№ 134
гр. Плевен, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430200018 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Д. С. Д., с ЕГН ********** от с.
*******, обл. Плевен, ул. “******” № * против Наказателно постановление
№ 24-0938-003810 от 10.10.2024 г. на Н. Група в ОДМВР Плевен, С-Р
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - Плевен, с което на основание 53 от ЗАНН и чл. 179,
ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил
на Д. С. Д. глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 25, ал.
1 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Д. С. Д., който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител адв. П. Е. от АК – гр. Плевен. Молят
съда да отмени изцяло наказателното постановление, като необективно,
неправилно и незаконосъобразно.
За ответната страна по жалбата Н. Група в ОДМВР Плевен, С-Р
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - Плевен, редовно и своевременно призована, не се
явява представител и не се представлява. В съпроводително писмо до РС –
1
Плевен моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, тъй
като жалбата е неоснователна и недоказана.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на
наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално
основание без да се разглежда спора по същество.
Атакуваното наказателно постановление № 24-0938-003810 от
10.10.2024 г. е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 1442104 от 27.09.2024 г., в който
е отразено, че:
На 27.09.2024 г. в 17:30 часа, в гр. Плевен, кръстовище образувано от
ул. „Гренадерска“ ул. „Асен Халачев“ и ул. „Васил Левски, с посока на
движение към кръгова връзка бензиностанция „Шел“, като водач на лек
автомобил „Фиат Улис“, с регистрационен номер ********, извършва
следното нарушение:
1.При движение извършва маневра завой наляво и навлиза частично в
съседна дясна пътна лента, като удря правилно движещия се в нея
тролейбус „Ютонг“, с рег. № ********* и водач Н.К., с дата раждане
25.04.1969 г., реализира ПТП, с материални щети по автомобилите -
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
2.Същият не остава на място, не уведомява съответната служба за
контрол на МВР и е установен в час 19:00 до СУ „Г. Бенковски“ – Плевен,
като призован след това да се върне на мястото на ПТП – нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен
от актосъставителя П. П. П. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на
МВР – Плевен, Сектор „ПП“.
Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя е
издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр.
с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно
наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв., за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета
на делото, съдът изведе следните правни изводи:
СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ категорично счита, че
Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено !!!
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от
ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат
доказателствена сила.
Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в
Постановление № 10/1973 год., която е задължителна за съдилищата .
В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение или не .
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства
и от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната
зала не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя нарушение.
Ответната страна по жалбата Н. Група в ОДМВР Плевен, С-Р
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ – Плевен, също не ангажира никакви допълнителни
доказателства в подкрепа на установената в НП-то фактическа обстановка.
В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно
проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП,
респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и
процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.
Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена
фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно
вината на жалбоподателя в случая.
От свидетелските показания на актосъставителя П. П. П. се
установява, че АУАН-а е съставен от лице неочевидец, и че вписания като
свидетел по акта – Б. Д. К., също не е очевидец на нарушението.
Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на
нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения.
По делото се установи категорично, че на мястото на
местопроизшествието са присъствали много лица- очевидци на случилото
се, но те странно защо, не са посочени от актосъставителя като такива в
съставения от него АУАН.
С оглед обстоятелството, че актосъставителя е посочил, че е
реализирано ПТП, безспорно би следвало имуществени вреди да са
настъпили, в конкретния случай те са били в изключителен незначителен
вид, а и не на последно място, не са описани, както в АУАН-а, така и в
3
издаденото НП.
Съдът констатира, че грубо е нарушена процедурата по
съставяне на АУАН от страна на актосъставителя.
Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се
съставя всеки акта.
Освен нарушителя/или респективно негов представител/, следва да
присъства в този момент и :
- свидетелите присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на
свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се
изисква някакъв специален брой на тези свидетели.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия
акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа
на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият
случай.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да
подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, тъй като в случая и актосъставителят и свидетелят по акта не са
очевидци на нарушението.
Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е
сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво
значение.
При внимателен прочит обаче се констатира, че актосъставителя
изрично не е посочил в АУАН-а съставен на мястото на ПТП-то, че колегата
му Б. Д. К. е свидетел единствено при съставяне на акта, но не и свидетел
очевидец присъствал при установяване на нарушението .
В такъв случай, достатъчно е било при съставяне на АУАН-а да
присъства поне един свидетел присъствал на нарушението или такъв
установил нарушението, за да е спазено буквално изискването на чл.40
ал.1 от ЗАНН.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
4
ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна е изложено, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е навлязъл частично в съседна
дясна пътна лента и е ударил движещия се в лентата друг автомобил.
При така установените по делото факти съдът достигна до извод, че
вмененото на жалбоподателя нарушение не е било правилно
квалифицирано.
Извършеното от жалбоподателя следва да се подведе евентуално
под нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, а не както е посочено в АУАН и
НП – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДвП при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на
пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършил нарушение на въведеното в ал. 2 на чл. 25 от ЗДвП задължение на
водачите, а не на това по ал. 1 на същата разпоредба.
При навлизане в съседна пътна лента жалбоподателят не е пропуснал
движещия се в нея автомобил и е последвало съприкосновение между двата
автомобила.
Съдът намира, че допуснатото нарушение от контролните органи при
квалифициране на извършеното от жалбоподателя е съществено, тъй като е
довело до налагане на наказание за нарушение, което не е било извършено
от жалбоподателя.
Допуснатото съществено нарушение на материалния закон не може да
бъде отстранено в настоящото производство, понеже е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността
да се защитава по правилната квалификация на деянието, която не му е била
вменена.
По тази причина наказателното постановление в частта, в която за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е било
5
наложено наказание глоба в размер на 200 лева следва да бъде отменено.
По отношение на наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в
ПТП като първо задължение, да спрат, за да установят последиците от
произшествието без да създават опасност за движението.
За да се ангажира отговорността на даден водач на превозно средство
за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е необходимо от
субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в
произшествие.
В случая въз основа на събраните по делото доказателства не може да
се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че
управляваният от него автомобил е ударил правилно движещия се
тролейбус „Ютонг“.
Нито в АУАН-а, нито в НП-то е посочено, къде точно е станало
съприкосновението между двете МПС-та, като у съда остава единствено
възможността да гадае.
Констатирани са незначителни щети по двете МПС, изразяващи се в
леко охлузване по панела или по калника, според показанията на
полицейските служители, поради което, съдът счита, че и да е имало
съприкосновение между двете МПС-та, настъпилия удар е бил твърде лек и
не може да се приеме, че жалбоподателят е усетил, но въпреки това да е
продължил движението си.
Предвид горното, съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя, поради което
в тази част постановлението също следва да бъде отменено.
За да отмени постановлението в тази му част съдът взема предвид и
това, че от доказателствата по делото не се установява, че жалбоподателят е
разбрал за случилото се между управлявания от него лек автомобил „Фиат
Улис“, с рег. № ********* и тролейбус „Ютонг“, с рег. №
********* произшествие.
В този смисъл са и обясненията на жалбоподателя и на разпитания
свидетел Л. П.а Д.а, която е била в автомобила на жалбоподателя, както в
съдебно заседание, така и в момента на проверката, където последният
твърди, че не е разбрал за произшествието.
Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление
наказващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и
не е разпоредил разследване на спорните обстоятелства.
Същият не се съобразил и с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН - “Когато
6
се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено
от лицето посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във
вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция.”.
Съдът счита, че административно наказващият орган от своя страна,
изобщо не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е
следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде
настоящето НП предмет на съдебна проверка, да провери АУАН-а, с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да
извърши допълнително разследване на безспорно множеството спорни
обстоятелства в конкретния случай.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0938-003810 от 10.10.2024 г. на Н. Група
в ОДМВР Плевен, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - Плевен, с което на основание 53 от ЗАНН и
чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на Д. С.
Д., с ЕГН ********** от с. *******, обл. Плевен, ул. “******” № * глоба в размер на 200 лв.,
за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7