Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 13.11.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 26.10.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Цветелина Добрева- Кочовски
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №994 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.М.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Районен съд- гр.Стара Загора, с адрес:гр. Стара Загора, бул.“******, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
-с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, с който се иска да бъде установено между страните по делото, че справката за съдимост на ищеца от 29.01.2020г., издадена от ответника, е документ с невярно съдържание
-с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на издаден документ с невярно съдържание – справка за съдимост на ищеца от 29.01.2020г., издадена от ответника, тъй като е документ с невярно съдържание, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 29.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 29.01.2020г. РС – Стара Загора е издал справка за съдимост, която да послужи на прокуратурата по гр. д. N 15731/19г. по описа на СГС, в която било посочено, че лицето е осъждано. Поддържа, че през 2020г. РС – Стара Загора е издал справка за съдимост пред Специализираната прокуратура по ДП N 151/20 г., на Специализирания наказателен съд по НОХД N 3283/20г. и на Софийския районен съд по НОХД N9804/20г. Твърди, че справката за съдимост е документ с невярно съдържание, тъй като с решение N 9/20 г. на Апелативен съд – Пловдив по НОХД N 605/19г. присъдата му е била отменена, а делото е било върнато в досъдебната му фаза. Твърди, че вследствие на издадената от РС – Стара Загора справка за съдимост с невярно съдържание на ищеца били причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че справката за съдимост от 29.01.2020г. е документ с невярно съдържание, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на издаден документ с невярно съдържание – справка за съдимост на ищеца, в която е посочено, че същият е осъждан.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е изразил становище, че искът с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинност на документ – справка за съдимост е недопустим. В случай, че съдът намери искът за допустим се изразява становище, че искът е неоснователен. Поддържа, че справката за съдимост е изготвена при спазване на изискванията на Наредба N 8/26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
С Определение №1769/11.07.2023г. по ч.гр.д.№1669/2023г. на САС е отменено Решение №260397/01.03.2023г. на СГС по настоящето дело , в частта му имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, като делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Със същото определение е прието, че производството по иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК е допустимо.
По основателността:
Видно от Справка за издадени документи от Бюро съдимост Стара Загора на ищеца М.М.С. за периода 16.06.2014г. до 21.12.2020г., приета като доказателство по делото и неоспорена от страните, за същия период са издадени 19 бр. справки за съдимост, 11бр. от които са издадени от Районен съд Стара Загора, а 8 бр. са издадени чрез генериране от информационната система, обслужваща бюрата за съдимост. Същата справка се намира на лист 29 от настоящето дело и от нея са видни справките, които са издадени от РС-Стара Загора, като същите са с изходящ № и дата на издаване, както и справките, които са генерирани автоматично от информационната система от потребители на същата. В същия период няма издавани свидетелства за съдимост.
Видно от Справка за съдимост от 29.01.2020г., намираща се на лист 10 от делото, същата не е издавана от Районен съд- гр.Стара Загора, а е генерирана автоматично от информационната система, обслужваща бюрата за съдимост, по заявка на Прокуратурата на РБ. В същата се съдържат данни, че ищецът е осъждан по н.о.х.д.№1546/2019г. на Районен съд- Стара Загора.
Със споразумение от 10.06.2019г. ищецът се е признал за виновен в извършване на престъпление по н.о.х.д.№1546/2019г. на Районен съд- Стара Загора.Споразумението е влязло в сила на 10.06.2019г., като е съставен и бюлетин за съдимост /л.12 от делото/.
С Решение №9/28.01.2020г. по н.о.х.д.№605/2019г. на ПАС е възобновено н.о.х.д.№1546/2019г. на Районен съд- Стара Загора, като е отменено протоколното определение за одобряване на споразумението и делото е върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура- Стара Загора за продължаване на разследването.
Съгласно чл.124, ал.4 ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Съгласно постоянната съдебна практика ищецът има правен интерес от предявяване на такъв иск когато с него може да постигне легитимна цел, а именно да се обори обвързващата доказателствена сила на документа - формалната доказателствена сила на подписан частен документ или материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.
Съгласно ТР№5/14.11.2012г. по т.д.№5/2012г. ОСГТК в гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински - неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение.
Няма спор в съдебната практика, че справката за съдимост е официален свидетелстващ документ. В процесния случай справката за съдимост е автентичен документ, като не се оспорва, че същата е генерирана автоматично от информационната система, обслужваща бюрата за съдимост, по заявка на Прокуратурата на РБ.
Когато документът се оспорва като неверен се отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Съгласно чл. 178, ал.1 ГПК доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Постоянната съдебна практика приема че истинността/ верността на документа се преценява към момента на съставянето му, като настъпили след това изменения в обстоятелствата, които документът удостоверява, не се отразяват върху истинността/верността на документа.
Процесната справка за съдимост от 29.01.2020г., намираща се на лист 10 от делото, е генерирана автоматично от информационната система, обслужваща бюрата за съдимост, по заявка на Прокуратурата на РБ. В същата се съдържат данни, че ищецът е осъждан по н.о.х.д.№1546/2019г. на Районен съд- Стара Загора. Такова е било актуалното положение към момента на генериране на справката. Действително с Решение №9/28.01.2020г. по н.о.х.д.№605/2019г. на ПАС е възобновено н.о.х.д.№1546/2019г. на Районен съд- Стара Загора, като е отменено протоколното определение за одобряване на споразумението и делото е върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура- Стара Загора за продължаване на разследването. Това решение обаче е било отбелязано в бюлетина за съдимост, находящ се на л.12 от делото, като допълнително сведение, на 30.01.2020г.
Съгласно чл.17, ал.1, т.7 от Наредба № 8/2008г. в бюлетина за съдимост се отбелязват допълнително сведения когато е постановен съдебен акт по чл. 425 НПК. Съгласно действащата към процесния период редакция на разпоредбата на чл. 21 от същата наредба отбелязванията в бюлетина за съдимост се вписват и подписват от лицето, изпълняващо функциите на ръководител на бюрото за съдимост в съответния съд, като не е посочен срок за това, а едва след 01.01.2022г. е направено изменение, с което се изисква отбелязването да е незабавно. Това изменение е продиктувано от въвеждането на електронен бюлетин за съдимост след 01.01.2022г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че към момента на издаване на процесната справка за съдимост от 29.01.2020г. същата отразява вярно съществуващото положение, като не съставлява неверен документ. Едва след отбелязването решението, с което се възобновява наказателното производство в бюлетина за съдимост на 30.01.2020г. издаването на справка със същото съдържание би съставлявала неверен документ. Съдът зачита, че към момента на издаване на процесната справка все още не е въведен електронен бюлетин за съдимост.
Съдът намира, че правната уредба не съдържа ограничение относно това колко пъти може да се издаде справка за съдимост, респективно свидетелство за съдимост. Установяването на неистинност на една справка за съдимост няма сила на пресъдено нещо за всички издадени до този момент справки, както и за издадените след това. Компетентните органи могат да се снабдят с актуална справка за съдимост по всяка време от информационната система, обслужваща бюрата за съдимост, след подаване на съответната заявка.
Съдът отчита и обстоятелството, че процесната справка за съдимост е издадена със служебна цел на органите на прокуратурата, които притежават необходимите юридически познания за да съобразят новонастъпили обстоятелства, свързани със съдимостта на ищеца, каквото безспорно е и възобновяването на процесното наказателно производство. Отделен е въпросът, че прокуратурата има и собствена информационна система, от която може служебно да черпи сведения, свързани с наказателната отговорност на лицата.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от М.М.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Районен съд- гр.Стара Загора, с адрес:гр. Стара Загора, бул.“******, с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, с който се иска да бъде установено, че справката за съдимост на ищеца М.М.С., с ЕГН:**********, от 29.01.2020г., издадена от Районен съд- гр.Стара Загора, е документ с невярно съдържание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: