№ 116
гр. Разград, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20243300500069 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от К. К. Н., чрез пълномощник адв.Д. Й. от
АК-Разград, против решение №756/16.12.2023г. по гр.дело №368/2023г.по описа на РРС, с което
по иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС жалбоподателят е осъден да заплати на ПЗК"СВЕТА
МАРИНА", с.Пороище обща сума в размер на 4 959,92 лв. , дължима като обезщетение за ползите
от които е лишил кооперацията, като съсобственик на земеделски земи, които е отдавал под аренда
за четири стопански години, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска до
окончателното й заплащане.
Решението се атакува като неправилно, като са изложени съображения, свързани с
приложимия закон.Прави се искане за неговата отмяна в атакуваните части и постановяване на
ново решение по спора, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена, с присъждане в полза на
жалбоподателя на сторените разноски.
Ответната по жалбата страна е депозирала отговор чрез пълномощник, в който застъпва
становище за нейната неоснователност, с искане за отхвърлянето й и потвърждаване решението на
районния съд.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съд.заседание по същество въззивника ,чрез пълномощник поддържа подадената въззивна
жалба в цялост, с искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на ищцовата претенция.
Ваъззиваемата страна,чрез своя председател и пълномощник поддържа подадения отговор, с
искане за потвърждаване на решението на районния съд по изложените в него и допълнени в
съд.заседание съображения.Претендира разноски, с представяне на пълномощно за въззивната
инстанция и списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок от легитимирана страна в процеса срещу акт, подлежащ на въззивна
проверка.Атакуваното с нея решение е валидно и допустимо.
1
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ППЗК “Света Марина“ , чрез пълномощника
против К. К. Н. от град Шумен за осъждането на ответникоа да заплати на ищеца обща искова сума в размер на
4 959,92 лв. представляваща разлика между вече заплатено обезщетение за пропуснати ползи и вече заплатеното
такова под формата на рента от отдаването под наем на пет ниви в землището на с.Каменар , община Лозница,
подробно описани в исковата молба по местонахождение, площ и граници, съсобствени между страните.Сочи се
,че същите са отдадени под аренда с договор за аренда от 26.03.2015г. за срок от 11 години, при уговорено
арендно плащане в размер на 60 лв.на декар за една стопанска година, който договор е надлежно вписан в С под
съответен рег.номер.Исковата сума се претендира ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в
съда до окончателното й заплащане.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба в който обаче не е заявил ясно становище по
предявения срещу него иск, а е предявил насрещен такъв за връщане на недължимо платена сума в размер на
9124,00 лв., представляваща заплатено от него на ищеца обезщетение, като в този смисъл следва да се счете, че е
оспорил исковата претенция като недължима.На производството по насрещния иск не е даден ход ,предвид
неизпълнение на дадени от съда указания в срок.
Няма спор от фактическа страна, с оглед на събраните по делото доказателства ,че страните са
съсобственици по отношение на пет земеделски имота , ниви, находящи се в землището на с.Каменар , община
Лозница, както следва:1. Поземлен имот - нива в местността „***” с площ 9,951 дка, съставляваща
имот № *** по картата на възстановената собственост в землището, 2. Поземлен имот - нива в
местността „***” с площ 44,999 дка, четвърта категория, съставляваща имот № *** по картата на
възстановената собственост в землището, 3. Поземлен имот - нива в местността „***” с площ
19,870 дка, четвърта категория, съставляваща имот № *** по картата на възстановената
собственост в землището,4.Поземлен имот - нива в местността „***” с площ 26,061 дка, шеста
категория, съставляваща имот №*** по картата на възстановената собственост в землището и 5.
Поземлен имот – нива в местността „***” с площ 40,125 дка, от които 0,401 дка четвърта
категория и 39,724, пета категория, съставляваща имот № *** по картата на възстановената
собственост в землището, , при описани5 граници в решението на РС за всички поземлени имоти.
Ищцовата кооперация притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху същите пет
ниви, а ответника съответно 4/10 идеални части.
Установява се също така и не е спорно между страните, че ответникът К. К. е сключил с
трето за спора лице, Договор за аренда от 26.03.2015 г., вписан в СВ Разград с вх. рег. №
1363/26.03.2015 г., Акт № 10, том 2, дело № 527/2015 г., за срок от 11 стопански години (с първа
стопанска година на 01.10.2015 г., и по отношение на процесните пет ниви, съсобствени между
него и ищеца, при уговорена арендно плащане на декар съгласно член 3 от същия договор в размер
на 60 лева за един декар за една стопанска година. Страните не спорят също така ,че ответника
превел на кооперацията съгласно представени от нея с исковата молба представени отчети по
сметка на четири пъти, съответни суми, както следва на 28.10.2019 г. - 2108,00 лева, на 03.11.2020
г. 2108,00 лева, на 16.11.2021 г. - 2108,00 лева и на 27.10.2022 г. - 2800,00 лева или общо сума в
размер на 9 124,00 лева.По делото ищецът е сочил гласни доказателства , като разпитаният св.Р.
К., бивш председател на кооперацията, ответникът в неформален разговор му заявил,че ще дава
такава част, каквато прецени, но не е представил платежни документи от страна на обработващия
нивите арендатор.Такива документи не са представени и по делото, не са сочени и събирани други
доказателства.
Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна, окръжният съд направи следните
правни изводи:.
Предявени са искове на правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността –
осъдителен иск, защитаващ правото на съсобственик, който не е получил съответната част от
ползите, реализирани от съсобствения имот, да получи припадащата му се част, съразмерно на
притежавания от него съсобствен дял.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от съсобствениците има право на част от добитите
доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците,
който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите,
от които те са лишени. Задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния доход
и без да е необходима покана.В този смисъл съдът не сопделя изложеното във въззивната жалба
,че отношенията между старните следва да се уреждат съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС .
Така заявеното с жалбата противоречи и на разпоредбата на чл.4 от специалния закон за арендата в
земеделието и на трайно установената съдебна практика по приложението на материалния закон.
При събраните по делото доказателства за правата на всеки от съсобствениците, ищец и ответник
върху процесните пет ниви в землището на с.Каменар, наличните доказателства за сключен
аренден договор през 2015 г. и уговорения със същото плащане по 60 лв. на декар и заплатените
2
вече от ответника суми на ищеца преди завеждане на иска, то претенцията на ищеца в посочения
размер , от 4 959.92 лв. се явява основателна и доказана, така както е приел и районния съд.
Неплащането на същата от страна на ответника би довело до неоснователно обогатяване на същия
при правата , които той притежава в съсобствеността.
По изложените съображения подадената въззивна жалба срещу решението на районния съд
следва да бъде оставена без уважение, а то потвърдено като правилно , законосъобразно и
обосновано.
С оглед изхода на делото пред тази инстанция на въвзиваемата страна се дължат сторените
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №756/16.12.2023г., постановено по гр.дело №68/2013г.по описа
на РС – Разград по иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА К. К. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ППЗК “Света Марина“, с.Пороище,
община Разград ЕИК ********* сума в размер на 500 лв., разноски във въззивното производство,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3