№ 3392
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110109965 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от М. Г. П. срещу „..............“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
кредит № ********** от 22.06.2022 г. поради заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 248 лева, представляваща недължимо платена сума – въз
основа на недействителния договор, евентуално съединени с установителни искове по чл.
26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата от специалните условия на договора за кредит, предвиждаща заплащането на такса
за бързо разглеждане в размер на 123,78 лева, на клаузата на чл. 15.2, б. а от ОУ към
договора, предвиждаща заплащането на надбавка за наказателна лихва при забава,
обективно съединени с осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 118,44 лева, представляваща недължимо платена сума под формата на
наказателна такса и сумата от 84 лева, представляваща недължимо платена сума под
формата на комисиона.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и ответника
„..............“ ЕООД, в качеството му на кредитор, бил сключен договор за кредит №
********** от 22.06.2022 г., под формата на договор от разстояние, за предоставяне в полза
на М. П. на паричен потребителски кредит в размер на сумата от 800 лева. Посочва се, че
последната била реално предоставена на ищцата в деня на сключване на договора чрез
.......... Съгласно клаузите на договора срокът на предоставения кредит е 30 дни, при
стандартен лихвен процент от 40,97 %, лихвен процент за срока на кредита – 40,99 %, сума
на лихвата за срока на кредита – 26,95 лева, годишен процент на разходите – 49,6 %,
дължима такса за бързо разглеждане в размер от 123,78 лева или общо дължима сума по
кредита в размер от 950,73 лева. Излага се, че същата следвало да бъде върната от
кредитополучателя в срок до 22.07.2022 г. Ищцата посочва, че поради допусната забава в
заплащането на главницата, от страна ответното дружество била начислена като дължима
сума в общ размер от 1 188,17 лева, включваща: главница от 800 лева; наказателна такса от
153,44 лева, комисиона от 84 лева; допълнителна услуга от 123,78 лева и лихва от 26,95
лева. Поддържа, че на 12.12.2022 г. П. превела в полза на „..............“ ЕООД сумата от
1 083,03 лева, с посочено основание за превода - пълно погасяване договор № **********. В
исковата молба се излага твърдения за недействителност на договора за кредит поради
1
допуснато противоречие с императивни правни норми. Конкретно се посочва, че договорът
нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в специалните условия към същия
е посочен ГПР единствено като абсолютна стойност, като липсва ясно разписана методи на
формирането му и описание на всички разходи, включени в посочения процент. Поддържа
се, че по този начин се заобикалят изискванията на закона. Счита за нищожна и клаузата от
специалните условия на договора за кредит, предвиждаща заплащането на такса за бързо
разглеждане в размер на сумата от 123,78 лева, както и, че нейната нищожност обуславя
недействителността на целия договор. Конкретно се посочва, че начисляването й е в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, въвеждаща забрана за кредитора да
изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, какъвто характер има процесната такса. Наред с това, чрез невключването й в
размера на ГПР по договора ищецът заобикаля ограничението, въведено с разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ГПК относно допустимия му размер. Клаузата е нищожна и като накърняваща
добрите нрави, тъй като води до необосновано оскъпяване на кредита, предвид размера й,
равняващ се на 15,47 % от стойността на заеманата сума и преследва забранена от закона за
цел – обогатяване на кредитора, без основание за това. В исковата молба се посочва, че тази
клауза е и неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. М. П. оспорва и клаузата на чл.
15.2, б. „а“ от Общите условия на договора за кредит, предвиждащи задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора надбавка за наказателна лихва при допусната
форма на забава, тъй като противоречи на императивното изискване на чл. 33, ал. 2 ЗПК в
този случай да се начислява само законна лихва за забава. Ето защо, начислената от
ответника „..............“ ЕООД наказателна такса от 153,44 лева за периода от 22.07.2022 г. до
12.12.2022 г. противоречи на посочената разпоредба и за разликата над размера на законната
лихва от 35 лева или за сумата от 118,44 лева се явява недължимо платена от ищцата.
Ищцата счита, че недължимо платена от нея е и сумата от 84 лева, начислена от ответника
като комисиона, тъй като се касае за задължение, което не следва от клаузите на договора,
както и за такса, начислена в противоречие с чл. 10, ал. 2 ЗПК. Намира, че поради
недействителността на договора за кредит и на основание чл. 23 ЗПК П. дължи само чистата
му стойност – главница от 800 лева, както и сумата от 35 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 22.07.2022 г. до 12.12.2022 г. или сума в общ размер
от 835 лева, но не и останалата част от начислените задължения. Ето защо, пратената
вповече сума от 248 лева – разлика между общо преведена на „..............“ ЕООД от 1 083,03
лева и реално дължимата от 835 лева подлежи на връщане на ищцата като получена без
основание за това. С тези съображения М. П. отправя искане за прогласяване нищожността
на договор за кредит № ********** от 22.06.2022 г. – поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави и за връщане на платеното в полза на ответното дружество по
силата на този договор при липсата на основание за това и конкретно на сумата от 248 лева.
При условията на евентуалност-. В случай на отхвърляне на иска за прогласяване
нищожността на договора в неговата цялост, ищцата отправя искане за прогласяване
недействителността на договорните клаузи, предвиждащи заплащането на такса за бързо
разглеждане и на надбавка за наказателна лихва при забава, както и за връщане от ответника
на сумата от 118,44 лева и сумата от 84 лева, представляващи недължимо платени суми под
формата на наказателна такса и комисиона. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..............“ ЕООД, чрез
пълномощника си юрк. Ива Иванчева, оспорва исковите претенции с доводи за тяхната
неоснователност. Не оспорва, че на 22.06.2022 г. между „..............“ ЕООД, като кредитор и
М. Г. П., като кредитополучател, е сключен договор за кредит № ********** в съответствие
със ЗПК и ЗПФУР за предоставяне на паричен заем в размер от 800 лева за период от 30 дни
или с краен падеж 22.07.2022 г. Посочва, че по договора от страна на дружество са
начислени следните такси и лихви: договорна лихва в размер от 26,95 лева и такса „бързо
2
разглеждане“ в размер от 123,78 лева, като общият размер, който кредиторът е следвало да
погаси възлиза на 950,73 лева. Поддържа, че още в процеса на кандидатстване за отпускане
на кредит на ищцата е предоставен СЕФ, като същата е избрала сумата и срока за които
кандидатства посредством платформата www.vivus.bg. Излага се, че считано от датата на
превода на сумата – 22.06.2022 г. е започнал да тече срокът на договора. Поддържа се, че
ищцата сама е избрала да ползва допълнителна услуга, която е незадължителна по своя
характер – за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за което е начислена и
съответната такса – съгласно Тарифа на кредитора, налична на началната страница на
посочения сайт. Предвид така заявената услуга, искането на М. П. е разгледано
приоритетно, а сумата е преведена в рамките на 15 минути. С отговора ответникът излага, че
при допусната забава в заплащането на дължимите суми и на основание т.15.2 а от
приложимите Общи условия към договора, на кредитополучателя се начислява наказателна
лихва за забава. Посочва се, че ищцата е допуснала забава, като не е върнала в срок
дължимата сума, за което до същата били изготвени и изпратени три напомнителни писма.
Във връзка с тази дейност били начислени такси от по 20 лева, съгласно приложимите ОУ,
както и отделна такса от 24 лева на основание т.15.4 от ОУ, поради препращане на
просроченото задължение за обработка от външна колекторска агенция. „..............“ ЕООД
твърди, че на 12.12.2022 г. – след настъпване на падежа на вземанията, М. П. превела по
сметка на дружеството сумата от 1 077,11 лева, с което частично били погасени
задълженията й по договора, както следва: 84 лева разходи за събиране на просрочени
задължения; 160,16 лева – наказателна лихва за просрочие, начислена за периода от
22.07.2022 г. до 12.12.2022 г.; 26,95 лева- договорна лихва за периода от 22.06.2022 г. до
22.07.2022 г.; 123,78 лева – такса за услугата „бързо разглеждане“ и част от главницата –
682,22 лева. Останала непогасена другата част от главницата в размер на сумата от 117,78
лева. Ответникът оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на договора
за кредит като неоснователни. Излага подробни съображения, поради които намира,
размерът на ГПР по договора е изчислен изцяло в съответствие с формулата, установена в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Наред с това, начисляването на такса за „бързо
разглеждане“ е в съответствие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която услуга е допълнителна и
незадължителна по своя характер. Твърди, че тази такса не представлява част от общия
разход по кредита, доколкото не се заплаща във връзка с договора и не е задължително
условие за получаване на кредита при съответните условия. Оспорва в случая да е налице
накърняване на добрите нрави. Посочва, че начисляването на такси за просрочени
задължения и комисиони не е в нарушение на чл. 10а ЗПК, тъй като не се касае за действия,
свързани с управление на кредита, а за разходи във връзка с неизпълнение на задължения на
кредитополучателя, чието договаряне е изрично предвидено като възможност в чл. 11, ал. 1,
т. 15 ЗПК. С тези доводи ответникът отправя искане за връщане на исковата молба като
нередовна и недопустима, а по същество за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
При извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността
на исковата молба, предвид изричното оспорване от ответника, съдът намира, че на ищцата
следва да бъдат дадени указания да посочи банкова сметка или друг начин за плащане във
връзка с предявените осъдителни искове – арг. чл. 127, ал. 4 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 и по чл. 26, ал. 1, предл. 1,
предл. 2 и предл. 3 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
сключването между нея и ответното дружество на процесния договор за № ********** от
3
22.06.2022 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в
частност уговарянето на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати
на кредитора такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и
наказателна такса при допусната забава; че договорът, респ. конкретно оспорените клаузи са
недействителни на посочените основания.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
действителността на договора и на конкретните договорни клаузи – съответствието им със
законовите разпоредби и с добрите нрави.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесните суми, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата, в частност чрез установяване
настъпилата забава в заплащането на сумите по договора; извършването на насрещната
услуга във връзка с таксата за бързо разглеждане и на начислените такси за събиране на
вземането.
С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване съдът отделя обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор
за кредит № ********** от 22.06.2022 г., по силата на който на ищцата е предоставен
кредит в размер на сумата от 800 лева със срок до 22.07.2022 г.; че в клаузите на договора е
предвидено заплащането на такса за бързо разглеждане, а в клаузите на приложимите към
същия ОУ клауза за наказателна лихва при допусната забава.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали са относими към предмета на спора, а
приемането им като доказателства по делото – допустимо, като въпрос по същество е как
същите ще бъдат ценени от съда при постановяване на крайния съден акт с оглед всички
останали доказателства и предвид конкретната им доказателствена стойност като
документи.
С оглед конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, предмета на
доказване и разпределената между страните доказателствена тежест, като относимо и
необходимо следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане изслушването на
съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата най-късно в откритото съдебно заседание да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане във връзка с предявените осъдителни искове – арг. чл.
127, ал. 4 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2024 г. от
10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представени от
страните писмени материали.
4
ДОПУСКА по искане на ищцата изслушване на съдебно-икономическа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице работи въз основа на
материалите по делото и след проверка в счетоводството на ответното дружество, като
при отговор на въпрос № 1 вещото лице да посочи какви по отделни пера са начислените
от ответника като дължими суми по договора за кредит – главница; договорна лихва;
наказателна такса; комисиона; лихва за забава; такса за експресно разглеждане; разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията и т.н. и каква част от тях са погасени чрез плащане, а
при отговор на въпрос № 3 вещото лице да посочи колко пъти размера на законната лихва
за забава надвишава наказателната такса – в размера, начислен от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 340 лева,
вносими от ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5