№ 260259 / 18.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
18.06.2021 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 20.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Г. и. с участието на прокурора..................................................,като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2226 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, „К. И.. И.. Б. Е. Е. 2., със седалище и. адрес на управление: гр. С. б. „. В. 2. Б. ц. „. -. 6. е. 2. чрез пълномощника З. Н. Д. -. Прокурист, упълномощена от Я. Й. О. и. Б. Р. – в качеството им на представляващи Дружеството, пълномощника си юрисконсулт Н. Г. В., преупълномощена от З. Н. Д., е предялибо иск СРЕЩУ: Н.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. цена на иска: 1,414.05 лв. /хиляда четиристотин и. четиринадесет лева и. пет стотинки/.
В исковата си молба твърди, че в законоустановения срок и. съгласно указанията на Съда, според получено съобщение по ч.гр.д. № 2828/2016г. по описа на РАЙОНЕН СЪД -. гр. Монтана, 2-.ри състав, депозират настоящата искова молба с правно основание чл. 422 ГПК.
Със съобщение, получено на 15.09.2020 г. от „Б. Е. Д. К.“ ООД, на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2828/2016 по описа на РАЙОНЕН СЪД -. гр. Монтана, 2-.ри състав.
Правният интерес на „К. И. И.. БС“ ЕАД от депозирането на настоящата искова молба произлиза от факта, че на 06.03.2018г. между „Б. Е. Д. К.“ ООД и. „К. И. И.. Б. ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „Б. Е. Д. К.“ ООД /като цедент/ цедира вземането си срещу Н.Ц.Н., произтичащо от Договор за потребителски К. № ********* от 09.08.2016 г. на "К. И. И.. Б. ЕАД /като цесионер/.
На 09.08.2016 г. между „Б. Е. Д. К.“ ООД (кредитор), от една страна, и. Н.Ц.Н. (кредитополучател), от друга, е подписан Договор № 100051597 за отпускане на потребителски К. за сума в размер на 700,00 лв. /седемстотин лева/, ведно със сключен доброволен пакет-. ,,Доверие“. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения К. чрез 11 погасителни вноски, всяка от които в общ размер на 128,55 лв. /сто двадесет и. осем лева и. петдесет и. пет стотинки/, от които 74,45 лв. /седемдесет и. четири лева и. четиридесет и. пет стотинки/ погасителна вноска по кредита и. 54,10 лв. /петдесет и. четири лева и. десет стотинки/ вноска по Допълнителния пакет ,,Доверие“. Първата падежна дата е 01.09.2016 г. Общата дължима сума, която следва да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, е в размер на 1,414.05 лв. /хиляда четиристотин и. четиринадесет лева и. пет стотинки/.
В следствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Б. Е. Д. К." ООД е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си, сьгласно условията по сключения Договор за К.. Кредитополучателят Н.Ц.Н. не е заплатил дължимите 11 погасителни вноски и. съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава. Поради това кредиторът ,,Б. Е. Д. К.“ ООД се е възползвал от издадения в негова полза, съгласно чл. З от процесния Договор за потребителски К., запис на заповед и. въз основа на него се е снабдил със Заповед за изпълнение и. Изпълнителен лист. В последствие въз основа на издадените Заповед за изпълнение и. Изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1342/2018 г. по описа на Ч. М. И., с рег. № 748, при КЧСИ, с район на деиствие -. ОС Монтана.
На 08.12.2016 г. в Районен съд -. гр. Монтана от предишния взискател „Б. Е. Д. К." ООД е входирано заявление, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и. изпълнителен лист срещу длъжника Н.Ц.Н.. В заявлението е посочено, че паричното вземане възниква от издаден в полза на Дружеството на 09.08.2016 г. запис на заповед за сумата в размер на 1,414.05 лв., които се претендират в заповедното производство. Издател по записа на заповед е Н.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, без протест, без разноски, платим при предявяване в срок до 5 /пет/ години от издаването му. На 09.12.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.Ц.Н. да заплати на „Б. Е. Д. К." ООД сумата от 1,414.05 лв., представляваща вземане по Запис на заповед от 09.08.2016 г., предявен за плащане на 01.11.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 08.12.2016 г. до изплащане на вземането, държавна такса 28,30 лв. и. юрисконсултско възнаграждение в размер на З00,00 лв. Въз основа на заповедта в полза на заявителя е издаден Изпълнителен лист от 09.12.2016 г.
От друга страна, на дата 06.03.2018г. между „Б. Е. Д. К." ООД и. "К. И. И.. Б. ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на който „Б. Е. Д. К.“ ООД /като цедент цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски К. на "К. И. И.. Б. ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Б. Е. Д. К.“ ООД прехвърлило на цесионера "К. И. И.. Б. ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и. неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 06.03.2018г. е включено и. вземането по Договор за потребителски К. № ********* от 09.08.2016 г., сключен между „Б. Е. Д. К.“ ООД и. Н.Ц.Н..
Моли, в случаи че Съдът приеме, че длъжникът Николаи Ц.Н. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да се приеме с настоящата искова молба и. приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомяват за сключен на 06.03.2018г. Договор за цесия между „Б. Е. Д. К." ООД и. „К. И. И.. Б. Е. по силата на който „Б. Е. Д. К." ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „К. И. И.. Б. ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането по Договор за потребителски К. № ********* е описано в Приложение №1, което е неразделна част от договора за цесия и. на това основание, считано от 06.03.2018г. кредитор по вземането е цесионерът „К. И. И.. Б. ЕАД.
Към момента на подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение на Н.Ц.Н. по Договор за потребителски К. № ********* от 09.08.2016 г. не е погасено, от което произтича и. правният интерес за предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение със сила на пресъдено нещо, с което да се признае за установено по отношение на ищеца „К. И. И.. Б. Е. че Н.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, дължи на „К. И. И.. Б. ЕАД сумите, за които на 09.12.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и. Изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2828/2016 г., а именно:
-. 1,414.05 лв. /хиляда четиристотин и. четиринадесет лева и. пет стотинки/, представляваща вземане по Запис на заповед от 09.08.2016 г. (платим на предявяване и. предявен за плащане на 01.11.2016 г.), ведно със законна лихва за периода от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането;
-. 28,30 лв. /двадесет и. осем лева и. тридесет стотинки/, представляващи платена държавна такса;
-. 300,00 лв. /триста лева/ -. дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Представена е банкова сметка xxx – ищец.
Ответникът Н.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез назначения му особен представител адвокат А.М., вписан в АК Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Счита предявеният иск за НЕДОПУСТИМ. По делото не са представени доказателства относно спазването на процедурата по връчване на УВЕДОМЛЕНИЕ по чл.99 ал.3 ЗЗД, поради което искът е предявен при липса на процесуална легитимация.
Видно от представеното от ищеца Искане за К. MAX – *********, ответникът Н.Н. е посочил като настоящ адрес различен от постоянния му, но ищецът е потърсил ответника единствено на постоянния му адрес.
Алтернативно намира, че депозирания иск е неоснователен и. недоказан.
Оспорва иска изцяло, като неоснователен и. недоказан по следните съображения, а именно:
Следва да се има в предвид, че доверителят му е сключил „Договор за К.” № МАХ-.********* от 09.08.2016г. С оглед сключеният договор за К., Кредиторът се е задължил да представи на кредитополучателя К. в размер на 700.00 лв. по разплащателна сметка за срок от 11 месеца.
Това задължение по твърдения на ищеца е било прехвърлено/цедирано, за което ответникът не е уведомен, както разпорежда нормата на чл.99 ал.3 ЗЗД. Държи да отбележи, че правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и. съобщение, извършено от цесионера. Такава е и. постоянната практика на ВКС по този въпрос /Тълкователно Решение № 142-.7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС, Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. и. др./ Извършване на тези действия от цесионера въпреки, че същият е упълномощен, не изпълнява регламентираното в нормата с оглед на това, че законът изисква от цедента да извърши това лично. Принципа за допустимост на представителство за всички правни действия е уреден в чл. 36 от ЗЗД.
По делото липсват, също така и. доказателства относно прехвърлянето на вземането на ответника -. Н.Н.. Няма доказателства, че именно задължението на Н.Н. е било предмет на цесията.
Оспорва твърденията на ищеца относно усвояването на сумата заложена в процесният Договор. По делото няма данни доверителят му да е усвоил цитираните от ищеца суми.
Нещо повече, по делото няма данни, Кредиторът в лицето на ,,Б. Е. Д. К.“ ООД да е уведомил Кредитополучателят в лицето на доверителят му Н.Н., че кредитът е предсрочно изискуем. Съгласно ТР № 4 / 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 3/2013г. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и. без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -. кредитополучател.
Счита също така, че доверителят му в лицето на Н.Н. не дължи начислените му суми по процесният договор, изразяващи се ,,ДОБРОВОЛЕН ПАКЕТ – ДОВЕРИЕ“ в чл.20 и. следващите от процесният договор. Няма данни на ответника да са му осигурявани каквито и. да е било от изброените услуги от страна на Кредитора. В чл. 20 ал. 9 от процесният Договор се предвижда, че 30% от дължимото възнаграждение за закупеният „ДОБРОВОЛЕН ПАКЕТ – ДОВЕРИЕ” представляват разходи, свързани с преимущественото организиране на осигуряването от страна на Кредитора на допълнителни действия, включени в него. По делото не са представени доказателства за извършването/организирането и. т. н. на каквито и. да е било допълнителни действия.
Във връзка с изложеното по-.горе счита, че исковата претенция е неоснователна и. недоказана.
Не възразява да бъде приет Договор за К. № МАХ -. ********* от 09.08.2016 г.
Възразява срещу приемането на останалите доказателства.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и. приложено ч.гр.д.№ 2828 по описа на Районен съд Монтана за 2016 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски К., по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския К., в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и. всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и. същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски К. е предоставяне на заем и. такъв е предмета на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и. сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно Чл.9 ал.4 от Закона за потребителския К. кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски К. в рамките на своята професионална или търговска дейност. Установено е по делото, че е сключен „Договор за К.” № МАХ-.********* от 09.08.2016г. между „Б. Е. Д. К.” ООД, като кредитор и. Н.Ц., като кредитополучател. С оглед сключеният договор за К., Кредиторът се е задължил да представи на кредитополучателя К. в размер на 700.00 лв. по разплащателна сметка за срок от 11 месеца. Формата за действителност на договора за потребителски К. е спазена. Издадена е и. в полза на кредитора запис на заповед от 09.08.2016 г. за сумата от 1 414.05 лв. Вземането е прехвърлено с цесия. По делото не са ангажирани доказателства, а и. не са въведени твърдения от ответника, че не дължи претендираната сума по цитирания договор. Направеното възражение е за нищожност по отношение закупуване на „ДОБРОВОЛЕН ПАКЕТ – ДОВЕРИЕ”.
По основателността на иска:
Според императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.417 ГПК е предявил при връчване поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител по реда на чл.47 ал.5 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и. съществуваща заповед за изпълнение и. изпълнителен лист, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 2828 по описа на Районен съд Монтана за 2016 година и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Искът е частично основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, след като има и. издаден изпълнителен лист, ще продължи процесуалните действия по образуваното изпълнително дело и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. В тежест на ответника бе да установи по безспорен и. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 417 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК или при връчването по чл.47 ал.5 ГПК, иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и. петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките на чл. 422. ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение и. изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто Б. бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца -. кредитор заповед за изпълнение.
Съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни клаузи в сключения договор за паричен заем.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и. усвоен потребителски К. в размер на 700.00 лв., за което са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че е предоставена сумата на 09.08.2016 г., съгласно данните от декларация, подписана от него, находяща се на л.16 от делото, гърба.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и. това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и. води до значително неравноправие между правата и. задълженията на търговеца или доставчика и. потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и. поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и. в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и. които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и. задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и. следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и. как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна-. ищеца -. кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай договорените между страните годишен процент на разходите – 39.67 % и. годишен лихвен процент – 32.54%, което надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, обективирана в чл.5 от договора за условията по него, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и. е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и. приемането на методика, налагаща изчисляването на разходите по кредита, различен от законовия се явява недопустимо. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и. такова задължение не е възникнало за ищеца. Недействителни са клаузите в чл.20 от договора, а именно „Доброволен пакет – Доверие”. Съдът не може да приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и. размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски К.. За посочените клаузи, съответно чл.20 – чл.22 от договора няма данни на ответника да са осигурявани на кредитополучателя каквито и. да е било от изброените услуги от страна на Кредитора. В чл. 2. предложение първо от процесният Договор се предвижда, че 30% от дължимото възнаграждение за закупеният „ДОБРОВОЛЕН ПАКЕТ – ДОВЕРИЕ” представляват разходи, свързани с преимущественото организиране на осигуряването от страна на Кредитора на допълнителни действия, включени в него. По делото не са представени никакви доказателства за извършването/организирането и. т. н. на каквито и. да е било допълнителни действия. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги включено в задължението за плащане по разрешения К.. Не се ангажираха никакви доказателства за начина на формиране на сумата от цялостното задължение от 1 414.05 лв., при условие, че е предоставена сума от 700.00 лв. като заем, което бе в тежест на ищеца.
Докладчикът счита, че процесният договор в тези си части е недействителен, поради което намира така предявения иск за частично основателен и. касаещ единствено размера на неизплатената главница по кредитното отношение. Над този размер, искът е неоснователен и. следва да бъде отхвърлен като такъв. Заемното кредитно правоотношение между страните по договора се явява недействително на основание чл.22 от ЗПК и. като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за К., длъжникът дължи връщане на кредитора само чистата стойност на предоставения финансов ресурс, който съгласно сключения договор за потребителски К. възлиза на 700.00 лв. главница. В останалата част искът се явява неоснователен и. следва да бъде отхвърлен като такъв, поради нищожност на уговорките, като противоречащи на добрите нрави.
По отношение възражението, направено от назначения особен представител на ответника, че по делото не са представени доказателства относно спазването на процедурата по връчване на УВЕДОМЛЕНИЕ по чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената цесия и. прехвърляне на вземането, то е налице вече утвърдена съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, че получаване на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен установителен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и. направените в хода на производството – заповедно и. исково разноски от ищеца в минималните им размери.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ, като противоречащи на добрите нрави, претенциите на „К. И.. И.. Б. Е. Е. 2., със седалище и. адрес на управление: гр. С. б. „. В. 2. Б. ц. „. -. 6. е. 2 , спрямо Н.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, формирани като вноски по задължението за погасяване на кредита по Договор № 100051597 от 09.08.2016 г., в частта на сключения „Доброволен пакет-. Доверие“.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 08.12.2016 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „К. И.. И.. Б. Е. Е. 2., със седалище и. адрес на управление: гр. С. б. „. В. 2. Б. ц. „. -. 6. е. 2. за следните суми: 700.00 лв. главница, представляващи размера на неизплатеното задължение по издаден запис на заповед на 09.08.2016 г., предявен за плащане на 01.11.2016 г., във връзка със сключен Договор № 100051597 от 09.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2016 година до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 09.12.2016 година по ч.гр.д.№ 2828 по описа за 2016 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Н.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „К. И.. И.. Б. Е. Е. 2., със седалище и. адрес на управление: гр. С. б. „. В. 2. Б. ц. „. -. 6. е. 2. сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и. 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 09.12.2016 година по ч.гр.д.№ 2828 по описа за 2016 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Н.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „К. И.. И.. Б. Е. Е. 2., със седалище и. адрес на управление: гр. С. б. „. В. 2. Б. ц. „. -. 6. е. 2. сумата от 25.00 лева – доплатена държавна такса, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и. 300.00 лв. за назначения особен представител.
Банкова сметка, xxxма:
BG 15 RZBB 91551006000479, BIC xxx, Райфайзенбанк /България/ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: