Решение по дело №1019/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение №472/29.11.2024г. по АНД №20244110201293/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление №04-2400083/02.09.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Велико Търново, с което за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лв., и „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД е осъдено да заплати на ДИТ - Велико Търново разноски по делото на ВТРС, в размер на 100,00 лева.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. М. Е. от ВТАК, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът намира, че изводите на районния съд се основават единствено на констатациите в АУАН и НП, без да са обсъдени наведените, както в жалбата, така и в представените по делото писмените бележки, възражения. Изтъква, че съдът е подминал изложените твърдения за допуснати съществени нарушения. В този смисъл посочва, че съдът не е съобразил, че както в АУАН, така и в НП липсва пълно и точно описание на реалната фактическа обстановка, поради което е налице нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Сочи, че е налице и нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като сред посочените като нарушени разпоредби в НП е посочена и тази на чл.414, ал.3 от КТ, която е наказваща. Извън горното твърди несъставомерност на деянието, тъй като заварения при проверката работник е нямал трудов договор. Изтъква, че такъв е сключен и регистриран на 03.04.2024г. след проверката. С оглед на това намира, че към датата на която е прието за извършено нарушението, между санкционираното дружество и М. И. не е имало сключен писмен трудов договор, поради което неправилно отговорността на работодателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което се отмени НП като незаконосъобразно. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа оспорването по подробно изложени съображения. Не претендира разноски.

Ответникът по касация, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], в представени по делото писмен отговор и писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ВТОП заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 03.04.2024г., около и след 14:35 часа, инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място] посетили обект – снек бар „CAPPO“, находящ се в гр. В.Търново, [улица], стопанисван от „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД. Инспекторите консумирали безалкохолна напитка и били обслужени от лицето М. И. И., приело поръчката и плащането, работещо като „барман“. Впоследствие, в обекта била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места, в присъствието на завареното на работа лице И., на управителя на дружеството и процесуалния му представител, при която било установено, че лицето М. И. е вписан на длъжността „барман“ в Списък на работниците и служителите, заварени по работни места на 03.04.2024г. Последният писмено декларирал, че работи в обекта като „барман“ по силата на сключен трудов договор с работно време от 12 ч. до 18 ч. и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1 200 лв., като последното по време такова е изплатено на 01.04.2024г., както и че има почивни дни по график. На управителя на дружеството било указано да предостави в ДИТ – Велико Търново документи, касаещи лицето М. И. и свързани с трудовото законодателство. В периода 11.04.2024г. – 26.04.2024г. била извършена проверка на представените документи като било установено, че „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснало до работа на длъжността „барман“ лицето М. И. след сключване на трудовия договор, но преди на последния да му бъде връчено Уведомление/Справка за прието и отхвърлени уведомления по л.62, ал.5 от КТ №04388243011484/03.04.2024г., удостоверяваща, че на същата дата в 15:27:06 часа трудовият договор е регистриран в ТД на НАП – В. Търново. За резултатите от проверката е съставен Протокол №ПР2412955/07.05.2024г., в който са отразени и цитираните по-горе обстоятелства и на работодателя са дадени писмени предписания. От участвал в проверката гл. инспектор в ДИТ – Велико Търново е съставен АУАН №04-2400083 от 17.06.2024г. за допуснато от „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД нарушение на чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1 от КТ, връчен на пълномощник на работодателя на същата дата. Въз основа на АУАН, от директора на Дирекция „ИТ“ – Велико Търново е издадено оспореното пред ВТРС НП №04-2400083/ 02.09.2024г., с което за горното нарушение е ангажирана отговорността на „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД, в качеството му на работодател и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. НП е връчено на 05.09.2024г. и е обжалвано в законоустановения срок пред Районен съд-Велико Търново.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като е намерил, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намерил е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е доказано нарушението по КТ. Прието е, че от момента, в който работникът е започнал фактически да изпълнява трудовите си задължения, не му е било представено уведомлението за регистрация на сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП - В. Търново, като по този начин е осъществено от обективна страна нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ. За неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за наличие на несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на нарушението, за ненадлежно връчване на НП и за недоказаност на нарушението предвид липсата на представен трудов договор към момента на проверката по работни места.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според ал. 2 на чл. 63 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Забраната по ал. 2 от чл. 63 КТ е ясна – отнася се за документите по ал. 1 - сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че въззивният съд не е установил правилно фактическата обстановка и е извел необосновани изводи. В обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за извършеното нарушение. Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изложените мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Правилно в мотивите на оспореното решение, за да приеме, че към момента на проверката работодателят е допуснал до работа работника И., без да му предостави копие от уведомлението за сключване на трудовия договор, заверено от ТД на НАП - В. Търново, съдът се е позовал на Справката за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 04388243011484/03.04.2024 г., 15:27:06 ч. и трудов договор № 048/01.04.2024 г., сключен между работодателя – касатор и М. И. - работник, връчен, според надлежното удостоверяване в същия, на дата 01.04.2024 г. на работника. От утвърдения от управителя на дружеството-касатор списък на работници и служители в обекта, подписан от М. И. също е видно, че същият е вписан и се е подписал собственоръчно. Тези писмени доказателства потвърждават извода, че касаторът е осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Въззивният съд се е съобразил с писмените и гласни доказателства по делото. Налице е съставомерност на деянието от обективна страна. Неговата субективна страна не следва да бъде обсъждана, тъй като в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна.

Неоснователно е твърдението на касатора за липсата на надлежно сключен трудов договор към момента на проверката по работни места и наличието на административно нарушение, различно от установеното от органа. От приложения по въззивното дело трудов договор № 048/01.04.2024 г., представен от самия касатор в хода на проверката, се установява, че сключването на същият е осъществено в предхождащ датата на проверката по работни места момент, а именно на 01.04.2024г. Доколкото този договор съдържа минимално изискуемите реквизити за валидност на трудово правоотношение, то за него важат общите правила на КТ – задължение на работодателя да уведоми компетентната ТД на НАП и да връчи на работника преди започване на работа копие от това уведомление. В конкретния случай е подписан трудов договор и същият е регистриран в ТД на НАП, но работникът е допуснат до работа без да му е връчено копие от уведомлението до НАП, че този договор е регистриран, с което, както правилно е приел и районният съд, е осъществено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Доводите на касатора и цитираната съдебна практика относно невъзможността за извършване на това нарушение поради липсата на трудов договор се опровергават от наличния по делото такъв от 01.04.2024г. Наличието и на друго административно нарушение, различно от това, за което е наложена санкция, не обосновава незаконосъобразност на процесното.

 

Обоснована от доказателствата по делото е и преценката на районния съд, че в производството по реализиране отговорността на дружеството, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Противно на твърденията на касатора, НП и АУАН съдържат изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението, е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. В АУАН и НП ясно и конкретно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението – 03.04.2024 г., в стопанисвания от дружеството-касатор обект – снек бар „CAPPO“, находящ се в гр. В.Търново, [улица]. Именно на тази дата контролните органи са установили, че М. И. е допуснат до работа, без да са изпълнени законовите предпоставки за това.

Що се отнася до доводите за наличие на нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, следва да се посочи, че цитираната норма изисква в наказателното постановление да се съдържа посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, като това в случая е сторено – в НП ясно е посочено, че с подробно описаното в него деяние дружеството, в качеството си на работодател, е нарушило чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от КТ, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма - чл. 414, ал. 3 от КТ.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В С. Решение №472/29.11.2024г. по АНД №20244110201293/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.