РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Сливен, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230100362 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск
по чл.439 ГПК за недължимост на сума в размер на 1485,64 лв., от която
695,49 лв., главница по договор за кредит от 02.08.2005г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2009г. до окончателното
изплащане; 424,83 лв.- неустойка, 296,97 лв.- възнаградителна лихва и 68,35
лв. разноски по издаден изпълнителен лист на 08.01.2018г. по ч.гр.д. №
520/2009г. на СлРС и след влязло в сила решение по гр.д. № 1507/2009г. на
СлРС.
Ищцата твърди, че на 10.12.2021г. след неуспешен опит за изтегли пари
от банкомат, била уведомена в офис на обслужващата я банка, че имала
наложен запор на заплатата. Установила, че е длъжник по изп. дело №
20199150400948 по описа на ЧСИ № 915 ГЕРГАНА ГРОЗЕВА с район на
действие Окръжен съд-Сливен, на основание на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от
08.01.2018г., издаден въз основа на Решение № 681, постановено гр. дело №
1507/2009г. по описа на СлРС., образувано, след възражение по ч.гр.дело №
520/2009г. по описа на СлРС.
Твърди, че изпълнителното дело било образувано по молба на
1
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, което
дружество с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г.
получило Изпълнителния лист от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС"
ЕАД, ЕИК *********, в чиято полза бил издаден. Ищцата била осъдена да
заплати в полза на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 695,49 лв. - главница по договор за кредит от
02.08.2005г.; законна лихва от 11.02.2009г. до окончателно плащане; 424,83
лв. неустойка; 296,97 лв. възнаградителна лихва и 68,35 лв. разноски или
общо: 1485, 65 лева. Решението било влязло в сила на 11.09.2009г., а
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело
срещу мен бил издаден на 08.01.2018г., т.е. 9 години след влизане в сила на
съдебното решение.
Ищцата счита, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност,
за снабдяване с изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение.
Иска се от съда да се признае за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата не дължи сумите по изпълнителния лист.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор. Счита
претенцията за недопустима, тъй като установеното със заповедта за
изпълнение вземане не подлежало на пререшаване, освен чрез извънредните
способи, предвидени в чл.423 и чл.424 ГПК. Намира претенцията и за
неоснователна. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата, че е
приложима общата петгодишна давност за задължението.Счита, че в случая
следвало да се приложи ППВС № 3/18.11.1980г., а не ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк.д.№ 2/2013г. ОСГТК ВКС. Освен това при образуване на
изпълнителното дело взискателят поискал от ЧСИ прилагане на чл.18 ЗЧСИ и
по делото бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Иска се отхвърляне на претенцията, като неоснователна. Претендират
се разноски и се въвежда възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, платен от ищцата с искане за неговото редуциране до минималния
размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от писмо на СлРС, че гр.д. № 1507/2009г. и чгд №
2
520/2009г., двете по описа на СлРС били унищожени, като по делото е приет
заверен препис от постановеното съдебно решение по гр.д. № 1507/2009г.
Така с неприсъствено Решение № 681/11.09.2009г. постановено по гр.д. №
1507/2009г. на СлРС било признато за установено по отношение на ищцата и
трето неучастващо в делото лице „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД гр.София, че ищцата дължи сумите, за които била издадена заповед №
302/11.02.2009г. по чгд № 520/2009г. на СлРС. Съдебното решение влязло в
законна сила на 11.09.2009г.
Въз основа на постановеното решение № 681/11.09.2009г. по гр.д. №
1507/2009г. и влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по чгд №
520/2009г. на СлРС, съдът издал изпълнителен лист в полза на заявителя
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД гр.София срещу ищцата К.Х..
Изпълнителният лист бил издаден на 08.01.2018г. за следните суми: 695,49
лв.-главница по договор за кредит от 02.08.2005г., сключен между ищцата и
Джет Файненс Интернешънъл АД гр.софия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.02.2009г. до изплащане на вземането, 424,83 лв. –
неустойка за периода 07.10.2005г.- 11.02.2009г., 296,97 лв. – възнаградителна
лихва за периода 30.09.2005г.-14.04.2006г. и разноски в размер на 68,35 лв.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018г.
титулярът на изпълнителния лист „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД гр.София прехвърлил/продал на ответника по делото вземания, между
които и това от ищцата.
На 03.05.2019г. ответното дружество, като цесионер депозирал молба,
ведно с изпълнителния лист срещу ищцата пред ЧСИ Г.Г. с рег.№ ***и район
на действие СлОС за образуване на изпълнително производство. На
16.05.2019г. било образувано изпълнително дело № 948/2019г. по описа на
горепосочения ЧСИ с взискател ответното дружество и длъжник ищцата. По
изпълнителното дело бил наложен запор върху вземанията на ищцата от
банкови сметки в Уникредит Булбанк, Алианц Банк, ДСК ЕАД, както и запор
на трудово възнаграждение при работодателя МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
гр.Сливен.
Исковата молба е депозирана на 01.02.2022г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
3
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е допустим. Искът е
предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради
несъществуването му или погасяването му по давност.
Правният интерес на ищеца е продиктуван от обстоятелството, че е
налице висящ изпълнителен процес срещу него.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко
доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да
докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца да установи възраженията си за
неговата недължимост.
В конкретния казус ищецът се позовава на изтекла погасителна
вземането давност, настъпила след датата на изискуемост на вземането до
образуването на изпълнително дело, т.е. поради настъпване на пет годишна
давност от влизане в сила на съдебното решение, с което е признато
вземането.
Ответното дружество от своя страна застъпва становище, че давността
не е изтекла и била прекъсната с наложен запор върху банкови сметки и
трудово възнаграждение на длъжника, както и с приложение на ППлВС №
3/1980г., съобразно което образуването на изпълнително дело прекъсва
течението на давността, като по време на процеса давност не тече.
Съдът не споделя аргументите на ответното дружество, както по
допустимостта на иска, така и по неговата основателност.
Съобразно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва с
иск изпълнението, въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
4
основание. Искът е допустим, тъй като ищцата се позовава именно на изтекла
погасителна давност след влизане в сила на съдебното решение, с което е
признато вземането и преди образуване на изпълнителното дело срещу нея.
Освен, че е допустим искът е и основателен. В случая изобщо не може
да става дума за това дали се прилага ППлВС №3/1980г. или ТР №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС РБ, тъй като
давността за принудително събиране на вземането е изтекла с изтичането на
петгодишна давност, започнала да тече от датата на влизане в сила на
съдебното решение, с което е решен спорът за вземането между цедента на
ответника и ищцата. Решението е влязло в законна сила на 11.09.2009г., от
която дата е започнала да тече погасителна давност, която съгласно чл.117
ЗЗД е петгодишна и съответно изтекла на 11.09.2014г., преди да бъде
образувано изпълнителното дело срещу ищцата на 16.05.2019г., всъщност и
преди да бъде издаден изпълнителния титул срещу нея на 08.01.2018г.
Не се доказа в процеса в този период от 11.09.2009г. /деня в който
вземането е станало изискуемо – чл.114 ЗЗД / до изтичане на давността за
принудително събиране на вземането на ответното дружество 11.09.2014г.
давността да е била спирана или прекъсвана.
Само за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че принципно
към казуса би било приложимо ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013г. на ОСГТК ВКС РБ, а не ППлВС №3/1980г., тъй като не се касае за
промяна на правна норма, а само на начина на тълкуването й. Разпоредбата на
чл.116 б.“в“ ЗЗД не е била променяна от законодателя. Променено е
единствено тълкуването, дадено от ОСГТК ВКС, съпоставено с това на
ПлВС. Ако въпросът за прекъсването на давността в минал момент,
предшестващ постановяването на ТР 2/2015г. ще се разглежда от съда след
постановяването му - съдът е длъжен да зачете и приложи вече новото
тълкуване на правната норма, след извършен анализ и преценка на фактите от
гледна точка на актуалното към момента тълкуване. В конкретния казус
разбира се изобщо давността не е била прекъсвана и няма защо да се прилага
и това тълкувателно решение, доколкото се установи, че давността е изтекла
още преди издаването на изпълнителен титул.
По изложените съображения исковата претенция се явява основателна.
Следва да се признае, че ищцата не дължи на ответника следните суми:
5
695,49 лв.-главница по договор за кредит от 02.08.2005г., сключен между
ищцата и Джет Файненс Интернешънъл АД гр.софия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.02.2009г. до изплащане на вземането,
424,83 лв. –неустойка за периода 07.10.2005г.- 11.02.2009г., 296,97 лв. –
възнаградителна лихва за периода 30.09.2005г.-14.04.2006г. и разноски в
размер на 68,35 лв., поради погасяването на задължението по давност.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи разноски на ищцата.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар,
платен от ищцата е основателен, тъй като делото не е с правна и фактическа
сложност и е проведено едно единствено открито съдебно заседание.
Платеният адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до минималния
такъв, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размер на 340 лв.
Така ответното дружество дължи разноски на ищцата в общ размер на 400
лв., от които 340 лв. адвокатско възнаграждение и 60 лв. платена държавна
такса.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК по
отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, че К. ИВ. ХР., ЕГН: ********** от
гр.***, кв.“**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.12 НЕ ДЪЛЖИ следните суми: 695,49
лв./шестстотин деветдесет и пет лева и 0,49 ст./, главница по договор за
кредит от 02.08.2005г., сключен между К.Х. Иванова и Джет Файненс
Интернешънъл АД гр.София, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.02.2009г. до изплащане на вземането, 424,83 лв./четиристотин
двадесет и четири лева и 0,83 ст./, неустойка за периода 07.10.2005г.-
11.02.2009г., 296,97 лв. /двеста деветдесет и шест лева и 0,97 ст./,
възнаградителна лихва за периода 30.09.2005г.-14.04.2006г. и разноски в
размер на 68,35 лв. /шестдесет и осем лева и 0,35 ст./, по изпълнителен лист
от 08.01.2018г., издаден по чгд № 520/2009г., вр. гр.д № 1507/2009г., двете на
СлРС, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
6
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на К. ИВ. ХР., ЕГН: ********** от гр.**, кв.“**“,
бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7