№ 43422
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110123690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „У.Ф.М.“ ЕООД за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на молителя.
Ищецът счита, че в негова полза е следвало да бъде присъдена сумата от 2193.75 лева,
представляваща сбор от държавна такса и адвокатски хонорар, за които по делото били
представени доказателства, че са реално заплатени, като вместо това с решението- в
противоречие с представените доказателства за размера на сторените разноски и със
заявената претенция, била присъдена по- ниска сума.
В законоустановения едноседмичен срок ответникът „М.“ АД е подал отговор на
молбата с правно основание чл. 248 ГПК, с която е изразил становище за неоснователност на
същата, доколкото с решението в полза на ищеца била присъдена претендираната от него
сума за разноски от общо 445.99 лева.
Другият ответник „Е.Д.П.Б.Д.“ ООД не е подал отговор на молбата за изменение на
решението в частта за разноските.
Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението) от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част,
което е представило списък на сторените от него разноски в срок- до приключване
разглеждането на делото в настоящата инстанция.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Действително, по делото са представени доказателства за извършени за сметка на
ищеца разноски в размер, по –висок от присъдения с решението, последният, възлизащ на
сумата от 449.99 лева. Присъдената сума, обаче, е изцяло в съотвествие с изричната
претенция на ищеца, обективирана в депозирания по делото списък по чл. 80 ГПК,
съдържащ се в последно постъпилата по делото молба от негово име от 27.04.2023г. –л. 75
от делото. В последния процесуалният представител на ищеца е заявил, че претендира от
името на дружеството държавна такса в размер на 54.84 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 391.15 лева. Така, със списъка по чл. 80 ГПК, чиято функция е
да индивидуализира и конкретизира претенцията на страната за разноски, като посочи вида
и размера на тези от тях, чието възстановяване се претенидра, ищецът е претендирал по-
нисък размер на разноските спрямо реално извършения, който размер с оглед действащото в
1
българския граждански процес диспозитивно начало съдът е съобразил. Тук следва да се
подчертае, че правно необосновано би било да се приеме, че доказването извършването на
разноски в даден размер е равносилно на претендиране на същите в този размер при
наличие на изрично изразена чрез списъка на разноскте по чл. 80 ГПК воля на страната кои
и в какъв размер разноски да й бъдат присъдени. Наред с това, недопустимо според
настоящия съдебен състав е след приключване разглеждането на делото в съответната
инстанция страната да заявява нова конкретна претенция за присъждане на допълнителни
суми за разноски под формата на искане за изменение на решението в частта за разноските.
В подкрепа на съжденията в горния смисъл са разясненията на касационната
инстанция, съдържащи се в определение № 48 от 7.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2017
г., I г. о., ГК, определение № 561 от 9.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2640/2017 г., I т. о., ТК,
определение № 219 от 11.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 547/2016 г., II т. о., ТК, определение
№ 608 от 25.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1432/2017 г., II т. о., ТК, определение № 88 от
2.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 953/2021 г., II т. о., ТК, определение № 108 от 27.06.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 5981/2015 г., II г. о., ГК, определение № 599 от 27.07.2023 г. на ВКС по
ч. т. д. № 602/2023 г., I т. о., ТК, както и посочените в последното определение №
167/02.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 546/16.10.2015
г. по ч. т. д. № 2014/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 732 от 19.11.2014 г. по ч. т. д.
№ 3233/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 21 от 20.01.2016 г. по т. д. № 1011/2015 г.
на ВКС, ТК, II т. о., в които се приема, че списъкът по чл. 80 от ГПК има функцията да
конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без
да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не
следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран
размер /в списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално
направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС/.
В този смисъл е и определение № 47/11.03.2021 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, ГК, IІ г.
о., съгласно което дори и страната да е представила доказателства за направен разход по
водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските, следва, че не претендира
присъждането му към релевантния момент, а именно приключване на производството пред
съответната инстанция.
При тези мотиви искането на „У.Ф.М.“ ЕООД с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „У.Ф.М.“ ЕООД, съдържащо се в
молбата му с вх. № 116922/27.04.2023г., за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2