От съдебно-икономическата експертиза се установи по несъмнен начин, че разсрочване на задълженията на „Вертус Ем Ай“ ЕООД не е имало, а от страна на законния представител на дружеството единствено е бил депозирано искане, съдържащо предложение до публичния изпълнител за отсрочено погасяване на задълженията (л.10). Липсват обаче доказателства за произнасяне по тази молба, т.е. да е бил издаден положителен за жалбоподателя краен акт по направеното искане за разсрочване, поради което следва да се направи извод, че процесните публични задължения не са били разсрочени с надлежен акт.

По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Вертус Ем Ай“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя И. Т. С., чрез пълномощник адвокат М. С., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ПРОТИВ заповед №РД-11-681/28.06.2024г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ в ЧАСТТА, в която е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездни средства по отношение на „Вертус Ем Ай“ ЕООД – т.28 от Приложение №1 към заповедта „Предприятия, недопустими по чл.3, т.1-12“ от Вътрешни правила за критериите за подаване, разглеждане, преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Р. срещу Украйна („Кризисна рамка“), Решение №127 на Министерски съвет от 23.02.2024г. и Постановление №30 на Министерски съвет от 23.02.2024г.

ОСЪЖДА „Вертус Ем Ай“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя И. Т. С., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.