№ 309
гр. Варна, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000379 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Сдружение на ловците и
риболовците – Ловно- рибарско дружество Камчия, гр.Дългопол, представлявано от Йордан
В.Йорданов, чрез пълномощника адв.В. Т., срещу решение №664/16.06.2025г., постановено по ГД
№1539/2024година на ВОС, с което е отменено решение на Общото събрание на сдружението по т.8
от протокола, взето на 20.07.2024г., с което е било потвърдено решение на Общото събрание на
Ловна дружина -с.Сава от 25.02.2023 год. за изключване на ищеца О. М. М., на основание чл.25,
ал.6 вр.ал.1, т.4 от ЗЮЛНЦ.
Във въззивната жалба се поддържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение, поради което се претендира отмяната му и вместо това отхвърляне на иска
на О. М..
Въззивникът възразява срещу легитимацията на ищеца и произтичащия от нея правен
интерес да иска възстановяване на членственото си правоотношение, прекратено с решение на
Общото събрание на сдружението. За неправилни се определят изводите на първата инстанция за
съществуващо членствено правоотношение между ищеца и сдружението към датата на вземане на
обжалваното решение на Общото събрание. Въззивникът счита, че съдът е достигнал до този извод
при механично приложение на чл.34, ал.1 от Устава, без да съобрази клаузата на чл.24, ал.7 и ал.10
от същия устройствен акт.
Твърди, че доколкото не е налице обжалване решението на ОС на дружината пред
Управителния съвет на сдружението, прекратяването на членственото правоотношение с ищеца не
е настъпило с решението на УС от 15.02.2024г., а още на 25.02.2023г. – датата на проведено Общо
събрание на ловната дружина. Твърди се, че ищецът не е оспорил това решение в едногодишния
преклузивен срок съгласно чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ, поради което към вземане на решението на ОС
на сдружението, същият не е бил вече негов член, съотв. не разполага с процесуална легитимация
1
да води иска по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
Твърди се, че за разлика от приетото от първата инстанция погрешно тълкуване, твърдението
на страната, че ищецът е бил уведомен за решението на дружината за изключването си на
19.12.2023г., се явява доказано въз основа на представена обратна разписка, удостоверяваща лично
връчване. Счита мотивите на съда за съдържанието на изготвената обратна разписка за
несъстоятелни. Нещо повече, твърди, че дори съдът да не сподели този факт, то узнаване за
изключването му е станало най-късно на 20.09.2025г. Страната се позовава на изявленията на самия
ищец, че е получил уведомителното писмо на председателя на дружината К К, макар да не посочва
дата. По делото не били представени доказателства, въз основа на които съдът да достигне до
извод за преодоляване на преклузията по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ. Претендира се отмяна на
обжалваното решение изцяло.
Срещу постъпилата въззивна жалба в срок е депозирано писмено становище от насрещната
страна О. М. М. от гр.Дългопол, чрез пълномощниците му адв.Г.Н. и адв.Г.Г.. Според тяхното
становище, постановеното от ВОС решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба -
изцяло неоснователна. Въззиваемата страна сочи, че визираното в жалбата решение на Ловна
дружина -с.Сава само по себе си не може да доведе до прекратяване членственото му
правоотношение в Ловно-рибарско дружество -Камчия, тъй като тази дружина няма такава
компетентност. При възлагане от страна на органите на ЛРД – Общо събрание и Управителен съвет
с устава на сдружението, то тези клаузи биха противоречали на чл.22, ал.3 и чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ,
доколкото дружините не са ръководни органи, а основни организационни звена. Споделят се
мотивите на съда за незаконосъобразност на атакуваното решение на ответното сдружение,
допусната при свикването и провеждането на общото събрание. Поддържа се, че не е бил спазен
срокът и редът за разгласяване на събранието, съответно и за уведомяване на ищеца О. М.. Същият
не знаел, че на това събрание ще се обсъжда персоналното му изключване от сдружението. Твърди
се, че за вменените му нарушения на Устава ищецът не е бил предварително информиран, а и за тях
не са му били налагани предходни наказания. Твърди се за недоказано законосъобразното свикване
на събранието чрез уведомяване членовете на сдружението, брой и кворум на участващите
членове. Независимо от това, ищецът поддържа, че е бил нарушен и редът за свикване на
събранието на ловната дружина по идентични причини – липса на данни за дата на провеждане,
кворум, покани до членовете, уведомяване на изключвания О. М. за конкретните причини за това.
Твърди се, че доказателства за редовно и законосъобразно провеждане на събранието не са били
представени от страната. Поддържа твърдение, че за събранието на ЛД - с.Сава ищецът не е бил
уведомен както и не му бил връчен препис от протокола за изключването му. До ищеца не са били
изпратени и основания за изключването му с посочване на конкретните нарушения на устава. По
този начин било извършено нарушение на членствените му права, тъй като същият не могъл да се
защити срещу предприетото изключване. Поддържат се твърдени процесуални нарушения при
свикване и провеждане на събранието, така и нарушенията на материалния закон. В случая не било
посочено нито едно действие или бездействие на ищеца, послужило като основание за налагане на
най-тежкото наказание чрез изключването му. Материалната норма е приложена при липса на
предпоставките за това и при недоказани конкретни нарушения на устава и решенията на органите
на сдружението. Поради изложеното, страната претендира отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна.
В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на сдружението адв.Т. поддържа
жалбата си.
Насрещната страна, представлявана от адв.Г.Н. и адв.Г.Г., с писмено становище, докладвано в
открито заседание, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по жалбата въззивният състав съобрази, че производството е образувано
по искова молба на О. М. М. от гр.Дългопол, в качеството му на член на Сдружението на ловците и
риболовците – ЛРД Камчия, с която е предявен конститутивен иск за отмяна на решението на
общото събрание на сдружението, обективирано в т.8 от протокол от 20.07.2024г., за
потвърждаване решение на Ловна дружина при с.Сава за изключване на ловеца О. М. като член на
сдружението. Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, в
противоречие със закона и устава на сдружението, поради което се претендира отмяната му на
2
основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ.
С исковата молба се въвеждат твърдения за нарушения на закона и устава при свикването и
провеждането на събранието на сдружението. Твърди се неспазване на предвидения в чл.30, ал.3 от
Устава ред за свикване на събранието – с писмена покана на УС, която да съдържа дневния ред,
мястото и начина на провеждането му. Твърди се, че не са спазени предвидените срокове и на
ищеца не била връчена по надлежния ред покана с предвиденото съдържание. Твърди се, че не
било посочено, че ще се взима решение за изключването на М.; не бил оповестен кворумът и
мнозинството за вземане на решението. Ищецът поддържа, че не е бил уведомен за конкретните
нарушения на Устава, които са довели до решение за изключването му като член на сдружението.
Твърди, че не е бил изслушван преди това, а поради пропуските при свикване на събранието, не е
могъл да бъде изслушан и на същото. Едновременно с допуснатите процесуални нарушения
ищецът поддържа и такива на конкретни клаузи от Устава, а именно на чл.22, ал.1 и ал.2 вр.чл.24,
ал.1 и ал.2. Според ищеца, не било посочено нито едно нарушение на устава на сдружението, което
да влече прилагане на най-тежката санкция спрямо член на същото чрез изключването му. Освен
изложените доводи за незаконосъобразност на решение по т.8 от протокола на ОСС, ищецът
поддържа, че потвърждаване на незаконосъобразно решение, взето от материално некомпетентен
орган /в случая от ловна дружина/, представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност
и на потвърдителното решение на сдружението. Поддържа, че не е бил уведомяван и за събранието
на дружината на 25.02.2023г., а е получил уведомително писмо след провеждането му. Не е връчван
препис от протокола и ищецът не е присъствал лично на това събрание.
В срока за отговор е постъпило становище на Сдружението, с което се оспорва
основателността на иска. Твърди се липса на правен интерес и на активна процесуална
легитимация по иска. Твърди се, че ищецът е бил изключен като член на Ловната дружина „Сава“,
респ. и като член на сдружението, още на 25.02.2023г. като последващото ОС на сдружението не е
довело до никаква промяна в правната сфера на ищеца. Съответно, твърди се, че същият е
пропуснал срокът за обжалване и отмяна на взетото от ЛД решение за изключване, считано от
уведомяването му за същото съгласно чл.24, ал.6 Устава. Твърди се, че ищецът е бил уведомен още
на 01.03.2023г. с писмо от 27.02.2023г. от председателя на ЛД“Сава“ – К К. Лично получаване на
писмото от М. е извършено на 19.12.2023г. Поради това се твърди, че ищецът е пропуснал
преклузивният срок да иска отмяна на решението и същото е влязло в сила на 02.01.24г.
Отделно от това, ответното сдружение сочи, че прекратяване на членственото
правоотношение е валидно извършено от ловната дружина, на която тези правомощия са
делегирани от Общото събрание на сдружението съгласно чл.25, ал.2 вр.ал.1, т.4 от Устава. Тъй
като не е бил предвиден друг ред за уведомяване, ищецът е бил уведомен за събранието на ловната
дружина по мобилен телефон, вкл. и за дневния ред на събранието. Поддържа се законосъобразност
на взетото решение за изключване на М. като член на дружината поради нарушения на чл.20, абзац
11 от устава, изразяващи се в системни обиди, закани за саморазправа с членове на дружината
както и нарушаване на традиционните етични правила във формированието съгласно чл.24 от
устава. Оспорва се изискването за покана и изслушване на изключвания член на сдружението.
Моли се за отхвъляне на иска.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност, в пределите на въззивното производство, съобразно нормативните актове по
предмета, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира постъпилата въззивна жалба за редовна и допустима - подадена своевременно
от легитимирана страна, с интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Страните не сочат нарушения в доклада на първата инстанция и такива не се установяват от
3
въззивната инстанция. Не се правят доказателствени искания. Посочените нарушения по преценка
на вече събрани доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване
на фактите от въззивната инстанция с крайния акт.
С обжалваното решение предявеният конститутивен иск с правно основание чл.25, ал.6
вр.ал.4 ЗЮЛНЦ е бил уважен като е отменено взето на Общо събрание на Сдружението на ловците
и риболовците -ЛРД Камчия, гр.Дългопол, решение по т.8 от протокола от 20.07.2024г. за:
“потвърждаване решението на Общо събрание на ловна дружинка „Сава“ за изключване на
ловеца О. М. от редовете на сдружението“.
Няма спор по фактите по делото, а именно, че ищецът е бил член на Сдружението и на Ловна
дружинка „Сава“ към 2023г., когато се твърди, че е взето решението на дружината за изключването
му - 25.02.2023г., съгласно приложено на л.12 по делото уведомително писмо до ищеца, като член
на същата, съотв. и на сдружението. Спорен е въпросът дали ищецът е запазил членственото си
правоотношение, като член на сдружението, към датата на последвалото решение на Общото
събрание на СЛР -ЛРД Камчия, взето от 20.07.2024г., предмет на иска, съответно налице ли е
легитимацията му по водения конститутивен иск.
По делото са налице безспорни обстоятелства, които съдът следва да изключи от обхвата на
подлежащите на установяване по реда на чл.154 ГПК. Доказателствената тежест за установяване
законосъобразността и съответствието на взетото решение с Устава на сдружението е на
последното.
Не се спори, че формално решение за изключването на М. е взето първоначално от ловната
дружинка, в която същият членува, а впоследствие това решение е било потвърдено с атакуваното с
иска решение на Общото събрание на сдружението.
Не се спори, че ищецът е уведомен за решение на ловната дружинка за изключването му на
19.12.2023г. с връчено лично писмо с обратна разписка, съгласно приетото в протоколно
определение от 17.02.2025г. като безспорно между страните обстоятелство съгл.чл.146 ГПК.
Поради това е без значение изложеното в мотивите на съдебния акт и оплакванията във въззивната
жалба срещу фактическите изводи на съда, че това писмо не е надлежно връчено на ищеца.
Не се спори, че ищецът не е присъствал както на събранието на ловната дружина, така и на
Общото събрание на сдружението на 20.07.2024г.
По отношение на въведените с отговора на исковата молба и поддържани с въззивната жалба
доводи за недопустимост на иска – поради пропускане преклузивния срок за обжалване акта на
ловната дружина и стабилизирането му, съответно липса на легитимация на ищеца да оспорва
решението, взето на ОС на Сдружението, поради липса на членствено правоотношение към
20.07.2024г. /вземане на решението по т.8 от протокола от 20.07.2024г./, съдът намира следното:
Конститутивният иск по чл.25, ал.6 вр.ал.4 ЗЮЛНЦ може да бъде предявен срещу едно или
всички решения на Общото събрание на сдружението, като се основе както на твърдения за
процесуална незаконосъобразност на решението, състояща се в опорочена процедура по свикване и
провеждане на събранието, съотв. вземане на решението, така и на твърдение за материална
незаконосъобразност на решението /в случая по т.8/ поради противоречие на решението с
материалноправна норма на устава или ЗЮЛНЦ. И в двата случая, обстоятелствата, на които се
основава искането за отмяна, следва да бъдат изрично конкретизирани в исковата молба в
преклузивния срок. В случая ищецът е въвел и двете основания за незаконосъобразност на взетото
от ОС на Сдружението, по отношение решението по т.8 от протокола му от 20.07.2024г.
С оглед изричната уредба на чл.25, ал.4 вр.ал.6 ЗЮЛНЦ, предявеният иск е допустим –
същият е предявен от изключен с атакуваното решение член на сдружението, в преклузивния срок,
на 01.08.2024г.
Неоснователно съдът намира възражението на ответника, поддържано и с въззивната жалба,
че към датата на вземане на решението от Общото събрание на сдружението, ищецът е бил
изключен от същото с окончателен акт на ловната дружина, потвърден от Управителния съвет на
сдружението.
Съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание на ЮЛНЦ подлежат на
4
съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. Съгласно ал.6,
споровете по ал.4 могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от
всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването
им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Този срок съдът намира за
спазен по отношение подлежащо на съдебен контрол решение на орган на сдружението – Общото
събрание.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът се произнася само по
наведените от ищеца, при това своевременно с исковата молба, пороци на обжалваното решение, не
и по последващи твърдения за незаконосъобразност, въведени с допълнителна искова молба или в
хода на процеса. Именно поради това, с исковата молба ищецът следва да очертае ясно и
недвусмислено твърденията си за конкретните обстоятелства, представляващи нарушения на
процедурата по свикване и провеждане на събранието в противоречие с установените правила от
Устава на същото или на закона. В този смисъл съдът възприема изцяло обективираното в решение
№ 50097 от 30.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 385/2021 г., II т. о., съгласно което разпоредбата на чл.25,
ал. 4 ЗЮЛНЦ предвижда съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава на
решенията на общото събрание на сдруженията, осъществяващи дейност под режима на ЗЮЛНЦ.
Съдебният контрол се реализира по общия исков ред при спазване на произтичащото от принципа
на диспозитивното начало правило, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се
определят от страните - чл. 6, ал. 2 ГПК.
Поради това, независимо от недопустимо изменение на посочените в исковата молба
основания за незаконосъобразност на атакуваното решение на дружествения орган, допуснато в
заседанието на 17.02.2025г., с оглед характера на взетото решение по т.8 от протокола на ОСС, при
преценката си съдът следва да обсъди и характера и последиците от решението на ловната
дружина.
Редът за защита на членовете на сдружение с нестопанска цел срещу противоречащите на
закона и/или устава решения на органите на сдружението е регламентиран ясно и точно в
разпоредбите на чл.25, ал.4- ал.6 от ЗЮЛНЦ. При действието на чл.290 от ГПК е постановено
решение №179 от 05.12.2011г. по т.д. №1023/2010 г., с което състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл,
че законодателят е въвел диференциран правен режим за защита срещу решенията на органите на
сдружението с нестопанска цел като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен
ред за оспорване на неговите решения, а именно - редът на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, предвиждащ
оспорване на решенията на органите на сдружението, в частност на Управителния съвет, пред
общото събрание, и исков ред по ал.4 вр.ал.6 от ЗЮЛНЦ, приложим при оспорване решенията на
общото събрание пред компетентния за това съд.
Действително, посоченото в чл.25, т.4 от ЗЮЛНЦ решение за изключване на членове на
сдружението не е предоставено в изключителна дискреция на Общото събрание – арг. от ал.3 на
същата правна норма. В този смисъл, в Устава на сдружението, приложен по делото и наличен по
партидата в регистъра на ЮЛНЦ, воден от АВп, в чл.24 от същия, е предвиден специален ред за
налагане на наказания поради виновно неизпълнение задълженията на членовете на дружината.
Предвидено е устното изслушване на нарушителя и налагане на наказание при квалифицирано
мнозинство от ОС на дружината /т.24-4 от Устава/ Тези решения могат да бъдат обжалвани от члена
пред УС в 14 дневен срок, а УС се произнася с решение съгласно т.24-8 от Устава. Съгласно ал.10,
решението на УС е окончателно, а необжалваните решения на дружините, влизат в сила след
изтичане на посочения по-горе срок за обжалването им. Решението на УС подлежи на обжалване от
нарушителя пред ОС на сдружението, чието решение е окончателно.
Тези клаузи от Устава съдът намира за незаконосъобразни предвид явното им противоречие с
разпоредбата на чл.22, ал.3 и чл.25, ал.4-6 ЗЮЛНЦ, където се предвижда освен вътрешен контрол
за законосъобразност, така и съдебен такъв по отношение решението на ОС на сдружението.
Обратното би противоречало на принципите на доброволното и равнопоставено сдружаване както
и на правото на защита на всеки член на сдружението – арг. в чл.19, т.4 и т.5; чл.32, ал.2 от Устава.
Нещо повече, решения в посочения смисъл, могат да бъдат вземани единствено от органи на
сдружението- арг. от ал.5 на разпоредбата от закона. В този смисъл, дори съдът да приеме, че е
налице взето решение от УС на сдружението, обективирано в протокол №1 от 19.02.2024г., то
5
очевидно това решение е било предмет на обжалване от изключения О. М. пред Общото събрание
на сдружението именно въз основа на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.22,
ал.3 ЗЮЛНЦ, които предвиждат обжалваемост на решенията на органи на сдружението пред
Общото събрание.
В процесното решение по т.8 от протокола на ОС изрично е посочено, че същото е по повод
жалбата на изключения член на сдружението. Съгласно чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, ако е посочен
идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и
местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция,
организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. При изпълнение на
тези си правомощия съдът отчита приложените към заявление с вх.№20240729225559 писмени
доказателства, вкл. протоколът от проведеното Общо отчетно изборно събрание на Сдружение
Камчия от 20.07.2024г. Други писмени доказателства ответникът не е ангажирал, независимо от
задължението си съгласно чл.39 от ЗЮЛНЦ като сдружение в общественополезна дейност.
Съгласно решение №179/2011г. по т.дело №1023/2010г. на Второ т.о. на ВКС, органите на
управление на сдруженията с нестопанска цел по смисъла на чл.19 от закона, са уредени по
законодателен път в разпоредбата на чл.23 от същия. Съгласно чл.23 ЗЮЛНЦ, върховен орган на
сдружението с нестопанска цел е общото събрание, което се състои от всички членове, освен ако в
устава е предвидено друго, а негов управителен орган е управителният съвет, чиито членове се
избират от общото събрание. Аналогична е структурата на управление и на сдруженията с
нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по смисъла на чл.37 ЗЮЛНЦ,
които според чл.39 ЗЮЛНЦ имат върховен колективен орган и управителен орган. Именно такъв
характер има процесното сдружение. Компетентността на органите на първата група сдружения е
очертана в чл.25 ЗЮЛНЦ и чл.31 ЗЮЛНЦ посредством посочване на възложените им от закона
изключителни правомощия, чрез които те осъществяват управителни функции. По силата на
препращащата норма на чл.37 ЗЮЛНЦ, разпоредбите на чл.25 и чл.31 ЗЮЛНЦ са приложими и
спрямо органите на организациите за общественополезна дейност, чиито правомощия са
идентични на правомощията на общото събрание и на управителния съвет на сдруженията с
нестопанска цел. Тези правомощия са определящи както за предметната компетентност на
органите, така и за реда, по който членовете на сдружението могат да предприемат защита на
правата си срещу противоречащите на закона и устава органи решения. Законодателят е въвел
диференциран правен режим като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен
ред за оспорване на решенията, а именно - редът по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ предвижда възможност за
оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание, а исковият ред по чл.25, ал.6
вр.ал.4 ЗЮЛНЦ -отнасяне на спора за законосъобразност и уставосъобразност на решенията на
общото събрание като върховен орган, за разглеждане от съда. Преценката кой е приложимият ред
за оспорване конкретното решение, взето от орган на сдруженията по чл.19 ЗЮЛНЦ и чл.37
ЗЮЛНЦ, се извършва във всеки отделен случай според компетентността на органа, от който
изхожда решението. Компетентността е разграничителен критерий, от който зависи и отговорът на
въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразно или
противоуставно решение по пътя на оспорването му пред върховния орган - чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ или
трябва да предявят иск за отмяната му при условията и в преклузивните срокове на чл.25, ал.4 и
ал.6 ЗЮЛНЦ.
Този ред съдът намира за спазен. Ловната дружина не е юридическо лице, а е обединение на
физически лица - български граждани, придобили право на лов, с оглед на общността на техните
интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район /чл. 29, ал. 1 от
ЗЛОД/, сформира се при условията на чл. 29, ал. 2 от ЗЛОД, като българските граждани, придобили
право на лов и обединени в ловна дружина, имат право да учредят ловно сдружение на
територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно
ловно стопанство на основание чл. 30, ал. 1 от ЗЛОД, което ловно сдружение е юридическо лице и
се регистрира при условията и по реда на ЗЮЛНЦ /чл. 30, ал. 5 ЗЛОД/. В случая сдружението е
учредено на основание чл.30 ЗЛОД. Уредбата на сдружаването на лица, придобили право на лов се
съдържа в чл.29 – чл.31 ЗОЛД. Съгласно чл.29 ЗЛОД, ловната дружина е обединение на български
6
граждани, придобили право на лов, с оглед общността на техните интереси за стопанисване и
опазване на дивеча в един ловно-стопански район. По силата на чл.30 от ЗЛОД, лицата по чл.29,
обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от
едно съседно държавно горско стопанско и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на
дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча, като
последното ръководи и организира тези дейности и защитава интересите на ловците пред
съответните държавни и общински органи. Логичен е изводът, че ловно-рибарските дружини не са
органи на сдружението и техните решения не подлежат както на вътрешен контрол пред
общото събрание, така и на съдебен контрол, било чрез предявяване на иск или индицентно, в
производство по иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решение на ОС на сдружението .
Аргументи в тази насока съдът черпи и от Устава, където е посочен статута на ловната дружина и
на сдружението. Дружините са предвидени като организационни звена на сдружението, но не и
негови органи. Те участват в ОС на сдружението чрез представител. Органи на сдружението по
смисъла на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ са Общото събрание на сдружението и УС, а в случая и контролен
съвет. Аргумент за изложеното е и разпоредбата на чл.23а от ЗЛОД, където е изрично е посочено,
че изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на УС. Поради
изложеното, настоящият състав на съда приема, че изключване на ловеца О. М. от редовете на
сдружението не е настъпило нито с приетото решение от ловната дружина, нито въз основа
решението на УС от 19.02.2024г. В този смисъл възраженията на сдружението за липса на активна
легитимация по иска и интерес от същия са безпочвени.
В разглеждания казус би могло да се приеме, че на вътрешен контрол пред общото събрание
ще подлежи решение на УС на сдружението по жалба на членовете на ЛРД "Камчия" по въпросите
за законосъобразността на решението за изключване члена на ловната дружина от сдружението.
Законосъобразността на свикване на събранието на ловната дружина е въпрос от компетентността
на вътрешните органи на сдружението, не и на съда. Поради това, въззивният съд намира, че не е
предмет на спора решението на ловната дружина, съответно ирелевантни са обстоятелствата
относно свикването, провеждането и взетото на това събрание решение. Първоинстанционният съд
погрешно е обосновал незаконосъобразност на решението с пороците, допуснати при свикването и
провеждането на събранието на ловната дружина, съответно се е аргументирал и с материалната
незаконосъобразност на това решение. Доколкото въззивният съд се явява съд по съществото на
спора, който следва да достигне до собствени фактически и правни изводи, настоящият състав
намира предявения иск за допустим и основателен. Същият е предявен от член на сдружението по
отношение именно решение за изключване, взето от Общото събрание на сдружението. Доколкото
решението на ловната дружина не може да породи директно прекратяване на членственото
правоотношение в сдружението, то би имало единствено характер на предложение до УС, а
решението на последния като орган на сдружението, е предмет на обжалване и не е стабилизирано.
Ако се приеме, че съобразно устава на сдружението, в материалната компетентност на дружината е
включено и изключването на членовете й по арг. от чл.27, ал.3 от Устава, то на основание чл.22,
ал.3 от ЗЮЛНЦ, това решение, съгласувано и одобрено от УС като орган на сдружението, е вече
предмет на вътрешен инстанционен контрол от върховния орган – Общото събрание.
След справка в регистъра на ЮЛНЦ, по партидата на ответното сдружение, се установява, че
ОС е редовно свикано от УС като е оповестено надлежно още на 30.05.2024г. в местен /общински/
вестник – бр.91/май 2024г., гр.Дългопол, така и чрез обява на поканата в регистъра и на
общодостъпно място, но без събрани доказателства къде е била поставена същата. Независимо от
изложеното, с оглед публичността на регистъра и обявата в местния вестник, съдът намира, че е
налице разгласа за събранието в предвидения за това срок преди 20.07.2024г. Налице е бил и
необходимият кворум и мнозинство за вземане на решенията, но горното е ирелевантно, тъй като
липсва каквато и да е информация за дневния ред по т.8 –„Разни“, в която точка е разгледано
именно решението на ловната дружина за изключване на съдружника М.. Както ЗЮЛНЦ, така и
устава на сдружението предвиждат покана за ОС на сдружението, в която съгл.чл.30, ал.3 от устава
следва да се посочени дневният ред, мястото и часът на провеждане и по чия инициатива се свиква.
Ако в тази покана липсва информация за разглеждане жалбата на О. М. по отношение решението на
ловната дружина за изключването му, съответно на Управителния съвет, то този пропуск води до
незаконосъобразност на решението по т.8 от дневния ред. Липсата на информация за
7
решението/проект на същото/, включено в дневния ред, която да е оповестена на заинтересованото
лице предварително, нарушава правото на ищеца на ефективно участие в цялостната дейност на
сдружението съгласно чл.19, т.1-5 от Устава, и най-вече правото му на защита срещу
незаконосъобразно изключване от сдружението. /арг. и в чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ/
Същевременно, визираната в исковата молба материална незаконосъобразност на решението
изисква съдебен контрол и относно основанията за прилагане спрямо ищеца на най-тежката
санкционна последица съгласно чл.24, ал.1 от устава. При предявен конститутивен иск по чл.25,
ал.6 ЗЮЛНЦ съдебният контрол за законосъобразност и уставосъобразност на решенията на
Общото събраните на сдружението включва, по изрична воля на ищеца, не само процедурните
правила, касаещи свикването, оповестяването и провеждането му, спазването на които гарантира
участието на всеки член в работата на върховния орган на управление, но също законовите и
уставни разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на членственото право като
субективно право. Това означава, че в хипотезата на оспорвано решение на Общото събрание на
сдружението за потвърждаване на решение на ловната дружинка за налагане на наказание
"изключване на член на сдружението“, следва да се осъществи и проверка на основанията, довели
до предприемане на предвидената от законодателя и в устава санкция/наказание, представляваща
оценка за несъвместимо поведение на съответното лице с продължаване членството му в
съответната ловна дружина и сдружение. Изключването е санкция за виновно поведение, поради
което въззивният съд дължи проверка за наличие предпоставките /основанията/ за налагане на
съответното наказание въз основа на събраните по делото доказателства, предвид твърденията в
исковата молба.
Съгласно Решение № 318 от 4.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 808/2018 г., II т. о., ТК, поради
липса на конкретика във формулировката на чл.22, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ, според даденото в
последователната практика на ВКС тълкуване, несъвместимо с продължаване на членство в
Сдружение – ЮЛ, е всяко онова виновно поведение на лицето, което пренебрегва или застрашава
както съществуването на същото, така и постигане на конкретните преследвани с него цели, като
при отсъствие на доказано поведение- действия или бездействие, отговарящо на посочените
критерии, съобразно възложената на ответника доказателствена тежест, изключването е
недопустимо. Касае се за приложение на санкция, характеризираща се с особена тежест за
отделния член на сдружение, поради което въпреки предоставената от законодателя засилена
автономия на сдруженията с нестопанска цел, част от която е и санкционната власт, реалното
осъществяване на защита на изключвания в рамките на съответното ОС – висш негов ръководен
орган, не може да бъде отречено. Следователно да се приеме, че законът не изисква конкретика
относно действията на изключвания, определени като нарушения по смисъла на чл.22, ал.2 ЗЮЛНЦ
и тяхното предварително довеждане до знанието на нарушителя чрез оповестяване поне в поканата
за ОС, което е оправомощено да наложи санкцията "изключване", означава да се лиши
застрашеното от наказание лице от реално упражняване на негово членствено право, каквото е и
правото му на защита, да се обезсмисли и необходимостта от последващо изслушване от УС, така и
самата идеална цел, преследвана от Сдружението и обективирана в уставните му разпоредби. В
заключение, съставът на ВКС обобщава, че "не е осигурено право на реална защита на застрашен
от изключване член на Сдружение с идеална цел, ако при непредвидено в Устава предварително
предупреждение, конкретните негови действия, възприети за нарушения, които са несъвместими
с по- нататъшното членство, не са посочени в предварително оповестения дневен ред на
поканата за ОС, оправомощено да наложи санкцията "изключване". В случая, сдружението -
ответник, сега въззивник, не е доказало въпреки възложената му доказателствена тежест,
законосъобразното изключване на ищеца М., поради което искът за отмяна на това решение се
явява основателен.
Ако съобразно устава, компетентността на ОС е единствено да прецени
законосъобразността на взето от УС решение за изключване на член на сдружението, по арг. на
чл.34, т.3, то взетото от Общото събрание на сдружението решение по т.8 се явява
незаконосъобразно, доколкото „потвърждава“ решение на ловна дружина, а не на УС по протокол
№1 от 15.02.2024г., т.1 /вж.л.13 по делото/ като орган на сдружението. В решението от друга страна
не е посочено основание за изключване на съдружника по смисъла на чл.24, чл.20 и чл.21 от устава
на сдружението. Основание липсва както в решението на УС, така и в атакуваното с иска решение
8
на Общото събрание. В решението на ОС на ловната дружина, видно от изпратеното до ищеца
уведомително писмо на л.12, причината за налагане на наказание е посочено общо „нарушения,
свързани с действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията,
за нарушаване на традиционно установените правила по ловна етика, обиди, закани и саморазправа
срещу членове на дружината“. Липсва конкретика и в въведените с отговора на исковата молба
основания, вкл. посоченото в чл.20, пар.11 от устава. Липсва и каквото и да е насрещно доказване
както на нарушенията, така и на уведомяването на нарушителя за същите, за изслушването му.
В цитираната клауза от Устава са предвидени различни санкционни мерки спрямо
членове на сдружението, които виновно са нарушили устава му и/или решенията на органите на
сдружението. В случая нарушенията, освен че не са посочени/индивидуализирани/, а са визирани
бланкетно, не са сведени и до знанието на нарушителя и още повече, последният е бил в пълно
неведение за причините за изключването. Въпреки възложената на ответника доказателствена
тежест, не са събрани доказателства за законосъобразността на взетото от ОС на сдружението,
решение по т.8 от протокола от 20.07.2024г. Такова основание би било и посочено в решението на
управителния съвет, но последното препраща към акт на ловната дружина, по отношение на която
съдът не може да извърши преценка за законосъобразност, доколкото е извън предмета на
произнасянето.
Дори да се приеме, че решението на дружината се обхваща от съдебния контрол,
доколкото е инкорпорирано в решение на Общото събрание на сдружението, то по отношение
последното не са събрани никакви доказателства както за разгласа с покана, за изслушване на
нарушителя, за гласуване с необходимото мнозинство по арг. от чл.24, ал.4 вр.ал.1 от Устава /л.35/,
но най-вече за наличието на основанията за налагане наказанието по чл.24, ал.1, т.4 от
устройствения акт на сдружението. В нито един акт на сдружението не е посочена конкретна
причина за изключването на ищеца. Нещо повече, с отговора на исковата молба ответникът също не
е посочил кое поведение на ищеца – действие или бездействие – е довело до санкционирането му с
изключване.
Като достига до идентичен резултат, макар с различни правни изводи, въззивният съд
следва да потвърди обжалвания съдебен акт.
Поради резултата от въззивното обжалване, разноски се следват на въззиваемата страна
в установения по делото размер на 300 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното по-горе въззивният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №664/16.06.2025г., постановено по ГД №1539 по описа за
2024г. на Окръжен съд -Варна, на основание чл.25, ал.6 вр.ал.4 ЗЮЛНЦ.
ОСЪЖДА Сдружение на ловците и риболовците -Ловно-рибарско дружество КАМЧИЯ,
ЕИК *********, гр.Дългопол, да заплати на О. М. М., ЕГН **********, от гр.Дългопол, сторените
във въззивното производство разноски в размер на 300 лева /адв.възнаграждение/, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10