Номер 105808.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100501957 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена
въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, чрез
ю.к.Й. против Решение № 2124 от 04.06.2020 година, постановено по
гр.дело № 17 283/2019 година на ВРС, с което съдът е уважи предявения
иск и е осъдил въззивника да заплати в полза на И. С. Х. , ЕГН
********** сумата от 762.34 лева /седемстотин шестдесет и два лева и
0.34 ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 04.09.2018 година - 30.09.2019
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 23.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 38.39 лв. /тридесет и осем лева и 0.39
ст./, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху
всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода
от 04.09.2018г.- 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от
първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане
до 30.09.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД;
сумата от 250 лева в полза на ВРС, представляваща разноски за
дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78,
ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата от 150 лева в полза на И. С. Х. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното
решение, като неправилно и противоречащо на наличните по делото
доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е
1
тълкувал както закона, така и представените от тях писмени и гласни
доказателства.Излага се още, че приложения материален закон за
исковия период не намира своето приложение и в тази връзка съдът е
допуснал нарушение, обуславящо отмяна на атакувания съдебен акт.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е бил депозиран отговор
от страна на въззиваемия И. С. Х. , чрез адв.Зл.Н., с които те настояват
решението да бъде потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се
явяват, но всяка от тях е депозирала писмено становище, с което
поддържа процесуалната си позиция.
За да се произнесе по спора, след като съобрази предметните
предели на същия и застъпените от страните становища, ВОС,
намери за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, и съдът приема, че въззиваемия И. С.
Х. изпълнява длъжността „Мл.инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“
към ОДП МВР Варна.По делото са приети като писмени доказателства
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от
19.01.2015г., множество протоколи за отчитане на отработеното време
между 22:00 ч. и 6:00 ч., времето на разположение и положеният труд
по време на официални празници в ОДП-Варна за процесния период,
платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен
извънреден труд и труд през официалните празници за претендирания
период. Първоинстанционният съд е описал подробно съдържанието на
протоколите, свързани с положения от въззиваемия Х. извънреден труд,
нощен труд и труд по време на официални празници, и доколкото няма
спор по отношение на тяхното съдържание и същите са ползвани от
приетата по делото ССчЕ.
От приобщената по делото съдебно икономическа експертиза
става ясно, че за претендирания период от време е бил положен
извънреден труд в размер на 93.67 часа, или за сумата от 726.34 лева,
както и мораторна лихва 38.39 лева.
Основния спор между страните е правен и той обозначава
различни становища, касаещи приложението на наличното
законодателство и подзаконовите актове.Както правилно е посочил и
ВРС през посочения период от време са действали различни
нормативни актове - на 19.08.2014 година в „Държавен вестник", бр.
69, е обнародваната Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
2
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР, в сила от 01.04.2015 г. издадена на
основание чл.179, ал.2.
След нея на 02.06.2015 година в „Държавен вестник", бр. 40, е
обнародвана нова Наредба № 8121 592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР (отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС, по адм. д. № 5450/2016 г.).
Следва 02.08.2016 година, когато в „Държавен вестник", бр. 60, е
обнародвана нова Наредба № 8121-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР (Наредба №8121з-776 в сила от
02.08.2016г.). В чл.З, ал.З се регламентира, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24 часов период.В нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работното време е прието следното, че
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа. Това ограничение води до
изчисляване 8ч:7ч или с коефициент равен на 1.143. Ограничението в
Наредба № 81213-776 от 29.072016 г. е нощен труд не повече от 8 часа,
което се различава от Наредбата за структурата и организацията на
работното време.
Страните спорят дали положения труд следва да бъде заплатен
съгласно Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година или съгласно
заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 година, по коя формула и по колко
на час. На база на допусната и неоспорена Съдебно икономическа
експертиза става ясно, че въззиваемия Х. е отработил извънреден труд
в размер на 93.67 часа общо, като не са направени преизчисления по
коефициента – 1.143. Извънредния труд, получен при
преизчисляването на положен нощен труд в дневен с коефициент
1.143, не е заплащан в периода от 04.09.2018 година - 30.09.2019
година и възлиза на сумата от 726.34 лева, както и мораторна лихва от
38.39 лева.
Становището на съда е следното:
По делото не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител в
ОДП на МВР - Варна. Приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
3
ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд както през нощта (22.00 – 06.00 часа), така и по време на
официални празници, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно.Спорен по делото е алгоритъмът на изчисляването на
положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, респ. дължи ли се заплащане на
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск
за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 04.09.2018 година - 30.09.2019 година
– началното на процесния период, е действала Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм.,
бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е
била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От
02.08.2016г. до настоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на
чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015
г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-
4
776/29.07.2016г, приложими към процесния период 01.04.2015г. до
30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено,
че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстанционният
съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.Ето защо исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът, за периода от 04.09.2018 година - 30.09.2019
година е положил 93.67 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на
726.34 лева, както и мораторна лихва от 38.39 лева.
В случая, съобразно ССчЕ е видно, че дължимата на въззиваемия
сума се явява в размер на 726.34 лева, а не както е възприел ВРС сумата
от 762.34 лева.Касае се за вероятно за техническа грешка, която
обуславя отмяна на решението в присъдената част над сумата от 726.34
лева до размера на 762.34 лева.В останалата му част решението е
правилно.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивника е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемия.Установява се от материалите по делото, че същото е в
размер на 300 (триста) лева (вж.л.34). За да се произнесе по спора ВОС
намери, че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай
предвижда, че при интерес до 1 000 лева се дължи хонорар от 100 лева
– или изчислено на тази база възнаграждението се определя като сума в
размер на 100 лева.Следва да се отбележи, че по делото е бил приет и
иск за мораторна лихва /отделен иск/, които е редно да се оцени на
сумата от 100 / сто/ лева, съобразно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата.Т.е. общо
дължимото за процесуалното представителство би било в размер на 200
лева.Видно е, че претенцията е за сумата от 300 лева, т.е. тя надхвърля
установения минимален размер, поради което и следва да се редуцира
на 200 лева.
5
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2124 от 04.06.2020 година, постановено по
гр.дело № 17 283/2019 година на ВРС, в частта, с която в полза на И. С.
Х. , ЕГН ********** е присъдена сумата от 36 /тридесет и шест/ лева,
представляваща разликата над сумата от 726.34 лева до размера на
сумата от 762.34 лева /седемстотин шестдесет и два лева и 0.34 ст./,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 04.09.2018 година - 30.09.2019 година,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 23.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. С. Х. , ЕГН ********** против
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА за заплащане на сумата
от 34 лева, представляваща разликата над сумата от 726.34 лева до
размера на присъдената сума от 762.34 лева /седемстотин шестдесет и
два лева и 0.34 ст./, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 04.09.2018
година - 30.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 23.10.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2124 от 04.06.2020 година,
постановено по гр.дело № 17 283/2019 година на ВРС, в частите, с което
съдът е уважил предявения иск и е осъдил въззивника да заплати в
полза на И. С. Х. , ЕГН ********** сумата от 726.34 лева /седемстотин
двадесет и шест лева и 0.34 ст./, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 04.09.2018 година - 30.09.2019 година, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.10.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 38.39 лв.
/тридесет и осем лева и 0.39 ст./, представляваща сбор от дължимите
обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 04.09.2018г.- 30.09.2019г.
извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието на дължимото плащане до 30.09.2019г., на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД; сумата от 250 лева в полза на
ВРС, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 150 лева в полза на И. С. Х. , представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за
платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
6
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Варна със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати в
полза на И. С. Х. , ЕГН ********** сумата от 200 /двеста/ лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар
пред ВОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7