№ 16049
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря И. И. И.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110119701
по описа за 2023 година
Предмет на делото е иск на *** с ЕИК ***, срещу С. М. Н. с ЕГН ********** иск за
установяване дължимостта на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по гр.д.
68708/2022г. на СРС, 70 състав. Твърди, че вземането е : 20 000 лева главница частично от 41
179,83 лева и 1824,40 лева договорна лихва по Договор за потребителски паричен кредит №
*** от 18.11.2020г. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът чрез адв. И. Р.. оспорва иска като навежда конкретни аргументи, включително за
липса на договорни отношения, и невалидно съобщаване на договора за цесия. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно да се зачете частично плащане и да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер на ищцовата страна.
И двете страни правят типови и бланкетни насрещни възражения за прекомерност на
разноските за процесуално представителство, не вземат участие в производството звън
писмената кореспонденция, не се явяват в нито едно от проведените три открити съдебни
заседания.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Между ответника и *** на 18.11.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит
с главница 45 300 лева. Същият е подписан за потребител видно от екземпляра по делото на
л. 8 – 14, като е упоменато и че има договор за поръчителство с посочен номер.
1
Видно от Договор за продажба на прехвърляне на вземания (цесия) от 16.09.2022г.
между горния кредитодател и *** пследното дружество купува вземанията за договори по
списък, сред които и дадения на С. Н. такъв.
По Известие за доставяне, отправено до С. М. Н. – на л. 33 от делото – писмо със
съдържание „Уведомление за цесия и Уведомление за предсрочна изискуемост“ е било
получено от Р. Б. Н..а на 16.11.2022г.
Приетата по делото ССЕ дава заключение първо, че по сключения договор са преведени на
С. Н. средствата по сключения заем. Отразени са постъпили плащания общо за 7 144,95
лева. Към предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК обаче има неплатен остатък както
следва : 41 179,83 лева главница, 1 824,40 лева възнаградителна лихва за периода
14.02.2022г. – 16.11.2022г. и 678,39 лева неплатена лихва за просрочие за периода
14.03.2022г. – 16.11.2022г.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира иска за доказан по основание. Има валидно сключен договор,
надлежно прехвърлен с Договор за цесия – съобщена на длъжника и така пораждаща
действие за него. По ССЕ, която съдът кредитира изцяло като безпристрастна и
компетентно изготвена се установява дължимостта на главницата и лихвите, отразено е
плащането от кредитополучателя. Главницата се дължи обаче ведно със законната лихва от
датата, посочена в заповедта за изпълнение – 16.12.2022г., а не както е поискано в исковата
молба – от 14.12.2022г., защото това вземане се установява от една страна /иначе би имало
свръх-петитум/, и от друга – делото се счита за образувано от постъпването на книжата в
съда, когато реално страните вече имат процесуално качество по силата на разпореждането
за образуване на делото.
Аргументите за недействителност на ответника не бяха доказани в процеса. Нито
една от посочените хипотези от ЗПП не бе установена за конкретния случай. От друга
страна видно самият С. Н. е сключил договора с посочените клаузи и в продължение на
повече от две години не е констатирал, нито е заявявал пред кредитора си, че счита договора
между тях за частично недействителен, напротив, дори извършва плащания по същия. Няма
допълнителни анекси и други начислявания, съдържанието на договора е идно и също и към
сключването, и към обявяването му за предсрочно изискуем.
По разноските
По изхода на делото на ищеца се следват разноски. Той е сторил в заповедното
такива в размер: 436,49 лева за държавна такса и 180,00 лева платен адвокатски хонорар, или
общо 616,49 лева. В исковото производство ищецът претендира 436,49 лева за държавна
такса и 300,00 лева за ССЕ, или общо 736,49 лева.
2
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че
С. М. Н. с ЕГН **********, и адрес: гр. *** ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, със седалище:
гр. ***, сумите 20 000 /двадесет хиляди/ лева, частично от 41 179,83 лева, ведно със
законната лихва считано от 16.12.2022г. до окончателното й изплащане, и 1824,40 /хиляда
осемстотин двадесет и четири лв. и 40 стотинки/ лева възнаградителна лихва за периода от
14.02.2022г. – 16.11.2022г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
68708/2022г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. М. Н. ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 616,49
/шестстотин и шестнадесет лв. и 49 стотинки/ лева разноски в заповедното и сумата 736,49
/седемстотин тридесет и шест лв. и 49 стотинки/ лева разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3