№ 17362
гр. С, 27.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110100729 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, и с адрес гр.
С, ул. „Я“, № 23Б срещу Я. Р. М., ЕГН: ********** и М. Р. М., ЕГН: **********, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване по отношение на ответниците съществуването на вземания, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 45321/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав, както следва:
- срещу Я. Р. М., ЕГН: ********** - сумата от 711,79 лв - представляваща ½ от стойността
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.
„М 2“, бл. 234, вх. Б, ап. 14, аб. № 120410 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и
сумата от 94,37 лв. - мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г.
до 02.08.2023 г., сумата от 19,69 лв, представляваща ½ от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 4,40 лв. - мораторна
лихва върху нея за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите,
- срещу М. Р. М., ЕГН: **********- сумата от 711,79 лв - представляваща ½ от стойността
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.
„М 2“, бл. 234, вх. Б, ап. 14, аб. № 120410 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и
сумата от 94,37 лв. - мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г.
до 02.08.2023 г., сумата от 19,69 лв, представляваща ½ от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 4,40 лв. - мораторна
лихва върху нея за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., ведно със законната лихва
1
върху двете главници, считано от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват по основание и размер предявените искове. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност на претенциите за главница до 11.08.2020 г. в размер на 113 лева, както
и претендираната върху тази сума мораторна лихва в размер на 20,62 лева. Оспорват като
невярно и неправилно изчислени претенциите за главница в размер на 1423 лв. Конкретно
оспорват сумата от 539,15 лв. по обща фактура № ********** от 31.07.2022 г. за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., с аргумент, че след тази фактура има издадена коригираща
фактура за реално потребена енергия за сумата от 473,66 лева, а били начислени сумите и по
двете фактури.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 45321/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав
заявителят е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответниците. Издадена е Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл .410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК са постъпили
възражения от длъжниците, поради което на заявителя са дадени указания да предяви
установителни искове за вземанията съгласно чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т.1 ГПК, което
последният е сторил предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
2
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ответницата в о.с.з. на 18.03.2025 г. изрично заявява, че не оспорва, че е собственик на
имота.
Установява се от Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-
жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.07.1984 г., че РН М. и АБ
са придобили собствеността върху недвижим имот, съставляващ апартамент №14 с адрес:
гр. С, ж.к. М II, бл. 228, вх. 9, ет. 5. Видно от удостоверение за наследници изх. №
14987/30.08.2021 г., изд. от С. район М и удостоверение за наследници изх. № 729/17.02.2025
г., изд. от С. район М посочените лица са починали - РН М. на 08.11.2018 г., а АБ –на
12.05.2019 г. , като техни наследници по закон са ответниците Я. Р. М. – син и М. Р. М. –
дъщеря. Не се установяват разпореждания с имота, поради което и съдът приема, че в
рамките на процесния период ответниците са били съсобственици на имота при равни квоти
– всеки по ½ ид.ч.
Предвид посоченото, доказано е, че ответниците са били клиенти на ТЕ по смисъла на
чл.153 ЗЕ в рамките на процесния период в качеството им на съсобственици на имота. По
силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на
имот на адрес: гр. С, ж.к. „М 2“, бл. 234, вх. Б, ап. 14, аб. № 120410 /видно от писмо от СО,
р-н М блок със строителен номер 228,вх. 9 е блок с номер 234, вх. 2/.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От приетите по делото писмени доказателства от третото лице помагач и заключение
на съдебно-техническата експертиза се установява, че за периода от 01.05.2020 г. до
3
30.04.2022 г. стойността на ТЕ за имота е 907,17 лева. Заключението на вещото лице е пълно,
обосновано и компетентно изготвено и съответства на останалия доказателствен материал,
като не е налице основание за поставяне под съмнение достигнатите от вещото лице
констатации и изводи. Поради това и съдът го кредитира изцяло.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и
изчислявано в съответствие с установените нормативни правила.
С молба с вх. № 105072 от 25.03.2025 г. ищецът признава, че е получил плащане на
сума в размер на 18,45 лева, отнесено за частично погасяване на вземания в рамките на
отчетния период 05.2020 – 04.2021 г. След отчитане на това плащане останалото вземане на
ищеца, за което не се установява да е погасено чрез плащане е в размер на 888,72 лева, т.е.
по 444,36 лева от всеки ответник за стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г.
По възражението за давност
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска на
11.08.2023 г. /датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК/.
При съобразяване изложеното, тригодишният давностен срок за вземанията на ищеца
за цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. към момента на предявяване на иска не са погасени по давност и се дължат от
всеки от ответниците.
Всеки от ответниците дължи и припадащата му се според идеалните части в
съсобствеността стойност на извършената услуга за дялово разпределение, определена на
основание чл. 162 ГПК от съда. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца,
задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Установява се от изравнителните сметки и
4
заключението на вещото лице, че третото лице помагач действително е извършило услугите,
поради което и стойността на същите е дължима, като не са налице основания да се приеме,
че вземанията са погасени по давност или чрез плащане и са дължими. Предвид посоченото
и на основание чл. 162 ГПК приема за установена дължимостта на сумата от 19,69 лева от
всеки от ответниците.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответниците не оспорват
изискуемостта на задълженията за всеки отчетен период да е настъпила на твърдяната от
ищеца дата, а само размера на доказаните непогасени главни вземания. Поради това следва
да бъде призната дължимостта от всеки ответник и на вземания за обезщетения за забава
върху главниците, които съдът с интернет калкулатор на законната лихва и на основание
чл.162 ГПК определя в размер на 65, 01 лева върху дължимите суми за стойности за
топлинна енергия за двата отчетни периода, изчислена съответно за периода от 15.09.2021 г.
до 02.08.2023 г. и за периода от 15.09.2022 г. до 02.08.2023 г. и в размер на по 4,40 лева лева
върху дължимата стойност на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
02.08.2023 г.
По разноските
При този изход на спора, всеки от ответниците на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 42,47 лева за исковото производство
и в размер на 26,73 лева за заповедното производство. Разноските, сторени от ищеца за
възнаграждение на вещо лице, съдът намира, че следва да останат изцяло в негова тежест,
тъй като са извършени за доказване на претенцията за стойност на ТЕ над установения от
доказателства от третото лице помагач размер, а в тази именно част същата се явява
неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата М. Р. М.
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 164,44 лева от общо 460
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 15.03.2025 г. л/85 от делото/.
Ответникът Я. Р. М. не доказва да е сторил разноски, поради което и ищецът не му
дължи такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Я. Р. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. М 2, бл.234, вх. Б, ап.14, дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК ******,
5
с адрес гр. С, ул. Я, №23Б на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 сумата от 444,36
лева - представляваща ½ от стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М 2“, бл. 234, вх. Б, ап. 14, аб. №
120410 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 65,01 лв. - мораторна лихва
върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., сумата от 19,69 лв,
представляваща ½ от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020
г. до 30.04.2022 г. и сумата от 4,40 лв. - мораторна лихва върху нея за периода от 15.09.2020
г. до 02.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 11.08.2023 г.
до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45321/2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 444,36 лева до
пълния предявения размер 711,79 лева и иска за обезщетение за забава над уважения размер
от 65,01 лева до пълния предявен размер от 94,37 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. Р. М., ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. М 2, бл.234, вх. Б, ап.14 дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с
адрес гр. С, ул. Я, №23Б на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 444,36
лева - представляваща ½ от стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М 2“, бл. 234, вх. Б, ап. 14, аб. №
120410 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 65,01 лв. - мораторна лихва
върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., сумата от 19,69 лв,
представляваща ½ от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020
г. до 30.04.2022 г. и сумата от 4,40 лв. - мораторна лихва върху нея за периода от 15.09.2020
г. до 02.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 11.08.2023 г.
до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45321/2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 444,36 лева до
пълния предявения размер 711,79 лева и иска за обезщетение за забава над уважения размер
от 65,01 лева до пълния предявен размер от 94,37 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Я. Р. М. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ЖК М 2, бл.234, вх.Б, ап.14 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С, ул.
Я, №23Б сумата 42,47 лева – разноски за исковото производство и сумата 26,73 лева –
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 45321/2023 г. по описа на СРС, 118-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК М. Р. М., ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. М 2, бл.234, вх. Б, ап.14 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С, ул.
Я, №23Б сумата 42,47 лева – разноски за исковото производство и сумата 26,73 лева –
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 45321/2023 г. по описа на СРС, 118-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 1 и ал. 8 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес
гр. С, ул. Я, №23Б да заплати на М. Р. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 2, бл.234,
6
вх. Б, ап.14 сумата 164,44 лева – разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7