О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ /
.2020
г.
Варненски
Апелативен съд - Търговско отделение,
втори състав, в закрито заседание на
горепосочената дата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия А. БРАТАНОВА ч.в.т.д.№ 162/2020 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба от Й.Я.К. от гр.Шумен против Определение № 314/13.11.2019 год.,
постановено по т.д.№ 85/2019 год. по описа на ОС – Шумен, с което съдът е
оставил без уважение искането на ищеца на основание чл.83,ал.2 от ГПК да бъде
освободен от заплащане на дължимата държавна такса и разноски по делото.
В
жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
определение. Страната не притежава недвижимо имущество, а единственият
му източник на средства е заплата в размер на 1292, 86 лева. Обстоятелствата са
надлежно удостоверени в декларация по чл. 83, ал.2, т.2 ГПК.
Производството
пред ШОС е образувано по искова молба на Й.Я.К. ***“. Страната претендира обезщетение в размер на 70 000 лева
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на праводателя си Маринка
Георгиева Кайрякова, настъпила при ПТП от 15.09.2014 год.
Дължимата държавна такса в производството възлиза на 2800 лева.
В исковата молба е обективирано искане до съда за освобождаване на страната
от дължима държавна такса, ведно с приложена декларация за материално и
гражданско състояние – л.34.
С определение № 291/24.10.2019 год. ШОС
е оставил без уважение депозираната молба с мотива, че липсват
доказателства за доходите на ищците /чл. 83, ал.2, т.1 ГПК/, вкл. други
релевантни писмени доказателства за семейното и имотното им състояние.
С допълнителна молба от 06.11.2019
год. ищецът е сезирал повторно съда с искане за освобождаване от държавна
такса, вкл. е подал нова декларация и удостоверение за трудови доходи от
работодателя „АРН СЕРВИЗКОМЕРСИАЛ“ ООД. Едновременно с това е подал и частна
жалба срещу определение № 291/24.10.2019 год., която ШОС не е администрирал.
С Определение № 314/13.11.2019 год. ШОС е отменил предходното си
определение единствено по отношение на част от ищците. По искането на Й.К.
съдът е счел, че притежаваните 3 автомобила, паричен влог и трудови доходи не
обективират невъзможност за внасяне на дължимата държавна такса. Съдът е
посочил, че следва повторно „да отхвърли искането“ за освобождаване от държавна
такса. В диспозитива на съдебния акт
липсва отхвърлителен диспозитив по отношение на повторното искане на Й.К. за
освобождаване от дължимата държавна такса.
С определение № 26/13.01.2020 год. ВАпС е прекратил производството по
ч.в.т.д.№ 769/2019 год. и е върнал делото на ШОС за поправка на явна фактическа
грешка в обжалваното определение чрез постановяване на нарочен диспозитив по повторното
искане на страната за освобождаване от държавна такса, в съответствие с
обективираните изводи в мотивите си.
След връщане на делото ШОС е постановил Определение № 43/06.02.2020 год., с
което е допълнил обжалваното определение като е отхвърлил искането на Й.К. за
освобождаване от държавна такса.
По същество на направеното искане:
Ищецът е на 32 години, с декларирано добро здравословно състояние.
Декларирал е още, че не е семеен и няма непълнолетни деца, които да издържа. В
последваща декларация от 01.11.2019 год. страната е декларирала, че издържа
едно дете.
Ищецът е зает по трудов договор с месечно възнаграждение около и над
средното за страната възнаграждение по данни от НСИ за идентичен период.
Страната е декларирала още притежание на паричен влог от 1000 лева и три
автомобила.
Гореизложеното,
в своята съвкупност, обуславя правния извод, че имущественото състояние на
страната не препятства внасянето на дължимата държавна такса в размер на 2800
лева. Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК е
създадена с цел да не се препятства достъпът до правосъдие на социално слаби
лица /Определение № 409 от 11.08.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 338/2010 г., III г. о., ГК/. В посочената категория
частният жалбоподател не попада.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 314/13.11.2019 год., постановено по
т.д.№ 85/2019 год. по описа на ОС – Шумен, допълнено с Определение № 43/06.02.2020 год., с което съдът е оставил без уважение искането на Й.К.,
на основание чл.83,ал.2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на дължимата
държавна такса и разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията
на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: