№ 11212
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110156074
по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се допусне съдебно-икономическа експертиза с поставените от страните
въпроси.
Основателно е искането на ответника по чл. 190 ГПК.
По искането на страните за допускане на свидетели съдът ще се произнесе в о.с.з.
Следва да бъде изискано ч. гр. д. № 7078/2021 г. по описа на СГС с приложено към
него в. ч. гр. д. № 1787/2021 г. по описа на САС.
Ответниците са направили възражения за прихващане с насрещни вземания срещу
ищеца за сумата 31 607,06 лв., внесен депозит съгласно чл. 5 от О.. на договора за наем.
Касае се за насрещно парично вземане, с което може да стане прихващане, поради което е
допустимо на основание чл. 211 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане направеното от ответниците в срока за отговор
при условията на евентуалност възражения за прихващане с насрещни вземания срещу
ищеца за сумата 31 607,06 лв., внесен депозит съгласно чл. 5 от О.. на договора за наем.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 400 лв., от които 250 лв.,
вносими от ищеца, и 150 лв., вносими от ответниците в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Е.;
1
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да представи документи за годишното изравняване на такса „У“ за 2020 г. и
2021 г. в МОЛ „Г.С.З.“, както и междинно извлечение за действителната стойност на такса
„У“ до датата на прекратяване на договора за наем.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на двама свидетели.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № 7078/2021 г. по описа на СГС с
приложено към него в. ч. гр. д. № 1787/2021 г. по описа на САС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.06.2022 г. от
09,30 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на страните с призовката за заседанието, а на
ищеца да се връчи и препис от отговорите.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно следните суми:
сумата от 21 792, 23 лв., представляваща наемна цена за периода 01.12.2020 г. – 31.03.2021
г.; сумата 5 608, 04 лв., представляваща стандартна такса за обслужване за периода
01.01.2021 г. – 31.03.2021 г.; сумата от 2 723, 42 лв., представляваща такса маркетинг за
периода 01.12.2020 г. – 31.03.2021 г., сумата от 238,09, представляваща такса за
електричество за периода 01.12.2020 г. – 28.02.2021 г., сумата от 101,75 лв., включваща
комунални У за периода 01.02.2021 г. – 20.03.2021 г., сумата от 138, 28 лв., представляваща
такса за отопление/охлаждане на вода за периода 01.02.2021 г. – 20.03.2021 г., и сумата от
11719, 25 лв., представляваща мораторна неустойка към 27.05.2021 г. съгласно чл. 7.11 от
общите условия към договора за наем. Претендира се и законна лихва върху присъдените
суми от 12.08.2021 г. до окончателното им изплащане, както и разноски по настоящото дело
и проведеното обезпечително производство.
Ищецът твърди, че на 25.03.2019 г. сключил с ответника „К.“ ЕООД договор за наем,
по силата на който му предоставил за временно и възмездно ползване обект № .. с площ
около 131, 24 кв. м., разположен в търговски център „Г.С.З.“, находящ се в гр. С.З.. Със
споразумение за новация от 27.09.2019 г. „К.“ ЕООД бил заместен като наемател от
ответника „С.С.“ ООД, но било постигнато съгласие двамата да отговарят солидарно за
всички задължения по договора за наем. Ищецът твърди, че съгласно договора за наем и
общите условия към него наемателят следвало да заплаща наемна цена, такса У,
маркетингови разходи и разходи за консумативи. Плащанията следвало да се извършват
ежемесечно в десетдневен срок от получаване на съответната фактура, като наемната цена
била дължима дори и да не е издадена фактура. Твърди да не е получил плащане на
съответните месечни падежи, поради което ответниците изпаднали в забава по отношение
на следните суми: сумата от 21 792, 23 лв., представляваща наемна цена за периода
01.12.2020 г. – 31.03.2021 г.; сумата 5608, 04 лв., представляваща стандартна такса за
обслужване за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г.; сумата от 2723, 42 лв., представляваща
такса маркетинг за периода 01.12.2020 г. – 31.03.2021 г., сумата от 238,09, представляваща
такса за електричество за периода 01.12.2020 г. – 28.02.2021 г., сумата от 101,75 лв.,
включваща комунални У за периода 01.02.2021 г. – 20.03.2021 г., и сумата от 138, 28 лв.,
представляваща такса за отопление/охлаждане на вода за периода 01.02.2021 г. – 20.03.2021
г. Твърди се, че в чл. 7.11 от общите условия към договора за наем била уговорена
мораторна неустойка при забавено плащане на наемната цена и другите разходи, която била
2
в размер на 0,50% за всеки ден забава и към 27.05.2021 г. възлизала на 11 719,25 лв. Поради
изложените съображения ищецът моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски по
настоящото дело и проведеното обезпечително производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С.С.“
ООД, който оспорва исковете. Поддържа, че на 28.11.2019 г. е започнал да развива търговска
дейност в наетия обект, която преустановил в периода 14.03.2020 г. – 17.05.2020 г., поради
обявено извънредно положение на територията на страната и забрана търговските центрове
да работят. Счита, че тази забрана представлява непреодолима сила, от което прави извод,
че изпълнението на задълженията по договора през този период следва да е било спряно и
да не се дължат плащания. Поддържа, че след отпадане на извънредното положение
клиентелата и оборотът на наетия обект били намалели значително, поради което страните
преуредили наемното си правоотношение. Така, към процесния договор за наем било
сключено допълнително споразумение № .. г. съгласно което заплащането на базовия наем и
маркетинговите разходи за периода 14.03.2020 г. – 17.05.2020 г. в общ размер от 3832, 30 лв.
се отсрочвало до 01.11.2022 г. или до прекратяване на договора. С допълнително
споразумение № .. г. страните се съгласили базовият наем за периода 18.05.2020 г. –
31.10.2020 г. да бъде намален с 41,29 % и да се заплаща в размер на 58,71 % - по 7,11 евро на
кв. м. Предвид факта, че била въведена втора забрана за работа на търговските центрове и
оборота на наетия обект оставал нисък, ответникът твърди страните да са прекратили
наемния договор по взаимно съгласие, считано от 28.02.2021 г. на основание чл. 6.1.3 от
общите условия. Посочва, че на 20.03.2021 г. получил от ищеца уведомление за разваляне
на договора поради неизпълнение на задължения по него, което според ответника не
следвало да има действие, тъй като се претендирало плащане за периода на извънредното
положение, което представлявало непреодолима сила и спирало изпълнението на
задълженията по договорите. Освен това договорът бил прекратен по-рано /на 28.02.2021 г./
по взаимно съгласие. Поради тези съображение счита, че не дължи и сумите за м.03.2021 г.,
като в тази връзка допълва, че е преустановил търговската си дейност в наетия обект още на
24.02.2021 г. Ответникът счита, че не следва да дължи плащане на разходи за периода
28.11.2020 г. – 31.01.2021 г., когато за втори път е въведена забрана за работа на търговските
центрове и не е било възможно процесният обект да се ползва, респ. – не са извършвани
разходите, които се претендират от ищеца. На следващо място, ответникът твърди, че от
претендираните суми ищецът е следвало да приспадне внесен по договора депозит в размер
на 31 607, 06 лв., което не било сторено. Ответната страна оспорва и претенцията за
неустойка при възражения, че не е налице забава в погасяването на главните задължения. В
тази връзка твърди да не са ангажирани и доказателства за връчване на съответните
фактури. Поради изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът „К.“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който посочва,
че поддържа изцялоподадения от „С.С.“ ООД отговор на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже предаването на процесния обект по силата на наемно правоотношение, спокойно
осигуряване на ползването на имота през срока на договора, размерите на претендирания
наем за процесния период, както и наличието на съглашение с ответните дружества, по
силата на което последните са се задължили да отговарят солидарно по наемния договор.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на разходи за наетия обект в претендираните размери за процесните
периоди.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидна уговорка за неустойка, изпадането на ответниците в забава за плащане
на всяко едно от претендираните задължения по договора за наем и размера на
3
обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат,
че са погасили претендираните вземания, респ. възражението, че договорът е прекратен по
взаимно съгласие на 28.02.2021 г.
Ответниците не твърдят плащане, поради което не сочат доказателства за това.
С оглед отговора на исковата молба и признанията на ответниците съдът ОБЯВЯВА
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че на 25.03.2019 г. е сключен
договор за наем между ищеца и ответника „К.“ ЕООД, по силата който ищецът му е предал
за временно и възмездно ползване обект № .. с площ около 131, 24 кв. м., разположен в
търговски център „Г.С.З.“, находящ се в гр. С.З., като и че със споразумение за новация от
27.09.2019 г. „К.“ ЕООД бил заместен като наемател от другия ответник „С.С.“ ООД, като
било постигнато съгласие двамата да отговарят солидарно за всички задължения по
договора за наем.
Страните са представили доказателства, които считат относими към установяване на
фактите, за които носят тежест за доказване. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне в решението по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4