Присъда по дело №187/2011 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 187/2011 г. на ГОРС, пети състав

Районна прокуратура горна Оряховица е повдигнала обвинение против  И.Н.П., Р.Т.Р. и И.Т.Р. за това, че: На 21.10.2010година в град Стражица_т, на ул.,"М,Дринов" №6,  действайки като непълнолетни, но с възможност да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, след предварителен сговор помежду си, чрез използване на техническо средство-секретен ключ, отнели с намерение противозаконно да присвоят чужди движими вещи- 1 брой метален шкаф тип "каса",3 бр. стъклени чаши, сумата от 60.00 евро равняваща се на 117.00 лева и банкноти и монети в размер на 309,02 лв.,всичко на обща стойност 505,74 лв. ,от владението и без съгласието на законен представител на собственика "Ивком" ЕООД гр.Стражица с управител И.В.П. - престъпление чл.195 ал.І, т.4, пр.2 и т.5 във вр. чл.194, ал.І във вр. чл.63 ал.І т.З от НК.

Беше направено искане от подсъдимите и защитника им- адв. С., делото да се разгледа и приключи по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК. В тази връзка подсъдимите признаха изцяло всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадоха своето съгласие да  не се събират доказателства за тези факти, а да се използват тези, събрани на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит на свидетели и  заключения на вещи лица. Съгласие дадоха и родителите на непълнолетните.

В съдебно заседание представителят на ГОРП поддържа обвинението против подсъдимите. Предложи на съда да ги признае за виновни, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след като съобрази наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, да наложи справедливи наказания.

Защитникът на подсъдимите- адв. С. предложи на съда,  подзащитните му да бъдат признати за виновни и освободени по реда на чл. 61 НК от наказателна отговорност, след което делото да бъде изпратено на  МКБППМН гр. Стражица за налагане на възпитателни мерки по реда на  ЗБППМН, тъй като извършеното и от тримата , се дължало на увлечение и лекомислие.

Съдът, след като обсъди, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Р. и И. са братя, като и двамата се непълнолетни. Живеят в град   Стражица при майка си- В.Т.. Братята Р. не са регистрирани в Детска педагогическа стая при РУ "Полиция" Стражица за извършването на противообществени прояви.

И.Н.П. *** с майка си-  Н.К. и е  непълнолетен. Последната работи в град Горна Оряховица е трудно осъществява ежедневен ефективен контрол върху поведението на И.. Още през 2006 година той е заведен на отчет в Детска педагогическа стая при РУ "Полиция" Стражица за извършването на противообществени прояви. Налагани са му наказания от МКБППМН  при Община Стражица.

И.П. и братята И. и Р.Р. са приятели. Те често се събирали в питейни заведения. Тримата решили, че могат лесно да извършат кражба на метален шкаф- каса от заведението стопанисвано от "Ивком" ЕООД град Стражица с управител И.В.П..Те знаели, _тче касата се съхранява под бар - плота. Тримата се снабдили с ключ за входната врата на заведението. На 21.10.2010 година към 03700 часа, те били зад сградата, където  имало вход за заведението. С помощта на секретния ключ отключили вратата, като и И.П. и Р. влезли в заведението. И.Р. останал за охрана пред вратата. Р. намерил касата и я подал на И.П., който я изнесъл. Излезли от заведението и с ключа заключили вратата. Ключа изхвърлили по път. Занесли металната каса в дома на И.П.. Там в отвертка успели да отворят шкафа.Намерили З броя банкноти от евро с номинал 20.00 евро, 8 броя банкноти с номинал 20.00 лева ,9 бр. банкноти с номинал 10.00 лева, 1 бр. банкнота с номинал 5.00 лева,10.00 броя банкноти с номинал 2.00 лева, 519 броя монети от 0.05 стотинки, 248 броя монети от 0.02 стотинки, 261 бр. монети от 0.01 стотинка, 2 бр. монети от 0.50 стотинки, 3 бр. стъклени чаши с надписи на латиница и експедиционна бележка с 152044/23.07,2010 г. с клиент "Ивком" ЕООД. Парите разделили на две, като част останали у И.П., а другата в Р.Р.. В дома на П. било извършено претърсване и там бил установен металния шкаф-каса, сумата от 53,47 лева, стъклените чаши и експедиционната бележка с името на пострадалото юридическо лице.

С протокол за доброволно предаване Р.Р. предал банкноти в евро и лева равняващи се сумата от 372,55 лв.

В хода на делото е назначена съдебно оценъчна експертиза, като вещото лице дава заключение, че стойността на металния  шкаф-каса и трите  броя стъклени чаши  възлиза на 79.72 лв. Заключението беше прието от съда като пълно, компетентно и обосновано.

По делото са назначени съдебнопсихиатрични експертизи, като вещото лице дава заключение, че към момента на деянието,  въпреки непълнолетието си, И.Р., Р. Р. и И.П. са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, както и да възприемат правилно фактите и да дават достоверни обяснения за тях.

Заключенията бяха приети като доказателство по делото и оценени като пълни, компетентни и обосновани.

Описаната фактическа обстановка се доказа от самопризнанията на подсъдимите, показанията на свидетелите К., М., П. и С., съобщение за образуване на досъдебно производство – л.1, 3 бр. постановления за привличане на обвиняем и разпит – л.2-10, протокол за претърсване и изземване и фотоалбум – л.11-15, разпореждане по ЧНД 1099/2010 г. на ГОРС – л.20, протокол за оглед на веществени доказателства – л.21-22, 5 бр. протоколи за разпит на свидетел – л.23-28, СОЕ - л.30-31, 3 бр. СПЕ – л.39-46, 2 бр. протоколи за доброволно предаване – л.47-48, протокол за отговорно пазене – л.49, приемно предавателен протокол 2 бр. – л.50-51, докладна записка – л.52, 3 бр. характеристични справки – 55-57, справки за съдимост, постановление от 30.11.2010 г.- л.67, справка за месечните курсове на валутите в бюлетин на БНБ – л.76, писмо № 2576/17.12.2010 г. и искане за удължаване на срок – л.82-84, 3 бр. декларации от подсъдимите за отказ, относно ангажиране на договорен защитник, писмо № 13/7.03.2011 г. ведно със справка за наложени наказания по ЗБППМН – л.33-34 от съдебното дело, 2 бр. характеристики за подс.Р.Р. и И.Р. – л.42-45, писмо изх. № 21/16.03.2011 г. ведно с 2 бр. решения за налагане на мерки по ЗБППМН.

Правни изводи:

Безспорно се установи от обективна страна, че подсъдимите Р.Д.Г. и подсъдимите З.А.З и В.Л.И., са осъществили престъпния състав на чл.195 ал.І т.4, пр.2 и т.5 във вр. чл. 194 ал.І във вр. чл.63 ал.І т.З от НК. - На 21.10.2010година в град Стражица_т, на ул.,"М,Дринов" №6,  действайки като непълнолетни, но с възможност да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, след предварителен сговор помежду си, чрез използване на техническо средство-секретен ключ, отнели с намерение противозаконно да присвоят чужди движими вещи- 1 брой метален шкаф тип "каса",3 бр. стъклени чаши, сумата от 60.00 евро равняваща се на 117.00 лева и банкноти и монети в размер на 309,02 лв.,всичко на обща стойност 505,74 лв. ,от владението и без съгласието на законен представител на собственика "Ивком" ЕООД гр.Стражица с управител И.В.П.

           Касае за чужди движими вещи, собственост на пострадалото юридическо лице - „Ивком” ЕООД, което е осъществявало фактическа власт спрямо тях чрез законния си представител.

Отнемането е противозаконно, тъй като е липсвало правно осно­вание, на което Р.Р., И.Р. и И.П. да владеят вещите.

С помощта на техническо средство – секретен ключ, (представляващо произведение на техниката), подсъдимите  са осигурили достъп до вещите и са установили противозаконна фактическа власт спрямо тях.

Подсъдимите са действали в помежду си след предварителен сговор, като извършители, тъй като всеки един от тях е извършвал престъпни действия, пряко насочени към предмета на престъпно посегателство. Решението за  извършване на деянието  е взето от тях предварително, като в изпълнение на плана си, са осигурили средствата за извършване на престъплението- секретен ключ, за да могат с помощта му да достигнат  до вещите и противозаконно да установят фактическа власт спрямо тях. Деянието е извършено   в тъмната част на денонощието, каквато е била уговорката между подсъдимите. Взетото решение за извършване на кражбата, не в резултат на инцидентно импулсивно решение. И тримата подсъдими са знаели  за местонахождението на вещите, които са отнели противозаконно и по отношение  на които са си осигурили средствата за извършване на деянието (секретен ключ). Извършеното деяние от подсъдимите указва по-тежък случай на кражба, отколкото обикновените такива.

Извършеното деяние от подс. Р.Р., И.Р. и И.П. не представлява маловажен случай, тъй като е налице висока степен на обществена опасност на деянието, с оглед предмета на престъпно посегателство и начина на извършване на деянието.

Към момента на извършване на деянието подс. Р.Р., И.Р. и И.П. са били непълнолетни. Въпреки непълнолетието си, те са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. В тази  връзка  същите следва да  понесат наказателната отговорност  за извършеното деяние.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина­та  от страна и на тримата подсъдими пряк умисъл. Специфика е налице в случая,  тъй като деянието е извършено от тях след предварителен сговор помежду им, като съизвършители. Т. е. всеки един от съучастниците е  осъзнавал участието на другия  в извършване на престъпното деяние и  реализиране на крайната престъпна цел - противозаконно отнемане на чуждите движими вещи.  Подсъдимите са разбирали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им.

Причини за извършване на деянието   от страна на тримата подсъдими са  стремеж към противозаконно  материално облагодетелстване, ниска правна култура, липса на адекватен родителски контрол, тежко семейно положение, специфика на  възрастта.

Обществената опасност на деянието, съдът прецени като средно висока,  предвид на създаденото убеждение от страна на подсъдимите, че извършването на деянието са считали за „лесна работа”, тъй  като са разполагали със секретен ключ, с помощта на който са можели да проникнат незабелязани и да извършат кражбата.

 Обществената опасност на дееца И.Н.П., съдът прецени като средно висока към ниска, след обсъждане на  смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, бяха отчетени чистото съдебно минало, самопризнанията на досъдебното производство, тежко семейно положение. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени постановените мерки по ЗБППМН.

При така отчетените причини за извършване на деянието, об­ществената му опасност и тази на дееца, както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373 ал.ІІ НПК, съдът  счете, че е  налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като беше отчетена стойността на  направените от подсъдимия самопризнания на досъдебното производство, спомогнали в значителна степен  при извършеното разследване и приключването на наказателното производство с внесен обвинителен акт.  За деянието , извършено от  подсъдимия, се предвижда наказание  три години  лишаване от свобода, след приложението на разпоредбата на чл. 63 ал.І т. 3 НК. Причинените от деянието имуществени вреди са отстранени, тъй  като вещите, предмет на престъплението са веществени доказателства по делото и ще бъдат върнати на пострадалото ЮЛ след влизане на присъдата в сила. Видно от заявеното от законния представител на юридическото лице в съдебното заседание на 30.03.2011 г., същият няма имуществени претенции спрямо подсъдимите. По отношение на непълнолетния П., следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 а ал.VІ НК,  в сила от 10.04.2010 г., която се явява и закона , който следва да се приложи по отношение на подсъдимия, на основание чл. 2 ал.І НК- действал по време на извършване на деянието.  На основание  предвиденото в чл. 78 а ал.VІ  вр. ал.І НК, И.П. беше освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. чл.195 ал.І т. 4 и 5  вр. чл. 194 ал.І  вр. чл. 63 ал.І т. 3  НК.  С оглед предоставената преценка за съда по  чл. 78 а ал.VІ НК, настоящия съдебен състав счете, че по-адекватно с оглед  личността на подсъдимия се явява определянето на възпитателна мярка по  реда на чл. 13 от ЗБППМН, а не налагане на административно наказание обществено порицание. Въпреки критичното отношение у подс. П., наложените възпитателни мерки не са оказали нужния ефект спрямо личността му и превенцията по отношение на извършваната престъпна проява. Още по-безрезултатно би било определянето на административно наказание обществено порицание спрямо П.. Тъй като с решение  на МКБППМН към Община Стражица, на И.П. е наложено наказание Поставяне под възпитателен надзор на родителите, или на лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на засилени грижи,  което обаче не е оказало нужното въздействие спрямо него, съдът счете, че адекватната възпитателна мярка по ЗБППМН е тази по чл.13 ал.І т. 12 от ЗБППМН, поради което на И.П. беше наложена възпитателна мярка  Предупреждение за настаняване във ВУИ с изпитателен срок от три месеца.

Обществената опасност на дееца Р.Т.Р., съдът прецени като ниска, след обсъждане на  смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, бяха отчетени чистото съдебно минало,  самопризнанията на досъдебното производство, тежко семейно положение. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността.

При така отчетените причини за извършване на деянието, об­ществената му опасност и тази на дееца, както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373 ал.ІІ НПК, съдът  счете, че е  налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като беше отчетена стойността на  направените от подсъдимия самопризнания на досъдебното производство, спомогнали в значителна степен  при извършеното разследване и приключването на наказателното производство с внесен обвинителен акт.  За деянието , извършено от  подсъдимия, се предвижда наказание  три години  лишаване от свобода, след приложението на разпоредбата на чл. 63 ал.І т. 3 НК. Причинените от деянието имуществени вреди са отстранени, тъй  като вещите, предмет на престъплението са веществени доказателства по делото и ще бъдат върнати на пострадалото ЮЛ след влизане на присъдата в сила. Видно от заявеното от законния представител на юридическото лице в съдебното заседание на 30.03.2011 г., същият няма имуществени претенции спрямо подсъдимите. По отношение на непълнолетния Р.Р., следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 а ал.VІ НК,  в сила от 10.04.2010 г., която се явява и закона , който следва да се приложи по отношение на подсъдимия, на основание чл. 2 ал.І НК- действал по време на извършване на деянието.  На основание  предвиденото в чл. 78 а ал.VІ  вр. ал.І НК, Р.Р. беше освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. чл.195 ал.І т. 4 и 5  вр. чл. 194 ал.І  вр. чл. 63 ал.І т. 3  НК.  С оглед предоставената преценка за съда по  чл. 78 а ал.VІ НК, настоящия съдебен състав счете, че по-адекватно с оглед  личността на подсъдимия се явява определянето на възпитателна мярка по  реда на чл. 13 от ЗБППМН, а не налагане на административно наказание обществено порицание. Въпреки критичното отношение у подс. Р.Р.,  съдът счита, че съществува риск от рецидив. Безрезултатно би било определянето на административно наказание обществено порицание спрямо него. Съдът счете, че адекватната възпитателна мярка по ЗБППМН е тази по чл.13 ал.І т. 5 от ЗБППМН, поради което на Р.Р. беше наложена възпитателна мярка  Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател за  срок от шест месеца.

Обществената опасност на дееца И.Т.Р., съдът прецени като ниска, след обсъждане на  смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, бяха отчетени чистото съдебно минало,  самопризнанията на досъдебното производство, тежко семейно положение. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността.

При така отчетените причини за извършване на деянието, об­ществената му опасност и тази на дееца, както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373 ал.ІІ НПК, съдът  счете, че е  налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като беше отчетена стойността на  направените от подсъдимия самопризнания на досъдебното производство, спомогнали в значителна степен  при извършеното разследване и приключването на наказателното производство с внесен обвинителен акт.  За деянието , извършено от  подсъдимия, се предвижда наказание  три години  лишаване от свобода, след приложението на разпоредбата на чл. 63 ал.І т. 3 НК. Причинените от деянието имуществени вреди са отстранени, тъй  като вещите, предмет на престъплението са веществени доказателства по делото и ще бъдат върнати на пострадалото ЮЛ след влизане на присъдата в сила. Видно от заявеното от законния представител на юридическото лице в съдебното заседание на 30.03.2011 г., същият няма имуществени претенции спрямо подсъдимите. По отношение на непълнолетния И.Р., следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 а ал.VІ НК,  в сила от 10.04.2010 г., която се явява и закона , който следва да се приложи по отношение на подсъдимия, на основание чл. 2 ал.І НК- действал по време на извършване на деянието.  На основание  предвиденото в чл. 78 а ал.VІ  вр. ал.І НК, И.Р. беше освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. чл.195 ал.І т. 4 и 5  вр. чл. 194 ал.І  вр. чл. 63 ал.І т. 3  НК.  С оглед предоставената преценка за съда по  чл. 78 а ал.VІ НК, настоящия съдебен състав счете, че по-адекватно с оглед  личността на подсъдимия се явява определянето на възпитателна мярка по  реда на чл. 13 от ЗБППМН, а не налагане на административно наказание обществено порицание. Въпреки критичното отношение у подс. И.Р.,  съдът счита, че съществува риск от рецидив. Безрезултатно би било определянето на административно наказание обществено порицание спрямо него. Съдът счете, че адекватната възпитателна мярка по ЗБППМН е тази по чл.13 ал.І т. 5 от ЗБППМН, поради което на И.Р. беше наложена възпитателна мярка  Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател за  срок от шест месеца.

Беше постановено веществените доказателства  по делото, описани в Протокол за отговорно пазене- л.49, от 22.10.2010 г. и  Приемо предавателни протоколи- л. 50 и 51  от 25.10.2010 и 12.11.2010 г., представляващи  1 брой метален шкаф тип "каса",3 бр. стъклени чаши, З броя банкноти от евро с номинал 20.00 евро, 8 броя банкноти с номинал 20.00 лева,9 бр. банкноти с номинал 10.00 лева, 1 бр. банкнота с номинал 5.00 лева,10.00 броя банкноти с номинал 2.00 лева, 519 броя монети от 0.05 стотинки,248 броя монети от 0.02 стотинки, 261 бр. монети от 0.01 стотинка, 2 бр. монети от 0.50 стотинки, на основание чл. 53 ал.ІІ б.”Б” НК,  да се върнат  на  „Ивком” ЕООД гр. Стражица, представлявано от И.В.П., след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, И.Н.П. със снета самоличност, лично  със съгласието на майка си Н.И.К., беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на  80.00 лв. (осемдесет лева) в полза на ГОРС, както и  5.00(пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, И.Т.Р. със снета самоличност, лично  със съгласието на майка си В.И.Т., беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на  80.00 лв. (осемдесет лева) в полза на ГОРС, както и  5.00(пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, Р.Т.Р. със снета самоличност, лично  със съгласието на майка си В.И.Т., беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на  80.00 лв. (осемдесет лева) в полза на ГОРС, както и  5.00(пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: