РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. Перник, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720102328 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Г. П.,
срещу Р. Б. П., с ЕГН: **********, с която се иска: 1/ да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 955,71
лева, представляваща главница по договор за кредит №
40000549991/09.07.2020 г., сумата от 303.98 лева – представлява
възнаградителна лихва, сумата от 233.48 лева – представляваща обезщетение
за забава за периода от 11.09.2020 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/
до 05.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 472/2022 г. по
описа на Пернишкия РС – 01.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата;
2/ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 283.33 лева –
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги
„Фаст“ и сумата от 453.33 лева - представляваща неизплатено възнаграждение
за закупен пакет от услуги „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
472/2022 г. по описа на Пернишкия РС – 01.12.2021 г. до окончателното
плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за кредит № 40000549991/09.07.2020 г., сключен между ищеца и
ответника. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума
на кредита – 1000 лева, срок на кредита – 18 месеца, годишен процент на
1
разходите /ГПР/ 48.78 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 % и лихвен
процент на ден – 0.11 %. Твърди се, че ответникът е закупил и допълнителни
услуги към договора за кредит - услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ на стойност
съответно 300 лева и 480 лева. В тази връзка се твърди, че общото задължение
на ответника възлиза на 2130.86 лева като размерът на всяка погасителна
вноска е 118.38 лева, а падежната дата 10-то число на месеца.
На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за
кредит ответникът е бил запознат с условията по същия, бил му е предоставен
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно
потребителски кредит“ и същият е приел да сключи договора при тези
параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със съдържанието на
двата вида допълнителни услуги, какво представляват същите и че има
възможност да не сключва такива, както и тяхната стойност, но въпреки това
е изявил желание да се ползва от предлаганите два вида допълнителни
услуги.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно
задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 1000 лева.
На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално
длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие
е започнал да допуска забава в плащанията /като направил само една вноска/.
Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се е
възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е
изпратил съобщение в този смисъл до ответника на 05.10.2021 г. Поддържа
се, че дори посоченото уведомяване за предсрочната изискуемост да не е
редовно, то последният следва да се счита уведомен за същата с връчването
на препис от исковата молба. В тази връзка се посочва, че неизплатената част
от задълженията на ответника по договора за кредит и допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“ към него възлиза на 2229.83 лева, която се
претендира изцяло с исковата молба. Уточнява се, че към момента ответникът
е заплатил сума в общ размер от 118.38 лева, с която били погасени
задължения по кредита, но и разходи по тарифата на ищца за извънсъдебно
събиране.
Излагат се подробни доводи, че ищецът кредитодател не е банка, а
небанкова финансова институция, поради което спрямо него не намирали
приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: искане за
отпускане на потребителски кредит Профи стандарт, стандартен европейски
формуляр, договор за потребителски кредит № 40000549991/09.07.2020 г.,
погасителен план към договора за кредит, общи условия /ОУ/ на ищеца,
разписка за извършено плащане, извлечение по сметка, уведомително писмо,
обратни разписки и удостоверение за актуално състояние, декларации.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез процесуалния му представител – адв. М. Г. е постъпил писмен
2
отговор. В същия претенциите се оспорват изцяло като неоснователни. В тази
връзка на първо място се твърди, че ищецът не представял доказателства
сумата от 1000 лева въобще да е преведена и усвоена от ответницата. Поради
това се оспорва ответницата да е получила сумата от 1000 лева. Предвид
неполучаване на сумата се твърди, че заемът като реален договор въобще не
бил сключен.
На следващо място се излагат подробни доводи, че дори да имало
сключен договор за заем същият бил нищожен поради нарушение на редица
разпоредби от ЗПК и ЗЗП – неясни, неравноправни клаузи сериозно
увреждащи правата на потребителите.
В случай че договорът не се приемел за недействителен от съда се
оспорват като нищожни клаузите за закупуване на пакети „Фаст“ и „Флекси“
като се твърди, че създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца
за сметка на ответника, а не било ясно и какво представляват самите услуги.
На последно място се оспорва воденото от ищеца счетоводство. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло евентуално
частично.
В депозираното възражение по реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. №
472/2022 г. на Пернишкия РС ответникът е посочил, че процесните суми не се
дължат.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., от процесуалния
представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява
становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се
исковите претенции да бъдат уважени.
Ответницата Р. Б. П. редовно призована, не се явява в насроченото по
делото съдебно заседание. Вместо същата се явява адв. Г., който изразява
становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 257/11.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 472/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника Р. Б. П., който е депозирал възражение срещу същата.
С разпореждане № 1782 от 11.02.2022 г. заповедният съд е отхвърлил
заявлението на ищеца за сумата от 283.33 лева – възнаграждение за закупен
пакет от услуги „Фаст“ и за сумата от 453.33 лева – възнаграждение за
закупен пакет от услуги „Флекси“, както и за сумата от 30 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането. Първите две посочени суми от
283.33 лева и от 453.33 лева – възнаграждение за пакети от допълнителни
3
услуги обаче се претендират в настоящото производство със самостоятелни
осъдителни искове.
От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит
№ 40000549991/09.07.2020 г. се установява, че на 09.07.2020 г. между ищеца,
като заемодател, и ответника, като заемополучател, е сключен договор за
паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1000 лева, срок на
кредита 18 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.78 % и годишен
лихвен процент /ГЛП/ 41 % при лихвен процент на ден 0.11 %. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 1350.86 лева. Към
договора обаче са закупени и пакети от допълнителни услуги – пакет услуги
„Фаст“ на стойност 300 лева и пакет услуги „Флекси“ на стойност 480 лева. В
тази връзка общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни
услуги е в размер на 2130.86 лева като ежемесечната вноска е в размер на
118.38 лева.
От представена по делото разписка за извършено плащане от Изипей №
2000000217092241/09.07.2020 г. /13.58ч./ е видно и че на ответника –
кредитополучател по договора за кредит на 09.07.2020 г. /т.е. в деня на
сключване на договора/ по партида при платежен оператор е преведена
сумата в размер на 1000 лева. В разписката са отбелязани и ЕГН и номер на
лична карта на ответницата, както и идентификационни номера на клиентите
на програмата.
По делото е приложен погасителен план, част от договора за кредит,
съгласно който последната вноска по кредита е следвало да бъде заплатена на
10.01.2022 г. В погасителния план е посочено каква част от главницата,
договорната лихва и възнаграждението за закупени допълнителни пакети от
услуги се погасява с всяка вноска. Погасителният план е подписан от
заемодателя и заемополучателя.
На следващо място страните не спорят, че от страна на ответника са
постъпвали плащания в изпълнение на задълженията му по кредита. Видно от
извлечение по сметка обаче ответницата е заплатила едва първата вноска по
кредита – с пет дни забава т.е. е извършила едно плащане от 118.38 лева.
Доколкото ищецът е счел, че тези плащания не са достатъчни да покрият
размера на задълженията по кредита, то от представено по делото
уведомление до ответника е видно, че ищецът е упражнил правото си да
обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Уведомлението е
изпратено на 07.10.2021 г. , но липсват данни същото да е достигнало до
заемодателя. Съгласно последното предсрочната изискуемост е посочена с
дата 05.10.2021 г.
По делото е извършена и съдебно счетоводна експертиза. От същата се
установява, че сумата от 1000 лева е преведена от страна на заемодателя в
полза на ответника на 09.07.2020 г. като това е станало чрез платежен
оператор Изипей с разписка № 2000000217092241. В изпълнение на
задълженията си по кредита ответникът е направил едно плащане в размер на
общо 118.38 лева, което е на дата 05.08.2020 г.. С посочената сума в
счетоводството на ищеца са погасени 44.29 лева от стойността на главницата,
4
30.75 лева от стойността на договорната лихва и 43.34 лева от стойността на
допълнителните пакети от услуги – съгласно погасителен план. Предвид
преустановяване на плащанията първата неплатена вноска е от 10.09.2020 г.
Дружеството заемодател според експерта е осчетоводило предсрочна
изискуемост на 05.10.2021 г.
Съгласно експертизата ако по договора за кредит не е налице
задължение в размер на 300 лева – за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и
в размер на 480 лева за пакет „Флекси“, то с внасяне на сумата от 118.38 лева
биха били погасени 54.98 лева главница и 63.40 лева договорна лихва за
периода от 09.07.2020 г. до 10.09.2020 г.
В тази връзка и неплатените суми по договора за кредит възлизат на:
945.02 лева – главница; 271.33 лева – договорна лихва за периода от
11.09.2020 г. до 05.10.2021 г. – при осчетоводена предсрочна изискуемост
съответно 287.46 лева – договорна лихва за периода от 11.09.2020 г. до
10.01.2022 г. – при липса на предсрочна изискуемост; 34.89 лева –
обезщетение за забава от 11.09.2020 г. до 05.10.2021 г., 48.02 лева –
обезщетение за забава за периода от 11.09.2020 г. до 26.11.2021 г. /дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ и 87.65 лева –
обезщетение за забава за периода от 11.09.2020 г. до 27.04.2022 г. /датата на
исковата молба/.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото
лице е отговорило пълно, изчерпателно и обосновано на поставените му
въпроси. Същото е работило въз основа на представените по делото
документи и е проучило счетоводството на ищеца. Освен това липсват и
данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на спора.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителните искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника по договор за потребителски кредит № 40000549991/09.07.2020 г,
за които е издадена заповед № 257/11.02.2022 г. по ч.гр.д. № 472/2022 г. на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Предявените по делото осъдителни искове за сумата от 283.33 лева и за
сумата от 453.33 лева са с правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД. Същите са допустими, независимо от разпореждане № 1782
от 11.02.2022 г. по ч.гр.д. № 472/2022 г. на Пернишкия РС, доколкото
последното не формира сила на присъдено нещо и не препятства
5
възможността на заявителя да предяви вземането си в самостоятелно исково
производство чрез осъдителен иск. В настоящия случай предвид пропускане
на едномесечния срок, даден с цитираното разпореждане, ищецът е внесъл
отделна държавна такса за осъдителните искове, доколкото е отпаднала
възможността му да се ползва от таксата по заповедното дело.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са
изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (18 месеца), падежите на всяка вноска
(10-то число на съответния месец), брой на вноските (18), сумата на кредита
(1000 лева), ГЛП (41 % при 0.11 % на ден), ГПР (48,78 %) и общата сума
дължима от потребителя (2130,86 лева – сбор от сумата по кредита,
възнаградителна лихва и пакет възнаграждение по пакети от допълнителни
услуги), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5,
6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Това е така, тъй като всяка вноска е в един и същи размер от 118.38 лева / с
включените пакети от допълнителни услуги като само последната вноска е
118.40 лева/, а техният брой и падеж е също посочен: 18 броя и 10-то число на
съответния месец като в план е отразено и каква част от главница, лихва и
възнаграждение по пакети погасява всяка вноска, т. е. съдът приема, че
спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
разяснение за правото на потребителя да получи информация за
обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на
отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че договорът е сключен на 09.07.2020 г. за срок от 18
месеца, т. е. същият е изтекъл на 10.01.2022 г.
6
От представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост се
установи, че същото е отправено на 07.10.2021 г., но не се установи същото
да е достигнало до ответника. В същото е приета дата на предсрочна
изискуемост 05.10.2021 г. Предвид обстоятелството, че уведомлението не е
достигнало до своя адресат, то съдът приема, че длъжникът е узнал за същото
най-рано 24.02.2022 г., когато е получил заповед № 257/11.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 472/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. Към датата 24.02.2022 г. обаче кредитът вече е бил с
настъпил падеж, поради което съдът счита, че същият не е бил надлежно
обявен за предсрочно изискуем и ищецът не може да се позовава на такава
предсрочна изискуемост.
Сумата по кредита от 1000 лева е усвоена от ответницата, съгласно
заключението на вещото лице и представените писмени доказателства,
поради което възраженията на процесуалния й представител в тази връзка
няма как да бъдат споделени. Предвид получаването на сумата по заема съдът
намира, че договорът е валидно сключен и породил действие.
По делото дори се установи плащане от страна на ответника
заемополучател – съгласно експертизата в размер на общо 118.38 лева.
В тази връзка и съдът намира исковите претенции за основателни за
следните суми и периоди: 945.02 лева – главница, 287.46 лева – договорна
лихва за периода от 11.09.2020 г. до 10.01.2022 г. – при липса на обявена
предсрочна изискуемост и 34.89 лева – обезщетение за забава за периода от
11.09.2020 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.10.2021 г.
/съгласно заключението на вещото лице/, като до пълния размер на
претенциите, установителните искове са неоснователни.
Изцяло неоснователни са осъдителните искове за сумата от 283.33 лева
– неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги „Фаст“ и за сумата
от 453.33 лева – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги
„Флекси“. Посоченият извод относно посочените вземания се обосновава с
обстоятелството, че вземанията от 300 лева съответно 480 лева – стойност на
пакети от допълнителни услуги поначало не се дължи от ответника.
Последният има качеството потребител, поради което се ползва от защитата
срещу неравноправни клаузи, уредена в ЗЗП, за наличието на които съдът
следи служебно и без да е наведено от страната подобно възражение. В този
смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която съдът следва да следи
служебно за съществуването на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза в потребителския договор и да се
произнася, независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Съобразно последната
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата.
От своя страна в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП се съдържа легално
7
определение на понятието „неравнопрана клауза" в договор с потребител,
съгласно което такава е всяка уговорка във вреда на същия, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно
изброени в 20 точки от посочения текст. Освен това според чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, а съгласно ал. 2 – не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. В този смисъл са и разрешенията, дадени в
цитираната Директива 93/13/ЕИО.
В конкретния случай, по делото не се спори, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при общи условия, т. е. при предварително
определени от ищеца договорни клаузи. Това е видно и от самия договор,
който представлява стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено, поради което настоящият състав намира, че същият
не е бил предмет на предварително договаряне между страните и ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Видно е също, че в
договора за потребителски кредит като съставна част са включени и
съответните избрани и закупени два пакета от допълнителни услуги, за който
ответникът дължи заплащане на възнаграждение в общ размер на 780 лева.
На следващо място съдът намира, че клаузите за заплащане на
възнаграждение по допълнителните пакети от услуги противоречат на
добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което
обосновава извод за тяхната нищожност. Възнагражденията в размер на общо
780 лева за допълнителните пакети се явява прекомерно – почти равно е на
отпуснатата в заем по кредита сума, и не отговаря на изискванията на закона.
Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството, че процесните
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит,
каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, като не е
формирана и цената за всяка от услугите по отделно. В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 10 а, ал. 4 от ЗПК, видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което в
случая не е направено. В противоречие с императивното изискване на чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК в процесния договор е определено общо възнаграждение за
плащане за различните видове услуги, като наред с това заплащането на
възнаграждението от потребителя е уговорено да е предварително.
Следователно, то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на
изброените в споразумението услуги и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Подобно разрешение обаче противоречи на принципа за
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а
не за хипотетичното ползване на такава, каквато е тезата на ищеца. По тези
8
съображения настоящият състав намира, че са налице неравноправни клаузи в
договора за кредит, доколкото потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за услуги, които не са му предоставени, поради
което тази уговорка противоречи и на добрите нрави.
В тази връзка следва да се вземе предвид, че според чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2
от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В случая включените във въпросните пакети т.нар. „допълнителни
услуги“, представляват именно услуги във връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че същите
попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Регламентираните в
последната норма допълнителни услуги са такива, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора. В
настоящия случай обаче посочените в т. 2, 3 и 4 от споразумението
допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на
задълженията на потребителя по договора /в този смисъл Решение № по
в.гр.д. № 306/2019 г. по описа на Пернишкия ОС и много други/.
Предвид гореизложеното осъдителните искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 472/2022 г. по описа на РС
Перник /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 30.14 лева и 33 лева – юрисконсултско възнаграждение. Последното
обаче предварително е законосъобразно е намалено още от заповедния съд на
50 лева /и присъдено съобразно уважената част от исковете/. Поради това с
оглед изхода на делото от сумата от общо 63.14 лева на ищеца се дължат
общо 52.60 лева.
Ответницата длъжник не претендира разноски в това производство и не
представя доказателства да е извършила такива.
По разноските в производството по гр.д. № 2328/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство на ищцовото дружество претендира 80.86 лева за
държавна такса, 180 лева за депозит за вещо лице и 300 юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1
9
от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат
определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. В
тази връзка от сумата от общо 360.86 лева на ищеца се дължат 205.10 лева.
Ответната страна претендира разноски за адвокат в размер на 400 лева,
които са действително извършени, видно от договор за правна защита и
съдействие. Предвид цената на исковете от общо 2229.83 лева
претендираните разноски не са прекомерни. В тази връзка съобразно
неоснователната част на претенциите на ответницата следва да се присъди
сумата от 172. 65 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Б. П., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** ДЪЛЖИ НА „Профикредит
България“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, следните суми: сумата от 945.02 лева,
представляваща главница по договор за кредит № 40000549991/09.07.2020 г.,
сумата от 287.46 лева, представляваща договорна лихва /предвид липса на
надлежно обявена предсрочна изискуемост/ и сумата от 34.89 лева –
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2020 г. /дата на
изпадане на длъжника в забава/ до 05.10.2021 г. /съгласно заключението на
вещото лице/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 01.12.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 472/2022
г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата
от 10.69 лева, представляваща разликата над уважения размер до
първоначалния размер на претенцията от 955,71 лева, иска за възнаградителна
лихва за сумата от 16.52 лева, представляваща разликата над уважения
размер до първоначалния размер на претенцията от 303.98 лева и иска за
обезщетение за забава за сумата от 198.59 лева, представляваща разликата
над уважения размер до първоначалния размер на претенцията от 233.48 лева,
поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за осъждане на Р. Б. П., с ЕГН:
********** и адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. * ет. *, ап. **да заплати на
„Профикредит България“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, следните суви:
сумата от 283.33 лева – представляваща неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от услуги „Фаст“ и сумата от 453.33 лева - представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги „Флекси“, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 472/2022 г. по описа на Пернишкия РС –
01.12.2021 г. до окончателното плащане на сумите, поради неоснователност
на претенциите.
ОСЪЖДА Р. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **,
10
вх. *, ет. *, ап. **ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Профикредит България“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от общо
52.60 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 472/2022 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 205.10 лева – разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 2328/2022 г. на РС Перник съобразно уважената част
от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Профикредит България“, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Р. Б. П., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **сумата от общо 172. 65 лева –
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 2328/2022 г. на РС
Перник съобразно отхвърлената част от исковите претенции
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 472 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11