РЕШЕНИЕ №147
№ 187
гр. С., 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100989 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
П. П. П. и З. Й. Г. -П. са предявили срещу Е. К. Ш., А. О. Ш., В. О. И., М. О. С., Г.
О. Ш., И. П. П., Р. Т. Г. и Г. Р. Т. (вж. уточняващи молби от 31.10.2022 г. и от 19.10.2023
г.) искане за разпределяне на ползването на недвижим имот, находящ се в гр. С. и
представляващ урегулиран поземлен имот с идентификатор 65231.911.86 по
одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. С., целият с площ
363 кв. м. Твърдения за обстоятелствата, на които се основава искането, както и за
кръга от лица, между които следва да се разпредели ползването на имота и за обема на
правата им в съсобствеността, са изложени в молбата, по която е образувано делото и
в горепосочените уточняващи молби, както и в допълнителна молба от 25.09.2024 г.
Ответникът по молбата Р. Т. Г. е починал след подаване на молбата и е
установено, че негов единствен наследник е друг ответник – Г. Р. Т.. Затова с
определение от 07.11.2023 г. Р. Т. Г. е заличен като ответник по делото без
необходимост по чл. 227 от ГПК от конституиране на нови страни в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по молбата Е. Ш., М. С. и Г. Ш., са
подали писмен отговор на молбата, в който са изразили становище, че молбата е
допустима, но е неоснователна по изложените в отговора съображения.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. Ц.Г. – САК, назначена с определение от 07.03.2025
г. на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответниците по молбата
1
А. Ш. и В. И., е представила отговор на молбата, в който е изразила становище, че
молбата е допустима, както и че нейната основателност следва да се преценява с оглед
становищата на всички страни и предвид представените от тях доказателства.
В сроковете по чл. 131 от ГПК ответниците по молбата И. П. и Г. Т. не са
представили отговори на молбата.
В открито съдебно заседание молителите се представляват от пълномощника им
адв. П.П., която заявява, че оттегля молбата срещу ответниците И. П. и Г. Т.. Изтъква,
че от доказателствата по делото се установява, че молителите са съсобственици общо
на 1/3 идеална част от поземления имот, а останалите ответници са съсобственици на
общо 2/3 идеални части от същия.
Ответниците по молбата Е. Ш., М. С. и Г. Ш. се представляват от пълномощника
им адв. Р.К., която заявява, че поддържа становището на тези ответници, изразено в
отговора на молбата и уточнява евентуалното искане в този отговор в смисъл, че на
ответниците – наследници на О. Ш. следва да се разпредели за общо ползване реална
част от поземления имот, съответна на общия им дял в съсобствеността върху него –
2/3 идеални части.
Адвокат Ц.Г. – особен представител на ответниците по молбата А. Ш. и В. И.,
заявява пред съда, че поддържа становището си по молбата, изразено в представения
от нея отговор.
Пред съда ответниците по молбата И. П. и Г. Т. не се явяват, не се представляват
и не заявяват становища по молбата.
С необжалвано протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 07.07.2025 г., производството по делото е прекратено в частта
му по отношение на ответниците по молбата И. П. П. и Г. Р. Т. поради оттегляне на
молбата срещу тях.
В хода на устните състезания пълномощникът на молителите отправя искане
молбата да бъде уважена като ползването на процесния поземлен имот бъде
разпределено между страните съобразно дяловете им в съсобствеността според
приетото заключение по съдебно-техническата експертиза.
Пълномощникът на ответниците по молбата Е. Ш., М. С. и Г. Ш. поддържа
становището си за неоснователност на молбата, акцентирайки върху наличието на
трайна и безспорна установеност в отношенията между молителите и ответниците по
молбата относно ползването на съсобствения имот и липсата на нови фактически
обстоятелства, съставляващи основание за ново разпределение на ползването му по
съдебен ред. Евентуално – в случай, че съдът приеме, че следва да разпредели
ползването на имота, отправя искане това да стане съобразно заключението по
съдебно-техническата експертиза. Претендира разноски.
2
Особеният представител на ответниците по молбата А. Ш. и В. И. отправя искане
съдът да разпредели ползването на процесния поземлен имот в съответствие с
дяловете на страните в съсобствеността върху него и съобразно заключението по
съдебно-техническата експертиза.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
приема от фактическа и правна страна следното:
Искането е с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
То е допустимо с оглед безспорно изясненото в хода на производството
обстоятелство, че молителите не притежават повече от половината в съсобствеността
върху процесния поземлен имот, както и предвид неоспорената невъзможност за
образуване на мнозинство от съсобствениците относно начина на разпределение на
ползването му. Установява се от доказателствата по делото, че в процесния поземлен
имот има триетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.911.86.1, в която
самостоятелни обекти принадлежат на молителите – от една страна и на ответниците –
от друга, като те се достъпват от поземления имот самостоятелно през отделни входове
на къщата за молителите и за ответниците, като освен това в поземления имот има
още три отделни масивни сгради - с идентификатори 65231.911.86.2, 65231.911.86.3 и
65231.911.86.4, за една от които се установява от показанията на св. И.А., че се ползва
като гараж и е построена от бащата на ответника Г. Ш.. Относно която и да е от
посочените сгради няма твърдения на молителите да е незаконно построена (вж.
изявлението на пълномощника им в тази насока в с. з., проведено на 07.07.2025 г.).
Отделно от това, както ще се посочи по-долу, молителката З. Г. -П. е съсобственик на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 65231.911.86.1 в режим на съпружеска
имуществена общност с молителя П. П., но не участва в съсобствеността върху
поземления имот. Тези обстоятелства обосновават следните изводи – процесният
поземлен имот обслужва не само жилищната сграда с идентификатор 65231.911.86.1,
за която следва да се приеме, че е в режим на етажна собственост, а и останалите
сгради в имота, които не са съсобствени между всички съсобственици на поземления
имот; не всички съсобственици на самостоятелни обекти в сградата – етажна
собственост участват и в съсобствеността върху поземления имот; сградата в етажна
собственост се ползва от молителите и от ответниците през самостоятелни входове.
Поради това независимо от броя на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор
65231.911.86.1 (визиран като критерий по чл. 3 от Закона за управление на етажната
собственост) разпределянето на ползването на поземления имот следва да се извърши
по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС – в т. см. Решение № 652/10 от 01.04.2011 г. по гр. д. №
999/2009 г. на ВКС, І г. о. и Решение № 816/10 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 2028/2009 г.
на ВКС, І г. о.).
По съществото на искането съдът намира следното:
3
Молителят П. П. П. е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 65231.911.86 по одобрените КККР на гр. С., целият с площ 363 кв. м.,
на основание договор за дарение, сключен на 31.03.1982 г. с нотариален акт № 85, т. І,
д. № 212/1982 г. на С. районен съдия. Естеството на това придобивно основание
изключва молителката З. Й. Г. -П. от участие в съсобствеността върху поземления
имот.
Прехвърлители по този договор за дарение са Е. С.Г. (по мъж Ш.), Й.Г.П. (по
баща Ш.), О. Г. Ш. и О.Г.Г. (по баща Ш.), които са преживяла съпруга, съответно –
деца на Г. П. Ш., починал наг., който от своя страна приживе е бил признат за
собственик на имота на основание придобивна давност с нотариален акт № 18, т. І, рег.
299, д. № 34/1946 г. на С. околийски съдия. Към момента на смъртта на Г. П. Ш. е
действал чл. 14, ал. 7 от Семейния кодекс от 1968 г. и с оглед т. 2 от ППВС № 8/1980 г.
Е. Г.С. (по мъж Ш.) е придобила със смъртта му 1/2 идеална част от имота поради
прекратяване на съпружеската имуществена общност (СИО), а децата му Й.П. (по
баща Ш.), О. Ш. и О.Г. (по баща Ш.) са придобили по наследство от него по 1/6
идеална част от този имот. Следва да се приеме, че с нотариалния акт № 85/1982 г.
всеки от дарителите е прехвърлил на молителя П. П. по 1/3 от своята идеална част,
посочена по-горе, т. е. след това разпореждане Е. С.Г. (по мъж Ш.) е останала да
притежава 2/3 от 1/2 идеална част от имота (=2/6=3/9 идеални части), а Й.П. (по баща
Ш.), О. Ш. и О.Г. (по баща Ш.) са останали да притежават по 2/3 от 1/6 идеална част от
имота (=2/18=1/9). С нотариален акт № 19, т. ІІІ, д. № 828/1991 г. на С.ския районен
съдия на 08.08.1991 г. е сключен договор за дарение, с който Е. С.Г., Й.Г.П. и О.Г.Г. са
дарили на О. Г.ев Ш. собствените си общо 5/9 идеални части от процесния поземлен
имот заедно с цялата построена в него жилищна сграда със застроена площ 45 кв. м.
без пристройката и надстройката към и на същата къща, които са собственост на
съсобственика им П. П. П.. Така по силата на този договор за дарение и на основание
наследяване от Г. П. Ш. синът му О. Г. Ш. е придобил право на собственост върху
общо 6/9, т. е. 2/3 идеални части от поземления имот. Ответницата Е. К. Ш. е
преживяла съпруга на О. Г.ев Ш., а ответниците А. О. Ш., В. О. И., М. О. С. и Г. О. Ш.
са негови деца, т. е. те притежават общо 2/3 идеални части, а всеки от тях поотделно –
по 2/15 идеални части в съсобствеността върху процесния поземлен имот.
От цялостната преценка на изявленията на страните и процесуалните им
представители е видно, че в хода на съдебното производство те не възразяват срещу
това на молителите – от една страна и на посочените ответници по молбата – от друга
страна, да бъдат разпределени за общо ползване свободни от застрояване части от
поземления имот, съответни на дела на молителите в общ обем 1/3 идеална част от
поземления имот и на дела на ответниците в общ обем 2/3 идеални части от
поземления имот.
По делото не е оспорено от страните и е прието заключението на в. л. инж. Д. по
4
съдебно-техническа експертиза, което в приложената към него скица съдържа
предложение за един вариант на разпределение на ползването на поземления имот
между страните съобразно такива техни общи дялове в съсобствеността върху имота.
Неоснователно ответниците Е. Ш., М. С. и Г. Ш. възразяват срещу
основателността на искането с твърдението за наличието на трайна и безспорна
установеност във фактическото ползване на процесния поземлен имот от повече от 30
години. Установява се от устните разяснения на вещото лице при защитата на
заключението му в с. з. на 29.09.2025 г., че обозначената на скицата към заключението
му разделителна линия по букви И-Й между отделните части от поземления имот за
ползване общо от молителите – от една страна и от ответниците по молбата – от друга
страна, не е материализирана на място с ограда, а в тази област съществува постройка,
която не е нанесена в кадастралната карта, поради което не може да се посочи
категорично дали тя фактически разделя ползваните от молителите и от ответниците
части от поземления имот. Установява се от показанията на свидетелите И.А. и Й.С.,
че тази постройка е навес, изграден от ответника по молбата Г. Ш.. По делото няма
доказателства въпросната постройка да е построена законно. Следователно самото
наличие на тази постройка обективира ползване от част от ответниците по молбата на
свободни от застрояване площи от съсобствения поземлен имот без съгласието на
всички други съсобственици, в частност на молителите. В подкрепа на този извод е
писмо изх. № ОСК25-ГР94-2413-2 от 19.05.2025 г. от кмета на Община С. до ответника
по молбата Г. Ш.. Ето защо съдът намира, че между молителите и част от ответниците
съществува спор относно ползването на свободни от застрояване площи от
съсобствения им поземлен имот, поради което искането на молителите за съдебно
администриране на този спор е основателно, макар и спорът да не касае цялата
незастроена площ на поземления имот. Аргумент в тази насока се съдържа и в
решение № 168/19.04.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.
Съдът счита, че вариантът за разпределение на ползването на имота, предложен
от вещото лице на скицата към заключението му по съдебно-техническата експертиза
съответства на дяловете в съсобствеността върху поземления имот и е съобразен в
максимална степен с установеното фактическо ползване на имота, както и с
обстоятелствата, установени от разпита на свидетелите А. и С., че в ползваната от
ответниците южна част от поземления имот част от тях са направили редица
подобрения, както и че откъм тази част на поземления имот те имат самостоятелен
достъп до ползваната от тях част от построената в имота жилищна сграда. Така този
вариант позволява на страните и да се ползват от подобренията, направени от тях в
отделни части от поземления имот. Ето защо съдът следва да разпредели ползването
на поземления имот между страните съгласно варианта, предложен в заключението на
в. л. инж. Д.К. по съдебно-техническата експертиза и приложената към него скица.
5
Макар и да не участва в съсобствеността върху поземления имот, молителката З.
Г. -П. е съсобственик в режим на бездялова СИО с молителя П. П. П. на самостоятелни
обекти в сграда с идентификатор 65231.911.86.1 на основание отстъпено с
гореобсъдения договор, сключен с н. а. № 85/1982 г., и реализирано право на строеж. С
оглед тези основания и по аналогия от чл. 64 от ЗС искането на молителката З. Г. -П.
не следва да се отхвърля, а следва двамата молители съвместно да ползват частта с
площ 78,00 кв. м. от поземления имот, означена с червени щрихи по букви А-Б-В-Г-Д-
Е-Ж-З-И-Й-А на скицата към заключението по съдебно-техническата експертиза.
Ответниците следва да ползват общо частта с площ 156,00 кв. м. от поземления имот,
означена със сини щрихи по букви Г-В-Р-П-О-Н-М-Л-К-Й-И-Ш-Х-Ф-У-Т-С-Г на
същата скица.
По разноските:
В молбата, по която е образувано делото, молителите са направили искане за
присъждане на разноски.
Искане за присъждане на разноски са направили и ответниците по молбата Е. Ш.,
М. С. и Г. Ш. в представения от тях отговор на молбата, което искане е поддържано от
пълномощника им в хода на устните състезания.
Ответниците по молбата А. Ш. и В. И. не са направили разноски за
производството и такива не се претендират от особения им представител.
Настоящото производство е за осъществяване на спорна съдебна администрация
и в него страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстваща
на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в
който са направени (в т. см. вж. решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. ...44/2012 г. на
ВКС, ІІ г. о., Определение № 384/04.08.2015 г. по гр. д. № 2776/2015 г. на ВКС, І г. о. и
др.). Съдът счита, че сред подлежащите на разпределение между страните разноски е
и адвокатското възнаграждение, изплатено по разпореждане на съда на особения
представител на ответниците по молбата А. Ш. и В. И. съгласно внесен от молителите
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК депозит, защото това не е възнаграждение, платено
от молителите на техен пълномощник, а с внасянето на депозита молителите са
изпълнили указания на съда, обезпечаващи развитието на производството с участието
на всички надлежни страни.
В конкретния случай молителите са направили разноски в общ размер 1400 лв.,
от които 50 лв. за внесена държавна такса по чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, 350 лв. за депозит за възнаграждение на вещо
лице по съдебно-техническата експертиза и 1000 лв. за депозит за възнаграждение на
особен представител на ответниците А. Ш. и В. И.. Този общ размер на разноските
6
следва да се разпредели съобразно дяловете на страните в съсобствеността върху
поземления имот – 1/3 ид. ч. общо за молителите и по 2/15 ид. ч. за всеки от
ответниците (общо 2/3 ид. ч. за всички ответници). Така от този общ размер в тежест
на молителите следва да остане сумата 466,67 лв. (1/3 от 1400 лв.), а в тежест на
ответниците – общо 933,33 лв. (общо 2/3 от 1400 лв.). Отговорността за разноски не е
солидарна, поради което всеки от ответниците по молбата поотделно следва да бъде
осъден да заплати общо на двамата молители по 186,67 лв. за разноски по делото.
По гореизложените съображения разноски на молителите и на ответниците по
молбата за платени адвокатски възнаграждения на техните упълномощени
процесуални представители не се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот с идентификатор 65231.911.86
по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., целият с площ 363
кв. м., между П. П. П., ЕГН **********, З. Й. Г. -П., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес гр. С., ул. „Ч.Р. № вх. ет. ап., Е. К. Ш., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С., ул. „Х.С.“ ..., А. О. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. „С.
бл. вх. ет. ап., В. О. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „П.С.“ ..., М. О.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., бул. „И.“ ... и Г. О. Ш., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. С., ж. к. С. бл. вх. ет. ап., като П. П. П. ще ползва съвместно със
З. Й. Гьошева – П.а част от имота с площ 78,00 кв. м., означена с червени щрихи по
букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-А на скицата към заключението на вещото лице инж. Д.
по съдебно-техническата експертиза, прието в съдебно заседание на 29.09.2025 г., а Е.
К. Ш., А. О. Ш., В. О. И., М. О. С. и Г. О. Ш. общо ще ползват част от имота с площ
156,00 кв. м., означена със сини щрихи по букви Г-В-Р-П-О-Н-М-Л-К-Й-И-Ш-Х-Ф-У-
Т-С-Г на скицата към заключението на вещото лице инж. Д. по съдебно-техническата
експертиза, прието в съдебно заседание на 29.09.2025 г., която скица е приподписана
от районния съдия и представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Е. К. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „Х.С.“ ..., да
заплати общо на П. П. П., ЕГН ********** и З. Й. Г. -П., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес гр. С., ул. „Ч.Р. № вх. ет. ап., сумата 186,67 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА А. О. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. „С. бл. вх.
ет. ап., да заплати общо на П. П. П., ЕГН ********** и З. Й. Г. -П., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес гр. С., ул. „Ч.Р. № вх. ет. ап., сумата 186,67 лв. за разноски
по делото.
ОСЪЖДА В. О. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „П.С.“ ..., да
7
заплати общо на П. П. П., ЕГН ********** и З. Й. Г. -П., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес гр. С., ул. „Ч.Р. № вх. ет. ап., сумата 186,67 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА М. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., бул. „И.“ ..., да
заплати общо на П. П. П., ЕГН ********** и З. Й. Г. -П., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес гр. С., ул. „Ч.Р. № вх. ет. ап., сумата 186,67 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. О. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. С. бл. вх. ет.
ап., да заплати общо на П. П. П., ЕГН ********** и З. Й. Г. -П., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес гр. С., ул. „Ч.Р. № вх. ет. ап., сумата 186,67 лв. за разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8