№ 989
гр. Пазарджик, 27.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Ч.а
и прокурора М. Ал. А.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20225220200827 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият А. И. П., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание- явява се лично и със защитника си адв.Ч. Ч., редовно
упълномощен.
Подсъдимият З. А. П., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание - не се явява. За него се явява защитникът адв.М. П., редовно
упълномощена.
Гражданският ищец и частен обвинител Д. Н. Д., редовно уведомен от
предходното съдебно заседание- явява се лично и с повереника си адв.И. Г.,
редовно упълномощен.
За РП-Пазарджик се явява прокурор А..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото. Подсъдимият е редовно уведомен и се представлява от
защитник, поради което следва да бъде даден ход.
АДВ. Г.: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
ГР.ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д.: Да се гледа делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото. Няма пречка.
1
АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
ПОДС. А. П.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, независимо, че в днешното съдебно заседание
не се явява подсъдимият З. П., доколкото разпоредбата на чл.269 ал.3 т.3 от
НПК дава възможност делото да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия,
когато обвинението не е за тежко престъпление, присъствието на подсъдимия
не е задължително за разкрИ.е на обективната истина, същият е редовно
призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си и има
упълномощен защитник.
Водим от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДС.З. П..
Съдът ДОКЛАДВА постъпили във връзка с изпълнение на протоколно
определение от предходното съдебно заседание 2 броя справки от ОДМВР -
Пазарджик относно задграничните пътувания на свидетеля М. Р..
Страните /поотделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че съдържащата се в справките информация е относима
към предмета на делото и ще допринесе за правилното му решаване, поради
което изпратените от ОДМВР- Пазарджик 2бр. писма- справки следва да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: 2 бр. писма-справки
от ОДМВР - Пазарджик относно задграничните пътувания на свидетеля М. Р..
2
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане. Считам, че следва да бъдат изчерпани
всички способи не само за събиране на доказателства, а и проверка на вече
събраните доказателства и доказателствени средства. В тази връзка, с оглед
дадените показания от свидетеля М. Р., считам, че за проверка достоверността
на същите показания, тъй като свидетелят се сочи за свидетел-очевидец на
инкриминираното деяние, моля, да бъде изискана информация от РЗОК -
Пазарджик относно това дали в периода от инкриминираната дата
04.05.2020г. до 26.10.2022г., когато в разпоредително заседание защитата е
поискала разпит, са извършени прегледи на свидетеля от подсъдимия А. П.,
който е лекар по дентална медицина. Правя това искане, тъй като в самите
показания на свидетеля се съдържат данни, че се ползва от неговите услуги,
поради което с това доказателствено искане искаме да проверим дали в този
период са се срещали и друг път, освен посочената среща на пазара в
Пазарджик.
АДВ. Г.: Считам, че искането на представителя на държавното
обвинение е относимо към разкрИ.е на обективната истина по делото.
Аз имам искане, с което моля да допуснете до разпит при режим на
довеждане един свидетел, а именно Г. Г.ев от с.Хаджиево, с разпита на който
ще добием представа по отношение здравословното съС.ие на доверителя ми
и как се е чувствал той - във връзка с предявения граждански иск. Водим
свидетелят днес.
ГР.ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д.: Придържам се към адвоката
ми.
АДВ. Ч.: Считам, че искането на представителя на държавното
обвинение е неотносимо към правния спор, още повече, че както
представителят на държавното обвинение установи, за разбиране за
ситуацията, че тя е била свидетел-очевидец, те са се видели на пазара, а не в
лекарския кабинет. Ставаше дума за това, че е посещавала кабинета. Не знам
как е регистриран обаче прегледът. Мисля, че за да се извърши справка
трябва, да е ползвала пътека. Може просто да се заплаща на частен преглед.
Не можем с това обстоятелство да изчистим достоверност на показания,
неотносимо е към спора.
Не възразявам по искането на повереника за събиране на гласни
доказателства. Аз нямам искания.
3
АДВ. П.: Аз считам, че това искане на прокурора не е относимо към
делото и не следва да бъде уважено. Дали е била да се лекува или не - такива
твърдения нямат връзка с делото и се придържам към всичко, което каза
колегата. Считам, че не следва да бъде допускано това искане.
По искането за свидетел не възразявам.
ПОДС. А. П.: Придържам се към адвоката ми.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе
относно основателността на направените доказателствени искания, намира
следното:
По доказателственото искане на прокурора, съдът счита, че същото е
неоснователно. Свидетелката М. Р. депозира своите показания в съдебното
производство при разяснена преди това възможност да бъде подведена под
наказателна отговорност по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване,
ако потвърди неистина или пък затаи истина. Що касае проверката
достоверността на нейните показания, съдът намира, че събраните до
момента гласни и писмени доказателства са достатъчни като обем и
съдържание, за да може да бъде извършена пълноценна съпоставка със
съдържащата се в разпита на св.Р. информация. А иначе изводът за това това
дали показанията на св.Р. ще бъдат кредитирани, или не, ще бъде изграден в
пълна степен в мотивите на крайния съдебен акт по съществото на спора.
Най-сетне обстоятелството дали даден свидетел е в близки отношения с
подсъдимия, което самата Р. не отрече в своя разпит, е без съществено
значение за това дали същият може да даде правдиви показания по делото.
Този факт, сам по себе си е известен на съда и ще бъде взет предвид при
извършване на преценката за достоверност на показанията на св.Р.. Поради
това съдът намира за неоснователно искането на прокурора да бъде изискана
справка от РЗОК - Пазарджик относно това дали в периода 04.05.2020г. до
26.10.2022г. св.М. Р. се е ползвала от дентална медицинска помощ от
подсъдимия А. П.. За пълнота на изложението, следва да се признае, че е
вярно това, което каза адв.Ч. Ч., че такава помощ би могла да бъде оказана и
извън ползването на предвидените дентални пакети от РЗОК, поради което
установяването на обстоятелството дали св. Р. се е ползвала от безплатна или
частично платена дентална медицинска помощ от практиката на д-р А. П., не
4
би могло да бъде установено безспорно посредством изискването на такава
справка. В този смисъл и поради гореизложеното искането на прокурора още
веднъж се явява неоснователно, поради същото което следва да бъде оставено
без уважение.
Не така стоят нещата по отношение искането на повереника адв.Г. за
допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето Г. Г.ев- при режим на
довеждане, доколкото в изложението на повереника беше разяснено, че
същият ще даде показания, свързани с доказване на предявения граждански
иск. Поради това следва да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел
при режим на довеждане посочения от поверениика - Г. Г.ев.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора в горния смисъл.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото Г. Г.ев.
В залата влиза свидетелят Г. Г.ев.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Г. С. Г.ЕВ – роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Варвара,
обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, разведен, със средно
образование, работещ в строителството, неосъждан, ЕГН: **********, трети
братовчед на гражданския ищец и частен обвинител и без родство с
подсъдимите.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. Г.ев:
СВ. Г.ЕВ: Трети братовчед съм на Д.. С него имахме уговорка, понеже
си правеше гараж, да отида да му помогна. Като отидох при него, той не
изглеждаше въобще добре. Това беше май месец по-миналата година, не
помня точна дата. Това беше следобяд. Аз го попитах защо изглежда така и
той каза, че е имал инцидент на пътя. Изглеждаше уплашен и стресиран,
притеснен беше. Беше ранен на лявата ръка и каза, че е от чук бил удара на
две места /свидетелят сочи лявата ръка в областта на предмишницата/. Аз го
5
попитах какво е станало. Кръв не видях, но имаше две охлузвания подобно на
рани. Разпитах го за инцидента и каза, че така се е получило, че един вид е
отнел предимство. Видял е колата, че идва, но е преценил, че може да мине.
Колата се движела бързо и не успял да мине. Засекли са го въпросните лица и
са го били. Знам, че са били двама мъже - баща и син. Това допълнително го е
обидило, че пред хората на пътя е бил бит. Това го знам от него. Знам освен за
чука, че е имало и ръкопашен бой. Така знам от него. Каза, че е удрян, но не
мога да кажа точно как. Не си спомням дали е бил удрян от двамата. Бил е
удрян по тялото, не ми каза точно къде. По него бяха двете рани и видях
психическото му съС.ие. За мен изглеждаше уплашен и притеснен. Аз го
карах да ходим да пием кафе и той не искаше да излиза от тях. Не казвам, че
това характеризира уплашения човек, но го видях, че е уплашен и притеснен
и не иска да излиза от тях. Аз го познавам доста добре и знам как изглежда
нормално. Само за ръката ми се оплака здравословно, че го болеше. Той ми
каза, че е уплашен и притеснен и от двете лица, а синът е казал, че ще му
вземе скалпа и затова той е изплашен.
Аз когато отидох до тях, беше по- към вечерта. Беше светло още. Знам,
че са минали после раните от само себе си. Той каза, че е ходил на лекар и
медицинско са му издали.
АДВ. Ч.: Обвиняемият А. П. иска да даде обяснения.
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимия А. П.:
ПОДС. А. П.: Съжалявам, че съм реагирал по такъв начин. Изпитах
страх за живота и здравето на сина си. Аз съм вярващ християнин и не
реагирам по този начин. Професията ми е призвана да лекувам хора, а не да ги
малтретирам на пътя. След нарушенията, които „професионалист на пътя“
направи три пъти в рамките на минута, аз избегнах удара благодарение на
своевременна реакция, за да спра. Същевременно, подадох и звуков сигнал,
както е записано в ЗДвП. След спирането ми имаше кола, която се изтегли.
Нямаше коли в насрещното движение. Господинът не позволи да продължа
маневрата, която съм решил да правя. Стоеше на едно място. Подадох му пак
звуков сигнал и заобиколих колата, след което отсреща почнаха да идват коли
от светофара и в това време се чу как започна да обижда и псува на майка.
6
Стъклото ми е отоврено в този момент и с жест с ръка го попитах за какво
става въпрос. Аз няма как да мина ляв завой в насрещното движение.
Продължаваха ругатните и да псува. Аз всичко това го чувах. Неговото
стъкло беше отворено, моето също беше отворено, както и на сина ми. Беше
лош следобед- дъждовен и беше много задушно. В момента, в който минаваха
колите, пак се чуваха неговите „благословии“, аз отворих вратата и се
обърнах да попитам какъв му е проблемът, след като не съм виновен и по този
начин да се държи. Съгласете се, не може той да се държи по този начин с нас
двамата. Последва рязко отваряне на неговата врата и започва да се набира с
агресивна скорост към мен. Аз не бях излезнал още. Колата ми е пред
неговата в този момент. Той се изнесе към мен да ме атакува. Аз успях да
слезна от колата да предприема самозащита. Той ме атакува с крака, за да ме
ритне в слабините, но не успя да ме удари. Аз го спирам с моя крак, при което
ме ритна в подбедрицата. След което посегна с юмруци към мен. Аз се
отдръпнах и продължават същите неща – „тъпанар“, „некадърник“, „мърльо“.
Синът ми чува какво се случва и слиза да го предупреди да се успокои. В
същия момент не очаквах, че ще атакува и него. Получи грозната сцена-
господинът удари в носа сина ми и му потече кръв. Удари го с десен юмрук в
носа. З. се сви и мина към разделителната ивица между двете платна. В този
момент аз реших да взема някакъв предмет, за да го възпра да не продължава,
защото в следващия момент не знам какво ще се случи. В този момент, докато
съм се обърнал аз, не виждам, че идва и той ме удря в дясната страна отзад в
слабините долу. Не съм имал никакви намерения да се бия. Ако съм имал
намерения да се бия, нямаше да се обяснявам и да го питам защо постъпва по
такъв начин. Виждам чука в колата и го взимам, за да се осъзнае, че бърка
ситуацията. Не съм го ударил с чука. Твърденията от негова страна, че съм
опитал едва ли не да го убия с чука, не са верни. Той посегна да ме удари,
защото аз държа в ръката си чука. Съжалявам, че съм реагирал по такъв
начин, но съм чувствал застрашен живота на сина ми и моя, както и здравето
ни.
Изразите: „Ти какъв си, как караш, малоумен ли си, дрогиран ли си“- не
си спомням да съм ги казал на господина. Просто попитах какъв е проблемът.
За да псуваш един човек, без да го познаваш и нищо да не си направил, а и да
си виновен- аз не го приемам за редно и освен това да го атакуваш с ритници.
Синът ми не е казвал на господина: „Сега ще те сгъна на две, ще те счупя, ей
7
боклук“. Синът ми вижда, когато ме атакува, той чува псувните. Той не е
говорил с него. Просто се опита да го успокои, за да не продължава по същия
начин. Не съм казвал на господина „Сега ще ти взема скалпа“.
Удари в горната част на тялото на господина не съм нанасял, нито съм
го атакувал. Атаката означава да скочиш и да го удариш, както той направи
спрямо мен. Удар с чук в ръката, и по-скоро в лявата предмишница, на
господина не съм нанасял. Когато изкарах чука от колата, аз го държах в
ръката с цел да всея респект. Това е строителен чук, който го ползваме вкъщи
при ремонт. Този чук ми стои в колата. Аз не мога, когато ми потрябва, да
отида до вкъщи на 15 км. да го взема. Този чук стоеше в колата между
предните седалки. По-точно под шофьорската седалката стоеше, за да не
пречи. Като съм слагал другите инструменти и той е останал там.
Аз го взех този чук, за да всея респект. Конкретно с чука исках да спре
атаката, защото след като удари сина ми в носа, аз реагирах така в тази
ситуация, както всеки родител на моето място. По никакъв начин не успях да
спра атаката. Той продължи. Докато вземах чука от колата, той ме удря в
дясна страна- отзад в слабините. Просто държах чука, а не съм го размахвал.
Чукът на високо не съм го вдигал. Не съм замахвал с чука към господина.
Когато дойде униформеният, продължих да държа чука, беше ми в ръката.
Униформеният каза да се спрем и всеки да си отиде пред колата и тогава го
оставих чука.
Синът ми не е удрял частния обвинител и граждански ищец.
Когато отивам да взема чука от колата, той ме удари в дясна страна, в
кръста – това са слабини за мен. Първия път, когато ме удари, като казвам
слабините, имам предвид гениталиите. Това за мен е атака да те свалят на
земята. Следствие на ударите в кръста усетих болката, но последствията са
след това. В рамките на последната година и половина или две през 2-3
месеца имам проблеми с този бъбрек много повече - хидронефроза и
пиелонефрит. Колегите, които ми правиха тестове, са записали всичко. Имах
една криза през втората половина на март и в урината имах кръв. Не твърдя,
че оттогава се е получило това. Те ми зададоха въпроса от кога я имам. Те ме
попитаха и не мога да отговаря на този въпрос, аз го свързвам с тогава.
Изкарал съм си медицинско, но не съм предявявал аз иск, защото моето
здраве не струва пари.
8
Аз, като посегнах да взема чука, бях наведен в колата, за да го взема и
той тогава ме удря с ръка отзад в кръста.
Непосредствено след инцидента съм се чувствал без вина виновен и
наранен по такъв начин и физически, и психически, както и синът ми. Аз след
случилото се отидох да се освидетелствам, но вече беше приключил
работният ден и на следващата сутрин отидох. Прегледа ме в съдебна
медицина една госпожа, на която не помня името. Тя ни прегледа и двамата
със сина ми. Тя установи това, което е получено като удар следствие ритане
по крака и удар в ръката, и удар отзад в гърба. Синът ми съответно само в
носа е ударен. Мен не успя да ме удари в лицето.
АДВ. Ч.: Във връзка с депозираните обяснения от подзащитния ми
представям и моля да приемете няколко броя епикризи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
АДВ. Г.: Да се приемат.
АДВ. П.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените в днешното съдебно заседание- три
броя епикризи на името на А. И. П. и експертно решение от ТЕЛК за същия са
неотносими към предмета на делото, доколкото всички те са датирани от
2023 година. Поради това и с оглед съдържимата в документите информация,
съдът не намира, че същите имат отношение към инкриминираното деяние.
Представените в днешно съдебно заседание от адв.Чаздаров документи не
биха могли да допринесат за разкрИ.е на обективната истина по делото, както
и за неговото правилно решаване, поради което отхвърля като неоснователно
искането на защитника на подс.А. П. за приемане като писмени доказателства
на копия на 3 броя епикризи и 1 брой експертно решение на ТЕЛК, издадени
на името на подс.А. П..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника адв.Ч. за приемане
като писмени доказателства по делото на 3 броя епикризи и 1 брой експертно
решение на ТЕЛК, издадени на името на подс.А. П. и връща същите на адв.Ч..
9
Страните /поотделно: Нямаме други искания.
На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: СМУ
№83/2020г. на Д. Н. Д., СМУ № 82/05.05.2020г. на З. А. П., декларация за
семейно и материално положение и имотно съС.ие за подсъдимите А. П. и З.
П., СМУ № 81/05.05.2020г. на името на А. И. П., експертно решение на ТЕЛК
от 17.06.2020г. на А. П., характеристични справка за подсъдимите А. П. и З.
П. и справка за съД.ст за подсъдимите А. П. и З. П..
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, поддържам изцяло внесения
ОА срещу подсъдимите А. П. и З. П. от гр.Пазарджик. Въз основа на
събраните доказателства несъмнено се доказа престъплението, за което е
повдигнато обвинение. Доказа се и описаната в ОА фактическа обстановка.
Обвинението се доказва по несъмнен начин от свидетелските показания на
пострадалия Д. Д. и свидетелите Н. Г., Г. К., С. С. и Д. П.. Обясненията на
двамата подсъдими следва да бъдат приети за защитна теза, тъй като те се
опровергават от събраните по делото доказателства, като акцентирам на
сериозното противоречие на обясненията им със свидетелските показания на
свидетеля Г., който е прекратил възникналия инцидент.
Считам, че не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на
свидетеля М. Р.. Същата е посочена от защитата като свидетел-очевидец две
10
години по-късно и буди съмнение как след толкова време тя има толкова
точни и ясни спомени за възприетото от нея. Също така, не беше установено
кога и колко пъти са се виждали с подсъдимия А. П. в периода от
инкриминираната дата- 04.05.2020г. до датата, на която е посочена като
свидетел – 26.10.2022г., доколкото свидетелят Р. заяви, че са добри познати и
няколко пъти се е ползвала от услугите му. Поради изложеното считам, че
нейните показания следва да бъдат приети като недостоверни и не следва да
бъдат кредитирани.
Считам, че обвинението се доказва и от изготвена и приобщена СМЕ по
делото. В разпита си вещото лице д-р П. е заявил, че изцяло поддържа
писменото си заключение и същото е прието. Видно от същото, следствие
нанесените от подсъдимите удари на св.Д. са били получени синкави
кръвонасядания по външната повърхност на лявата предмишница на същия и
че кръвонасяданията и травматични отоци по крайниците са причинили болка
и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Уважаема госпожо съдия, с оглед събраните доказателства, считам, че
се доказа, че подсъдимите З. П. и А. П. са осъществили от субективна и
обективна страна престъпление по чл.325 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК с
това, че на 04.05.2020г. в гр.Пазарджик, на ул.“Пловдивска“, в съучастие като
съизвършители са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение, изразяващи се в отправяне на крясъци,
обидни думи и заплахи: „Ти какъв си, как караш, малоумен ли си, дрогиран ли
си,… Сега ще те сгъна на две. Сега ще се счупя, ей боклук… Сега ще ти взема
скалпа“ и действия- нанасяне на удар с ръка и удари с чук по тялото на Д. Н.
Д. от с.Хаджиево, обл.Пазарджик и опити към такива действия. Деянието е
извършено от двамата в съучастие като съизвършители, т.е. са взели участие
при осъществяване на изпълнителното деяние и при умисъл, доколкото всеки
е съзнавал участието си. От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, обективирано чрез действията на
подсъдимите в извършване на нарушаващо реда и общественото спокойствие
престъпно посегателство, като обвиняемите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието и са предвиждали общественоопасните последици и
настъпването им.
При индивидуализация на наказанието като смекчаващи вината
11
обстоятелства за подс.З. П. следва да се има предвид неговото чисто съдебно
минало и позитивни характеристични данни, а отегчаващи такива не се
установяват. За подсъдимия А. П. като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се имат предвид неговото обременено съдебно минало и
негативните характеристични данни, а смекчаващи такива не са установени.
Предвид изложеното, моля, настоящият съдебен състав да признае подс.З. П.
за виновен в повдигнатото му обвинение по чл.325 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от
НК. Считам, че по отношение на подс.З. П. са налице предпоставките по
чл.78а ал.1 от НК и не са налице предпоставките по ал.7 на същата
разпоредба, поради което моля, след като го признаете за виновен, на
основание чл.78а ал.1 от НК да го освободите от наказателна отговорност и
му наложите административно наказание глоба, като размерът на глобата
считам, че следва да бъде определен при превес на смекчаващите вината
обстоятелства до предвидения в закона минимум. По отношение на
наказанието на подс.А. П. считам, че следва да му бъде наложено наказание
ЛС в размер на 1 година, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за
изпитателен срок от три години.
По отношение на предявения граждански иск считам, че същият е
доказан по основание и размер и моля да го уважите изцяло като основателен.
Моля, на основание чл.189 от НПК да осъдите подсъдимите З. П. и А.
П. да заплатят съразмерно направените по делото разноски в размер на 195
лв. или 97,50 лв. за всеки от тях по сметка на ОДМВР - Пазарджик.
Моля, да отмените взетите по отношение на подсъдимите МНО.
АДВ. Г.: Уважаема госпожо съдия, най-напред като повереник на
частния обвинител ще се опитам да направя анализ на някои доказателства и
да обрисувам картината, която става банална и по телевизията. Един мъж
извършва едно нарушение по ЗДвП. Автомобил спира и започва се разправя -
много лошо. Това е, защото аз се страхувам да не изпусна някоя дума, но не
ми се иска да говоря, че хората лъжат, а по-добре да кажа, че не казват
истината. Относно това кой на кого е виновен, какво е направил - не може на
пътя да се спре и да се правораздава. Правораздаване даже не е, а то е си е
бой.
Оттук нататък сам ще спомена разпита на св.Г., който казва: „Видях
12
няколко замахвания с чука от възрастния мъж…“ /цитира/. Какъв анализ да
правя оттук натам? След това говорим за разпита на другия подсъдим- З. П.,
който казва: „Баща ми замахна няколко пъти към него - към лицето му“.
Вярно, че това е защитна позиция на А. П. да говори, каквото си иска.
Говорим след това за св.М. Р., която казва: „Когато я виждам тази ситуация,
бях при градинката и съм била може би на 100-тина метра от тях“. Как от 100
метра ще чуе какво се говори и ще види какво става?
Аз мисля, че от разпитаните свидетели и от събраните доказателства на
всички стана ясно, че двамата подсъдими са извършили деянието, в което са
обвинени и моля да има наложите справедливо наказание.
Относно предявения граждански иск ми се иска да цитирам подс.А. П.,
който каза днес: „Моето здраве не струва пари“. А на моя доверител здравето
струва ли пари? Той помни от 2 години колко го е боляло, а това младо момче
не го е боляло. Той е бил не само бит, а и обиден- двама души скачат срещу
него. От разпитания днес св.Г.ев разбрахте как се е чувствал той- бил е
унизен на първо място. Болките и страданията се изтрайват, но унижението,
че като малко дете го бият на улицата, спирали са коли и го гледат, и говорят.
Ето защо, моля, да уважите гражданския иск, какъвто е предявен, като
присъдите в тежест на подсъдимите и направените разноски за адвокатски
хонорар в размер на 800 лв.
ГР.ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д.: Присъединявам се към
адвоката ми.
АДВ. Ч.: Уважаема госпожо съдия, от името на моя позащитен, моля, да
постановите присъда, с която да го признаете за невиновен по повдигнатото
обвинението и оправдаете и да отхвърлите предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан.
За да повдигне и поддържа обвинението, както представителят на
държавното обвинение, така и частното обвинение, доколкото ги чух, се
позовават на показанията на свидетелите Г., К., С., В. и пострадалия Д..
Внимателният прочит на тези показания ни дават основание да приемем, че се
тълкуват превратно, изопачено и в определени части се игнорират. Моля, да
имате предвид, че безспорна е практиката на ВКС, че в наказателното
производство се прилага и формална логика. Ако беше приложена такава от
държавното обвинение при анализа на гласните доказателства не само в
13
частта, в която се подкрепят показанията на пострадало лице, които си
противоречат със събраните по делото доказателства, считам, че изводът
щеше да бъде друг. В този смисъл, моля, да приложите формална логика и да
анализирате внимателно доказателствата, съгласно чл.107 ал.5 от НПК.
Когато обсъдите фактически доказателствата, ще стигнете до единствен
възможен извод, че са налице две групи гласни доказателства. За разлика от
държавното обвинение аз считам, че всички събрани по делото гласни
доказателства, вкл. тези на Р., Г., К., В., С., подкрепят обясненията и на
двамата подсъдими, а не подкрепят изнесеното от пострадалия. Какво имам
предвид- в своите показания пострадалият беше категоричен, че не е имало
замахване, а е имало удари и то няколко. Това каза и при очната ставка- че е
имало удари и когато полицаят – началникът на РУ е пристигнал. Неслучайно
зададохте въпрос на подзащитния ми имало ли е случай, при който да е имало
замахване и удар и той каза- категорично не. Каза, че при всеки един замах Д.
го удря в ръката, с която се предпазва. Видял ли е Г. тези удари, когато ги е
видял там? Той заяви, че когато Г. е разпоредил да се спре, точно тогава му
нанесъл удари – нещо, което не кореспондира с установеното от Г.. Никъде в
показанията на Г. не съм видял той да казва, че пострадалият е ударен с чук.
Каза, че няколко пъти е замахнал, но е категоричен, че не е имало удари с чук
или друг предмет или ръка. Чудя се с недоумение колегата къде ги чете тези
показания. Същият е категоричен: „Имаше няколко замахвания, но удар не
съм видял. Непрекъснато гледах и тримата“. Когато той е отишъл на място е
видял и тримата, като е категоричен, че подсъдимият е замахвал с чука,
другият отстъпвал назад, но не е бил ударен, докато младият З. е правил опит
да потуши конфликта. Никъде Г. не е казал, че имало нападение от страна на
З.. Казва: „Замахваше само, а другият се дърпаше назад и се пазеше.
Категорично удари не е имало. Улицата беше оживена, гледах и тримата
/цитира/. Той е категоричен и за това, че докато е бил там не е имало обидни
думи, което не кореспондира с изнесеното от пострадалото лице, което заяви,
че и двамата са продължили да го обиждат. Задавам въпроса - кое от
изнесеното от Г. кореспондира с изнесеното от Д.? Тези показания
кореспондират и с всички други свидетелски показания – на свидетелите К.,
С., В., които макар и косвени, кореспондират с тези на прекия очевидец и с
обясненията на подсъдимите, които макар и защитна позиция, са и основно
доказателствено средство в НПК, когато са подкрепени с други категорични
14
доказателства. Тези трима свидетели, които са косвени, но кореспондират с
останалия доказателствен материал, възпроизвеждат това, което са казали
подсъдимите и пострадалият. Тримата свидетели, след като им беше зададен
въпроса и след като бяха прочетени показанията им на ДП, бяха категорични,
че пострадалият е казал, че е имало само опит за удар. И тримата са
категорично, че ако е имало увреждания, те са задължени да извикат линейка,
даже да го съпроводят до Спешна помощ. Те са категорични, че не е имало
увреждания към онзи период, не е имало реално показни увреждания от
пострадалия – нито на С., нито на К., нито на В.. Тези свидетелски показания
кореспондират с изнесеното от подсъдимите. Същите са категорични, че
когато са отишли там, пред тях не е имало разправии, но от своя стана
установяват, че пред тях З. П. се е оплакал, че е имало удар от пострадалия
спрямо него и тримата установяват това и установят, че е имало само опит от
страна на А. П. с чука. Това, което е изнесено от З. П., от части кореспондира
с изнесеното Д., където заявява в опит да изгради правомерно поведение за
постъпката си, че той е ударил по-малкия и пред полицаите, за да спре
нападение с чука. Каква е логиката да удряш едното лице, за да спреш удара
на другото лице с чука? Няма никаква логика. От своя страна Д. признава, че
е имало такъв удар, което преди това на няколко пъти отрече, но после
призна, че го е ударил само и само, за да бъде спрян удара с чука, което няма
никаква логика в изнесеното именно от това пострадало лице.
Нещо повече – за да обоснове своето правомерно поведение, той на
няколко пъти излъга в залата, като каза, че подсъдимите и по-специално А.
П., който е управлявал лекия автомобил, са го застигнали, засекли са му пътя
и застанали напречно, за да го спрат – нещо, което не се установи в съдебно
заседание. Установи се, че те са били пред него и са спрели, именно защото те
трябва да свиват напред и са идвали коли. На няколко пъти зададохте въпроса
дали са местени колите и той каза „не“. Всички свидетели полицаи, вкл. и
началника на РУ беше категоричен, че те са били в една редица и не са били
напречно колите една на друга – точно, както го описаха подсъдимите,
именно за да е била предприета маневра завИ.е наляво. Не виждам как това
негово твърдение, за да обоснове своята правомерна защита, следва да бъде
прието от държавното обвинение и от Вас. Още повече, че именно по тяхно
искане бе представена по делото снимка като веществено доказателство, от
която се вижда начинът на разположение на автомобилите. Това са обективни
15
данни, които няма как превратно да бъдат тълкувани. Вижда се как А. П. е
бил спрял пред него и същият е бил спрян отпред, за да предприеме маневра
за завИ.е на наляво. Версията, че са оказали натиск върху него, за да го спрат,
да се държат арогантно, не кореспондира със събраните по делото обективни
данни.
Няма и каквито и да било доказателства за тези обидни думи, които са
възприети от прокурора в ОА. Единствено са тези данни от пострадалото
лице, за които твърдя, че неговите свидетелски показания са дискредитирани,
противоречиви и целящи само и единствено на ДП да обезпечи своето
положение в този процес, а именно да не бъде обвиняем, а пострадало лице.
Той е заинтересован от изхода на делото не само по отношение на
гражданския иск, а и по отношение на процесуалното му положение в този
процес. За мен този процес със събраните по делото медицински документи,
от които е видно, че има увреждания и на двете лица - подсъдимите, има
данни, че Д. е препречил пътя и извършил противоправно поведение по
ЗДвП, което не оспорва и другите събрани данни, сочат, че обвиняемите не
следва да са А. и З. П.и, а пострадалото лице Д.. Всичко това, както казах, от
показанията на полицейските служители се подкрепи и от свидетелските
показания на свидетеля Р., която е очевидец, която заяви: „Да, имаше на висок
тон говорене, но не съм чула обидни думи“. Свидетелят установи това, което
беше установено от П.и.
Както казах, не бе установено по безспорен начин, както изискват
разпоредбите на НПК. Разпоредбата на чл.303 от НПК не бе преодоляна, а
има безспорни доказателства, които ги оневиняват и не се доказа явно
неуважение към обществото от страна на подсъдимите, както изисква чл.325
от НК, тъй като безспорна е практиката на ВКС, че когато има хулигански
действия, деецът показва, че не се смята за вързан от съществуващите
социални норми на поведение и стои над тези норми, т.е. когато хулиганските
действия са без смислена причина, ако приемем, че са такива, тъй като се
установи безспорно, че спрямо двамата подсъдими е подходено неправомерно
и са нападнати от пострадалото лице, което за мен е направило. Именно тази
открита демонстрация с нарушаване на ЗДвП е не на подсъдимите и с оглед
тези обстоятелства не смятам, че е налице състава на престъпление по тази
норма. Няма каквото и да било поддържане от страна на частното обвинение
за друг състав на престъпление, преследващ по частен характер, така че в
16
случая следва от формална гледна точка да постановите една оправдателна
присъда, след като не е налице поведение, което да е реализирало като правно
основание. За самия граждански иск считам, че следва да бъде отхвърлен
същият. Моля, за Вашия съдебен акт.
РЕПЛИКА АДВ. Г.: Моля, колеги, логиката си я търсете, но не може да
кажете, че е излъгал. Второ – думата „излъгал“ е много страшна. Отделно,
като четем протоколите, ще ги четем така, както са и прочетох и казах кой
какво е казал. Относно това, което казвате, че в опит да изгради евентуално
свое противоправно поведение, защото самият А. П. каза, че в движение
отворил вратата - то на снимката се вижда как са застанали пред него и
застават срещу него. Нека бъдем наясно.
ДУПЛИКА АДВ. Ч.: Така изнесеното от пострадалия не кореспондира и
с депозираната по делото и изслушана изготвената от вещото лице СМЕ, тъй
като самият експерт заяви, че така изнесеното от пострадалия, ако се приеме,
че ударът е бил с остра част, тъй като той така го възпроизведе в показания
си, тези увреждания няма да бъдат получени по този начин. Те са получени с
твърд тъп предмет. Той влиза колизия с това, което изнесе и се опит да
допълни и удара в крака. Вещото лице допусна, че удар в крака не може да
стане с този чук. Той каза, че може да се получи само от обувка. Никъде в
съдебно заседание няма твърдение от пострадалия да е бил ритан в крака. Той
казва, че единствените удари, че е имало юмручен бой с подсъдимия А. П. и
удари с юмруци в бъбреците от страна на З. П.. След като бяха прочетени
показанията на пострадалия, че си противоречи с казаното в ДП, той отрече
да е имало дори юмручен бой между него и А. П.. След като няма удар с крак
в бедрото, а вещото лице е категоричен, че може да се получи само с обувки,
той дори допусна, че уврежданията, тъй като говорят с една цветова гама,
може да са получени по ръката, което касае увреждането по крака. След като
няма преки очевидци на удар в крака към момента на инцидента и нито един
свидетел не е установил това, следва да допуснете хипотезата това увреждане
да е получено от друг предмет, а не чука. Това разколебава тезата на
обвинението.
АДВ. П.: От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установи по несъмнен и безспорен начин, че подзащитният ми З. П. е
извършил престъпление по чл.325 ал.1 от НК, поради което моля да го
17
признаете за невиновен и оправдаете. При анализиране на всички писмени и
гласни доказателства, моля, да вземете предвид дали и доколко действията на
подсъдимия З. П. са довели до нарушаване на обществения ред и спокойствие
като елемент от обективния състав на престъплението и после да изследваме
субективната страна, т.е. прекият умисъл - да ги наруши, изразявайки явно
неуважение към обществото. Не е спорно, че на 04.05.2020г. свидетелят Д.,
управлявайки лек автомобил „Шкода Октавия“ е отнел предимство на
движещия се в гр.Пазарджик по ул.“Пловдивска“ в посока центъра друг лек
автомобил, а именно лекият автомобил, управляван от А. П., в който е
пътувал и неговият син - моят подзащитен З. П.. Спорно по делото е, че от
лекия автомобил „Мерцедес“ слезли обвиняемият П. и обвиняемия З. П. и
започнали с крясъци да оправят обидни думи към Д.. Без да е конкретизирано
в самото обвинение кой точно и какви точно обидни думи и заплахи е
отправил към свидетеля Д.. Не са конкретизирали кой какво е казал и не се
събраха доказателства за това по време на съдебното следствие. Спорно по
делото е също така, че обвиняемият З. П. е нанесъл удар с ръка по лявото
бедро на свидетеля Д., както е посочено в ОА, но от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, в т.ч. СМУ, издадено от д-р П. на четвъртия
ден след инцидента - на 07.05.2020г., в предварителните сведения е посочено,
че настъпва саморазправа, псувни и разменни обидни думи от другия шофьор
и синът му от другия лек автомобил. След това той бил нападнат и бит от
шофьора с чук по крайниците. Това са първите сведения, които това лице дава
на 7-мо число пред медицинските лица. Помни всички подробности и
липсват, каквито и да са, твърдения от страна на Д., че е бил ударен с ръка по
лявото бедро от обвиняемия З. П.. Очевидно е, че това е била негова защитна
теза, с оглед фактите по делото, че е ударил обвиняемия с юмрук по лицето,
което безспорно се установи. В този смисъл бяха обясненията на З. П. и
обясненията в днешното съдебно заседание на неговия баща А. П.. Техните
обяснения не си противоречат и взаимно се допълват и с приложеното по
делото СМУ, издадено от д-р П., който точно в предварителните сведения
сочи, че бил нападнат с юмрук в лицето, в следствие на което му било
причинено кръвонасядане и травматичен оток в лицето. В обясненията си
подзащитният ми точно и ясно заяви: „За да избегнем удар с него, защото
остава по-малко от педя…“ / цитира/. Никой от тях двамата към този момент
не е имал намерение да тръгне и да се разправя с този, който им е отнел
18
предимството. З. П. казва: „Ние останахме, за да изчакаме отсрещните
коли…“ /цитира/. Това са важни факти. Продължав: „Господинът излиза
рязко и се вижда, че иска да налита на бой. Аз тогава излезнах.“ /цитира/.
Когато той е решил, че вече всичко се е помирило изведнъж е получил удар в
лицето, който не е очаквал - нито той, нито неговият баща. „Заболя ме и ми
текна кръв“ – казва З. П.. В този смисъл се събраха и гласни доказателства от
части и от показанията на свидетеля Г., който е очевидец и пред Вас същият
заяви: „Един мъж се опитваше да удари друг мъж с чук и едно момче се
включваше да ги разтърве“ /цитира/. Друг е въпросът, че той там удар не е
видял, но този факт е бил възприет от свидетеля М. Р., чиито показани бяха
ясни, точни, логични и последователи и взаимно се допълват с обясненията на
подсъдимите, както и с приложените по делото писмени доказателства, в т.ч.
и СМУ-я на двамата подсъдими. В този смисъл бяха и показанията на
свидетеля С. В., от части който заяви следното: „Бащата и синът ми казаха на
място, че другият господин е посегнал срещу тях.“ /цитира/ – т.е. Д./. Г. К.
казва следното: „Синът е обвинил лицето от другия автомобил, като заявил,
че го ударил пръв“. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия А. П.,
дадени днес, който обясни как е станал ударът на неговия син.
По отношение на леките автомобили колегата беше обстоятелствен и
ясно е, че не е диагонално, както твърди Д., са били разположени, а както е по
закон.
Причината за случилото се безспорно се установи в съдебно заседание,
а именно, че нанесеният удар в лицето на подс.З. П. е довел и до по-
изострения инцидент, за който говориха свидетелите в днешното съдебно
заседание. Свидетелят Д. в показанията си не конкретизира даже къде точно е
ударен: „Понеже не можеха нито да ме бутнат, нито нищо…“ /цитира/. В този
смисъл в днешното съдебно заседание се събраха гласни доказателства.
Разпитаният свидетел Г.ев от с.Варвара - строител и трети братовчед на Д.
заяви, че следобедът, като не посочи денят, е отишъл в дома на свидетеля Д..
Обясни, че било по към вечерта, но пред Вас заяви, че му било казано от Д.,
че са го били двама човек, че бил ранен, имало рани от чука и ръкопашния
бой и посочи лявата ръка на предмишницата, като заяви, че „имаше
охлузвания на ръката под формата на рана“. Такива доказателства по делото
няма. Независимо, че свидетелят Д. е отишъл няколко дни след инцидента на
преглед, вещото лице подробно описа, че не е имал рани и твърди корички
19
вследствие на рани, а само удар от твърд тъп предмет, който не причинява
рана. В този смисъл, моля, да не давате вяра на показанията на свидетеля Д.,
че З. П. го бил ударил в бъбреците, като за това има медицинска
документация. В СМУ липсват такива доказателства. Пак цитирам какво
казва Д.: „Синът посегна и ме удари“. Показанията на свидетеля Д. са
противоречиви и се изключват от събрания по делото доказателствен
материал. Свидетелят Д. заяви: „Мисля, че не е имало случай да замахва и да
не е успял да ме удари“. Такива доказателства не се събраха в хода на
съдебното следствие. „Колкото пъти е замахвал, толкова пъти ме удари“ –
казва Д., което не отговаря на обективната истина по делото.
Пострадалият Д. не можа да конкретизира къде точно е ударен. Казва:
„В лявото бедро също имах охлузване..“ /цитира/. Как би било възможно 3-4
дни след инцидента той да не знае, че е ударен и това да не бъде установено
от специалистите? Вещото лице каза, че дори един ден по-късно синините,
които се образуват, се сливат и трудно може да бъде разграничено. В
показанията си свидетелят Д. заяви, че не си спомня кога е ударен и това не бе
установено по никакъв начин в хода на съдебното следствие. Следователно от
датата на травмата- 04.05.2020г. до издаване на СМУ е изминал сравнително
дълъг период от време и не може да бъде доказано по никакъв несъмнен и
безспорен начин нито авторството, нито кръвонасядането, поради което
обвинението остава недоказано.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
свидетелят Д. е нарушил правилата за движение и вместо да се извини е
започнал да ги псува и обижда. Колегата беше подробно обстоятелствен за
това. Сам Д. е провокирал инцидента. Колегата е прав, че може би той
трябваше да бъде на мястото на подсъдимите. От показанията на св.Д. се
вижда това: „Да, отнел съм предимството…“ /цитира/. Другият водач е имал
рефлекси и е успял да предотврати ПТП.
Считам, че твърдението на обвинението за обиди не се доказа, но дори
да се приеме, че е имало такива, то те не са предизвикали грубо нарушаване
на обществения ред или явно неуважение към обществото, предвид тяхната
кратковременност и ниска степен и това, че скандалът е бил предотвратен за
няколко минути.
Също така, считам, че не са кредитирани обясненията на подсъдимите в
20
ДП, като РП-Пазарджик е приела, че това е тяхна защитна теза. Обвинението
на РП-Пазарджик по чл.325 ал.1 от НК изисква не само непристойно
поведение, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващи се в
грубо нарушаване на обществения ред, каквито доказателства не се събраха в
хода на съдебното следствие и моля да оправдаете и двамата подсъдими.
Моля, да отхвърлите изцяло предявения граждански иск. Същият
остана недоказан в хода на съдебното следствие, поради което считам, че
следва да бъде отхвърлен изцяло.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия А. П.: Поддържам тезата на
адв.Ч.. Не съм изразявал неуважение към обществото и не се считам за
виновен. Съжалявам, че съм реагирал по този начин.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия А. П.: Искам оневиняване на сина
ми и на мен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване и протестиране, както и че мотивите ще бъдат
изготвени в срок до 60 дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16:10 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21