Решение по дело №16067/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3409
Дата: 19 май 2015 г. (в сила от 28 юни 2015 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20131100116067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,19.05.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                         21-ви  състав

на шестнадесети април                                                                         година 2015

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                          

                                                                         СЪДИЯ: Гергана Коюмджиева 

секретар: С.А.

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16067  по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по 422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.  с чл.430 ТЗ,  чл.79 и сл. от ЗЗД,   вр.  чл.86 от ЗЗД.

               

            Производството е образувано по предявени от "Ц.К.Б.” АД, със седалище и адрес на управление **********” № ***, вписана в ТР с ЕИК *******, представлявана съвместно от Т.А. А. - Прокурист и С.М.С. - Изпълнителен директор, субективно пасивно съединени искове  срещу Д.В.А. с ЕГН ********** - кредитополучател, М.Д.А. с ЕГН ********** - солидарен длъжник и Г.Д.А. с ЕГН ********** - поръчител, за признаване за установено, че последните в дължат  солидарно на ищцовото дружество следните  суми, за които за които суми е издадена заповед за изпълнение  по чл.417 ГПК  и изпълнителен лист, издадени по гр. д. № 50 533 по описа за 2012 г., на Софийски районен съд, 36 състав, а именно:

    - сумата от 41 616.33лв. (четиридесет и една хиляди шестстотин и шестнадесет лв. и 33 ст.) лева –  представляваща неплатени и предстрочно изискуеми вноски по Договор за ипотечен банков кредит № 80900КР-АБ-0082/23.09.2008 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към него, и по договор за поръчителство от 20.09.2010г. заедно със законната лихва върху главницата от 41 616.33лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2012г. до окончателното изплащане;

    -  сумата от 6 561.61 (шест хиляди петстотин шестдесет и един лв. и 61 ст.) лева договорна лихва за периода от 25.07.2011г. до 22.10.2012г.;

-   заедно е направени съдебни разноски в заповедното производство в размер на 963.56 (деветстотин шестдесет и три лв. и 56 ст.) лева държавна такса;

    -    заедно е направените разноски в изпълнителното производство в размер на 1 694.02 (хиляда шестстотин деветдесети четири лв. и 02 ст.) лева;

          Претендират се   и направените разноски по в исковото производство 963.56 (деветстотин шестдесет и три лв. и 56 ст.) държавна такса и 1 420,00 (хиляда четиристотин и двадесет) лева юрисконсултско възнаграждение.

       В исковата молба  и уточнителна молба от 10.12.2013 г. се твърди, че по силата на Договор за ипотечен банков кредит № 80900КР-АБ-0082/23.09.2008 г., ищцовота банка, е предоставила на Д.В.А. с ЕГН ********** и М.Д.А. с ЕГН ********** банков кредит в размер на 37 500 (тридесет и седем хиляди и петстотин) лева, при договорна лихва в размер на 11.00 % (единадесет процента) годишно и санкционираща лихва при просрочие в размер на 35 % върху просрочената главница. Твърди се, че с Анекс № 2 от 20.09.2010 г., към горецитирания договор за кредит, размера на кредита е увеличен с 4 519.33 (четири хиляди петстотин и деветнадесет лв. и 04 ст.) лева и общия размер на кредита станал 42 019.33 (четиридесет и две хиляди и деветнадесет лв. и 33 ст.) лева. Твърди се, че с  Договор за поръчителство от 20.09.2010 г. към Анекс № 2 на Договор за ипотечен банков кредит № 80900КР-АБ-0082/23.09.2008 г., като поръчител и солидарен длъжник по кредита се е задължил и ответника Г.Д.А. с ЕГН **********. Твърди се, че в клаузата на чл. 17 от горепосочения договор за кредит страните са уговорили, че погасяването на кредита ще се извърши съгласно погасителен план, описан в Приложение № 1 към договора, на 300 (триста) месечни погасителни вноски, като е договорен краен срок за издължаване на кредита - 23.09.2033 г. Сочи се, че с Анекс № 2 към договора за кредит е договорено, че лихвения процент се променя на 12 % (дванадесет процента), а погасяването на кредита ще се извърши съгласно погасителен план, описан в Приложение № 3 към договора и анекса, като крайния срок за издължаване на кредита не се променя. Твърди се, че изпълнението на задължението да погасяват кредита съгласно договорения погасителен план от страна на ответниците е преустановено от 25.07.2011 г. Твърди се, че предвид неиздължаване на повече от петнадесет погасителни вноски, считано от 25.07.2011 г., на основание чл. 41 от договора, за Б.та е  възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, ведно с дължимите към момента на изискуемост лихви и разноски в пълен размер.

        Твърди се, че с  писма от 03.05.2012 г., с изходящи номера № 59028, № 59035 и № 59019, ищцовата Б. поканила ответниците  Д.В.А., М.Д.А. и Г.Д.А. да погасят незабавно задълженията о договора за кредит и анексите към него. Тъй като задълженията не бяха погасени от Кредитополучателят и солидарно отговорните длъжници, "Ц.К.Б."АД,  подала  Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК до РС София на  25.10.2012 г., въз основа на извлечение от счетоводните сметки на „ЦКБ” АД - документ по чл.417, т.2 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 50533 /2012 г. на СРС, ГО, 36 състав. Сочи се, че по подаденото заявление на 28.11.2012 г. СРС, Гражданско отделение, 36 състав по гр. д. № 50 533 по описа на СРС за 2012 г. е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, с който са осъдени солидарно Д.В.А. с ЕГН ********** - кредитополучател, М.Д.А. сЕГН ********** - солидарен длъжник и Г.Д.А. с ЕГН ********** - поръчител, да заплатят на „ЦКБ” АД сумите: 41 616.33 (четиридесет и една хиляди шестстотин и шестнадесет лв. и 33 ст.) лева - главница, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -25.10.2012г., заедно с 6 561.61 (шест хиляди петстотин шестдесет и един лв. и 61 ст.) лева - договорна лихва от 25.07.2011г. до 22.10.2012г., заедно с направени съдебни разноски по издаване на изпълнителния лист в размер на 963.56 (деветстотин шестдесет и три лв. и 56 ст.) лева държавна такса. Твърди се, че по молба от 31.01.2013г. на „ЦКБ” АД било образувано изп. д. № 20138210400175 при ЧСИ П. И. с per. № 821 в Камарата на ЧСИ, с район на действие - Района на ОС Пловдив срещу горепосочените длъжници и са връчени на последните заповедта за изпълнение заедно с покани за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжниците подали възражения, а на „ЦКБ” АД  били дадените указания в Разпореждане от 21.05.2013 г. СРС, Гражданско отделение, 36 състав по гр. д. № 50 533 по описа за 2012 г., в едномесечен срок от уведомяването им, за възможността да предявят  иск за установяване съществуването на вземането, което породило правния интерес от предявяване на иск от кредитора за установяване на вземането му.

        

        В  срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от  адв.П., в качеството на особен представител на ответниците  Д.В.А., М.Д.А. и Г.Д.А.. В отговора е изразено становище за допустимост и основателност на предявения иск. Сочи се, като безспорно обстоятелството, че на 23.09.2008г.  е подписан договор за ипотечен кредит между ищеца и първите двама ответника. Не се оспорва и обстоятелството, че третия ответник – Г.Д.А. е поръчител по кредита. Твърди се, че ответниците до определен период са погасявали задължението си по кредита, след което поради финансови затруднения са спрели обслужването му. Не се спори, че ответниците са получили писма от „ЦКБ” АД относно задължението им.Особения представител поддържа, че Б.та ищец е отпуснала процесния ипотечен кредит, предоверявайки се на служителите си, доколкото дворното място в с.Триводици, което служи като реално обезпечение на процесния кредит не е отговаря на сумата на кредита.

          В съдебно заседание ищцовото дружеставо чрез пълномощника  си адв.Златанов поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК .

          В съдебно заседание ответникът ответниците чрез адв.П., в качеството на особен представител, поддържат писмения отговор.

           Поради оттегляне на иска за направените разноски в изпълнителното производство в размер на 1 694.02лв., производството в частта относно този иск е прекратено в о.с.з. на 16.04.2015г.

 

 Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира  за установено следното от фактическа страна:

              Не е спорно, като се установява и от приетите писмени доказателства, че по подаденото заявление от  "Ц.К.Б.” АД ***, Първо ГО, 36 състав по гр. д. № 50 533 по описа му за 2012 г. е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, с който са осъдени солидарно Д.В.А. - кредитополучател, М.Д.А. - солидарен длъжник и Г.Д.А. - поръчител, да заплатят на „ЦКБ” АД сумите: 41 616.33 (четиридесет и една хиляди шестстотин и шестнадесет лв. и 33 ст.) лева – главница  по договор за кредит от 23.09.2008г. и договор за поръчителство 20.09.2008г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -25.10.2012г., заедно с 6 561.61 (шест хиляди петстотин шестдесет и един лв. и 61 ст.) лева - договорна лихва от 25.07.2011г. до 22.10.2012г., заедно с направени съдебни разноски по издаване на изпълнителния лист в размер на 963.56 (деветстотин шестдесет и три лв. и 56 ст.) лева държавна такса./л.33 от приложеното гр.д.№29949/2013г. на СРС/

               Не е спорно, че срещу заповедта  изпълнение по  гр. д. № 50 533/ 2012 г.  на СРС,  ГО, 36 състав са  постъпили възражения  и от тримата длъжници, подадени на 25.02.2015г./л.40, л.41 и л.42 от делото/. Възраженията са депозирани в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, видно от представените преписи от Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20138210400175 при ЧСИ П. И., връчени и на тримата длъжника на 11.02.2013г. Не се спори, а е видно и от приетите писмени доказателства, че  въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр. д. № 50 533 /2012г.  на РС-София по искане на ищцовата Б. е образувано изп.д № 20138210400175 при ЧСИ П. И. с per. № 821 в Камарата на ЧСИ, с район на действие - Района на ОС Пловдив срещу Д.В.А., М.Д.А. и Г.Д.А.. /л.35, л.36 от приложеното гр.д.№29949/2013г. на СРС/

           В указания му едномесечен по чл. 415, ал. 1 ГПК ищцовата банка е предявила разглеждания в настоящото производство иск по чл. 422 за установяване на вземането си.

От приетия и неоспорен Договор за ипотечен банков кредит № 80900КР-АБ-0082/23.09.2008 г., се установява, че "Ц.К.БАНКА” АД, е предоставила на Д.В.А. като кредитополучател и М.Д.А. като солидарен длъжник, банков кредит в размер на 37 500 лева, за закупуване на къща в с.Т., общ.С., на ул.”*****”№*, при договорна лихва в размер на 11.00 % (единадесет процента) годишно и санкционираща лихва при просрочие в размер на 35 % върху просрочената главница./л.56-63 от делото/ С  Анекс № 2 от 20.09.2010 г., към Договор за ипотечен банков кредит № 80900КР-АБ-0082/23.09.2008 г, размера на кредита е увеличен с 4 519.33 (четири хиляди петстотин и деветнадесет лв. и 04 ст.) лева и общия размер на кредита станал 42 019.33 (четиридесет и две хиляди и деветнадесет лв. и 33 ст.) лева. /л.66 от дело/ Видно от приетия неоспорен Договор за поръчителство от 20.09.2010 г. към Анекс № 2 на Договор за ипотечен банков кредит № 80900КР-АБ-0082/23.09.2008 г., като поръчител и солидарен длъжник по кредита се е задължил и ответника Г.Д.А../л.76-л.77/

Съгласно клаузата на чл. 17 от Договор за ипотечен банков кредит № 80900КР-АБ-0082/23.09.2008 г. страните са уговорили, че погасяването на кредита ще се извърши съгласно погасителен план, описан в Приложение № 1 към договора, на 300 (триста) месечни погасителни вноски, като е договорен краен срок за издължаване на кредита - 23.09.2033 г. С Анекс № 2 към договора за кредит страните договорили, че лихвения процент се променя на 12 % (дванадесет процента), а погасяването на кредита ще се извърши съгласно погасителен план, описан в Приложение № 3 към договора и анекса, като крайния срок за издължаване на кредита не се променя. Съгласието на страните с условията на договора  е удостоверено с положените под съдържанието му  неоспорени подписи на страните физически лица и на представителите на страните юридически лица.

            Първия и втория ответник не оспорват, че е подписали лично процесния Договор за ипотечен кредит. Третия ответник не оспорва, че е подписал договора  за поръчителство от 20.09.2010 г.

             От  приетите  писма от 03.05.2012 г. с изходящи номера № 59028, № 59035 и № 59019,  в едно с известие за доставяне, изпратени от ищцовата банка до кредитополучателя, солидарния длъжник и поръчителя, се установява, че от страна на б.та са предприемани действия  по обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради допуснато просрочие от 283 дни./л.10-л.15/ Върху приетите обратни разписка  от 04.05.2012г. е отбелязано надлежното получаването на уведомленията.

            

         От приетото заключение на извършената по делото съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице С.А.М., се установява, че между „Ц.к.банка” АД от една страна и Д.В.А. - кредитополучател и М.  Д.А. - солидарен длъжник от друга страна  е сключен Договор за ипотечен банков кредит с № 80900-КР- АБ-0082 от 23.09.2008 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 37 500,00 лв.  Вещото лице сочи, че по сметка с IB AN BG04 СЕСВ 9790 1099 2065 00 и титуляр Д.В.А., е усвоена сумата от 37 500,00 лева. От заключението е видно, че с Анекс № 2/20.09.2010 г. е формиран нов дълг по кредита, в размер на 41 782,19 лв., който включва редовна главница — 37 003,59 лв., просрочена главница — 260,27 лв., просрочена лихва — 4 148,29лв. и лихва към 23.09.2010 г. — 370,04 лв. От заключението се установява, че неплатеното задължение на ответниците по процесния кредит по Договор за банков кредит № 80900-КР-АБ-0082 от 23.09.2008г., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК — 25.10.2012 г.,  като главница възлиза на  41 616,33 лева, а размерът на дължимите лихви за периода от 25.07.2011 г. до 22.10.2012 г. е 6 561,61 лв., като вещото лице  е отразило същото в таблица № 2  от заключението. Установява се, че предсрочната изискуемост на Договор за банков № 80900-КР-АБ-0082 г./ 23.09.2008 г. е обявена на 25.07.2011 г.  

 

              Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът възприема като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства.

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че  искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същият се явява процесуално допустим. 

              По същество на доводите:                                                                                                      

             В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В случая безспорно се установи, че на 23.09.2008г.  между  "ЦКБ“ АД от една страна като  кредитодател и ответниците Д.В.А. и М.  Д.А.,  като солидарни длъжници е сключен договор за кредит,  като всички ответници са приели да отговарят солидарно  към  банката за изпълнение на задълженията поети с договора, т.с. налице е валидно възникнало облигационно провотоношение по договор за банков кредит.     Не е спорно, че Договор за поръчителство от 20.09.2010 г. като поръчител и солидарен длъжник по кредита се е задължил и ответника Г.Д.А., поради което по см.122 от ЗЗД отговаря за цялото задължение.

         

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва  да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност.  В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус ответниците не са ангажирали доказателства, които да установят факта на плащане на непогасената част от процесния кредит.  

 

      Съгласно чл.18  на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС,  в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. /в този см. постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова/

      В настоящия казус безспорно се установи, както спиране обслужването на кредита след 23.07.2012г. от страна на ответниците, осчетоводяване на предсрочна изискуемост   на процесния кредит, така и надлежно уведомяване на длъжниците за обявявената на предсрочната изискуемост на кредита.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че претенцията е основателна и доказана, а оттук, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответниците като солидарни длъжници, установено в предходно проведеното заповедно производство за сумите от 41 616.33лв. (четиридесет и една хиляди шестстотин и шестнадесет лв. и 33 ст.) лева –  представляваща неплатени и предстрочно изискуеми вноски по Договор за ипотечен банков кредит № 80900КР-АБ-0082/23.09.2008 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към него, и по договор за поръчителство от 20.09.2010г. заедно със законната лихва върху главницата от 41 616.33лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2012г. до окончателното изплащане, както и  сумата от 6 561.61 (шест хиляди петстотин шестдесет и един лв. и 61 ст.) лева договорна лихва за периода от 25.07.2011г. до 22.10.2012г.

           

                По отношение на разноските: Съгласно  т. 11г от ТР  №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство. В случай на ищеца следва да се присъдят  направени съдебни разноски в заповедното производство в размер на 963.56 лева държавна такса.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят  на ищеца  направените в настоящото  производство разноски в размер на 4483,56 лв., като в тях се включват внесената държавна такса в размер на 963,65 лева, депозит за вещо лице в размер на 300 лева, депозит за особен представител 1800лв. и юрисконсултско  възнаграждение в размер от 1420 лева.

 

По изложените съображения и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.  с чл.430 ТЗ,  чл.79 и сл. от ЗЗД,   вр.  чл.86 от ЗЗД, чл.78, ал.1, съдът

                           

  

                                             

                                           Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.А. с ЕГН **********, с  адрес: ***, М.Д.А. с ЕГН **********,*** и Г.Д.А. с ЕГН **********,***, че  дължат солидарно  на "Ц.К.БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление **********” № ***, вписана в ТР с ЕИК *******, представлявана съвместно от Т.А. А. -прокурист и С.М.С. - изпълнителен директор следните суми: сумата от    - сумата от  41 616.33лв. (четиридесет и една хиляди шестстотин и шестнадесет лв. и 33 ст.) лева  представляваща неплатени и предсрочно изискуеми вноски по Договор за ипотечен банков кредит № 80900КР-АБ-0082/23.09.2008 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към него, и по договор за поръчителство от 20.09.2010г. заедно със законната лихва върху главницата от 41 616.33лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2012г. до окончателното изплащане; както и сумата от 6 561.61 (шест хиляди петстотин шестдесет и един лв. и 61 ст.) лева договорна лихва за периода от 25.07.2011г. до 22.10.2012г.,   за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 50 533/ 20 12 г. на Софийски районен съд, ГО, 36 състав.

ОСЪЖДА  Д.В.А. с ЕГН **********, с  адрес: ***, М.Д.А. с ЕГН **********,*** и Г.Д.А. с ЕГН **********,***, да заплатят  на "Ц.К.БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление **********” № 103, вписана в ТР с ЕИК *******, представлявана съвместно от Т.А. А. -прокурист и С.М.С. - изпълнителен директор направени съдебни разноски в заповедното производство в размер на 963.56 (деветстотин шестдесет и три лв. и 56 ст.) лева държавна такса.

 

ОСЪЖДА  Д.В.А. с ЕГН **********, с  адрес: ***, М.Д.А. с ЕГН **********,*** и Г.Д.А. с ЕГН **********,***, да заплатят  на "Ц.К.БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление **********” № 103, вписана в ТР с ЕИК *******, представлявана съвместно от Т.А. А. -прокурист и С.М.С. - изпълнителен директор, направените в настоящото производсто разноски в размер на 4483,56 /четири хиляди четиристотин осемдесет и три  лева и 56 ст. /лева, съразмерно с уважения размер на предявените искове.

           

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  СЪДИЯ: