№ 115
гр. Плевен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201970 по описа за 2021 година
, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-001342 от
17.05.2021г. на *** Сектор към ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с
което на **** са наложени административни наказания на основание чл.183
ал.2 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20,00 лева и на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП - глоба варазмер на 10,00лева, за това, че на 18.04.2021г. в
11:20 часа в **** като водач на лек автомобил *** паркирал на платното за
движение пред гараж, с което е затруднил достъпа до него.За това
обстоятлество бил подаден сигнал до телефон 112 с което е нарушил чл.98
ал.2 т.2 от ЗДвП (паркиран на платното за движение пред жилищна сграда
или гараж с което затруднява достъпа да тях). Водачът не носел в себе си и
контролен талон към СУПС, което е посочено като нарушение на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП (не носи контролния талон от СУМПС).
Недоволен от така наложеното административно наказание останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител адв.Ц*** Поддържат релевираните в жалбата оплаквания.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
процесното наказателно постановление и излагат своите аргументи.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
1
Съдът, след като се запозна с образуваната административно -
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.04.2021г. в 11:20 часа в гр.Плевен, актосъставителят Л.Ц., след
получен сигнал от *** при ОДМВР Плевен се отправила към **** бил
паркирал на платното за движение пред гараж, с което е затруднявал достъпа
до него. Установмила собственика на автомобила. Свързала се и разбрала,че
автомобилът се управлява от съпрга на собственичката на автомобила, а
именно жалбоподателят. Ц. поискала съдействие от колегите си от сектор
„Пътна полиция“ - свидетелите Г.Р. и **** К., за да станат свидетели на
констатираното нарушение. Сътавила и връчила акта на нарушителя. Тези
констатации в съдебно заседание бяха изложени и от свидетелите **** К. и
Г.Р..Свидетелката Ц. заявява в съдебно заседание „Аз го попитах „Вие ли
паркирахте този автомобил тук” и той отговори положително“.Това
обстоятелство се потвърди и от свидетеля **** К. „Разговаряхме и от него и
колегата Ц. разбихме, че той е паркирал. Нямам спомен да е оспорил това“.
В съдебно заседание с нарочно определение на съда е допуснат в
качество на свидетел - *** П.а при режим на довеждане от страна
жалбоподателя. В съдебно заседание свидетелят П.а - майка на
жалбоподателя излага, че на процесната дата заедно със синът си са ходили
да пазаруват строителни материали, обадила й се съдружникът на фирмата -
снаха й, която е управител и й съобщила, че са й се обадили от полицията, че
автомобилът им е спрян пред гараж. Тогава помолила синът си да отиде да
види за какво става въпрос. В полицейският автомобил имало жена, с която
синът й разговарял, но П.а не е чула разговора. Свидетелят П.а заявява,че тя
управлява автомобила и че тя я е паркирала.На вратата на въпросиня гараж,
не е имало обозначаваща табела.
В този смисъл са и показанията на св.Илияна П.а-съпруга на
жалбоподателя В.П.. Тя също твърди,че не съпругът й,а майка му е
управлявала автомобила и по принцип и в този ден. Св. Г.Р.- полицейски
служител също си спомня,че жалбоподателят твърдял, че не той е водач на
автомобила : “Да, имаше спор с колежката,че не бил паркирал той
автомобила“.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Актосъставителят и свидетелят на съставяне на акта не са очевидци.Други
писмени доказателства не са приобщени по административнонаказателната
преписка, а свидетели-очевидци не са разпитвани от АНО.
НП по същество се явява необосновано, тъй като събраните по делото
2
доказателства са противоречиви и от тях не се установява по безспорен
начин, че П. е извършила нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
Фактическите констатации, отразени в АУАН са били оспорени чрез
допълнително депозирано възражение пред наказващия орган, като
оспорването на фактически установените данни от актосъставителя, е
поддържано и пред настоящата съдебна инстанция.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по
себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на първични
доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП
необосновано, което е основание за неговата отмяна.
При тази установеност на фактите, Съдът намира, че не се събраха
достатъчно убедителни доказателства,че жалбоподателят е осъществил
елементите на нарушението по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП от ЗДвП, както от
обективна, така и от субективна страна. При това положение,наложената на
основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 20,00 лева следва да се
отмени.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП .
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП регламентира задължение на
определена категория субекти да носят свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него. Тази категория субекти са водачите на моторни
превозни средства.Не всяко лице обаче притежаващо свидетелство за
управление следва да се счита за водач на МПС. Според разпоредбата на §6
т.25 от ДР към ЗДвП която дава легална дефиниция на тази категория субекти
водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. В тази връзка едва когато едно лице
притежаващо свидетелство за управление на МПС управлява МПС, за него
възникват задълженията за водача регламентирани в разпоредбата на чл.100
от ЗДвП. Предвид приетото за установено, съдът намира, че т.к не е бил
водач на МПС, за него не е възникнало задължението си да носи и представя
контролен талон към СУМПС и като не го е представил, не е осъществил
състава на нарушението по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП. Като е направил обратния
извод наказващият орган е постановил необоснован акт по т.2.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че Наказателно
постановление № 21-0938-001342 от 17.05.2021г. на *** Сектор към ОДМВР
Плевен, Сектор „Пътна полиция“, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. I ЗАНН, Съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-0938-001342 от 17.05.2021г. на *** Сектор към ОДМВР
Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с което на *** са наложени
административни наказания на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 20,00 лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 10,00лева, за нарушения на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП (паркира на
платното за движение пред жилищна сграда или гараж с което затруднява
достъпа да тях) и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП (не носи контролния талон
от СУМПС).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето от
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4