Р Е Ш Е Н И Е №
260076
гр.
Сливен, 02.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2427 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на взискателя по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество
„Бонда“ ООД е доставило на ответника Д.Р.И., в качеството му на земеделски
производител, стока - бирена каша, за която е издадена Фактура № **********/08.01.2016 г., но
ответникът не заплатил цената по фактурата, въпреки отправените 2 броя покани
за плащане от 16.12.2019 г. и 28.02.2020 г. По заявление на ищеца по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 1110/2020 г. по описа на СлРС, като издадената
заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
били дадени указания на ищеца за предявяване на настоящия иск за установяване
на вземането. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 1449,36 лв. - главница,
представляваща незаплатена цена за доставена от ищеца на ответника, в
качеството му на земеделски производител, стока - бирена каша, за която е
издадена Фактура № **********/08.01.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба в срок, чрез назначения си особен представител - адвокат, с който оспорва
предявения установителен иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че
липсват доказателства за осъществена доставка на стоката, за нейното
количество, както и за това каква е цената на самата стока и каква е цената на
транспорта й. Излага се, че липсват първични документи, удостоверяващи
изпращането, съответно приемането на стоката, както и че липсва покана за
доброволно изпълнение, тъй като поканите от 16.12.2019 г. и 28.02.2020 г. не са
връчени на длъжника. Претендира отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен
и претендира направените разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от назначения си особен
представител - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност на
иска и моли да бъде отхвърлен.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
Представена е Фактура № **********/08.01.2016 г. (л. 14 от делото), в която ищцовото
дружество е посочено като доставчик, а ответникът, в качеството си на
земеделски производител, е посочен като получател. Сумата по фактурата е в
размер на 1449,36 лв. с ДДС, а като описание на стоката е посочено „бирена каша
с транспорт“ в количество 10,98000 тона. Падежът за плащане на задължението по
фактурата е 15.01.2016 г.
Видно от постъпилото по делото писмо от Общинска
служба по земеделие - гр. Сливен и справка към него (л. 56 и 57) ответникът е
бил регистриран като земеделски стопанин за стопанската 2015/2016 г. с дейност
„Животновъдство“, като към 29.02.2016 г. е имал регистрирани общо 68 броя
животни - говеда и биволи, от които 30 бр. млечни крави.
От писмо от НАП (л. 59) се установява, че ответникът е
декларирал започване на дейност като земеделски производител от 21.05.2015 г.,
има подадена годишна данъчна декларация за финансовата 2016 г., в която
декларира получени доходи като земеделски стопанин, като спрямо него не са
извършвани данъчни проверки или ревизии за 2016 г. и няма регистрация по ЗДДС.
От приетата като писмено доказателство по делото
кантарна бележка (л. 61) се установява, че на 08.01.2016 г. ищцовото дружество
е закупило бирена каша от „Загорка“ АД в нетно количество от 10 980 кг. В
кантарната бележка е вписано, че стоката е за обект на ЗП Д. Р. И. като за
стоката е издадена Фактура № 1789/08.01.2016 г. Отбелязано е, че водачът на
превозното средство е Иван И., а МПС е с рег. № СТ7277СС.
Представена е и Фактура № 2840/12.01.2016 г. (л. 70), в която ищцовото дружество е посочено
като получател, а „Мангъша“ ЕООД, с адрес в гр. Стара Загора е посочен като
доставчик. Сумата по фактурата е в размер на 264,60 лв. с ДДС, а като описание
е посочено „транспортни услуги“.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено
и неоспорено от страните, се установява, че процесната Фактура № **********/08.01.2016 г. е
осчетоводена от ищцовото дружество и е включена в дневник-продажби и
Справка-декларацията по ЗДДС на дружеството за м. януари 2016 г. Фактурата е
надлежно осчетоводена като са спазени изискванията на действащото
законодателство. Вещото лице е описало, че по процесната фактура в
счетоводството на „Бонда“ ООД няма отразени плащания, а към 31.12.2020 г.
остатъкът по сметка 411 - клиенти, анл. под сметка № 816 - ЗП Д.Р.И. по фактура
№ ********** от 08.01.2016 г. е в
размер на 1449,36 лв.
По заявление на ищеца е образувано ч.
гр. д. № 1110/2020 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 452/18.05.2020 г. срещу ответника
за сумата от 1449,36 лв., представляваща неизплатено задължение по Фактура № **********/08.01.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 338,99 лв. - разноски. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването
на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1449,36 лв.
- главница, представляваща незаплатена цена за
доставена от ищеца на ответника, в качеството му на земеделски производител,
стока - бирена каша, за която е издадена Фактура № **********/08.01.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Предявеният
установителен иск е процесуално допустим.
Неговият предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявения иск за изцяло основателен
и доказан.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира за доказани обстоятелствата, чиято тежест на
доказване лежи у ищеца, а именно, че на 08.01.2016 г. ищецът е доставил на
ответника, в качеството му на земеделски производител, стока - 10,98 т. бирена
каша на стойност от 1449,36 лв. с ДДС и настъпилата изискуемост на задължението
за заплащане на цената на 15.01.2016 г.
Установи се, че през 2016 г. ответникът
е бил регистриран като земеделски производител с дейност „Животновъдство“, като
е имал регистрирани общо 68 броя животни - говеда и биволи, от които 30 бр.
млечни крави. Общоизвестна е информацията, че със суха бирена /пивоварна/ каша
на гранули се хранят млекодайните крави, което увеличава продуктивността им при
отдаването на мляко.
Процесната Фактура № **********/08.01.2016
г. отговаря на всички изисквания на закона и от
нея може да се направи извод за съществените елементи на сделката.
В спецификацията към фактурата
е описана стоката по вид и количество. Макар и да не е подписана от получателя,
фактурата, според изготвената съдебно-икономическа експертиза е осчетоводена в
счетоводството на ищеца по сметка 411 /клиенти/ и е включена в дневниците за
продажби на ищеца. Вещото лице е отразило, че по отношение на тази фактура счетоводството
на ищеца е редовно водено, като този факт е също доказателство за валидното
сключване на сделката и за изпълнението на задълженията на ищеца по нея.
Количеството на
стоката и датата на доставката се потвърждава и от приетата по делото кантарна
бележка.
От друга страна липсват доказателства
за заплащане на задължението по процесната Фактура № **********/08.01.2016 г. от ответника.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото.
Oтветникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 1215,73 лв., от които 28,99 лева - заплатена държавна такса, 200,00
лв. - заплатен депозит за възнаграждение на особен представител, 200,00 лв. -
заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и 397,75 лв. с ДДС - заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство и 28,99 лева - заплатена държавна такса
и 360,00 лв. с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Р.И.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на
„БОНДА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район „Южен“, ул. „Изворна“ № 8,
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1449,36 лв. /хиляда четиристотин четиридесет
и девет лева и тридесет и шест стотинки/ -
главница, представляваща незаплатена цена за доставена от ищеца на ответника, в
качеството му на земеделски производител, стока - бирена каша, за която е
издадена Фактура № **********/08.01.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 01.04.2020 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение №
452/18.05.2020 г. по ч. гр. д. № 1110/2020 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Р.И.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „БОНДА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район „Южен“, ул. „Изворна“ № 8, сумата от 1215,73
лв. /хиляда двеста и петнадесет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, от които: 826,74 лв., представляваща
направени разноски в исковото производство и сумата от 388,99 лв., представляваща
разноски, направени в заповедното производство по ч.
гр. д. № 1110/2020 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: