№ 1896
гр. Бургас, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501894 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по частната жалба по постъпили две частни жалби от ищеца
"БАНКА ДСК" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Московска" № 19, подадено от упълномощения юрисконсулт Христиана Димитрова,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 15, ет. 2, като първата частна жалба е против
определение № 49 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 161/2021 г. по описа на
Районен съд – Царево, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения иск по чл. 496, ал. 3 от ГПК, а втората частна жалба е против
определение № 71 от 01.07.2021 г., постановено по гр. д. № 161/2021 г. по описа на
Районен съд – Царево, с което е оставено без уважение искането на банката- ищец за
изменение на определение № 49 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 161/2021 г. по
описа на Районен съд – Царево в частта за разноските, с което банката- жалбоподател е
осъдена да заплати на двама от ответниците „МЕПС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Бургас, ул. "Ивайло" № 70, ет. 4, ап. 16 и Н. Я. Г., ЕГН:
********** разноски пред първата инстанция поради прекратяване на делото за платен
адвокатски хонорар в размер на сумата от по 900 лв. за всеки от посочените ответници.
В първата частна жалба, жалбоподателят изразява недоволство от определението
за прекратяване на делото, като счита същото за неправилно, необосновано и постановено
при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че производството
пред районния съд е образувано по предявен от него иск с правно основание чл. 496, ал. 3
от ГПК против "МЕПС" ЕООД – взискател, КР. Г. Г. – длъжник ицН.Г.– купувач на имота за
обявяване недействителността на продажбата на 1/12 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 58356.502.84, целият с площ 4603 кв. м., находящ се в м. "П. ", гр.
Приморско, възложен по реда на чл. 505, ал. 1 ГПК на съпругата на длъжника Н. Я. Г..
Твърди се, че за да прекрати исковото производство поради недопустимост, неправилно
районният съд е приел, че процесното постановление за възлагане не е влязло в законна
1
сила. Сочи, че с влязло в законна сила определение на БОС жалбата против постановлението
за възлагане по реда на чл. 505 от ГПК е оставена без разглеждане, което обосновава
правния му интерес от предявяване на иск по чл. 496, ал. 3 ГПК като единствен способ за
защита срещу недействителността на продажбата. По подробно изложените в частната
жалба съображения и цитирана съдебна практика моли за отмяна на обжалваното
прекратително определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В предоставения по първата частна жалба едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от
ГПК двама от ответниците „МЕПС“ ЕООД и Н.Г., чрез упълномощения си процесуални
представители са депозирали писмени отговори, които са идентични по съдържание и в
които са изразени становища за неоснователността й. Сочи се, че дори и постановлението за
възлагане да е влязло в законна сила, ищецът няма интерес да иска обявяване на продажбата
за недействителна, доколкото същият има качеството взискател по изпълнителното дело,
обезпечил вземането си с ипотека върху имота и съответно посредством публична продан
на дела на длъжника, би удовлетворил вземането си. Моля за потвърждаване на
обжалваното определение и присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В срока
по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът К.Г. не е представил отговор по първата частна жалба.
Във втората частна жалба против определението на районният съд по чл. 248 от
ГПК, банката-жалбоподател изразява несъгласие с прсъдените в полза на ответниците
разноски, като се позовава на ТР № 6 от 07.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът счете, че разноските за адвокатско възнаграждение следва
да бъдат присъдени на ответниците, моли за отмяна на обжалване на определението и
намаляването им на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК поради прекомерност.
В законовия срок по чл.276, ал. 1 от ГПК ответниците не депозирали писмени
отговори по втората частна жалба на ищеца.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и
против подлежащи на обжалване актове на съда, поради което са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Производството пред районния съд е образувано по повод предявен от “Банка ДСК”
против "МЕПС" ЕООД, К.Г. и Н.Г. иск с правно основание чл. 496, ал. 3 oт ГПК за
обявяване недействителността на продажбата на 1/12 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 58356.502.84, находящ се в м. "П. ", в землището на гр. Приморско, който
имот е възложен по реда на чл. 505, ал. 1 от ГПК на ответницата – съпруга на длъжника Н.Г.
с постановление от 26.11.2020 г. по изп. дело № 408/2020 г. по описа на ЧСИ Трифон
Иванов.
С първото обжалвано определение № 49 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. №
161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, районният съд е прекратил производство по
предявения иск по чл. 496 ,ал. 3 от ГПК като недопустимо по съображения, че липсват данни
постановлението от 26.11.2020г. за възлагане на процесния имот на съпруга на длъжника
Н.Г. да е влязло в законна сила, предвид липсата на данни за приключила процедура по
обжалването му пред съда по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК. Със същото определение поради
прекратяване на делото, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците „МЕПС“ ЕООД и
Н.Г. направените от всеки от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер
на по 900 лв.
С второто обжалвано определение № 71 от 01.07.2021 г., постановено по гр. д. №
2
161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на ищеца за изменение на горното определение № 49 от 20.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, в частта за
разноските.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, я намира за основателна, по следните съображения:
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, направени в
обжалваните съдебни актове, като счита, че същите са неправилни, а частните жалби за
отмяната им са основателни, по следните съображения:
Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е предявен иск с
правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК. Същият дава възможност, но само ако възлагането
не бъде обжалвано, да бъде оспорена действителността на продажбата по исков ред при
нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената, като в последния случай купувачът може
да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от
деня на обявяването му за купувач.
По делото се установява, че процесното постановление за възлагане от 26.11.2020г. е
обжалвано от банката –ищец, като по жалбата е образувано по в. гр. д. № 198/2021г. по
описа БОС. След извършена служебна проверка съдът констатира, че с влязло в законна
сила определение от 04.03.2021г. по посоченото в. гр. д. № 198/2021г. по описа БОС,
потвърдено с определение № 141 от 14.06.2021г, постановено по гр. д. № 252/2021г. по
описа на БАС, жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, по съображения, че в
процесния случай постановлението за възлагане не попада в предметния обхват на проверка
по чл. 435, ал. 3 ГПК, доколкото не е извършена процедура по наддаване, поради
осуетяването на публичната продан от съпруга-недлъжник на основание чл. 505 от ГПК.
Възприетото разрешение относно необжалваемост на постановлението за възлагане
при условията на чл. 505, ал. 1 от ГПК, обективирано в горепосочените съдебни актове се
споделя напълно от настоящия състав, тъй като в чл. 505 от ГПК не е предвидена процедура
по обжалването му в настоящата хипотеза - внасяне от съпруга –недлъжник на
равностойността на дела на съпруга –длъжник от цената на имота, с което се осуетява
публичната продан. Това означава, че постановлението за възлагане в настоящата хипотеза е
влязло в законна сила от датата на постановяването му- 26.11.2020г., тъй като не подлежи на
съдебен контрол по реда на чл. 435 от ГПК.
От гореизложеното следва, че в случая поради обстоятелството, че процесното
постановление за възлагане е необжалваемо, съдът счита, че е налице процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 496, ал. 3 от ГПК, поради което
първото обжалвано определение, с което съдът е прекратил производството по делото се
явява неправилно, което налага отмяната му и връщане на делото върнато на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид основателността на жалбата срещу прекратителното определение и
възстановяване на висящността на производството пред районния съд, настоящият състав
3
намира, че следва да бъде отменено и второто атакувано определение на РС- Царево, с което
е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, тъй като отговорността за
разноски следва да бъде определена от съда с оглед изхода на делото съгласно чл. 81 от
ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 49 от 20.05.2021 г. и определение № 71 от 01.07.2021 г.,
двете постановени по гр. д. № 161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Царево за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4