РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Бургас, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20252100201343 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Образувано е въз основа на писмо от Министерството на
правосъдието на Република България, към което е приложено изпратено
писмо от осъденото лице Т. В., с което изразява желание наложеното му с
присъда наказание в размер на 12 години и 6 месеца по дело № 1 KS 11
Js10055/24 от 22.07.2025 г., постановено от Областен съд в гр.Швайнфурт,
Федерална република Германия да бъде изтърпяно в Република България.
Настоящият съдебен състав е приел, че е бил сезиран с искане с
правно основание чл.7, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което е сезирал
компетентния орган на издаващата държава да изпрати съдебния акт, ведно с
удостоверение по чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС, респ. по чл.4, ал.5 от Рамковото
решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на Принципа за
взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
1
свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС. Исканите документи,
засягащо българския гражданин Т. П. В. с ЕГН: **********, са постъпили на
31.10.2025 г. Междувременно са постъпвали различни становища по делото от
В., като между Република България и Федерална република Германия е била
водена кореспонденция, както и консултации за допълнително отстраняване на
неточности в Удостоверението.
Производството протече в условията на видеоконферентна връзка,
осъществена между Окръжен съд-Бургас и Затвор в гр.Байройт, където се
намира осъденото лице Т. В..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас изразява становище за признаване присъдата на немските съдебни
власти и приемане изпълнението на наложеното наказание.
Служебният защитникът на осъденото лице - адв. Гергана
Продаванова от Адвокатска колегия – Бургас, пледира за признаване на
присъдата и приемане за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Осъденото лице Т. П. В., редовно призовано, участва в
производството лично чрез видеоконферентна връзка, тъй като се намира в
Затвор в гр.Байройт, ФРГ. Моли наложеното му наказание от немските
съдебни власти да бъде изпълнявано в затвор в Република България, като му
бъде определен общ режим.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с приложеното
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета,
включително допълнително постъпилото такова с коригирано съдържание,
като взе предвид и Присъда по дело № 1 KS 11 Js10055/24 от 22.07.2025 г.,
постановена от Областен съд в Швайнфурт, Федерална Република Германия,
влязла в сила на 30.07.2025 г., както и останалите приложени по делото
доказателства и изисканата информация при проведена кореспонденция с
компетентните власти на издаващата държава, установи следното:
От служебно изисканата справка се установява, че българският
гражданин, за когото се отнася Удостоверението - Т. П. В. с ЕГН: **********,
е роден на ****** г. в гр. В. и e с постоянен и настоящ адрес:
************************, което обуславя компетентността на настоящия
съд, съобразно чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
2
С удостоверението се иска компетентният български съд да се
произнесе по въпросите, свързани с приемането и изпълнението на влязлата в
сила на 30.07.2025 г. присъда по дело № 1 KS 11 Js10055/24 от 22.07.2025 г.,
постановена от Областен съд в Швайнфурт, Федерална република Германия,
постановена спрямо българския гражданин Т. П. В. с ЕГН: **********.
Представеното удостоверение, включително коригираното такова, е
по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Издадено е в писмена форма, изпратено е с превод на български език.
Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща с
данните в приложената присъда по дело № 1 KS 11 Js10055/24 от 22.07.2025 г.,
постановена от Областен съд в Швайнфурт, Федерална Република Германия,
влязла в сила на 30.07.2025 г., която присъда също е в превод на български
език за целите на настоящото производство. С цитирания съдебен акт на
Областен съд Швайнфурт, ФРГ, на българския гражданин Т. П. В. с ЕГН:
********** е наложено за две деяния общо наказание лишаване от свобода за
срок от 12 години и 6 месеца. Към настоящия момент В. се намира в затвор в
гр.Байройт, ФРГ, след като на 31.07.2024 г. е бил задържан, а от 01.08.2024 г. е
бил в следствения арест въз основа на издадена заповед за задържането му.
От посоченото в удостоверението и приложената присъда, чието
приемане и изпълнение се иска, наказуеми са две деяния, съгласно
законодателството на издаващата държава, описани като „опит за по-тежко
квалифициран състав на умишлено убийство в съвкупност с тежка телесна
повреда и изнудване, придружено с употреба на насилие или със застрашаване
с непосредствено деяние, излагащо на опасност правно защитени права на
жертвата и телесна повреда по неизбежност“. Престъпленията, за които е
осъден В. представлява престъпления по смисъла на §§211 ал.2 група 2, 224,
ал.1 № 2 и 5, 229, 250, ал.1 № 2 и ал.3, 22 и 23 от Наказателния кодекс на
Федерална Република Германия.
Фактически е посочено В. да е осъществил следното:
В периода преди 02.06.2024 г. Т. В. получил писмо, в което бил
приканен да заплати на Т.В. съдебни разходи в размер на 2750 евро за
производство пред Върховния областен съд в Бамберг. На 02.06.2024 г.
осъденият В. потърсил Т.В. в жилището й в **********. Въпреки, че В. знаел,
че тя има право на издръжка от него, присъдена й от съд, той настоявал пред
3
нея да тя му възстанови парите за съдебни разходи, които е трябвало той да
поеме. В. заявил на Т.В., че няма да напусне жилището й преди да намерят
решение, но тя му отговорила, че не можела да му даде пари. По време на
разговора им, той я заплашвал с думите „Аз съм тук, защото искам да те убия.
Ти си все още жива благодарение на моята майка и моята нова спътница в
живота.“. Въпреки тези думи, тя отново му отказала да му даде парите. Той
поискал от нея да му предаде мобилния й телефон, но тя побягнала с него в
ръка към балконската врата. Той я последвал, като хванал с лявата си ръка
шията й и казал: „Ти, малко момиче, аз съм въоръжен. Ще те убия и след това
ще се обадя на полицията!“. След това Т. В. изкарал от джоба на якето си
кухненски нож, който носил в себе си и го държал с острието до шията на
заплашената. По време на произшествието тя паднала на пода, но не можело
да бъде установено дали той я е бутнал или тя се е подхлъзнала, но въпреки
това й били причинени значително болки и кръвоизливи. Бидейки на пода, тя
усетила отново по торса си ножа на осъдения, докато той държал с лявата си
ръка устата й и заявил: „Ако гъкнеш, ще те пробода!“. С цел да се освободи от
В., му предложила да направят споразумение за исканата от него сума, в
изпълнение на което на 04 и 05.06.2024 г. предала на Т. В. суми по 200 евро,
които той неправомерно задържал.
На 31.07.2024 г. около 06:10 часа сутринта Т. В. отишъл със
собствения си лек автомобил Seat Ibiza с рег.№ SW-VT 21 до автобусната
спирка на Хауптщрасе в Берграйнфелд близо до магазин Лидл, което било в
близост до жилището на увредената. По това време Т.В. заедно със
свидетелката В. били на спирката, където чакали автобуса към Вернек, за да
отидат до работното си място. Осъденият се доближил до автобусната спирка,
на която се намирали последните две и спрял управлявания от него автомобил
близо до тротоара непосредствено пред тях. Той тръгнал в посока на
увредената като държал в дясната си ръка шлосерски чук с тегло 400 гр. След
като се приближил до В., той хванал с лявата си ръка главата й, като замахнал
с острата част на шлосерския чук, който държал с дясната си ръка, към главата
й, за да я убие. При това осъденият крещял към Т.В. думите: „Ще те убия!“. Т.
В. нанесъл общо 13 удара по главата на увредената, след което спрял да я удря,
а тя изпаднала в безсъзнание. След това я изтеглил за ръцете към багажника
на своето превозно средство, като я сложил в багажника, а до нея сложил
шлосерския чук, като потеглил с превозното средство в посока гр.Швайнфурт.
4
Случаен минувач проследил със своя автомобил превозното средство на
осъдения и съобщил на полицията, в резултата на което В. бил задържан до
сервиз за автомобили на Карл-Бенц-Щрсае в Швайнфурт. Вследствие на
нападението на Т.В. били причинени различни наранявания по цялото тяло,
най-тежкото от което било черепно-мозъчна травма с голяма дупка вследствие
счупване на черепна кост, което от своя страна е довело до разпръскване на
парчета кост в мозъчната тъкан. В. е имала и други наранявания в областта на
главата, предизвикали увреждания на външната табула на черепа.
Съдът установи, че съставомерните признаци на състава на
престъпните деяния по немското законодателство, отговарят на елементите от
състава на престъпления по българското. Комплексното обсъждане на тези
характеристики на деянията, според присъдата и удостоверението, където са
посочени „убийство, тежка телесна повреда“ и „рекет и изнудване“
съответстват на престъпления по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК
на Република България и по чл.214, ал.2, вр. чл.213, ал.3, т.1 НК, тъй като
основните признаци на състава на престъпленията съвпадат с фактическото
описание, описано по-горе, съгласно чл.8, ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
С оглед горното, съдът констатира наличие на предпоставките на
закона за признаване и изпълнение на присъдата на изпращащата държава,
относно посочените престъпления и наложеното за тях общо наказание.
В случая общото наказание от 12 години и 6 месеца е по-малко от
максималното предвидено за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. 115, вр.
чл. 18, ал.1 НК, поради което и не са налице основанията за приспособяване
по смисъла на чл. 13 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
В удостоверението е посочено, че подсъдимият се е явил лично на
съдебния процес, вследствие на който е постановена присъдата.
Изпълнението на наложеното със съдебния акт наказание лишаване
от свобода не е погасено по давност, съгласно българското законодателство.
Осъденият В. е наказателноотговорно лице, не се ползва с имунитет,
и към момента на получаване на присъдата за изпълнение от съда, за
изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание.
Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с
принципа „nе bis in idem“, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС,
5
като не са налице и другите основания за отказ по смисъла на чл. 15
ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и други основания за частично признаване по
смисъла на чл. 16 от същия закон. Както вече беше посочено - няма основание
и не е необходимо наложеното в издаващата държава наказание да бъде
приспособявано, тъй като срокът на същото не надвишава максималния такъв
по законодателството на Република България.
В разглеждания случай не се изисква и съгласие на осъденото лице,
макар производството да е започнало именно по негова инициатива, доколкото
В. е български гражданин и местоживеенето му е в България.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
основанията за признаване и приемане за изпълнение на присъда по дело № 1
KS 11 Js10055/24 от 22.07.2025 г., постановена от Областен съд в Швайнфурт,
Федерална Република Германия, влязла в сила на 30.07.2025 г., с която на
българския гражданин Т. П. В. с ЕГН: ********** е наложено едно общо
наказание лишаване от свобода за срок от 12 години и 6 месеца за две
престъпления по §§211 ал.2 група 2, 224, ал.1 № 2 и 5, 229, 250, ал.1 № 2 и
ал.3, 22 и 23 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия,
извършени на 02.06.2024 г. и на 31.07.2024 г. и представляващи такива по
чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс на
Република България и по чл.214, ал.2, вр. чл.213, ал.3, т.1 от Наказателния
кодекс на Република България.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“А“ ЗИНЗС наказанието следва се търпи
при първоначален строг режим.
На основание чл. 12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС от общия срок на
наказанието лишаване от свобода, следва да се приспадне изцяло изтърпяната
част от наказанието, както и временното задържане. Настоящият съдебен
състав направи неколкократни опити да събере информация за точното време,
през което осъденият В. е бил задържан и е търпял от наказанието към датата
на заседанието, но такава не постъпи. В шрисъдата е посочено, че В. е бил
задържан на 31.07.2024 г., а на 01.08.2024 г. е била издадена заповед за
задържане под стража на Районния съд Швайнфурт, като към 07.10.2025 г. е
изтърпял 343 дни.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 12, ал. 8
ЗПИИСАННЛСМВЛС, Бургаският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение в Република България
присъда по дело № 1 KS 11 Js10055/24 от 22.07.2025 г., постановена от
Областен съд в Швайнфурт, Федерална Република Германия, влязла в сила на
30.07.2025 г., с която българският гражданин Т. П. В. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *******************, е признат за виновен за
две престъпления по §§211 ал.2 група 2, 224, ал.1 № 2 и 5, 229, 250, ал.1 № 2 и
ал.3, 22 и 23 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия,
извършени на 02.06.2024 г. и на 31.07.2024 г. на територията на Федерална
република Германия и представляващи такива по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115,
вр. чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България и по чл.214,
ал.2, вр. чл.213, ал.3, т.1 от Наказателния кодекс на Република България, за
което му е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 12
години и 6 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“А“ ЗИНЗС
наказанието да се търпи при първоначален СТРОГ режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС при
изпълнението на това наказание, срока на временно задържане, както и на
изтърпяната във Федерална република Германия от осъдения Т. П. В. част от
това наказание, наложено му с присъда по дело № 1 KS 11 Js10055/24 от
22.07.2025 г., постановена от Областен съд в Швайнфурт, Федерална
Република Германия, влязла в сила на 30.07.2025 г., до фактическото
предаване на лицето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд–гр. Бургас в 14-дневен срок от днес.
УКАЗВА след влизането в сила на решението, незабавно да се
изпратят преписи на Бюро съдимост по месторождение на осъдения; на
компетентния орган на издаващата държава; на Министерство на
правосъдието; на Върховна касационна прокуратура, както и на Окръжна
прокуратура–Бургас за предприемане на необходимите действия за
привеждане в изпълнение на наказанието.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7
8