№ 44402
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110176297 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените
искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото постъпилите книжа от СРС, 33 състав по гр.д. №36844/2024 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.11.2025 г. – 11,20 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от В. Б. К., ЕГН **********, срещу
„ХХХХХХ“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХХХХХ, с която е предявил искове както следва:
1/ с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване на
нищожност на клаузата, съдържаща се в т. 9 от Приложение 1/18.11.2024 г. към Договор
№ ХХХХХХХХХХ/27.05.2021 г., предвиждаща едностранна промяна на МАТ от страна на
мобилния оператор чрез индексиране,
2/ с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че не дължи на
ответника сумата 261,03 лева на основание недействителната клауза, за която са издадени
фактури от 30.04.2024 г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество Договор за електронни
съобщителни услуги №ХХХХХХХХХХ от 27.05.2021 г. за срок от две години за мобилни
услуги и фиксиран интернет. Посочва, че с анекс от 13.05.2023 г. е продължено действието
на Договора в частта му за мобилните услуги за период от 2 години, считано от датата
13.05.2023 г., като съществените условия на Договора се изменят с Приложение №1 от
13.05.2023 г. По силата на Анекса от 13.05.2023 г. ответникът се задължил да предоставя на
ищеца мобилни услуги с наименование на тарифния план „Unlimited Special Plus 34“ срещу
месечна абонаментна такса („МАТ“) в размер на 33,99 лв. Поддържа, че на 18.11.2023 г. са
подписани други два анекса, първият от които е за продължаване срока по Договора
фиксиран интернет с нов тарифен план - ХХХ 100“, а вторият за допълнителна услуга –
1
„Фиксиран интернет (ХХХХХ) в комбинация с ХХХ или мобилна услуга“ за срок от 2
години с тарифен план ХХХ 150“, като МАТ за услугата е 7,99 лв Поддържа, че е останал
абонат за услугите съгласно Анекс за мобилни услуги Unlimited Special Plus 34 с изтичащ 2-
годишен срок на 13.05.2025 г. и Анекс за фиксиран интернет ХХХХХХ с изтичащ 2-
годишен срок на 18.11.2025 гл
Твърди, че на 21.02.2024 г. получил SMS от Оператора, в който последният го
предупреждава, че поради високата инфлация и разходи, считано от 01.03.2024 г. ще увеличи
месечните такси с 9,5%, който процент представлява средногодишния индекс на
потребителските цени на Националния статистически институт.
На 27.02.2024 г., за да се противопостави на едностранно внесената в МАТ промяна,
ищецът отправил възражение, с което заявил на Оператора, че счита волеизявлението за
нищожно и поискал преустановяване на индексацията, като в противен случай заявил, че ще
счита Договора за развален. След като на 12.03.2024 г. чрез SMS бил уведомен, че
предвидената индексация ще бъде изпълнена, на 15.03.2024 г. ищецът изпратил имейл до
ответника, в който заявил, че счита Договора за развален. В отговор от ответника било
възразено, че има право да извърши индексация на основание договора, поради което при
предсрочно прекратяване ищецът следва да заплати неустойка. В издадените фактури от
страна на ответника било посочено: „месечните такси са актуализирани с обявения от НСИ
средногодишен индекс на потребителските цени за 2023 г., който е 9,5%. Промяната важи за
всяка услуга и се извършва съгласно договора и/или приложимите Общи условия. За повече
информация: www.a1.bg/indexation2024“. При извършена справка в профила на ищеца в
платформата на Оператора „ХХХХХХ“ се установява, че последният е издал следните
фактури: • Фактура № ********** от 28.03.2024 г. по договор № М6716826 на стойност от
131,39 лв.; • Фактура № ********** от 28.03.2024 г. по договор № М6716826 на стойност от
90 лв; • Фактура № ********** от 28.03.2024 г. по договор № М6716826 на стойност от
89,96 лв.
Твърди, че на 16.04.2024 г. посетил търговски обект на ответника, за да върне
устройство Smartcom със сериен номер ХХХХХХХХХХХ – рутер за фиксирания интернет
(съгласно втория Анекс), но служителят отказал да го приеме. Оборудването било върнато
на 31.05.2024 г.
Посочва, че от страна на ответника се претендират вземания за неустойки, начислени с
фактури, издадени на 30.04.2024 г., които оспорва да дължи по следните съображения:
По отношение на претенция на ответника за неустойка за невърнато оборудване по
фактура № ********* от 30.04.2024 г. на стойност 100 лв. - поддържа, че клаузата за
дължимост на тази неустойка е неравноправна на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Под
условие – твърди, че е върнал оборудването на 31.05.2024 г.
По отношение на претенцията на ответника за неустойка за отстъпки с фактура №
********* от 30.04.2024 г. на стойност 95,35 лв. - поддържа, че клаузата за дължимост на
тази неустойка е неравноправна и противоречи на добрите нрави. Счита, че правото на
Оператора да определя отстъпка от цена, е упражнено по негова воля още при сключването
на договора, поради което не се оправдава последващото едностранно увеличение на цената
на устройствата или услугите, чрез договарянето на неустойка под формата на извършената
отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на
договора. По този начин счита, че уговорената от търговеца неустойка излиза извън
присъщите на последната функции и преследва цел да увеличи изначално договорената цена
на услуга или устройство. Под условие поддържа, че претендираната сума не се дължи, тъй
като е изправна страна по договора и е упражнил потестативното си право да го развали
поради виновното неизпълнение от страна на ответника.
По отношение на претенцията за неустойка за месечни такси с фактура № *********
от 30.04.2024 г. на стойност 65,68 лв. Счита клаузата за неравноправна, тъй като липсва
2
такава уговорка, която да дава право на потребителя да претендира неустойка при
неизпълнение от страна на Оператора, съответно не отговаря на изискванията на
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията на страните в
правоотношението. Възразява и че липсва ясна информация относно дължимия размер на
общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, които потребителят
би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се формира
размера на неустойката. Поради това счита, че нарушено правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. 2.
Под условие счита, че не се дължи поради разваляне на договора от негова страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим поради наличие на висящо друго производство. Поддържа, че
Приложение №1 от 18.11.2023 г. за услугата фиксиран интернет с тарифен план ХХХХХХ с
месечна такса 15,99 лв. е било сключено за срок съгласно т. 7.4 и т. 7.5 от 24 месеца с
начална дата 18.11.2023 г. до 18.11.2025 г., но е прекратено предсрочно на 30.04.2024 г. преди
изтичане на крайния му срок едностранно от страна на ищеца въз основа на подадено от
него искане. Поддържа, че в приложението е включена клауза по т. 9 за индексиране на
месечната такса. Сочи, че ищецът е подал Искане до А1 с вх. 62A21 от 16.04.2024 г., в което
иска прекратяване на договора и връщане на устройството за тази услуга. Поради това
услугата е прекратена предсрочно по негово желание на 30.04.2024 г. С оглед предсрочното
прекратяване на договора на ищеца за услугата фиксиран интернет ХХХХХХ са начислени
неустойки на основание т. 8 от Приложение №1 от 18.11.2023 г., за които са издадени три
фактури на обща стойност 261,03 лв., както следва: фактура №**********/30.04.2024 г.
неустойки - трите месечни такси - в размер 65,68 лв., фактура №**********/30.04.2024 г. —
неустойки - отстъпки от цената на услугите до края на срока на договора - 95.35 лв. и
Фактура №*********/30.04.2024 г. — неустойка за невърнато оборудване на основание т.8.2
от Приложение №1 от 18.11.2023 г.
Поддържа, че клаузата т. 9 на Приложение №1 от 18.11.2023 г., е законосъобразна и
равноправна, и не противоречи на българското и европейското законодателство.
Позовавайки се на практика на СЕС поддържа, че промяната на месечните такси в резултат
на предвидената клауза за индексация в договорите, не съставлява едностранна промяна от
страна на оператора и съответно абонатите нямат право на отказ от договора без неустойки.
Възразява и срещу твърдението, че клаузата е неравноправна, като се позовава на чл. 144, ал.
4 ЗЗП. Поддържа, че методът за индексиране на таксите е ясен и прозрачен, тъй като
реферира към конкретен % на потребителски индекс на НСИ - Средногодишния ИПЦ, за
предходната година = 100, който ежегодно се публикува на страницата на НСИ през м.
януари. Поради това не е необходимо да има метод или методика за изчисляването му, тъй
като в случая се прилага точен процент върху конкретна месечна такса.
Сочи, че клаузите за неустойки са ясно и прозрачно предвидени в договорите на
потребителите, същите отговарят на законовите разпоредби и не са неравноправни, за което
излага подробно аргументи в отговора на исковата молба. Оспорва да е налице право на
ищеца да прекрати предсрочно договора, поради което претендира да са възникнали валидно
в негова полза вземанията за неустойки.
Претендира за отхвърляне на исковете.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1
ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата
съдържание, включително и оспорената клауза в същия, както и че същата е нищожна на
сочените основания.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че клаузата е
действителна
3
По иска по чл. 124 ГПК:
В тежест на ищеца е да установи, че има правен интерес от предявяване на иска –
претендиране от ответника на процесните вземания, съответно, че основанието, на което се
претендират вземанията не е валидно /нищожност на клаузата/, съответно че в негова полза
е възникнало надлежно право да развали договора поради съществено неизпълнение от
страна на оператора, което право е надлежно упражнил.
Ответникът следва да докаже възникването и съществуването в негова полза на
процесните вземания, респ. че същите се основават на валидни клаузи, евентуално че е
изправна страна по договора.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните са
подписани приложените към исковата молба документи.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4