МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 665/2020 год - II н.с. - РРС
Русенска районна прокуратура е обвинила:
подс. Н.И.Н. в това, че
след
като бил осъден да издържа свой низходящ – детето си А. Н.И.,***, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на 21 месечни вноски за периода м. май 2018 г.
– м. януари 2020г. /вкл./: 2 месечни вноски по 125,00 лв. за периода м. май
2018 г. – м. юни 2018г. /вкл./ на стойност 250,00 лв. и 19 месечни вноски по
180,00 лв. за периода м. юли 2018 г. – м. януари 2020 г. /вкл./ на стойност
3420,00 лв., всичко на обща стойност 3670,00 лв. - престъпление по чл. 183 ал.1 от
НК.
Подсъдимият изцяло
признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт по смисъла
на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК. Защитникът му пледира за
минимално наказание.
Прокурорът поддържа обвинението,
пледира за приложението на чл.58а, ал.1 от НК.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. Н. е роден на *** г. в гр.
Бяла, със средно образование, неженен, работи, осъждан /реабилитиран/.
През
периода 2015 г. – 2017 г. подс. Н.Н.
и св. М.М. живели на семейни начала. От съвместното
им съжителство, на 01.01.2017 г., се родило детето А.
Н.И., ЕГН **********. Впоследствие отношенията между двамата се влошили и те се
разделили. Детето останало да живее при майка си в гр. Русе.
Със
съдебно решение по гр. дело № 2690/2017 г. на РРС, подс.
Н. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете в размер на
125,00 лв. Решението влязло в сила на 11.10.2017 г. Подсъдимият не заплащал
дължимите вноски по издръжката, поради което през 2018 г. св. М. подала сигнал
в РРП, във връзка с което била образувана пр. вх. № 1989/2018 г. по описа на
РРП. В хода на извършената проверка било установено, че подс.
Н. не бил запознат с посоченото съдебно решение, като бил уведомен за него от
водещия проверката през м. май 2018 г., а преписката приключила с отказ за
образуване на досъдебно производство от 21.05.2018 г.
Въпреки,
че научил за вмененото му задължение да заплаща ежемесечна издръжка на детето
си, подс. Н. не превел нито една от дължимите вноски.
Впоследствие,
със съдебно решение по гр. дело № 2967/2018 г. по описа на РРС, размерът на
дължимата от него издръжка бил увеличен на 180,00 лв. месечно. Решението влязло
в сила на 13.07.2018 г. и било връчено лично на подс.
Н. през м. юли 2018 г. Въпреки че знаел, че е осъден да заплаща издръжка за
детето си А., подс. Н. не заплатил нито една от
дължимите вноски. Това бездействие продължило през периода от м. май 2018 г.
/когато научил, че е осъден/ до м. януари 2020 г./вкл./ Така общият размер на
неизплатените от него суми възлиза на 21 месечни вноски, на обща стойност
3670,00 лв.
Впоследствие
подс. Н. превел частично дължимата сума по издръжката
– през м. август 2018 г. и през м. ноември 2018 г. по банков път заплатил две
месечни вноски в общ размер на 360,00 лв.
През инкриминирания период
подс. Н. бил физически
и психически здрав, трудоспособен, с възможност да реализира доходи
и бил запознат със съдебното решение, с които му било
вменено задължението да заплаща на
детето си си ежемесечна издръжка.
Авторството на подсъдимия
в извършване на деянието е безспорно установено. В тази
насока са изявленията на подс. Н., чрез които
заявява че не оспорва фактите,
изложени в обстоятелствена част на обвинителния
акт, който съдът приема за
достоверни и отговарящи на обективната действителност, тъй като бланкетното изявление подс.Н. заявил още
на досъдебното производство. Тези бланкетни самопризнания
се запълват с факти и обстоятелства чрез събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
На първо място изложените
факти и обстоятелства се установяват от показанията на св. М.М. и св. И.С., които пресъздават действията на подсъдимия при извършване на престъплението. Гласните доказателства кореспондират и се допълват със
съдебни решения, справка от Държавен
СИ.
Въз основа на тях
съдът прави следните ИЗВОДИ:
От обективна и субективна
страна подс. Н.
осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 НК:
след като бил осъден да издържа свой низходящ – детето си
А. Н.И.,***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 21 месечни
вноски за периода м. май 2018г. – м. януари 2020г. /вкл./: 2 месечни вноски по
125,00 лв. за периода м. май 2018г. – м. юни 2018г. /вкл./ на стойност 250,00
лв. и 19 месечни вноски по 180,00 лв. за периода м. юли 2018 г. – м. януари
2020 г. /вкл./ на стойност 3420,00 лв., всичко на обща стойност 3670,00 лв.
От обективна
страна елементите на изпълнителното деяние са налице:
имало е влязло в сила решение на
граждански съд, което било известно
на подсъдимия, като за периода
сумата не била изплатена. Бил е здрав и работоспособен, с възможност да реализира
доходи при добро желание и активност.
Действувал е при пряк умисъл
- съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици и целяла настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: въпреки решението
не плащал дължимата издръжка, като добре съзнавал,
наличието на задължението си по основание и размер.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Н.И.Н. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението
по чл.183 ал.1 НК и му налага наказание при условията на
при условията на чл.58А, ал.5 от НК, към
който препраща разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК при условията на чл.54 от НК,
при индивидуалицацията на
което съобрази: смекчаващи отоворността обстоятелства: направените признания и критично отношение, наличие на
частично плащане; отегчаващи: висока степен на обществена
опасност на деянието - засяга интересите на подрастващите,
тяхното нормало израстване и развитие. Съдът му определя
наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства: ПРОБАЦИЯ , чрез налагане
на следните мерки за контрол и въздействие:
1.ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, чрез явяване и подписване пред пробоционен служител или определено
от него длъжностно
лици с периодичност два пъти седмично.
2.ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
4. 200 ЧАСА БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО за срок от ЕДНА ГОДИНА
От двете алтернативно предвидени наказания в
съставите на чл.183 ал.1 от НК, съдът преценява наложеното -
Пробация за подходящото, тъй като подсъдимият
не е личност с висока степен на
обществена опасност и наказание по вид
“лишаване от свобода” би било
несъразмерно тежко спрямо личността му
Така
определеното наказание съдът намира за справедливо, обществено оправдано и отговарящо на целите
предвидени в чл.36 НК: подсъдимият ще преусмисли стореното, ще има възможност да осъзнае и промени
поведението си, при срещите с пробационния служител.
Причини за извършване
на престъплението - несериозно отношение към родителските
задължения, икономическата ситуация в страната, свързана с висока безработица и ниски доходи.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................................