№ 22278
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110111071 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на д срещу Ц. Б. А., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 11 335, 00 британски лири, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в следното: стойност на имуществени
санкции (глоби) на ищцовото дружество, наложени от компетентните органи и лица
във Великобритания, за извършено от ответника нарушение на 22.11.2018г. в
Контролната зона по имиграцията във Великобритания – превозване на нелегални
емигратнти, в общ размер на 4 032 британски лири, от които 3900 британски лири –
глоба, наложена на ищеца, и 132 британски лири – глоба, наложена на ответника; и
стойност на сторени от ищеца съдебни такси и разноски във връзка със съдебно
производство, водено във Великобритания, в размер на 7303 британски лири, ведно
със законната лихва от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключили трудов договор № 726/01.06.2017г., за
изпълнение на длъжността „шофьор на товарен автомобил - международни превози“.
Поддържа, че за заеманата длъжност е утвърдена длъжностна характеристика, която е
подписана от ответника. Посочва, че с декларация последният е заявил, че е запознат с
длъжностната характеристика и я приема, както и че е запознат с правилника за
вътрешния трудов ред в ищцовото дружество, с правилата за безопасност на труда, с
наръчника за работа в ищцовото дружество и е минал подробно обучение относно
мерките за предотвратяване на превоз на незаконно влизащи в Обединеното кралство
мигранти, като се задължил да ги спазва. Поддържа, че със Заповед № 4578/
18.09.2018г. на ищеца, за период, включващ и датата 22.11.2018 г., ответникът бил
командирован за изпълнение на международен превоз до ЕС, други европейски
държави и Турция. Твърди, че с писма на МВР на Великобритания и Служба гранични
сили на Великобритания, го уведомили, че на 22.11.2018 г. открили в превозното
средство, управлявано от ответника и поверено му във връзка с изпълнение сключения
между страните трудов договор, трима нелегални мигранти, във връзка с което на
ищцовото дружество била наложена имуществена санкция в общ размер на 3900
британски лири или по 1300 британски лири за всеки един от превозваните нелегални
1
мигранти, а на ответника била наложена глоба от 1800 британски лири (по 600
британски лири за всеки един от превозваните нелегални емигранти), която след
обжалване била намалена на 132 британски лири. Твърди, че във връзка с обжалването
ищцовото дружество сторило разходи за заплащане на съдебни такси и адвокатски
хонорари в размер на 7303 британски лири. Ищецът заявява, че заплатил по банков
път и разсрочено цялата сума в полза на компетентните органи и лица. Поддържа, че
ответникът въпреки че е бил надлежно инструктиран с указания какви действия и
проверки е длъжен да извършва с цел предотвратяване и недопускане превозването на
нелегални мигранти, не ги е изпълнил. По така изложените съображения предявява
разглеждания иск за обезщетение за причинените му имуществени вреди в общ размер
на 11 335, 00 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане,
както и направените по производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че не е причинил виновно имуществени вреди на работодателя и
оспорва да е налице противоправно негово поведение. Поддържа, че доколкото при
влизане във Великобритания преминал през доброволен контролен пункт за проверка
за наличие на мигранти, то следвало отговорността от него и ищцовото дружество да
бъде снета. Посочва, че ищцовото дружество не го е уведомило, че предприема
действия по оспорване на санкцията и глобата и по този начин го е лишило от
възможността да организира защитата си. Оспорва размера на иска като твърди, че
претендираната сума за съдебни такси и разноски е произволно определена. Твърди се,
че от представените от ищеца платежни нареждания не се установява плащанията да са
извършени във връзка със случая на ответника. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че въз основа на Трудов договор № 726 от 01.06.2017г. между д и Ц. Б. А. е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал
длъжността „Шофьор“ /л. 53/. Към исковата молба е приложена длъжностна
характеристика за длъжността „Шофьор на товарен автомобил, международни
превози“ /л. 34/, в която е посочено получаването на препис от нея от ответника на
02.06.2017г.
Като писмено доказателство по делото е представен Правилник за вътрешния
трудов ред в д /л. 7-14/. От неговото съдържание е видно, че в отделен раздел са
регламентирани специални и задължителни инструкции към водачите относно превоза
на забранени от закона предмети и стоки, и трафика на хора. В чл. 2.7-4.5 са описани
задълженията на водача за предприемане на мерки за обезопасяването на превозното
средство срещу проникване на нелегални имигранти, изразяващи се в извършване на
проверки при товарене, разтоварване, спирания и престой на превозното средство,
неговото заключване, водене на документи във връзка със създадената система за
сигурност и т.н. Въпросните инструкции са преповторени и в чл. 2.4.9 от приобщения
Наръчник за работа д /л. 19/. Приобщена е декларация от 02.06.2017г., подписана от Ц.
Б. А., в която е декларирал, че на 02.06.2017г. след обучение е получил от работодателя
си писмени инструкции относно мерките за предотвратяване на превоз на незаконно
влизащи в Обединеното кралство мигранти /л. 36/.
От събраните писмени доказателства е видно, че със Заповед № ********** от
18.09.2019г. ответникът е командирован до Европейския съюз, други европейски
държави и Турция с цел превоз на товари за срок от минимум 90 дни при управление
2
на товарен автомобил с рег. № СВ 6542 АК/л. 35/.
От материалите по делото се установява, че с два броя известия от 11.11.2020г. с
№ COQ/CP/5750/1 и № COQ/CP/5750/2 на Гранични войски, отдел „Граждански
наказания за нелегално превозни имигранти“ д е уведомено за извършено на
22.11.2018г. нарушение на Закона за имиграцията и убежището – превозване на трима
нелегални емигранти с товарен автомобил с рег. № СВ 6542 АК, управляван от
ответника, вследствие на което му е наложена имуществена санкция в размер на 3 900
британски лири като собственик на превозното средство, както и че в качеството си на
работодател отговаря солидарно и за наложената на Ц. Б. А. глоба на стойност от
1 800 британски /л. 65 и л. 69/. По повод направени възражения срещу наложените
имуществени санкции от страна на ищцовото дружество с Известие от 15.01.2021г. /л.
100/ граничните служби са отказали тяхното редуциране с мотиви за неосигуряване на
достатъчно защитно оборудване за защита на автомобила и на обучение за
предотвратяване превозването на нелегални имигранти и защита, и проверка на
автомобилите.
От събраните писмени доказателства се установява, че Георги Вълканов в
качеството си на управител на д е упълномощило адвокатско дружество „DWL LLP”
да го представлява по делото, свързано с откриването на нелегални емигранти в
автомобил с рег. № СВ 6542 АК/ QAGY570 /л. 95/. Представена е кореспонденция
между съдоговарящите, в която е отбелязана очаквана стойност на услугата в размер
на 1 800 британски лири /л. 75/.
По делото са приобщени два броя Предварителни известия за погасителен план
от Министерство на вътрешните работи за погасяване на задължението по №
COQ/CP/5750/1 на 10 месечни погасителни, всяка от които на стойност от 13,20
британски лири, и на задължението № COQ/CP/5750/2 на 10 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 390 британски лири /л. 153 и 155/.
С исковата молба са приложени и платежни нареждания за извършени преводи
от д към граничните органи на Великобритания на обща стойност от 12 137 евро, както
следва: на 02.04.2021г. – 1342 евро, на 26.04.2021г. – 1342 евро, на 27.05.2021г. – 1342
евро, на 01.07.2021г. – 1342 евро, на 05.08.2021г. – 1342 евро, на 31.08.2021г. – 1342
евро, на 01.10.2021г. – 875 евро, на 01.11.2021г. – 1070 евро, на 01.12.2021г. – 1070 евро
и на 29.12.2021г. – 10170 евро. Парични преводи в общ размер на 8 568 евро са
осъществени и към адвокатско дружество „DWL LLP”, както следва: на 12.01.2021г. –
1867 евро, на 26.04.2021г. – 3303 евро, на 17.05.2021г. – 3303 евро и на 27.05.2021г. –
95 евро /л. 37-52/.
От събраните писмени доказателства се установява, че с Покана за доброволно
изпълнение с № 1138/ 09.01.2023г. ищцовото дружество е предоставило на Ц. Б. А. 5-
дневен срок за доброволно погасяване на сумата от 11 203 британски лири /л. 31/. От
известие за доставяне ИД PS 1700 00A3Q7 Z е видно, че пощенската пратка не е
потърсена от адресата.
За установяване на обстоятелството относно преминатата проверка преди
навлизане на територията на Великобритания е допусната и изслушана съдебно-
техническа експертиза /л. 242-244/. Според експертното заключение поставеният печат
„Eurotunnel Coquelles Safety Checks“ показва мястото на издаване – печатът е поставен
в терминал Coquelles (Франция) преди товарният автомобил да премине през
Eurotunnel, че е извършена проверка Safety Checks, която включва задължителни
процедури като проверка на документи, сигурност на товара, в това число и проверка
за незаконни имигранти. Проверката е извършена преди качването на товарния
автомобил във влак, движещ се през тунел под Ламанша, и която проверка е
задължителна за всички превозни средства, преминаващи през тунела, т.е. поставеният
3
печат не удостоверява доброволно участие, а че МПС е преминало стандартна
задължителна за всички процедура. Проверката се извършва от звеното за сигурност
„Eurotunnel Security” на оператора Getlink, а не от държавна институция и при нейното
осъществяване се използват камери, въглеродни детектори, термодетектори, кучета,
както и визуален оглед.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните
правни изводи:
От заявените с исковата молба фактически твърдения се налага извод, че
предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 203, ал. 2 КТ, вр.
с чл. 45 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в
условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални
предпоставки: наличието на трудово правоотношение с ответника през исковия
период, извършено от последния деяние, което е противоправно, вина под формата на
умисъл, вреди – вид и размер на щетите, настъпване на уврежданията, заплащане на
сумите за наложени глоби, съдебни такси и адвокатски възнаграждения, както и
причинна връзка между поведението и вредите. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията
си чрез плащане, както и фактите, на които основава своите възражения.
С разпоредбата на чл. 203 КТ е регламентирана имуществената отговорност на
работника или служителя за вреди, причинени на работодателя при или по повод
изпълнението на трудовите задължения. Работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2
КТ, когато вредата е умишлена, като последната се предполага, доколкото намират
приложение правилата на деликтната отговорност. Липсата на влязла в сила присъда
не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена
умишлено от работника, без деянието да представлява престъпление. В хипотезите,
когато вредите са резултат на умишлено поведение, обхватът на отговорността се
определя от разпоредбите на гражданския закон. Приема се, че разпоредбата на чл.
203, ал. 2 КТ препраща към гражданския закон относно реализацията на отговорността
на работника, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща
горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността
в този случай са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на фактите,
изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата норма от ЗЗД или
друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби на деликтната
отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има
обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация. По
правилата на чл. 82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като
отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото
обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това,
във всеки конкретен случай /в този смисъл Решение № 336 от 05.07.2010г. по гр. д. №
767/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 493 от 23.11.2011г. по гр. д. № 586/2011г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 60288 от 09.02.2022г. по гр. д. № 1296/2021г. на ВКС, III г.о./.
В настоящата хипотеза не е спорно, че между страните е бил сключен трудов
договор, по силата на който Ц. Б. А. е заемал длъжността „Шофьор на товарен
автомобил – международни превози“. От материалите по делото се установи, че на
22.11.2018г. на пристанище „Кокеле“, Франция компетентните органи на гранични
войски на Великобритания избрали на случаен принцип за претърсване
стопанисваните от ищцовото дружество влекач с рег. № СВ 6542 АК и прикачено към
него ремарке с рег. № QAGY570, управлявани от ответника и поверени му за
изпълнение на трудовите му функции. При проверка на товарния автомобил са
открити трима нелегални емигранти, като в процеса на нейното извършване е
4
установено, че в превозното средство не са използвани въжета или пломби, не са
представени никакви писмени инструкции, които подлежат на съхранение в
автомобила, относно прилаганата система за предотвратяване превозването на
нелегални емигранти във Великобритания, както и чек лист, описващ подробно
проверките, извършвани от водача след почивките. Предвид констатираните
нарушения на Закона за имиграцията и убежищата от 1999 г. на д е наложена
имуществена санкция в размер на 3 900 британски лири, а на Ц. Б. А. – глоба на
стойност от 1 800 британски лири, впоследствие редуцирана до 132 британски лири.
Съгласно чл. 126, т. 10 КТ работникът или служителят е длъжен при изпълнение
на работата да спазва вътрешните правила, приети в предприятието. С чл. 2.9 от
Правилника за вътрешния трудов ред е предвидено, че когато окончателното
натоварване на товара приключи, товарното помещение трябва да бъде заключено
незабавно чрез ключалка, катинар или пломба, или друго подобно съоръжение, което
препятства нелегално проникване на нелегални имигранти. С чл. 5.1 и чл. 5.3 са
въведени задължения в тежест на работника да държи в превозното средство
документ, описващ превантивната система за сигурност срещу нелегално проникване
на външни лица, и нанасянето на данни в контролен лист за всяка от извършените
проверки на МПС. При превози от Франция към Великобритания изрично е
регламентирано задължително преминаване през доброволен контрол – чл. 7. От
анализа на доказателствения материал се установява, че ответникът не е изпълнил
посочените задължения, призвани да осигурят защита срещу нелегално проникване на
имигранти, с които е бил запознат още при постъпването си на работа в ищцовото
дружество, видно от представената длъжностна характеристика и подписаната
декларация. Ето защо, неговото бездействие следва да се квалифицира като
противоправно. Нещо повече, непредприемането на дължимото поведение не само е в
разрез с вътрешните правила на работодателя, но и по естеството си представлява
нарушение на митническите разпоредби на ЕС.
От събраните в хода на настоящото производство несъмнено се установява, че
вследствие на така описаното противоправно поведение в патримониума на д като
собственик на управляваните влекач и ремарке са възникнали вредоносни последици
от вида на претърпените загуби, изразяващи се в наложените от контролните органи
имуществени санкции на обща стойност от 4 032 британски лири.
В това отношение, съдът приема за неоснователно релевираното с отговора на
исковата молба възражение, че ответникът е бил лишен от възможността да защити
ефективно правата си, тъй като не бил уведомен от работодателя си за предприетите
действия срещу наложените имуществени санкции/глоби. На първо място, следва да се
отбележи, че Ц. Б. А. като деликвент е разполагал с процесуална възможност да
упражни правото си на защита в проведеното административно-наказателно
производство и то на самостоятелно основание и независимо от ищеца, чиято
отговорност е била ангажирана отделно като собственик на товарния автомобил и
солидарно за наложената глоба на водача. От друга страна, като се държи сметка за
вписаните констатации на граничните войски досежно необезопасяването на
превозното средство с необходимите съоръжения, несъхраняването на документите,
свързани с прилаганата система на сигурност и непопълването на контролния лист,
както и обстоятелството, че глобата е редуцирана от 1800 британки лири на 132
британски лири и то след възражението на работодателя и приложените доказателства,
несъстоятелна е тезата, че тези вреди са следствие единствено от поведението на
ищеца поради лошо воден процес.
Що се касае до претенцията за заплащане на разноските, сторени във връзка с
възраженията срещу имуществените санкции, съдът намира, че същата се явява
5
неоснователна поради следните съображения: Действително, от представените
пълномощно и електронна кореспонденция може да се направи обоснован извод, че д
е потърсило от адвокатско дружество „DWL LLP правна защита и съдействие във
връзка с наложените имуществени санкции за нарушение на Закона за имигрантите и
убежищата от 1999г., както и че вследствие именно на тази правна помощ глобата на
ответника е редуцирана и е допуснато разсрочено погасяване на задълженията. По
делото не са ангажирани доказателства каква е крайната стойност на уговореното
адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ, като са налице данни само
досежно очаквания размер – а именно 1800 британски лири. Не се установява
горницата над този размер до претенция от 7 303 британски лири дали представлява
адвокатски хонорар, или инкорпорира и разноски във връзка с воденото производство,
доколкото липсват искания за тяхното авансово предоставяне от ищеца.
Отделно от това, от приобщените 4 броя платежни нареждания за извършени
преводи от ищеца към адвокатското дружество е видно, че вписаното основание е едно
и също – „2019571-3/ZSAL/VIW invoice 157-0161795”. Същевременно, така цитираната
фактура нито е представена като доказателство в настоящото производство, нито
информация за нея може да бъде изведена от разменената кореспонденция, макар в т. 9
от електронното съобщение да е упоменато, че фактурите се издават на месечни
интервали и при приключване на делото. При това положение, не може да се направи
категоричен и еднозначен извод, че осъществените плащания касаят именно
представителството на ищеца в производството по обжалване на имуществените
санкции, наложени във връзка с процесното нарушение на 22.11.2018г. Разколебаващо
вътрешното убеждение на съда е и обстоятелството, че от събраните писмени
доказателства /в частност платежните нареждания до граничните власти на
Обединеното кралство/ е видно, че в тежест на ищцовото дружество са наложени
имуществени санкции и за други нарушения, при което е налице потенциална
възможност плащанията да касаят именно тях. Доказателствената тежест за
доказването на вредите и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и вредите е възложена на ищеца, поради което следва да се приложат
последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК, като недоказаният факт се приеме за неосъществил
се факт.
Що се касае до формата на вината, при наличието на която е осъществено
процесното деяние, настоящият състав намира следното: Умисълът в гражданското
право е форма на вината, при която длъжникът съзнава неизпълнението на конкретно
свое задължение и съответно опасността да причини другими вреди, но въпреки иска
да настъпи конкретен неправомерен резултат или допуска нейното настъпване, т.е. не
прави нищо, за да го предотврати. Небрежността в гражданското право, от своя страна,
се изразява в неполагане на дължимата грижа. При така установената фактическа
обстановка може да се направи обоснован извод, че Ц. Б. А. е причинил вредата
умишлено – под формата на косвен умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е допускал тяхното
настъпване, т. е. ответникът, макар и да не е целял настъпване на причинените вреди, е
допускал същите, като е дал възможност за укриване на имигранти в ремаркето на
товарния автомобил управляван от него, и не е изпълнил задължителните предписания
на работодателя за предотвратяването на настъпването на вредите. В това отношение,
съдът намира за неоснователно евентуалното възражение на ответника, че деянието е
осъществено при небрежна форма на вина, поради което последният следва да
отговоря ограничено за процесните вреди.
Основният спорен въпрос по делото е дали е налице основание, освобождаващо
ответникът от имуществена отговорност по силата на чл. 7 Правилника за вътрешния
трудов ред – в частност дали последният е преминал през доброволен контрол. Според
6
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза поставеният върху
международната товарителница печат „Eurotunnel Coquelles Safety Checks”
удостоверява, че е извършена задължителна проверка при преминаване през тунела, а
не доброволно участие. Съдът, ръководейки се от правилото на чл. 202 ГПК, цени
експертното заключение като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е
предоставило пълен и обоснован отговор на формулираната задача, като по делото не
са ангажирани данни, които да разколебават доказателствената стойност на
експертизата, нито пък са налице сведения, които поставят под съмнение
добросъвестността на експерта. Следователно, липсва предпоставката по чл. 7, за да се
освободи работникът от имуществена отговорност. В това отношение, неоснователни
се явяват доводите на ответника, наведени в писмените бележки, че е ирелевантен
видът на проверката – доброволно или задължителна, тъй като все пак била извършена
проверка. В чл. 7 изрично е регламентирано, че при превоз от Франция до
Великобритания шофьорът е длъжен да се подложи на доброволна проверка. Не
съответства на правилата на формалната логика, ако задължението е било просто за
извършване на проверка, в правилника и наръчника да е използван словесният израз
„доброволна проверка“, чието тълковно значение се изразява в това нещо да бъде
извършено свободно, без принуда, по собствено желание и воля. По делото не са
ангажирани доказателства ответникът да се е подложил на подобна проверка.
Неподкрепени с доказателствен материал и неправдоподобни са и твърденията му, че
френските полицаи свалили трима имигранти преди преминаването на евротунела, а
установените впоследствие при проверката в Кокеле още трима имигранти били
проникнали нелегално по време на движението в тунела.
Въз основа на гореизложените съображения следва да се приеме, че в
обективната действителност са се проявили всички елементи от фактическия състав по
чл. 203, ал. 2 КТ, поради което е налице основание да бъде ангажирана пълната
имуществена отговорност на ответника в качеството му на работник. Исковата
претенция се явява основателна до сумата от 4 032 британски лири, представляваща
стойността на заплатените от ищеца имуществени санкции за умишлените действия на
неговия служител. В останалата част предявеният осъдителен иск се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски възниква в полза и на двете страни. В установения срок ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, с който претендира: сумата от 40 лв. – държавна такса по ч.гр.
д. № 774/2023г. на СРС, сумата от 750 лв. – адвокатско възнаграждение по ч.гр. д. №
774/2023г. на СРС, сумата от 15 лв. – държавна такса за частна жалба по в.гр.д. №
2897/2023г. на СГС, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение по в.гр.д. №
2897/2023г. на СГС, сумата от 1037,25 лв. – държавна такса в исковото производство,
сумата от 840 лв. – разноски за превод на писмени доказателства, както и 2 470 лв. –
адвокатски хонорар в настоящото производство. Представени са доказателства за
тяхното извършване. Предвид уважената част от исковата претенция в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 1 974,94 лв.
В установения срок ответникът не е представил разноски по чл. 80 ГПК. От
приобщения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че му е
предоставена безплатна правна помощ от адв. Д. П. по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Държейки
сметка за фактическата и правна сложност на исковото производство, обемът на
извършените процесуални действия от страна на доверителя /отговор на искова молба,
молба с отправено доказателствено искане, участието в две съдебни заседания, както и
депозиране на писмени бележки/, както и обжалваемия интерес /11 335 британски
7
лири/, настоящият състав намира, че се следва възнаграждение в размер на 2 600 лв.
Отчитайки отхвърлената част от исковата претенция, в полза на адв. Д. П. следва да
бъде присъден хонорар на стойност от 1 675,18 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Б. А., ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати на д, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД
сумата от 4 032 британски лири, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на имуществени санкции /глоби/,
наложени на д от Граничните войски, отдел „Граждански наказания за нелегално
превозни имигранти“ във Великобритания за извършено от Ц. Б. А. нарушение на
22.11.2018г. в Контролната зона по имиграция във Великобритания – превозване на
нелегални емигранти, включваща сумата от 3 900 британски лири – наложена и
заплатена имуществена санкция на д, и сумата от 132 британски лири – глоба,
наложена на Ц. Б. А. и заплатена от ищеца, ведно със законната лихва, считано от
01.03.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
имуществени вреди за разликата над сумата от 4 032 британски лири до пълния
предявен размер от 11 335 британски лири или за разликата от 7303 британски
лири, заявена като стойност на сторени от ищеца съдебни такси и разноски във връзка
със съдебно производство, водено във Великобритания, ведно със законната лихва от
01.03.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц. Б. А., ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати на д, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 974,94
лева, представляващи деловодни разноски.
ОСЪЖДА д, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на адв.
Д. П., САК, със съдебен адрес: **, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1 675,18
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8