Решение по дело №30/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 165 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Административното дело е образувано по жалба на Д. М. Б. с [ЕГН], съдебен адрес: гр. Троян, ул. „Ангел Кънчев“ № 4 чрез адв. Ц. В. А. с посочен съдебен адрес за призовки и съобщения: гр. Троян, ул. „Ангел Кънчев“ № 4 срещу Заповед № 8121К-342/17.01.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която еднократно е удължен срокът на временното преназначаване с една година на старши инспектор Д. М. Б. – началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР – Ловеч, временно преназначен с МЗ № 8121К-11075/19.10.2021 г. на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ в Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР Ловеч, считано от 18.01.2023 г.

В жалбата се сочи, че заповедта е постановена при неспазване на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на правилата при изготвянето ѝ, както и при липсата на каквито и да било мотиви за издаването ѝ. Според жалбоподателя от страна на административния орган е допуснато нарушение на чл. 165 от ЗМВР. В заключение се моли съдът да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Ц. А., който поддържа жалбата, развива аргументи по същество и моли съдът да отмени оспорваната заповед. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В допълнително представени писмени бележки развива подробни доводи по същество на спора.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор с вх. № 1001/22.03.2024 г. чрез упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата, като се излагат доводи по същество на правния спор и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Със Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 47) ст. инспектор Д. М. Б. – началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление – Троян (РУ Троян) при Областна дирекция на МВР – Ловеч (ОДМВР Ловеч) е бил временно преназначен на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ в Районно управление – Ябланица (РУ Ябланица) при ОДМВР Ловеч.

С докладна записка с рег. № 295р-20270/23.12.2022 г. на директора на ОДМВР Ловеч до главния секретар на МВР (л. 37-39) е предложено поради служебна необходимост да бъде издадена заповед за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година на старши инспектор Д. Б. началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ Троян при ОДМВР Ловеч, временно преназначен на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч, със Заповед № 8121К-11075/19.10.2022 г. От административната преписка не се установява старши инспектор Б. да се е запознал с горецитираната докладна записка.

Въз основа на тази докладна записка е последвало издаването на оспорваната в настоящото съдебно производство Заповед № 8121К-342 от 17.01.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която еднократно е удължен срокът на временното преназначаване с една година на старши инспектор Д. М. Б. – началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР – Ловеч, временно преназначен с МЗ № 8121К-11075/19.10.2021 г. на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ в Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР Ловеч, считано от 18.01.2023 г.

От страна на жалбоподателя са представени: копие от договор за кредит за недвижим имот, обезпечен с договорна ипотека върху имота (л. 10-19), договор за паричен заем (л. 25), медицинска документация (л. 20-23), удостоверение за раждане (л. 9).

По делото от ответника е приложено и копие от Заповед № 8121К-12401/03.10.2023 г. на главния секретар на МВР (л. 76), с която е прекратено временното преназначаване на Б. в РУ Ябланица.

По делото по искане на оспорващия е разпитана като свидетел Р. Л. П., която заявява, че познава жалбоподателя Б. от 2016 г., когато е била назначена за началник на РУ Троян. Сочи, че Б. е бил преназначен през м. януари 2022 г., след като е имало промяна в ръководството на ОДМВР Ловеч. Като причина за преназначаването е била посочена организацията на изборите, въпреки че същите вече били минали, както и повишаване на процента на разкриваемост на РУ Ябланица. Излага, че към онзи момент процентът на разкриваемост на РУ Ябланица е бил достатъчно висок, а процентът на РУ Троян също, но този процент в Троян се дължал в голяма част на работата на Д. Б. като началник група „Криминална полиция“. Нямало някакви извънредни обстоятелства в оперативната обстановка, които да налагали неговото преназначаване в Ябланица. Сочи още, че Б. не би могъл да бъде полезен в Ябланица, тъй като съществото му на работа е да познава оперативната обстановка в дадения район, а той познава оперативната обстановка в Троян. В случая на Б. не му е бил предоставен служебен транспорт, нито е бил командирован. Според свидетелката би било целесъобразно да се проведе конкурс за длъжността в РУ Ябланица, на която Б. е бил временно преназначен, за да може да се заеме титулярното място. Твърди, че постоянното местожителство на оспорващия е в гр. Троян, където живее с жена на семейни начала и има малко дете, както и че изплаща кредит за жилище. Посочва също, че до м. декември 2023 г. Б. е полагал много грижи и за дядо си в с. Голяма Желязна, който бил болен и впоследствие починал. Заявява, че жалбоподателят работи в РУ Ябланица, тъй като временното преназначаване било прекратено формално, като в срок от няколко дни била издадена нова заповед, трета по ред, пак със същите основания, като по този начин общият престой на Б. в РУ Ябланица е над две години. Пояснява, че разстоянието от Троян до Ябланица е около 70 км. и се пътува между час и час и половина в зависимост от трафика, тъй като е главен път и често се случват произшествия. Според свидетелката жалбоподателят изпитва затруднения, тъй като детето му посещавало детска градина, а Б. сутрин излизал рано за работа, особено през зимата, когато трябвало да се шофира по-бавно. Твърди още, че той не е на работа само от понеделник до петък, а многократно се е случвало при произшествие да бъде извикан, за да организира разследването на извършени престъпления. В това време отново е трябвало да отиде до Ябланица, докато ако е местен, който е там на място, е можел веднага да отиде, да реагира и разпореди нужните действия.

Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото същите са логични и последователни, и съответстват на събраните по делото доказателства, при съобразяване, че свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че преди да бъде преназначен на длъжността началник на група КП в РУ Ябланица, жалбоподателят ст. инспектор Д. Б. е заемал длъжността началник група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ към РУ Троян.

Обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 8121К-342/17.01.2023 г. на министъра на вътрешните работи (л. 8, л. 41-42) е издадена от материално компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по смисъла на чл. 158, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно които разпоредби временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 от ЗМВР, в случая – министъра на вътрешните работи при преназначаване на служители на ръководни длъжности, за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година.

С оглед на това не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, подписана е от нейния издател, но същата не е мотивирана, като по същество в нея не се съдържат фактическите основания за издаването ѝ.

За издаването на оспорвания индивидуален административен акт, органът се е позовал на докладна записка с рег. № 295р-20270/23.12.2022 г. по описа на ОДМВР Ловеч (л. 37-39), като изложените в нея съображения се свеждат до следното: Група „Криминална полиция“ на РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч по щат включва 6 длъжности: началник на група, разузнавач, разузнавач (ИП), разузнавач (ДПС), младши разузнавач (издирване) и младши разузнавач (ЕКД). Служителят, заемащ длъжността началник на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч е временно преназначен на ръководна длъжност началник на Районно управление - Ябланица, считано от 08.08.2021 г. Служителката, заемаща длъжността разузнавач (ИП) е в отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст до 22.02.2023 г. На длъжността младши разузнавач (издирване) е назначен служител, считано от 21.06.2022 г., който поради малкия стаж не може да изпълнява в пълен обем служебните си задължения, като при липсата на началник на групата, само един служител работи по линия криминална полиция.

Необходимостта от удължаване на срока на временното преназначаване на ст. инспектор Б. е аргументирано и с доводи, че РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч обслужва територията на община Ябланица, която е с площ от около 204 кв. км. Общината е с административен център гр. Ябланица, разположен на своеобразен пътен възел и 8 прилежащи села, с население от около 6100 жители. Над 40 % от общото население е от ромски произход, живеещо в по-голямата си част в квартали на гр. Ябланица, с. Брестница. с. Златна Панега, с. Орешене и с. Добревци. През обслужваната територия преминават участъци от АМ „ХЕМУС“ (около 16 км). ГП I-3 (Е-83) и ГП 1-4 (Е-772), път III-I03, път III-358 и др., като общата дължина на шосейната мрежа е около 326 км. Регистрирани са около 250 търговски фирми и дружества със седалище в общината. В обслужвания район има 1 средно и 3 основни училища, като в тях се обучават общо 937 ученика.

В докладната записка се посочва и че външни и вътрешни фактори, влияещи върху средата за сигурност в района на община Ябланица са високият процент население от ромски произход, като в почти цялата си част представителите на същото са напълно неграмотни или частично грамотни. Забелязва се тенденция към повишаване броя от такива лица. Отчита се повишаване консумацията на алкохол от лицата в тези среди, както и все по-активното посещаване на съществуващите в района вече две игрални зали за хазартни игри. Около една трета от жителите в общината са в напреднала възраст, като същите се затрудняват да възприемат променящата се среда за сигурност и да обезопасят подобаващо имотите си.

На следващо място в докладната записка са изброени задълженията за длъжността началник на групата, а именно да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на групата и непосредствено ръководи оперативно-издирвателната дейност, като методически съдейства за подобряване на същата. Осъществява ръководство и контрол върху работата със сътрудниците на МВР, използването на СРС (специалните разузнавателни средства), оперативния отчет. Оказва методическа и практическа помощ по случаи с правна и фактическа сложност и обществен резонанс. Организира взаимодействието и работа в екип на служителите от групата по досъдебни производства с други структури в МВР. Събира, обобщава и анализира информацията за състоянието, структурата, динамиката и тенденциите на престъпленията, като информира ръководството и предлага съответни мерки за повишаване на ефективността по линията на дейност, което според органа обуславя необходимостта от служител, който да заема тази длъжност.

Изложено е още, че старши инспектор Д. Б. е служител с богат професионален и оперативен опит, като има съществен принос в дейността на сектор „Криминална полиция“ на Районно управление Троян и на група „Криминална полиция“ към Районно управление Ябланица при ОДМВР Ловеч, където е временно преназначен. Ползва се с авторитет сред колегите си.

В заключение е направен извод, че поради служебна необходимост следва да бъде издадена заповед за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване на старши инспектор Д. М. Б. с още една година.

Излагането на мотивите извън самия акт - в друг документ, който е част от административната преписка по издаването му е допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, но в горецитираната докладна записка не се съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, която се съдържа в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Липсват посочени фактически основания, че в случая са налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите. Описанието на обслужваната територия, с какво се характеризира оперативна обстановка, броят на регистрираните търговски дружества, броят на училищата и географското разположение на общината не съставляват мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Видно от изложеното, в цитираната в оспорената заповед докладна записка, послужила за издаването ѝ, са налице общо формулирани изявления, които нямат характер на мотиви и липсват конкретни факти и обстоятелства, налагащи издаването на обжалвания индивидуален административен акт. Фактическите основания са юридическите факти, наличието на които дава възможност на административният орган да упражни правомощието си и да издаде административен акт, в случая да измени едностранно и то без съгласието на служителя елемент от служебното му правоотношение. От една страна, липсата на мотиви не дава възможност на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита, като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от административния орган фактически обстоятелства. От друга, липсата на мотиви препятства и възможността съдът да извърши контрол за законосъобразност на акта.

Съгласно чл. 169 от АПК, съдът извършва контрол за законосъобразност и на индивидуални административни актове, които органът издава при условията на оперативна самостоятелност. При тази проверка следва да се прецени дали правомощието на органа е упражнено в рамките на закона. В случая преценката за наличие на служебна необходимост при удължаването на срока на временното преназначаване на Б. е предоставена в оперативната самостоятелност на административния орган, но същата подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, включително и по отношение на мотивите, налагащи удължаването на срока с още една година на временното преназначаване на държавния служител, в това число и за срока, за който е преназначаването. Следва да се посочи, че в настоящия случай, мотиви по отношение на срока на разпореденото удължаване на временно преназначаване на ст. инспектор Б. изобщо не са изложени от административния орган. Още повече, че доколкото като основна причина за изначалното преназначаване с първата Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 47) са сочени изборите за президент на Република България и народни представители на 14.11.2021 г., то не става ясно (при положение, че тези избори вече са отминали) какво налага удължаване на срока за временно преназначаване на служителя за още една година.

На доказване от страна на ответника подлежат юридическите факти, представляващи проявление на поддържаната служебна необходимост и именно тези юридически факти представляват фактическо основание за издаване на акта. Тяхното посочване е задължителен елемент от съдържанието на административния акт (арг. от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), доколкото наличието им поражда компетентността на административния орган да измени едностранно, макар и временно, съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение на държавния служител - мястото на работа, поради наличие на служебна необходимост. Фактическите основания за издаване на процесната заповед, независимо че същата касае удължаването на срока на вече разпоредено временно преназначаване, следва да се състоят в излагане на факти от обективната действителност, които сочат за наличие на поне една от изброените в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР хипотези - извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите.

В настоящия случай, както административният акт, така и предхождащата го докладна записка с рег. № 295р-20270/23.12.2022 г. не съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред на територията на РУ Ябланица, от които да се направи обоснован извод за наличие на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, за да бъде удължен срокът на временното преназначаване на Б.. Общото позоваване на оперативната обстановка на територията на РУ Ябланица, както и изтъкването на увеличаване на битовата престъпност, големия пътнико-поток, не съставляват фактически основания за издаване на заповедта, респективно - не представлява излагане на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Гореизложеното налага извод и за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

По делото не се твърди, а и липсват доказателства жалбоподателя да е бил запознат срещу подпис с предложението за временно преназначаване, обективирано в докладна записка с рег. № 295р-20270/23.12.2022 г. на директора на ОДМВР Ловеч до главния секретар на МВР (л. 37-39), каквото е изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно тази разпоредба, за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, с което държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си. Тази норма е приложима и в случая на удължаване на срока на това временно преназначаване, доколкото и при него, както и при първоначалното такова следва да са налице съответните предпоставки за постановяването му.

В процесната заповед е посочено, че се издава на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2, предложение второ, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР. Макар че не се касае за първоначално преназначаване, а за удължаване на срока на вече извършено такова, за органа също е налице задължение да изготви мотивирано предложение по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. и то да се сведе до знанието на засегнатия служител, доколкото на практика с оспорваната заповед се постига същия резултат, а именно изпълнение, макар и временно за определен срок на друга длъжност в структурата на МВР. По делото са налице доказателства за такова предложение - посочената по-горе докладна записка от директора на ОДМВР Ловеч, но не са ангажирани доказателства жалбоподателя да е бил запознат със съдържанието на предложението.

С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 5 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. Допуснатите нарушения на административнопроцесуалните норми са съществени, тъй като в случая е издадена заповед за удължаване на срока на временно преназначаване при служебна необходимост без съгласие на служителя и е следвало да му се даде възможност поне да изрази становище в изпълнение на процедурата по Наредбата.

Отделно от горното, административният орган не е изследвал правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал доказателства, обосноваващи наличието на служебна необходимост от преназначаването на ст. инспектор Б. в РУ Ябланица, с което също е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение и на материалния закон. Така издаденият акт се явява несъответен и с целта на закона, а именно осъществяване на ефективна организация по защита на обществения ред.

Изложените по-горе мотиви за липсата на фактически основания се отнасят и към допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като се нарушава и правото на защита на адресата на акта. Това е така, тъй като от една страна се осуетява възможността му да се снабди с относимите доказателства във връзка с поддържаните от административния орган фактически обстоятелства, а от друга страна се препятства съдебният контрол за законосъобразност на административния акт.

Налице е неизпълнение от страна на административния орган на задължението му по чл. 35 от АПК, задължаващо го да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Същевременно, доколкото не е изпълнена хипотезата на визираната в оспорваната заповед разпоредба на чл. 165, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 3 от ЗМВР, а именно наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗВМВР, то е налице и нарушение на приложимия материален закон.

Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането ѝ или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Нормата на чл. 165, ал.2, предл. второ от ЗМВР дава възможност на съответния ръководител за преназначаване без съгласие на служителя при наличие на конкретна хипотеза, а именно при наличието на т. нар. „мотивирана служебна необходимост“ за срок до една година с възможност за еднократното му удължаването с още една година (ал. 3), съответно по изключение и за по дълъг срок при наличието на предпоставките по ал. 4.

Легална дефиниция на понятието „служебна необходимост“ се съдържа в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и такава се счита, че е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите.

Съдът намира, че направеният в докладната записка анализ на криминогенната обстановка по същността си представлява своеобразна прогноза за състоянието на престъпността в района на РУ Ябланица, но не може да се окачестви като настъпили извънредни промени по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.

Изложените аргументи за преминаващи през обслужваната територия участъци от АМ „ХЕМУС“ (около 16 км). ГП I-3 (Е-83) и ГП 1-4 (Е-772), път III-I03, път III-358 и др. се явяват неотносими за издаването на процесната заповед, тъй като през много други районни управления на територията на страната преминават главни пътни артерии и също могат да се характеризират с концентрация на интензивен трафик. Обстоятелството, че това се случва и на територията на РУ Ябланица по никакъв начин не би могло да ги окачестви като извънредни такива.

Отделно от горното, изброяването на задълженията, които са вменени за съответната длъжност, като организиране, ръководене и контролиране цялостната дейност на групата и непосредствено ръководене на оперативно-издирвателната дейност, ръководство и контрол върху работата със сътрудниците на МВР, използването на СРС) и пр., също не представлява мотивиране на служебната необходимост, която да обуславя издаването на заповедта за удължаване на срока на временното преназначаване.

На следващо място, следва да се посочи, че едно от основанията, визирани в заповедта е чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, което взето в съвкупност с изложеното в докладната записка, предполага, че служителят се преназначава временно на вакантна длъжност. Кадровото обезпечаване на посочената структура на МВР само по себе си не обоснова нито наличието на извънредна промяна в оперативната обстановка, нито промени във функционалните задължения на структурите. Видно от показанията на св. П., необходимостта от временното преназначаване на Б. всъщност е била продиктувана по-скоро от кадровия дефицит в РУ Ябланица, отколкото от някакви извънредни обстоятелства. Св. П. посочва, че към онзи момент процентът на разкриваемост на престъпленията в РУ Ябланица е бил достатъчно висок, а процентът на РУ Троян също, но този процент в Троян се е дължал в голяма част на работата на Д. Б. като началник група „Криминална полиция“. Нямало някакви извънредни обстоятелства в оперативната обстановка, които да налагат неговото преназначаване в Ябланица.

В самата докладна записка, послужила за издаването на процесната заповед, изрично е отразено, че началникът на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица е временно преназначен на ръководна длъжност началник на РУ Ябланица. Предвид това с действията си органът сам е създал необходимост от удължаването на срока на преназначаване на служителя. Органът е разполагал с достатъчно време да предприеме други подходящи мерки за преодоляване на кадровия дефицит в РУ Ябланица, като съобрази, че целта на временното преназначаване по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР, респ. удължаването на неговия срок, не е справяне с подобни кадрови проблеми, а наличие на служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Още повече, че от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се установи, че жалбоподателят се е грижил за болния си дядо, за малко дете и живее в гр. Троян – населено място, което макар и намиращо се на територията на същото ОДМВР, е сравнително отдалечено от РУ Ябланица.

Предвид изложеното, съдът приема, че в случая изложените общи факти и съображения, на които се е позовал административният орган, за да издаде обжалваната заповед, не установяват наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.

Целта на нормата на чл. 165, ал. 2, предложение второ, вр. ал. 3 от ЗМВР, вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат предвидени механизми за справяне с възможните неблагоприятни последици върху дейността на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на стоящи извън волята на органа по назначаване непредвидими и непредотвратими събития, очертани в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.

Доколкото правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност – чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, изборът на един от два или повече законосъобразни начина за решаване на случая предопределя съответствието на заповедта с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Контролът върху самия избор предполага нарочни съображения в акта, които го обосновават. Неспазването на изискването за излагане на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка представлява основание за отмяна на административния акт според ТР № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело №ТР-4/2002 г. Съгласно т. 2 от ТР № 4/2004 г. в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт. В мотивите на ТР е прието, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Акта се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. ТР № 4/2004 г. на ВАС не е загубило действието си, тъй като изискванията за уведомяване на заинтересованите страни и обезпечаването на възможността им за обяснения и възражения, съответно обсъждането им от органа и излагането на мотиви са установени и в АПК – чл. 26, чл. 35, чл. 59, ал. 2, т. 4, чл. 168, ал. 4 и чл. 169. След като нормата на чл. 165, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗМВР не установява изрично нещо различно, то приложение намира общия процесуален закон – АПК.

Процесната заповед се явява издадена в противоречие с целта на закона и предвид обстоятелството, че удължаването на срока на временното преназначаване на служител на една и съща длъжност между отделните районни управления на МВР, в случая от началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на РУ Троян при ОДМВР Ловеч на длъжност началник на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица в същото ОДМВР сочи на превратно упражняване на властнически правомощия. С извършеното по този начин удължаване на временното преназначаване не се постига заложената от законодателя легитимна цел на установеното в чл. 165, ал. 2, вр. ал. 3 от ЗМВР правомощие на органа по назначаването да изменя едностранно съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение - мястото на изпълнение на длъжността с оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала обективна и извънредна служебна необходимост.

Доколкото, както преназначаването, така и удължаването на неговия срок следва да се извършват за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, то оспорваната заповед не съответства и на целта на закона.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че правомощието на органа по назначаването да определи на служителя друго място на изпълнение на дейността може да се реализира при условията на чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР – чрез командироване, което обаче е за срок не по-дълъг от 30 календарни дни, които законът определя като достатъчни за преодоляване на служебната необходимост, породена от тези непредвидими и непреодолими събития. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона.

С оглед на това, съдът намира, че оспорената заповед не съответства и на целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

По отношение на представената Заповед № 8121К-12401/03.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи (л. 76), с която е прекратено временното преназначаване на Д. М. Б. в РУ Ябланица, съдът намира, че доколкото с тази заповед се прекратява преназначаването на Б. за в бъдеще и не е оттеглена, нито е отменена обжалваната Заповед № 8121К-342/17.01.2023 г. на министъра на вътрешните работи, то последната е породила своите правни последици, с оглед на което за оспорващия е налице правен интерес от обжалването ѝ. Новоиздадената заповед относно служебното положение на жалбоподателя от 03.10.2023 г. не е възможно да окаже влияние върху подлежащия на оспорване индивидуален административен акт, който не е отменен от неговия издател по време на съдебното производство и е преустановено неговото действие за в бъдеще, а не от датата на издаването му. По изложените съображения съдът намира, че Заповед № 8121К-12401/03.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи не оказва влияние върху допустимостта на оспорването на Заповед № 8121К-342/17.01.2023 г. За Б. не е отпаднал правният интерес от оспорване на заповедта за временно преназначаване с оглед защита на правата и законните му интереси, засегнати от този акт. В случая по делото не е налице изрично оттегляне или отказ от страна на Б. от оспорване на заповедта, напротив, в последното по делото о.с.з. от 22.04.2024 г. от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител се поддържа искане за отмяна на оспорената заповед. С оглед изложеното и липса на изявление от страна на оспорващия не е налице основание за прекратяване на производството по делото. В този смисъл са и Решение № 3982 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2022 г., V о.; Решение № 9221 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.

Съдът съобрази и трайно установената практика на Върховния административен съд по сходни случаи – Решение № 3982 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2022 г., V о.; Решение № 9838 от 03.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2022 г., V о.; Решение № 9221 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.; Решение № 4486 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2022 г., V о.; Решение № 8924/27.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1599/2023 г. V о.; Решение № 7528 от 01.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2022 г., Решение № 6655 от 05.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2022 г., Решение № 1018 от 03.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2021 г. и др.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, но същият е издаден при неспазване на специалните административнопроизводствени правила, при нарушение на изискванията за форма, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК. Поради изложеното, обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски за основателно и Министерството на вътрешните работи като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на Д. М. Б. реално направените от последния, своевременно поискани (л. 80) и доказани съдебни разноски в размер на 10,00 лева - платена държавна такса, видно от преводното нареждане на л. 7 от делото.

Следва да се присъди и в полза на ПП на жалбоподателя – адв. Ц. В. А. от ЛАК сумата от 750,00 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Същото е в минималния размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 69), на жалбоподателя е оказана безплатно адвокатска помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Обстоятелството, че клиентът е близко лице на адвоката не се нуждае от доказване, тъй като адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки. В този смисъл Определение № 6698 от 06.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2016 г., Определение № 12909 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019 г., Определение № 9790 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., Определение № 1576 от 07.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2015 г., Определение № 10745 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2010 г., Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о. Поради което и съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 143, ал. 1 от АПК, ОДМВР – Ловеч следва да бъде осъдена да заплати същото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-342/17.01.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 да заплати на Д. М. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Троян, ж.к. Лъгът, [адрес], настоящ адрес: гр. Троян, [улица], сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 29, да заплати на адв. Ц. В. А. от АК – Ловеч, адрес: гр. Троян, [улица], сумата от 750,00 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на жалбоподателя Д. М. Б..

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.