№ 139
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901113 по описа за 2020 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Производството е образувано по предявени от „УП БЪЛГАРИЯ 4“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 51Б, ет. 4,
действащо чрез адв. Р. М., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС -
Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, с която са предявени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от
27 280.86 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017 год., за която е
издадено дебитно известие № 107/30.09.2017 год. към Фактура № 106/12.09.17 год., както и
сумата от 7 608.34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от
3 105.26 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017 год., за която е
издадено дебитно известие № 109/01.10.2017 год. към фактура № 106/12.09.2017 год., както
и сумата от 866.05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год.
до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от
60 219.09 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
1
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 год., за която е
издадена Фактура № 108/30.09.2017 год., както и сумата от 16 794.42 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 6 883.73 лева, представляваща
дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 год., за която е издадено дебитно
известие № 110/01.10.2017 год. към Фактура № 108/30.09.2017 год., както и сумата от
1919.54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпредел. мрежа на основание договор
за присъединяване № 2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010, сключен на
27.01.2010 год. между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Ищецът излага, че по силата на
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 175/30.08.2011 год., сключен с „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени
от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена,
определена от ДКЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011 год. Сочи, че въведената с Решение №
Ц-018/20.06.2011 год. преференциална цена за изкупуване на ел. енергия се прилага трайно в
отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5
от ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015 год. на КЕВР е установено нетно специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като е установено нетно специфично
производство от 1907 kWh при цена 191 лева/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч.
/т.2.7/ и НСП от 2139 kWh при цена 173.06 лева/MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над
2250ч. /т.2.8/. Сочи, че през м. август 2017 год. е произвел и доставил ел. енергия в размер на
144,243 мWh , произведена след достигане на границата от 1907 kWh НСП, за което
издадена фактура № 106/12.09.2017 год. на стойност 2 674.37 лева с ДДС. Тъй като през м.
септември 2017 год. ВяЕЦ е достигнала прага от 2139 kWh НСП, е издадено дебитно
известие № 107/30.09.2017 год. към фактурата на стойност 27 280,86 лева с ДДС и дебитно
известие № 109/01.10.2017 год. към фактура № 106 на стойност 3 105.26 лева с ДДС, с които
е коригирана продажната цена за ел.енергия в размер на 144,243 мWh до размера на
преференц.цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1. Посочените суми не са заплатени от
ответника, поради което ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 7 608.34
лева за забава на плащането на сумата от 27 280.86 лева, считано от 01.01.2018 год. до
подаване на настоящата искова молба, както и сума в размер на 866.05 лева за забава на
плащането на сумата от 3 105.26 лева, считано от 01.01.2018 год. до датата на подаване на
исковата молба. Сочи, че през м. септември 2017 год. е произвел и доставил ел.енергия в
размер на 319,757 мWh, произведена след достигане на границата от 1907 kWh НСП, но
2
преди достигане на границата от 2 250 ефективни часове на работа, за което е издадена
фактура № 108/30.09.2017 гoд. на стойност 66 404.58 лева с ДДС, като продажната цена за
това количество ел. енергия е 173.06 лева/МWh. Тъй като през целия месец септември
процесната ВяЕЦ не е достигнала 2 250 ефективни годишни часове на работа, ищецът издал
дебитно известие № 110/01.10.2017 год. към фактура № 108 на стойност 6 883.73 лева с ДДС,
с което коригира продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7
от Решение СП-1 (191 лева/МWh) за количеството електроенергия, произведено през месец
септември 2017 год. след достигане на 2 139 kWh НСП в размер на 319,757 мWh. Излага, че
ответникът е заплатил само част от дължимата сума по фактура № 108 в размер на 6 185.49
лева, като неизплатения остатък възлиза на 60 219.09 лева. Претендира обезщетение за
забава върху неизплатения остатък по фактура № 108, както и върху сумата по дебитно
известие № 110 в размер съответно на 16 794.42 лева и на 1 919.54 лева, считано от
01.01.2018 год. до датата на подаване на исковата молба.
Счита, че ако ВяЕЦ достигне 2250 ефективни годишни часове работа, то
произведената ел.енергия над 2250 ефективни годишни часове работа следва да се изкупува
по т. 8 от Решение Ц-18, а ако не достигне - по цена на излишък на балансиращ пазар.
Излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т. 2.7 и т. 2.8 с Решение
по адм.д.№ 14112/2018 год. на ВАС, с обратно действие са заличени установеното НСП,
поради което и не съществува НСП, което да ограничава изкупуването на ел.енергия по
преференциални цени, а единственият приложим критерий за определяне на цената е този
дали централата работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Твърди, че ответникът
следва да заплати количеството ел. енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата,
както и че срокът за заплащане е изтекъл, с което обвързва дължимостта на сумите по
процесните фактури/дебитни известия и съответното им обезщетение за забава. Намира
отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за
неправилен, тъй като за ответника не съществуват договорни или законодателни причини да
прилага друг механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните.
Излага, че ответната страна е в забава и дължи обезщетение за това в горепосочените
размери.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД депозира
писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната
неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.
енергия. Счита, че не дължи заплащане на процесните суми, тъй като те не са съобразени с
императивни правни норми, Решение СП-1/31.07.2015 год. и индивидуалните договорености
между страните. Счита, че прагът, след който не се дължи преференциална цена за
произведената енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не ефективните часове за
ценовата категория. Оспорва твърдението за отпадане с обратна сила на установеното НСП,
тъй като отмяната на акта, с който се установява възникналия факт води до възобновяване
на задължението на административния орган да извърши отново установяване на същия
факт по предвидения от закона ред, което е сторено от КЕВР с Решение СП-1/15.10.2020
3
год. Намира за неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две
преференциални цени към една и съща ВяЕЦ, а счита, че достигането на НСП съставлява
прага, до който се дължи преференциална цена.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията в отговора, като твърди, че Решение СП-1/15.10.2020 год. е предмет
на административно обжалване. В евентуалност прави искане за осъществяване на
инцидентен съдебен контрол на това решение, считайки го за нищожно и
незаконосъобразно, тъй като претендира, че КЕВР няма компетентност да постанови акт с
обратно действие.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива
своите за неоснователност на иска.
В писмено становище, постъпило след датата на съдебно заседание, третото лице-
помагач на страната на ответника – НЕК ЕАД поддържа становище за неоснователност на
исковите претенции. Счита, че преференциалната цена за един производител е една и се
прилага за съответното нетно специфично производство, след което енергията се изкупува
по цена за излишък на балансиращия пазар.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
изложените твърдения и претендират присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 360/01.04.2021 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Между страните не се спори, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия;
наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК
е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия;
произведеното през м. август 2017 год. количество ел.енергия в размер на 144,243 мWh и
произведеното през м. септември 2017 год. количество ел.енергия в размер на 319,757 мWh
са платени от ответника по цена за излишък на балансирания пазар; до достигане на НСП
ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.7 от Решение Ц-18.
Не се спори, че през м. август 2017 год. е произвел и доставил ел. енергия в размер на
144,243 мWh , произведена след достигане на границата от 1907 kWh НСП, за което е
издадена фактура № 106/12.09.2017 год. на стойност 2 674.37 лева с ДДС, като като през м.
4
септември 2017 год. ВяЕЦ е достигнала прага от 2139 kWh НСП и е издадено дебитно
известие № 107/30.09.2017 год. към фактурата на стойност 27 280,86 лева с ДДС и дебитно
известие № 109/01.10.2017 год. към фактура № 106 на стойност 3 105.26 лева с ДДС, с които
е коригирана продажната цена за ел.енергия в размер на 144,243 мWh до размера на
преференц.цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1.
Не се спори и че през м. септември 2017 год. ищецът е произвел и доставил
ел.енергия в размер на 319,757 мWh, произведена след достигане на границата от 1907 kWh
НСП, но преди достигане на границата от 2 250 ефективни часове на работа, за което е
издадена фактура № 108/30.09.2017 гoд. на стойност 66 404.58 лева с ДДС, като продажната
цена за това количество ел. енергия е 173.06 лева/МWh. Тъй като през целия месец
септември процесната ВяЕЦ не е достигнала 2 250 ефективни годишни часове на работа,
ищецът издал дебитно известие № 110/01.10.2017 год. към фактура № 108 на стойност
6 883.73 лева с ДДС, с което коригира продажната цена до размера на преференциалната
цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 (191 лева/МWh) за количеството електроенергия,
произведено през месец септември 2017 год. след достигане на 2 139 kWh НСП в размер на
319,757 мWh.
Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени
от КЕВР с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. като е взет предвид и специален критерий –
наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори – до 2 250 часа включително – 191.00 лв./МВтч (т. 7) и над
2 250 часа – 173.06 лв./МВтч (т.8).
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД възлагат в
тежест на ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване да установи факта, че
е възникнало валидно договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по
договора и механизма на определяне на приложимата цена.
Доколкото между страните е безспорно установено съществуването на валидна
облигационна връзка по силата на която са произведени процесните количества ел.енергия,
то предмет на спора в конкретния случай е как следва да се определи размера на дължимата
цена за произведената ел. енергия с оглед Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, с
което са определени две различни количества на НСП, като основният въпрос, който се
поставя е дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в рамките на една календарна година са
приложими и двете тарифи или спрямо една централа в рамките на една календарна година
е приложима само едната тарифа, при достигане размера на която, разликата се заплаща по
цени за излишък.
Действащият към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ е отменен с
5
влезлия в сила на 03.05.2011 год. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима
към процесния договор е определената с Решение Ц-18 от 20.06.2011 год. на КЕВР цена на
изкупуване на ел.енергия.
Не се оспорва по делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано
цялото количество ел.енергия. Това е било извършвано до влизане в сила на изменението на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 год., съгласно което крайният снабдител има задължение
да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на
определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по
утвърдени цени за крайните снабдители.
В сила от 24.07.2015 год. е извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, съгласно която крайният снабдител има задължение да изкупува произведената
енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично
производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий
„нетно специфично производство на електрическа енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1, т.29 от
ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW
инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени
след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да приеме решение, с което да
установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/.
С Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР са определени различните стойности на
НСП, в съгласие с които се прилагат определените преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015 год., като е
приложен критерий за диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите
генератори. Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР е в
размер на 2000 kWh, при определена цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до
2 250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определена цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ
работещи над 2 250 часа /т.1.8/.
Не е спорно между страните и че Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, в частта
му по т. 1.7, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на ВАС, след което
КЕВР е приела Решение СП-5/28.03.2019 год., с което на основание пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ
установява, считано от 31.07.2015 год. нетно специфично производство в размер на 2000
КТВч, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически
централи работещи до 2 250 часа по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. на КЕВР.
Отмяната на Решение СП-1 в частта му по т. 2.7 не може да доведе до отпадане на
императивния законов критерий за лимит, до който произведената електрическа енергия се
6
заплаща по определена преференциална цена. Както посочва ищецът в исковата молба, към
момента на произвеждане и доставяне на процесното количество електрическа енергия с
Решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е оповестила нетното специфично производство, което
е послужило за определяне на преференциалната цена. Този административен акт има само
декларативен, а не конститутивен характер, и подлежи на предварително изпълнение, което
досежно правоотношението между страните е приключило с издаване на фактурите за
произведеното и доставено количество ел. енергия.
Определянето на размера на НСП за вятърни електрически централи работещи до 2
250 часа е факт, който се е осъществил още към момента на постановяване на влязлото в
сила Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР, към момента на извършване на процесната
доставка е бил оповестен с Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР и е приложен в
отношенията между страните. През месец септември 2016 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала
нетно специфично производство от 1 907 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена
от 191.00 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална цена, а
произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на
балансиращия пазар, поради което съдът приема, че произведената от централата на
ищцовото дружество ел.енергия за септември и октомври 2016 г. е надлежно заплатена, като
производителят е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
Като неоснователен се преценява доводът на ищеца, че следва да фактурира
произведената от електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от
Решение Ц-18/20.06.2011 г. – 191.00 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни
часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни
годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц- Ц-18/20.06.2011
г. – 173.06 лв./MWh, а след достигане на 2 139 кВтч нетно специфично производство – по
цена на излишък на балансиращия пазар.
Тази теза е необоснована и изцяло противоречи на законовата регламентация на два
самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от самото начало – 2006 г. и
понастоящем води до различни стойностни и ценови параметри за всяка една от тях.
Накратко, за първи път през 2006 г. ДКЕВР в решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. е разгледал
същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. Пълните
ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество енергия за
едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на ветровата централа.
Ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на
вятъра, съобразно които, страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително.
Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи път се
определят преференциални цени, като те са различни в зависимост от ветровия генератор и
пълните ефективни годишни часове на работа. Впоследствие с приемането на новата норма
на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет
7
специален критерии при определяне на преференциални цени на ел.енергия, произведена от
ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250 часа по т.2.
Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите ценови решения на
комисията, в това число и в решение № Ц-18/20.06.2011 г., в което е посочено, че
преференциалните цени са определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и
над 2 250 часа, а не за електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би следвало категорията, към която принадлежи
съответната електроцентрала, да се определи едва след края на годината. В такъв случай, би
се поставил и въпроса за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо платена.
Видно от твърденията в исковата молба получателят Енерго-Про Продажби“ АД заплаща
фактурираната от доставчика "Марк 1" ЕООД ел.енергия на цена от 191,00 лева/МВтч,
представляваща преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа. Следователно,
ищецът сам е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ,
работещи до 2 250 часа, фактурирал е и е получавал за произведената електрическа енергия
преференциална цена в размер на 191,00 лева /МВтч, съгласно т.7 от Решение № Ц-
18/20.06.2011 г. За тези ВяЕЦ нетното специфично производство от 1 907 kWh от 1(един)
kW инсталирана мощност е определено в т. 2.7 от решение № СП-1/2015 г на КЕВР.
Действително не може да се оспори правото на свободно договаряне страните, но в
конкретния случай следва да се отчете факта, че критериите при определяне на цената на
изкупуване на произведената от ищеца ел.енергия са нормативно регламентирани, съответно
регулирани от орган на държавното управление.
Съгласно твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения от ответника
факт, че ищцовото дружество е получавало за произведената ел.енергия преференциалната
цена в размер на 188.29 лева MWh – утвърдената с т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год.,
следва да се приеме, че ищецът индивидуализира своята ВяЕЦ като такава, работеща до
2250 ефективни часа годишно.
Доколкото ищецът сам е определил принадлежността на централата си към
категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и по този начин е получил за производството си
от началото на календарната 2015 год. преференциална цена, съответстваща на тази за
категорията, то за тази категория са прилага съответното й НСП.
Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно или изработва над този
праг е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални цени се прилага
- тази по т.8 или по т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. Прагът, след който не се дължи
преферентна цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не
ефективните часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ от тази категория да
8
работи 2250 ефективни часа /на максималната си инсталирана мощност/ и да произведе
съответно 2250 kWh енергия от 1 kW мощност, то по преференциална цена законът допуска
да бъдат заплатени само 2000 kWh, остатъкът, ако бъде продаден на крайния снабдител, се
заплаща по цена за излишък. Подходът на законодателя е принципен и се ръководи от
параметрите на централата и възможността й за ефективна работа, поради което съдът
счита, че една ВяЕЦ не може да попада в две тарифни групи. Този извод се съдържа и в
Решение на ВАС № 1115/28.01.2019 год. по адм.дело № 5284/2018 год., с което е обявена
незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 год. В мотивите съдът
приема, че е неоснователно твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че по
отношение на един и същ производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете
работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и регулаторна
практика на КЕВР.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че като е заплатил
на производителите фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ работещи
до 2250 часа годишно, само произведеното количество ел. енергия, равняващо се на НСП до
2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена ел. енергия за процесните
периоди по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно
задълженията си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от
ищеца за изкупени количества от 2000 kWh до 2300 kWh.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава за периода до датата на предявяване на иска, както и за
присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят направените по делото разноски. В тази връзка следва да се разгледа и
релевираното от страна на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В конкретния случай предвид цената на исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е 4 266 лв. Съгласно
представените доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение е общо
в размер на 6864 лева, като адвокатско възнаграждение е договорено за всяка една от
претенциите. Съдът, като съобрази, че отношенията между страните се уреждат от рамков
договор и обстоятелството, че спорът между тях не се отличава с особена фактическа и
9
правна сложност, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде изчислено върху
общата цена на исковете, а не за всяка фактура поотделно и следва да се присъди до
предвидения минимален размер, равняващ се на посочената по-горе сума от 4 266 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УП БЪЛГАРИЯ 4“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 51Б, ет. 4, действащо чрез
адв. Р. М., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 27 280.86 лева,
представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017 год., за която е издадено дебитно
известие № 107/30.09.2017 год. към Фактура № 106/12.09.17 год., както и сумата от 7 608.34
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 3 105.26 лева,
представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017 год., за която е издадено дебитно
известие № 109/01.10.2017 год. към фактура № 106/12.09.2017 год., както и сумата от 866.05
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 60 219.09 лева,
представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 год., за която е издадена
Фактура № 108/30.09.2017 год., както и сумата от 16 794.42 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 6 883.73 лева, представляваща
дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 год., за която е издадено дебитно
известие № 110/01.10.2017 год. към Фактура № 108/30.09.2017 год., както и сумата от
1919.54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, с правно основание чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „УП БЪЛГАРИЯ 4“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
10
управление гр. София, бул. „България“ № 51Б, ет. 4, действащо чрез адв. Р. М., ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, Варна Таурс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, сумата от 4 266 лв., представляваща направените в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ул. Триадица № 8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220, вр. с чл. 219, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11