Решение по дело №4221/2020 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260540

 

04.12.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 11.11.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4221 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „СОНИ ФРЕШ“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок ***, вход *, етаж *, ап** представлявано от управителя И*** В** Н*, ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №495975-F524130/19.02.2020 г., издадено от Д***Т***В*** – Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 1 200.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно и неправилно. Отправя алтернативно искане с решението си съда да намали размера на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум. Посочва се, че обжалваното НП не е мотивирано по отношение на тежестта на предприетата от наказващия орган мярка.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски. Посочва се, че процесното нарушение е извършено повторно по смисъла на §1, т.35 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 21.08.2020 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 24.08.2020 г. с вх.№ИТ-00-6923/24.08.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на алтернативното искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Решение №709/04.06.2019 г. по НАХД № 1858/2019 г. състав на Районен съд – Бургас изменил Наказателно постановление №355178-F393386/24.08.2018 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредбата на дружеството-жалбоподател е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 лева, като този размер е намален на 500.00 лева. Решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила на 27.06.2019 г.

На 03.11.2019 г. в 12:41 часа в търговски обект, представляващ магазин за пакетирани стоки, плод и зеленчук и намиращ се на адрес: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ срещу блок ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател, била извършена оперативна проверка от С.Н.Х. и Д** И***Ж*** – инспектори по приходите в Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В хода на проверката било установено, че обекта разполага с фискално устройство марка ”ELTRADE В1 KL” с индивидуален №ED306339 и фискална памет №44306339, което било в изправност и работещо към този момент с активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”. С цел установяване на касовата наличност на паричните средства в обекта на проверка, в началото на тази дейност бил отпечатан дневен “х“ отчет С №0036960/03.11.2019 г. (л.15 от делото), съгласно който дневния оборот към часа и датата на отпечатванe и извършваната проверка, бил в размер на 597.47 лева.

Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на 711.62 лева, а установената промяна в касовата наличност – 114.15 лева. Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били изброени от продавач-консултанта П** И****и били записани от нея нарочен за това опис (л.16).

За извършената проверка бил съставен протокол №0343963/03.11.2019 г. Препис от този протокол бил връчен на намиращата се в обекта П*** И***.

В резултат на посоченото на 11.11.2019 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, С.Х. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F524130/11.11.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) с двама свидетели.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект на 03.11.2019 г. била установена разлика касова наличност на парични средства в размер на 114.15 лева и не е била регистрирана в работещото фискално устройство, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис, на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН. Като възражения е посочено, че такива ще бъдат подадени в законоустановения срок. В действително възражение е подадено (л.20 от делото) и в него се посочва, че разликата в установената наличност на парични средства се дължи на обстоятелството, че установените 114.15 лева били заделени за доставка на стока от дистрибутор.

На 19.02.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д*** Т*** В*** – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 21.08.2020 г. на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 24.08.2020 г. в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-6923/24.08.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира в намиращото се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията „служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че деянието е съставомерно.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното фотокопие от дневен отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава такива функции.

 

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

 

Налице е разлика в касовата наличност в размер на 114.15 лв., за която сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е нарушение на чл.185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано, като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, а разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. В случая няма фактическа констатация, че невъвеждането в касата на сумата от 114.15 лв. е довело до неотразяване на приходи, най-малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи.

Нарушението обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2 000 лв.

Съгласно чл.185, ал.4 ЗДДС обаче при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв. Съгласно §1, т.35 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Както бе посочено в началото на установеното от фактическа страна, с Решение №709/04.06.2019 г. по НАХД № 1858/2019 г. състав на Районен съд – Бургас изменил Наказателно постановление №355178-F393386/24.08.2018 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредбата на дружеството-жалбоподател е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 лева, като този размер е намален на 500.00 лева. Това решение на съда не е обжалвано и е влязло в сила на 27.06.2019 г. Процесното нарушение е установено на 03.11.2019 г., т.е. в рамките на едногодишния срок по §1, т.35 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС и следователно е повторно извършено.

Може би лек пропуск на наказващия орган е непосочването в НП и то в санкционната му част, на ал.4 на чл.185 ЗДДС, като това вероятно се дължи на технически пропуск. На тази плоскост обаче не са налице мотиви защо наложеното административно наказание „имуществена санкция“ следва да бъде в размер, различен от минималния според чл.185, ал.4 във връзка с ал.2 и ал.1 ЗДДС, т.е. в размер над 1 000.00 лева.

Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде изменено, като размерът на административното наказание по вид „имуществена санкция“ бъде намален от 1 200.00 лева на 1 000.00 лева.

По същество релевантните факти не се променят, респ. правото на защита не се накърнява, поради което наказателното постановление следва да се измени. Фактическите обстоятелства в наказателното постановление сочат недвусмислено за какъв вид нарушение е наложено административното наказание на жалбоподателя, поради което не е налице съмнение относно действителната воля на административния орган.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №495975-F524130/19.02.2020 г., издадено от Д*** Т***В*** – Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „СОНИ ФРЕШ“, ЕИК **** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок **, вход *, ***, ап.*** представлявано от управителя И***В***Н***, ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 1 200.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на 1 000.00 лева.

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „СОНИ ФРЕШ“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок ***, вход *, ***, ап.*** представлявано от управителя И*** В*** Н****, ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.