№ 136
гр. Ловеч, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20254300600242 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба до Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ от Б. Ф.
А.,в която сочи,че с присъда № 7/27.03.2025 год. постановена по НЧХД №
230/2024 г. по описа на PC Тетевен е признат за виновен в това, че на
12.07.2024 год. около 02,30 часа в коридора на ФСМП гр. Тетевен при МБАЛ
,д-р Ангел Пешев" гр. Тетевен, обл Ловешка, чрез нанасяне на удар с крак в
областта на ляво бедро и захапване н областта на лява буза, умишлено е
причинил на Р. А. Й. от с. Б., обл. Лове лека телесна повреда, с разстройство
на здравето изразяваща се в травматичен хематом по предната страна на ляво
бедро в горна трета и разкъсно-контузна рана на лявата буза с характер на
ухапване, които са му причини ли временно и разстройство на здравето,
неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и на основание
чл. 130, ал., като го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 66 отложил за срок от три години от влизане на присъдата в
била. С присъдата е осъден да заплати на Й. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 3500 лева и разноски по делото.
Счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована,
1
поради което моли ЛОС да я отмени,като сочи следните основания:
По делото са разпитани множество свидетели, някои от които дават
противоречиви показания, които не се подкрепят от останалите доказателства,
а съдът неправилно се е позовал на тях, без да изчисти противоречията. Свид.
К., който ги разтървал с Й. в протокол от 03.12.2024 год. в съдебно заседание
посочи, че когато ги е разтървал Й. не е имал нараняване на лицето. Посочил,
че един от младежите, без да е сигурен дали това е тъжителя Й. е излязъл и
след няколко минути се върнал с рана на бузата за да бъде обработена.
Свидетелят е категоричен, че е видял само, че двамата са се скопчили един в
друг и в момента в който ги е разтървал не е видял рана. В последствие е
пояснил, че раната която е обработил е била прясна кървяща и ако е била
налична към момента на сбиването между него и Й. и при разтърваването е
щял да я види /стр.3/. Това се потвърждава дори от племенника на Й..
Съдът е постановил своята присъда при съществени противоречия в
показанията на свидетелите, които не са изчистени с очна ставка или
допълнителен разпит и неизяснени обстоятелства. Не са приложени
охранителните каМ. отвън от паркинга където е бил Й. с оглед
обстоятелството, че е излязъл без нараняване на лицето, а се е върнал около
половин час по-късно с разкъсно-контузна рана прясна и кървяща.
Първоинстанционкият съд е направил неправилна преценка на
събраните доказателства, но тъй като към момента не са обявени мотивите
към съдебният акт, след като се запознае с тях сочи,че ще изложи
допълнителни конкретни възражения.
Във връзка с горното, моли ЛОС да приеме, че подадената въззивна
жалба е основателна и да отмени присъдата, като неправилна,
незаконосъобразна и необоснована.
Моли да му бъдат присъдени разноските за всички инстанции.
Постъпили са и допълнителни мотиви към въззивната жалба,в които
сочи,че са във връзка с подадена Вьззивна жалба вх. № 2497/08.04.2025 год.
срещу присъда № 7/27.03.2025 год. постановена по НЧХД № 230/2024 г. по
описа на PC Тетевен, с която Б. Ф. А. е признал за виновен в това, че на
12.07.2024 год. около 02,30 часа в коридора на ФСМП гр. Тетевен при МБАЛ
„д-р Ангел Пешев" гр. Тетевен, обл. Ловешка, чрез нанасяне на удар с крак в
областта на ляво бедро и захапване н областта на лява буза, умишлено
причинил на Р. А. Й. от с. Б., обл. Ловешка лека телесна повреда, с
разстройство на здравето изразяваща се в травматичен хематом по предната
страна на ляво бедро в горна трета и разкъсно-контузна рана по лявата буза с
характер на ухапване, които са му причинили временно и разстройство на
здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и на
основание чл. 130. ал., е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, което чл. 66
е отложело за срок от три години от влизане на присъдата в сила,както и да
2
заплати на Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева и
разноски по делото е получено съобщение № 202543303335/0404.2025 год.
връчено на 22.04.2025 год. В съобщението е посочено,че са дадени указания за
отстраняване на нередовности във въззивната жалба, но не е посочено в какво
се изразяват, а е изписан диспозитива на присъдата и срока за нейното
обжалване.
След депозиране на въззивната жалба с Разпореждане № 131/09.04.2025
год. връчено на 22.04.2025 год. същата е оставена без движение, като е
посочено, че въззивната жалба е бланкетна, не отговаря на изискванията на чл.
320, ал.1 от НПК и не е внесена държавна такса по сметка на Окръжен съд
Ловеч. В съдебният акт е посочено, че мотивите са изготвени.
Сочи,че във връзка с указанията дадени в Разпореждане №
131/09.04.2025 год. по НЧХД № 230/24 г. на PC Тетевен и в указания срок
отстранява посочените нередовности.
Уточнява,че държавна такса в размер на 6 лева по сметка на Окръжен
съд Ловеч за въззивно обжалване на присъда е внесена от подсъдимия Б. Ф. А.
през Изипей, а вносната бележка е депозирана в Районен съд гр. Тетевен на
17.04.2025 год.
След запознаване с мотивите към обжалваната присъда поддържа
изцяло Въззивната жалба, като считам, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована.
Счита, че първоинстанционният съд е направил непълна и неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до
постановяване на осъдителна присъда
По делото са разпитани множество свидетели, които дават
противоречиви показания, неподкрепени от останалите доказателства. Съдът е
постановил своята присъда при съществени противоречия в показанията на
свидетелите, които не са изчистени с очна ставка или допълнителен разпит.
Неизяснените обстоятелства в постановената присъда касаят какво
точно се е случило на 12.07.2024 год. около 02,30 часа в коридора на ФСМП
гр. Тетевен, при МБАЛ „Д-р Ангел Пешев" Тетевен.
Налице е противоречие в показанията на свид. С. Р. Й., който в прот. от
15,10.2024 год. е посочил „....точно преди да излезе на вратата чувам някакъв
шум зад мен и се обръщам и чичо ми и Б., Б. махаше с ръце, крака, а чичо ми
гледаше да се хване у него и по едно време видях, че Б. захапа чичо ми на
лявата скула на бузата, след това те там, гой посягаше с крака, ръце,
разтървахме ги, разделям ги, дойде и Ф. и хвана баща си - Б. и ги разделихме.
Аз видях, като замахва с крак и ръце обаче с десния крак удари чичо в лявата
страна на крака, аз гледах да ги разделя, може да не съм видял нещо....".
В същият протокол от показанията на свид. Ф. Б. Ф. „....по едно време се
появи на И. баща му Р., тъжителя с неговия племенник, свидетеля от залата, с
3
влизането си понеже бяхме в централната на фоайето започна да ни ругае и
започна да казва как ще ни убива, как ще ни разчленява, как ще ни изсели това
семейство и не може ние да казваме как ще се събират синовете му и
докато в цялата ситуация тръгнах да му разказвам се сборичкаха баща ми с Р.,
аз тръгнах да ги разтървавам и момчето свидетеля и той помага да" ги
разтървем , сбутахме се в стената и в самата суматоха в сбутването незнам
какво се е случило, защото ние искахме да се приключи от там дойдоха
докторите и ги изтикаха навън Р. и с. Минаха 30 - 40 минути, или повече
около частите се появиха пак наново Р. и племенника му, ние седяхме, те
влезнаха и се указа че има нараняване на скулата.....но по време на
сборичкватето не съм видял баща си да ухапва тъжителя...."
Подсъдимия Б. А. Ф. е дал обяснения, в които е посочено „.... И се
сдърпахме с него, хванахме се смотахме се там във фоайето с ръце това онова
и това беше....с. и Ф. ни разтърваха, разделяха ни там, мисля че медицинска
сестра беше и доктора....нямам спомен да съм го захапвал, нямам спомен да
съм го ритал c крак когато ни разтърваха тъжителя нямаше кръв по себе
си със сигурност щях да го видя както твърдят, че има кръв, поне аз щях да
имам кръв по мен, а аз нямам нищо. Когато се върна Р. след около 30 минути
видях, че има нещо по лицето и той помоли доктора да го превърже....". При
проведеното интервю и психологично изследване на подсъдимия е посочено,
че има ясни спомени за случилото се, но не е ухапал тъжителя.
В протокол от 03.12.2024 год. при разпита на свид. К. Х. К. — служител
във ФЦСМП гр. Тетевен, който е очевидец на случилото се" ....те се сбиха
просто се вкопчиха един в друг, аз в началото не предположих, че е възможно
да е ухапан, не видях други неща или е одраскан или е ухапан, беше разкъсно-
контузна рана.... Боят беше в истински смисъл на думата, размениха си удари
с ръце, с всичко. В момента когато отидох да ги разтървавам аз бях преди това
там не видях рана на тъжителя на бузата....Раната, с която дойде тъжителя
беше кървяща, прясна, ако е била налична към момента на сбиване щях да я
видя....те се вкопчиха и се биеха до вратата на един метър от мен....след
някакви минути се върна този, който беше ухапан не беше много, незнам
точно, някъде около паркинга на болницата и се върна да получи помощта,
която сме му оказали с този фиш..."
В протокол за разпит от 03.12.2024 год. на свид. П. П. Ф. служител във
филиала на ЦСМП гр. Тетевен, който е бил на смяна е посочил, че не си
спомня скандал, бил е отвън, накарали са го да обработи раната и той е
записал във фиша че „при сбиване получил разкъсно-контузна рана на лявата
буза". Свидетелят не е посочил, кой го е накарал да обработи раната, какво е
било естеството и, както и по чии данни на тъжителя или на трето лице е
направил отбелязването в графата за начина на получаване, което има
съществено значение за правилната преценка на писмените доказателства
4
приети и приложени по делото.
Свид. К., който ги е разтървал с Й. в протокол от 03.12.2024 год. в
съдебно заседание посочил, че когато ги е разтървавал, Й. не е имал
нараняване на лицето. Посочил е, че един от младежите, без да е сигурен дали
това е тъжителя Й. е излязъл и след няколко минути се върнал с рана на бузата
за да бъде обработена. Свидетелят е категоричен, че е видял само, че двамата
са се скопчили един в друг и в момента в който ги е разтървал не е видял рана.
В последствие е пояснил, че раната която е обработил е била прясна кървяща
и ако е била налична към момента на сбиването между А. и Й. и при
разтърваването е щял да я види /стр.3/. Това се потвърждава дори от
племенника на Й.
На страница трета от мотивите първоинстанционният съд без да изчисти
противоречията в показанията на свидетелите е приел за установено
„....подсъдимият реагирал веднага на изречените думи от тъжителя, като
тръгнал към същия и успял да му нанесе удар с крак в областта на лявото
бедро на тъжителя, след което двамата се вкопчили в близост до входната
врат; и непосредствена близост на д-р К., същият веднага реагирал на
случилото се, като им казал да напускат, че ще извика полиция , като успял
заедно със свидетеля Й. и свид. Ф. да разтърве подсъдимия и тъжителя.
Малко след това тъжителят се върнал в спешна помощ, тъй като раната от
ухапването от подсъдимия кървяла и му била оказана спешна помощ....".
Не е ясно, а и в мотивите на съда не е посочено въз основа на кои
показания, и на кой свидетел е направен извода за удар с крак в областта на
ляво бедро, тъй като никой от свидетелите не посочва удар с крак по бедрото.
Съдът е посочил, че не кредитира показанията на свид. Ф. и обясненията на
подсъдимия, че не е ритал тъжителя. А свидетелят с. Й. - племенник на
тъжителя, на чиито показания първоинстанционният съд се позовал е посочил
и това е отразено и в мотивите на стр. 4, „...че е нанесъл по тъжителя...", а
свид. К. е посочил „....аз ги разтървах и единия излезе и се върна след няколко
минути с рана на бузата...". В тази връзка изводът на съда, че единствено
действията на подсъдимия са в причинна връзка с причинените телесни
увреждания на тъжителя е немотивиран.
Съдът е посочил, че на 15.07.2024 год. на тъжителя е било издадено
медицинско свидетелство за пред съд, но в приложеното медицинско
свидетелство изрично е посочено, че начина на получаване на телесните
повреди е по данни на тъжителя.
Не са обсъдени показанията на медицинската сестра, която също е
излязла и е помогнала да разтърват биещите се и която в този момент не е
видяла прясна кървяща рана на лицето на тъжителя.
От съдебно медицинската експертиза е видно, че на тъжителя е
причинен травматичен хематом на предна страна на ляво бедро в горна трета,
5
но от свидетелските показания на свид. Й., това нараняване не е възможно да
е получено при сбиването между двамата във фоайето на лечебното заведение.
Й., който единствен посочва как с десния крак подсъдимия е ударил чичо му е
категоричен, че го е ударил в лявата страна на крака, а не отпред както е
отразено в медицинската експертиза.
По делото е приложено писмо от МБАЛ — Тетевен за неналичие на
записи от каМ.те в болницата. Но в писмото не е посочено дали се касае за
записи от охранителните каМ. на фоаето, където е станало сбиването или от
паркинга където е установено нараняването и където също има охранителни
каМ.. Не са приложени записите от охранителните каМ. отвън от паркинга
където е бил тъжителя Й. с оглед обстоятелството, че е излязъл без нараняване
на лицето, а се е върнал около половин час по-късно с разкъсно- контузна
рана, прясна и кървяща.
В тази връзка приетата по делото съдебно - медицинска експертиза е
непълна, а първоинстанционният съд е направил своя извод при непълнота на
доказателствата при описание на механизма на получаване на разкъсно-
контузната рана на лява буза с характер на ухапване на тъжителя в
заключението на вещото лице липсва изложение дали раната е само
повърхностна с нарушаване целостта на кожата или да е дълбоко проникваща,
с големи разкъсвания на кожата и силно кървене, както и непосредствено след
получаване на нараняването раната била ли е видима и кървяща, което е от
съществено значение за правилната преценка на гласните доказателства.
Предвид събраните по делото доказателства, преценени съобразно
степента им на достоверност, съдът е приел описаната от тъжителя
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, но не е отчел всички
факти, имащи значение за постановяване на крайния съдебен акт, а именно-
възникването на конфликт между двамата, който е резултат от действията им,
в хода на който същите са предприели описаните по-горе действия.
На следващо място от показанията на свидетелите е видно, че
подсъдимият също е имал видими следи от нараняване - охлузване на десен
лакът, скъсване на тениската и зачервяване в областта на шията. Макар и
възприето от свидетелите и отразено в раздел данни от делото в приложената
комплексна съдебно - психиатрична експертиза обстоятелството, че и на
подсъдимия е била причинена телесна повреда не е обсъдено в мотивите на
съда.
Не е обсъдено в мотивите и обстоятелството, че от своя страна
тъжителят също е причинил болка и страдание на подсъдимия доколкото
инцидентът е възниквал като взаимно сбиване, с оглед начина по който са
разтървани двамата, при което всеки от участниците в него е проявил активно
агресивно поведение, а не е извършвал само действия по отблъскване на
нападение.
6
При формирането на правните си изводи съдът въобще не е отчел
разпоредбата на. чл.130, ал.3 от НК, според която, ако в случаите на
предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също
такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. В
същото време в Тълкувателно решение №51 89г. на ВС, ОСНК, се приема, че
реторсия-по-чл.130, ал.3 от НК може да се приложи само когато са причинени
еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди- само по чл.130, ал.1,
или само по чл.130, ал.2 от НК. По отношение на тъжителя е установено, че се
касае за телесна повреда но смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. но за подсъдимия
дори не е изследвано, какъв е характера на причинените му телесни повреди.
В Решение №255/92г. на ВС, 1 н.о. се приема, че в основата на реторсията е
идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон. Във всички случай
първоинстанционният съд е следвало да обсъди тежестта на деянията,
осъществени от двамата, дали е сходна и приложима ли е разпоредбата на
чл.130: ал.3 от НК и респ. ако е приложима дали би осигурила постигането на
целите па специалната и генералната превенции. В тази връзка е и съдебната
практика, че при реторсията задължителният характер на присъдата се
разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната тъжба, и насрещно
извършеното деяние. В Решение № 283 от 22.VI.1992 г. по н. д. № 221 92 г., I
н. о., ВС, се посочва, изрично, че при реторсията законодателят е съобразил
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното
възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно
увреждане, както и обстоятелство го, че и двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон.Приема,че за да прецени
наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 НК,
съдът е задължен да провери не само съставомерността на описаното в
тъжбата деяние, но и тези, свързани (насрещното деяние, т. е. с ответното
поведение на самия тъжител, независимо от факта,, че. в. това производство
срещу последния не е подадена насрещна тъжба. В цитираното решение е
указано, че в тези случаи съдът следва да освободи и двамата от наказание,
независимо от липсата на. насрещна тъжба.
Въпреки данните от всички свидетели за сбиване между тъжителя и
подсъдимия за усилията, конто са положили свидетелите за да ги разтърват, за
наличието на видими телесни повреди и по подсъдимия първоинстанционният
съд не е положил усилия за разкриване на обективната истина по делото и
дали е или не е налице реторсия.
Прави пред ЛОС и доказателствени искания:
Моли да се изиска от МБАЛ Тетевен справка към датата на извършване
на деянието 12.07.2024 имало ли е действащи охранителни каМ. на паркинга
пред здравното заведение, респ. запазени ли са записите в часовия диапазон
7
02,30 —.03,30 часа .
Моли да се допусне допълнителен разпит на свид. Ф. Б. Ф. при режим на
довеждане, който може да посочи какви телесни повреди са били причинени
от тъжителя на подсъдимия. Да се допусне допълнителна съдебно медицинска
експертиза, която да посочи разкъсно- контузната рана на лицето на тъжителя
повърхностна или дълбоко кървяща е била. Ако раната е била дълбока, силно
кървяща, да посочи след колко време от нанасянето и е започнало кървенето и
колко време е продължило е това обстоятелството, че при разтърваване на
биещите се разтърваващия не са видели кръв и нараняване, а от излизането на
пострадалия към паркинга до връщането му в медицинското заведение за
оказване на спешна помощ прясна кървяща рана е изминал значителен период
от време. Вещото лице да съобрази часа на сбиването и часа на обработване
на раната от представения фиш.
Да се допусне съдебно медицинска експертиза, която да установи какъв
е механизма на получаване на охлузните рани по десен лакът и шията на
подсъдимия, както и какъв е вида на причинените му телесни повреди.
Предвид изложеното моли ЛОС да отмени Присъда № 7/27.03.2025 год.
постановена по НЧХД № 230/2024 г. по описа на PC Тетевен, като неправилна,
незаконосъобразна и немотивирана и оправдае А., като му присъди сторените
разноски.
Постъпил е писмен отговор от Р. А. Й. С. Б. , *** ЕГН ********** Чрез
пълномощника сп Адвокат Н. С. Х. *** на въззивната жалба от Б. Ф. А. С. Б." ,
Община Тетевен ЕГН ********** чрез пълномощника му Адв. А. Д. М. АК-
Ловеч Против присъда № 7 от 27.03.2025 г. На PC - Тетевен по НЧХД № 230,
По описа на съда за 32024 г.
В отговора моли ЛОС, да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна и потвърди атакуваната присъда като правилна
законосъобразна и обоснована,както и да им присъди и направените от тях
разноски по делото.
Считат , че въззивната жалба , касае само и единствено присъдата в
наказателно-правната и част , поради изложените в жалбата възражения и
основания и не касае същата в гражданско-правната и част,поради което молят
ЛОС да приеме , че присъдата в необжалваната и част е влязла в законна сила ,
поради изтичане на срока за нейното обжалвана
По отношение на присъдата в обжалваната част , считат че не са налице
основания за нейната отмяна или нейното изменение и жалбата в случая се
явява неоснователна. Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка ,която по категоричен начин се установява от
събраните по делото гласни доказателства,писмени доказателства
прокурорска преписка , медицински фиш от Спешна помощ - Тетевен,
Медицинско удостоверение от д-р Л. и приети ,без възражения - съдебно -
8
медицинска експертиза и съдебно-психологическа и психиатрична
експертизи.
Приемат,че изцяло се доказали по безспорен начин телесните
увреждания на тъжителя , които са леки телесни повреди по смисъла на чл.
130 ал.1 НК, датата , мястото и часът на тяхното извършване , механизмът на
тяхното причиняване , авторът на причиняването им , който в случая е
подсъдимия и причинно следствената връзка от нападателните действия на
причинителя и телесните наранявания върху доверителя му .
Приема,че в жалбата се излагат съображения в две направления :
Първо , че е налице съмнение в причиненото телесно увреждане и
авторът на това увреждане . Тази защитна теза била разгледана подробно от
ТРС. Същата се позовава на свидетелските показания на дежурния лекар - д-р
К. , който не е видял нараняванията по лицето на пострадалия .Сочи,че когато
отиваш да прекратиш възникналия конфликт и да въдвориш ред в болничното
заведение едва ли докторът е концентрирал вниманието си върху лицето
пострадалия , точно в този момент. Ето защо и тезата на жалбоподателя е
несъстоятелна .Приема,че самият свидетел не е отишъл с намерение да
освидетелства участниците в конфликта, а да го предотврати.
Несъстоятелни,според него, са и твърденията , че са налице записи от каМ.те
отпред пред болничното заведение , тъй като от болницата отговорили
писмено , че такива няма , тъй като същите се пазят два месеца! Изразява
недоумение какви очни ставки и между кого трябва да се направят те че да се
установи дали подсъдимият е причинил телесни увреждания след като за това
има разпитан свидетел- очевидец- - С. Р. Й. , а самият доктор К. твърди , че не
е видял , но не че е нямало телесна повреда ! От друга страна са налице
медицински фиш от спешната помощ и медицинско свидетелство от д-р Л. за
характера и вида на телесните наранявания по лицето на пострадалия, както и
съдебно-маднцинска експертиза. Затова,приема,че е несъстоятелно е искането
за допълнителна - медецинска експертиза .
Несъстоятелна е и втората защитна теза на жалбоподателя , че съдът не е
приложил института на „реторсия", но смисъла на чл. 130 ал.3 НК. Първо по
делото няма никакви гласни и писмени доказателства , че на подсъдимия са
нанесени телесни повреди по смисъла на чл. 130 НК. Същият е стоял повече
от час в спешното ,след инцидента , докато станат резултатите от
изследванията на сина му и нито се е оплакал, нито освидетелствал и не е
представил медицински фиш за това нито медицинско свидетелство за
нанесени му наранявания от страна на пострадалия . Нещо повече , при
разпита на неговия син Ф. Ф. , в съдебно заседание от 15.10.24 г.- стр. 8 от
съдебния протокол същият изрично беше попитан и отговори -„Баща ми от
какво да е пострадал , не съм го видял да е пострадал...". Така , че същият за
какви телесни увреждания на баща му би свидетелствал, след като до 15.10.24
9
г. не е знаел за такива.
Ето защо се противопоставят на доказателствените искания на
жалбоподателя и молят ЛОС , същите да не бъдат уважени.Приемат,че
присъдата е правилна законосъобразна , обоснована и справедлива и молят
ЛОС , съобразно неговите правомощия по чл. 338, във връзка с чл. 334,т.6
НПК,да постанови съдебен акт, който потвърди същата в атакуваната и част.
По време на съдебните прения пред въззивната инстанция, защитника
на въззивника-адвокат А. М./защитника/ сочи,че поддържа изцяло въззивната
жалба по всички изложени в нея обстоятелства, като освен тях моли ЛОС да
вземе предвид, че постановеният съдебен акт е изцяло немотивиран. В него
липсват показанията на разпитаните на първа инстанция свидетели
медицински лица. Били са разпитани медицинската сестра, която е била
очевидец – Л. Л.. Присъствала е заедно с д-р К. на мястото на произшествието.
Помогнала е да бъдат разтървани биещите се, като нейните показания и
показанията на другите медицински лица и шофьорите, които също са били
очевидци, единият от които е обработил раните, а другите са били пред
Спешния център, не са наМ.ли никакво отражение в мотивите на съдията,
който ако не ги е кредитирал, е следвало да ги обсъди, да посочи на какво
основание не кредитира показанията, особено на медицинската сестра, която
изрично е посочила, че не е видяла рана по лицето на пострадалия и ако е
имала такава, е щяла да забележи, както и че не е видяла кръв по него или по
доверителя ми.
Освен това никъде в мотивите на съда не е посочено защо съдът е
приел именно този час за настъпване на деянието – 02:30 часа, който не
фигурира никъде в частната тъжба. Там е посочен час, и то единствено в
описателната част на тъжбата на страница 1, където е записано – около 02:00
часа. Никъде другаде в частната тъжба не е фиксиран час на извършване на
деянието, поради което съдът е следвало да се мотивира защо приема този час
на извършване на деянието, тъй като частното обвинение не го е поставило
като въпрос.
Освен това, видно и от заключението на приетата пред въззивната
инстанция експертиза, в листа от преглед на пациент и анамнезата, снета по
данни на пострадалия, изрично е посочен час за извършване на деянието 02:00
часа. Едва на доста по-късен етап е отразено във въззивната жалба временно
произшествие в 2:30 часа и във фиша на Спешна помощ 2:40 часа, което с
оглед на данните, дадени и от вещото лице в днешната експертиза в
заключението, има общо време не повече от 5-6 минути на съсирване на
кръвта, което не отговаря на времето, посочено от съда в мотивите.
На следващо място, във връзка с направените разноски и
представените договори за правна помощ и съдействие от колегата
процесуален представител на тъжителя, моли ЛОС да вземе предвид, че и в
10
двата случая за разноски, претендирани и в договорите, е изписана за
въззивната инстанция дата на упълномощаване 22.05.2023 г., като тази дата и
номерът на НЧХД 230 без посочване на година и представителство пред ЛОС
без посочване на дело, от което да е видно, че сумата от 800.00 лева е платена
като хонорар по настоящото ВНЧХД. Алтернативно моли ЛОС ако приеме, че
присъдата е правилна да не присъжда тези разноски.
На следващо място, в пълномощното пред РС – Тетевен, което е на стр.
9, е посочено, че същото е за образуване на НЧХД 30, което не е техническа
грешка, тъй като същият номер е посочен и допълнително отново без година,
поради което с оглед и обстоятелството, че съдът никъде не е обсъдил въз
основа на какво е приел, че този хонорар е платен като разход по НЧХД №
230/2024 г., е присъдил разноски на тъжителя.
Предвид всичко изложено моли ЛОС да отмени първоинстанционния
съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане, още повече, че по делото
има множество неизяснени обстоятелства и празноти, като визира
обстоятелството, посочено и в протокола от първото съдебно заседание, че
тъжителят излизайки от Спешна помощ, е отишъл в РУ на МВР, а в
преписката, която е приложена по делото, включително и в разпитните
протоколи, никъде не фигурира дори справка, кои служители са били на
работа в процесния период, виждали ли са тъжителя, кога и по какъв начин са
разбрали за самото произшествие.
В този смисъл моли ЛОС да се произнесе със съдебен акт.
Въззивникът Б. Ф. А. поддържа казаното от защитика.
Повереника на въззиваемия Р. Й.-адвокат Н. Х. заявява,че поддържа
техния писмен отговор, в който са изложили подробно становището си по
фактите и обстоятелствата, които са посочени от пълномощника на
въззивника във въззивната жалба. Смята, че на доверителя му по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК са нанесени леки телесни повреди. Това се
установило,според него, и от приетата в днешното съдебно заседание
съдебномедицинска експертиза.
Смята, че мястото и часа на извършването също били установени по
безспорен начин с оглед свидетелските показания, които били събрани пред
първата инстанция. Установил се е и механизма за причиняване на тези
телесни увреждания, авторът им и връзката от нападателните действия на
въззивника спрямо доверителя му. Това са факти и обстоятелства, които били
събрани на първа инстанция и допълнително във втора инстанция.
С оглед защитната теза на въззивника пред първа инстанция били
направени възражения и ангажирани доказателства за установяването на така
наречения афект, който не се установил от приложената по делото съдебна
психологическа-психиатрична експертиза.
Сочи,че във въззивната жалба били изложени факти и обстоятелства,
11
според които пред въззивната инстанция се възбужда втора и трета защитна
теза.
Първата е по отношение на реторсия, когато била опровергана от
ангажирания свидетел и син на въззивника.Позовава се на неточности относно
локализацията на нараняванията,като сочи,че то не било ляв лакът, то не било
десен лакът. Затова,според него, не била и допусната допълнителна
експертиза относно нараняванията, за които няма никакви събрани писмени и
гласни доказателства по делото – нито пред първата, нито пред втората
инстанция.
Остана третата защитна хипотеза, свързана с времевата рамка и по този
начин да се постави под съмнение авторството, т.е. извършителят на
нанесените телесни увреждания на доверителя му. Сочи,че пред първата първа
инстанция, както и пред втората, е разпитан свидетелят с. Й.. Пред първата
инстанция в протокола от 10 или 15 октомври той казва: „В 2:00 часа се
прибрахме от продажбата на малини от Разградско на 12 юли 2024 година. От
Б. до болницата са не повече от 20 минути, което означава че в 2:20 часа, след
като са узнали какво е станало за произшествието в Б., те са били в Центъра за
спешна медицинска помощ в Тетевен. Имало е конфликт, диалог с по-висок
тон. След това е станало нахвърлянето от страна на въззивника, както казва и
д-р К. в разпита му на 03.12.2024 година. Според свидетеля Й. тогава е
извършено ухапването и нанасянето на ударите по бедрото на доверителя му,
т.е. нараняванията са настъпили в същия момент. Това да е траяло 5-6-10
минути. Веднага след това са били изтласкани извън ЦСМП и те са излезли на
паркинга на болницата, т.е. свидетелят с. Й. и доверителят му.
Сочи, и че от разпита на свидетеля д-р К. от 03.12.2024 г., което е
записано в протокола, същият казва: „Времево от момента на сбиването до
разтърваването, излизането и връщането, според него е минало точно толкова
време, колкото да излезе на паркинга и да се върне, следователно не повече от
5 – 7 минути. Още повече те сами си го казват, че са отишли до полицията. В
полицията е бил задържан неговия син във връзка с произшествието и той бил
разпитан също пред първа инстанция. Според тях времевата рамка е
установена и Тетевенският районен съд правилно е възприел фактите и
обстоятелствата, които са събрани от писмените и гласни
доказателства.Позовава се и на вещото лице М. Г.,която също сочи час 2:30
часа. Представен е фиш, от който фелдшер Ф. е извършил съответната
обработка на раната на доверителя му и безспорно е установено, че това е
разкъсно-контузна рана от ухапване от човек на мястото, където е посочено в
медицинското удостоверение от д-р Л., приложено също към делото.
Във връзка с времевата рамка, за която става въпрос сочи,че нейното
значение е явно според твърдението на въззивника от голямо значение, тъй
като с това те прокарват защитната си теза, че видите ли никой не е видял рана
12
или кръв. Дава пример,че ако каже някой, че за няколко секунди при
сблъскването след удар някой е видял това ухапване, видял е нараняване –
просто целта е била да ги разтърват. В това отношение е нормално никой да
не обърне внимание на лицето на това. Още повече, че свидетелят Й. каза пред
въззивната инстанция на миналото съдебно заседание, че д-р К. и сина на
въззивника са били от дясната страна на доверителя му, а нараняването е по
лявата буза. Счита,че в настъпилия сумрак няма кой да види а този факт е
възприет чак, когато са усетили кървенето. Това го каза според него и
свидетелят Й. – на паркинга пред полицията на светло са видели, че той
обилно кърви и веднага са се върнали в рамките на не повече от 10 минути,
което говори, че твърдението на въззивника за това, че са минали между 30
минути – 40 минути не е вярно. Няма как това да се случи между 02:00 часа и
02:40 часа.
По същия начин било и с показанията, които бяха дадени от сина на
пострадалия във връзка с това, че не е имало инцидент, че той не е стрелял с
пушка. Има прокурорска преписка и това е установено в нея, разпитани са
двете момичета, че това не е вярно, че е имало изстрел.
След това беше тезата, че видите ли доверителят му е нападнал
словесно и е заплашил сина на въззивника, което също се оказа, че не е вярно,
тъй като д-р К. каза обратното в показанията си от 03.12.2024 година.
Нормално е в такова производство защитните тези да бъдат такива, че
да бъде оспорено. След като се оспори първоинстанционната присъда, да се
изнамерят такива, които няма как да бъдат доказани според нас, тъй като няма
нито писмени, нито гласни доказателства, а едни голи твърдения. Смята, че
Тетевенският районен съд правилно е отчел показанията на д-р К. и правилно
е възприел технологията на извършване на самото деяние.
По отношение на самите разноски, които е направил доверителят му
изразява учедване,дали може да посочат делото пред РС – Тетевен, когато те
започват действие по образуването на такова дело и то се образува най-малко
половин час след внасянето на тъжбата?. Същото,според него, е и по
отношение на въззивната инстанция – получават решението на
първоинстанционния съд и след това чакат жалбата на въззивника.Приема,че
за него не е ясно кой номер на делото, след като още не е образувано в
Окръжен съд, да посочат.Уточнява,че те сочат само това, че е във връзка с
присъда по еди-кое си обжалвано дело и да го представлява пред Окръжен съд
и до приключването на делото, независимо кога и как. Моли ЛОС да потвърди
присъдата, тъй като няма данни за нейното отменяване или за нейното
изменяване. Моли ЛОС да я потвърди и да им присъди направените разноски
за въззивната инстанция.
Защитника,адвокат М. използвайки правото си на реплика сочи,че по
отношение на договора за правна защитата дата на упълномощаване
13
22.05.2023 година. Това са две години преди делото пред въззивната
инстанция и една година пред тази на РС – Тетевен.
Уточнява,че тяхното основно възражение е, че съдебният акт е
немотивиран, тъй като както каза и колегата, в протокол № 448/03.12.2024 г. са
разпитани д-р П. П. Ф., който е издал фиша и е обработил раните и ********
П. В. П., които са били пред сградата и се видели, че д-р К. разтървава
страните. ********** П. изрично е посочил, че е видял, че д-р К. ги разтървава
и ако е имало сериозна рана, е щял да забележи. Но тези негови показания,
както и тези на медицинската сестра, не са наМ.ли отражение в мотивите на
съда. Те не са анализирани и част от свидетелските показания, събрани в
протоколите, също не са анализирани в мотивите от първата инстанция.
По отношение на часа – дори и да се приеме този час за дата на
извършване на престъплението, е следвало в мотивите си съдът да посочи въз
основа на какво го приема като час на извършване на престъпление.
Повереника,адвокат Н.Х. в правото си на дуплика сочи,че пред него е
копието на договора за правна защита и той не вижда година 2023 г. – годината
е 2025.
По отношение на това кога е извършено,счита,че те са изложили
техните доводи и счита, че едва ли не от защитните тези на въззивника излиза,
че д-р Ф. или някой от шофьорите, пушили цигарите си вън на плаца, са
ухапали доверителя му, при положение че д-р К. казва, че се минало толкова
кратко време, че според него е отишъл до плаца и се е върнал.Задава
въпрос,кой да бъде авторът на това нараняване ухапване от човек – или д-р Ф.,
или шофьорите на плаца.
Въззиваемият Р. А. Й. заявява,че няма какво да добави.
Въззивникът Б. Ф. А. в дадената му от съда последна дума заявява,че
каквото реши съда.
Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса,
събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл.
313 от НПК, счете за установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 7/27.03.2025 г. на РС – Тетевен по НЧХД
230/2024г.Районен съд-Тетевен е признал въззивника Б. Ф. А., за виновен в
това, че на дата 12.07.2024 година, около 02,30 часа в коридора на ФСМП
гр.Тетевен при МБАЛ „д-р Ангел Пешев“ в гр.Тетевен, Ловешка област, чрез
нанасяне на удар с крак в областта на ляво бедро и захапване в областта на
лявата буза, умишлено е причинил на Р. А. Й. от с.Б., Ловешка област лека
телесна повреда, с разстройство на здравето, изразяваща се в травматичен
хематом по предната страна на ляво бедро в горната трета и разкъсно-
контузна рана на лявата буза с характер на ухапване, които са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на
14
чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1 във връзка с
чл.54 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимия Б. Ф. А. за изпитателен срок от 3 /три/
години.
Осъдил Б. Ф. А. от с. Б., Ловешка област да заплати на Р. А. Й. от с. Б.,
Ловешка област сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за причинените
му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
12.07.2024 г. до окончателното й издължаване, както и разноските по делото в
размер на 1221,62 /хиляда двеста двадесет и един лев и шестдесет и две ст./
лева, а по сметка на РС гр. Тетевен сумата от 140,00 /сто и четиридесет/ лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 689,36
/шестстотин осемдесет и девет лева и 36 ст./ лева разноски по делото, както и
5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, като за разликата до
пълния претендиран размер от 5000 /пет хиляди/ лева гражданският иск за
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, отхвърля.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От събраните по делото доказателства-обясненията на въззивника,
показанията на разпитаните по делото свидетели-С. Р. Й., И. Р.ов Й., Ф. Б. Ф.,
П. П. Ф., Кирил Х. К., П. В. П., заключението на повторната медицинската
експертиза, заключението на комплексната психолого-психиатричната
експертиза, приетите и приложени по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност,обосновано РС е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Въззиваемия Р. А. Й. живеел в с.Б., Ловешка област и бил съсед на
въззивника Б. Ф. А., който живеел в същото село, като отношенията между
двамата били нормални и не са имали конфликти помежду си. На 11.07.2024
година сина на въззиваемия – свид. И. Й. и негови приятели се били събрали в
двора на дома му, като се черпели и били пуснали високо музика. В същото
време въззивника и сина му – свид.Ф. Ф., който се бил прибрал в дома на баща
си седели на двора като чували силно пуснатата музика от дома на
въззиваемия. След 23,00 часа, тъй като музиката не спирала свид. Ф. казал на
баща си – въззивника А., че ще отиде и помоли сина на въззиваемия да
намалят музиката, което и сторил. Свидетелят Ф. отишъл до дома на
въззиваемия, за да разговаря със сина му – свид. И. Й., но тъй като Й. и
компанията, която се била събрала тръгнали срещу свид. Ф., същият се
обърнал и си тръгнал, като свид. Ф. е получил удари от сина на въззиваемия и
от други лица от тази компания, след което е успял да се прибере в дома си,
където бил посрещнат от въззивника А. и му казал за случилото се.
15
Свидетелят Ф. се обадил на тел. 112 и подал сигнал за случилото се, като
заедно с баща си стояли в двора на дома си до пристигане на органите на
полицията и спешна помощ. В селото пристигнали органите на полицията и
сина на въззиваемия бил задържан, заедно с друго момче и съответно били
откарани в сградата на полицията. Пристигнала и спешна помощ и сина на
въззивника – свид. Ф. бил качен в линейката и транспортиран в болницата в
гр.Тетевен, където малко по-късно пристигнал и въззивника А. като изчаквали
във фоайето на спешна помощ, за да разберат резултата от изследването от
скенера на свид. Ф..
Междувременно въззиваемия и неговия племенник – с. Й. на 11.07.2024
година пътували и преди 02,00 часа, вече на 12.07.2024 година се били
върнали в с.Б., където разбрали за инцидента между сина на тъжителя и свид.
Ф., както и разбрали, че и двамата са били откарани от спешна помощ и
полиция, без да разберат кой от двамата е бил откаран с полиция и кой с
линейка. По тази причина въззиваемия и свид. Й. се върнали в гр.Тетевен и
първо се отбили в болницата. Въззиваемия и свид. Й. влезли във фоайето на
спешна помощ, където се намирали свид. Ф. и въззивника А., като
въззиваемия се обърнал към тях, като им поискал обяснение защо не са се
обадили на полицията, а са тръгнали да се разправят със сина му и другите,
които са вдигали шум. След тези думи въззивника тръгнал към същия и успял
да му нанесе удар с крак в областта на лявото бедро , след което двамата се
вкопчили в близост до входната врата и въззивника захапал с уста лявата буза
на въззиваемия.Това станало в непосредствена близост до д-р К.,който веднага
реагирал на случилото се, като им казал да напускат, че ще извика полиция,
като успял заедно със свид. Й. и свид. Ф. да разтърве въззивника и
въззиваемия и той заедно със свид. Й. излезли от болницата. Малко след това
въззиваемия се върнал в спешна помощ, тъй като раната от ухапването от
въззивника кървяла и му била оказана спешна помощ. На същия ден
въззиваемия бил прегледан от д-р Л., който му изписал терапия и на
15.07.2024 година му издал и медицинско свидетелство за пред съд.
Пред възивната инстанция е назначена повторна съдебно-медицинска
експертиза/СМЕ/,тъй като тази,която е приета от РС не е съответна на
изискванията на чл.152 от НПК и е необоснована.Вещото лице-доктор М. Г. е
дала заключение,че с оглед показанията на Д-р К., че установената на лявата
буза на Р. А. Й. рана не е за лепене, а за зашиване и представените в делото
снимки на пострадалия с налична разкъсно-контузна рана на лявата буза като
приема следното:
Анатомично кожата се състои от три пласта-епидермис, дерма и
хиподерма, като основните кръвоносни съдове както по размер, така и по брой
са разположени в дермата.
Поради това вещото лице приема, че същата е достатъчно дълбока,
16
кървяща и се е наложило да бъде обработена от специалист хирург. Самото
кървене започва веднага след причиняването й.
2. Кървенето на такава рана зависи от дълбочината на същата,
разМ.те й, както и от спецификата на кръвта-време на кървене и време на
съсирване. При здрав човек и човек, който не приема лекарства против
съсирване общото време е не повече от 5-6 минути. През това време има
кървене, което следва да бъде видяно от присъстващите свидетели-очевидци.
3. Във въззивната жалба е отразено времето на произшествието -
02,30 часа, а във фиша на Спешна помощ е отразено 02,40 часа на
установяване и обработване на раната-първично.
Вещото лице сочи,че самата рана, както е отразена в снимката на
пострадалия, има типична форма, разМ. и характер на такава, получена от
ухапване /кръгла и ли личат ясно белезите от зъбите.
Т.е.обосновано РС е прел,че на въззиваемия му е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и че тези наранявания са
причинени от удар с крак в областта на лявото бедро и от ухапване в областта
на лявата буза и може да се получат по начин описан от пострадалия.
По време на съдебното следствие пред въззивната инстанция д-р Г. е
посочила,че ухапването не обуславя обезобразяване, а само козметичен
дефект,като има начини за отстраняване с пластични операции.
Относно механизмът на причиняване вещото лице д-р М. А. Г. е
потвърдила,че се причинява от ухапване, разкъсване от предмет остър –
зъби,като от това както са разпределени раните в дълбочина, отговарят да е от
зъби.
От заключението на изготвената по делото комплексна психолого-
психиатричната експертиза, която и РС и настоящата инстанция изцяло
възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин, че
въззивника А. е психично здрав, че не се установяват белези за умствено
недоразвитие, не се установяват симптоми на продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на НК, което да
изключва вменяемост. Същият е със запазена годност да разбира, свойството и
значението на извършеното, да ръководи постъпките си в съответствие с това
разбиране, да участва в процеса, правилно да възприема фактите от значение
за делото към датата на деянието и да дава достоверни показания. Въззивника
А. не е бил в състояние на физиологичен афект по време на инцидента на
12.07.2024 година, като вещите лица приемат, че той има по-нисък толеранс
към фрустрация, с нагласа за доминантност и среща известни трудности при
регулиране на емоциите си в трудни и/или конфликтни ситуации. Вещите
лица са посочили,че е възможно да е достигнал до подобна агресивна реакция
– ухапване, като начин за изразяване на гнева си, като тя е инцидентна и
ситуативна и не е свързана с дълготрайна личностна характеристика.
17
Пред въззивната инстанция отново се правят възражения относно
това,че св-ля Кирил К. не е възприел наличието на нараняването при
възникналото стълкновение между въззивника и въззиваемия,което
въззивната инстанция приема за неоснователно,тъй като репликата на този
свидетел е извадена от контекста на неговите показания,като цяло.
По-конкретно,категорично този свидетел сочи,че е възприел
физическата разправа м-у двамата,като заявява-„…Този,който стана и налетя
на боя е този човек,свидетеля сочи подсъдимия,той стана от стълбите и тръгна
да се бие с този…..“.л.148 НЧХД.
Все в този смисъл сочи и следното „…..те се бяха вкопчили един в
друг,аз ги разтървах и единя младеж излезе и след се върна след няколко
минути с рана на бузата….“. Т.е.както се възразява от повереника на
въззивника,касае се за изключително кратък интервал от време от момента на
нарняването и възприеманато от страна на св-ля К..Предвид на което и
въззивната инстанция приема за неоснователно възражението на защитника,че
нараняването не е било възприето от страна на свидетеля К..Т.е.обясненията
на въззивника,че не е причинил това увреждане,както и че не е възприел кръв
по лицето на въззиваемия не кореспондират на посочените гласни
доказателства и заключението на вещото лице по повторната СМЕ./л.45/.
В подкрепа на показанията на този свидетел,както е посочил и РС са и
показанията на другия очевидец- свидетеля с. Й., който е видял, че чичо му е
бил захапан по лявата буза от въззивника, както и че е нанесъл удари по
въззиваемия,както между впрочем е описано и във фактическата обстановка
на процесната тъжба относно начина, по който му е било причинено телесното
увреждане,съответно е и на заключението на медицинската експертиза, както
и косвено от заключението на комплексната психолого-психиатрична
експертиза.По-конкретно,категорични са вещите лица,че въззивника не е бил
в състояние на физиологичен афект, а се касае за наличие при него на по-
нисък толеранс към фрустрация,с нагласа да доминантност и среща изветни
трудности при регулиране на емоциите си в трудни и/или конфликтни
ситуации./л.196/.
В тази връзка не основателно е възражението на защитника,че не е
доказано на въззиваемия да е нанесен удар с крак,тъй като св-ля с. Й.
категорично сочи,че „…Подсъдимият видях с ритник да удря Р. от лявата
страна на крака на Р. и посягаше с ръце….“./л.41/.Свидетеля Й. е потвърдил
показанията си и пред въззивната инстанция./л.51ВНЧХД /.Показанията на
този свидетел са съответни и на приложеното по делото медицинско
свидетелство за пред съда,в което д-р Л. е констатирал травматичен хематом
по предна повърхност на ляво бедро./л.7/.
Обосновано РС в тази връзка е приел като частично обективни
показанията на свидетеля Ф. и обясненията на въззивника А. и то в частта им,
18
от която се установява, че е имало инцидент между сина на въззиваемия и
свид. Ф. в с.Б., при който е пострадал свид. Ф. и по тази причина е бил докаран
в спешна помощ за изследване.
Не е спорно и приетото от РС,че докато свид. Ф. и въззивника са
изчаквали резултата от изследването на Ф. и са били във фоайето на спешна
помощ е пристигнал и въззиваемия, че между него и въззивника е имало
размяна на реплики и сдърпване,в който смисъл са и обясненията на
въззивника“….и се сдърпахме с него,хванахме се,смотахме се там във фоайето
с ръце това онова и това беше…/л.45/.
В останалата им част, че въззивника не е ритал въззиваемия и най-
вече, че не го е бил захапал по лявата буза, а е било възможно да се нарани по
друг начин и въззивната инстанция приема за защитна реакция на въззивника
срещу предявеното му обвинение,както е приел и РС,тъй като изцяло
противоречат на показанията на свидетелите К., Й.,както и на заключението
на двете приети експертизи по делото. Не е спорно,както приема и РС,че свид.
Ф. е бил на мястото на инцидента,но не съобщава факти,които биха били в
негатив на въззивника и негов баща.Следва да бъде посочено,че пред
въззивната инстанция св-ля Ф. е дал показания,в които е потвърдил,че „…Те
се сборичкаха,бутаха се наляво-надясно,опитахме се да ги разтървем,тогава се
появиха и докторите…..“./л.50 ВНОХД/.Т.е.не се отрича от негова страна за
физическо съприкосновение м-у въззивника и въззиваемия, а само се отрича
факта на нанесените телесни увреждания и най-вече на ухапването от страна
въззивника на въззиваемия.
Колкото до заявеното от свидетеля Ф.,че въззивника е имал след два-
три дни синини на шията и десния лакът следва да бъде посочено,че за такива
наранявания,освен св-ля Ф. не се посочват от останалите свидетели,а не са
налични и медицински документи в тази насока.Самия въззивник сочи в
обясненията си,че му бил охлузен лакътя./л.46/.
Обоснован в тази връзка е извода на РС,макар и оскъдно подкрепен с
доказателства,че причиненото телесно увреждане на въззиваемия е в
следствие действията на въззивника А., който е имал физически контакт и
съприкосновение с въззиваемия, като именно А. е тръгнал към въззиваемия и
му е нанесъл удар с крак в областта на лявото бедро, след което двамата се
вкопчили в близост до входната врата и въззивника захапал с уста лявата буза
на въззиваемия.В тази връзка съвсем конкретни са показанията на свидетеля
С. Р. Й.,който сочи,че е възприел действията на въззивника изразяващи се в
ритане с крак и захапване,и които се потвърждават от негова страна и при
извършената очна ставка м-у него и св-ля Ф.Ф../л.52-53 ВНОХД/.Нещо
повече,самия свидетел Ф.,както възразява и повереника показанията му са в
противоречие със заявеното пред РС,“….Баща ми от какво да е пострадал, не
съм го видял да е пострадал…/л.44/.
19
Също така св-ля Й. сочи, че не е възприемал въззиваемия да е хващал
въззивника за гушата,както и да е възприел някакви наранявания на
въззивника.Т.е.обоснован е извода на РС,че именно единствено действията на
въззивника са в причинна връзка с причинените телесни увреждания на
въззиваемия, описани подробно по-горе в мотивите и отговаря на механизма
на причиняване на същите посочен в медицинската експертиза от ВЛ-д-р
Г.,както и на отразеното в медицинското свидетелство на въззиваемия за пред
съда-л.7 от НЧХД.
Неоснователно е и възражението на защитника,че никъде в мотивите
на съда не е посочено защо съдът е приел именно този час за настъпване на
деянието 02:30 часа, който не фигурира,според нея, никъде в частната
тъжба.Следва да бъде посочено,че в присъдата си РС е посочил около
02,30,като не е фиксирал точен час,както и в мотивите си към присъдата-л.4 от
мотивите на стр.224.
При така установената фактическа обстановка обосновано РС-Тетевен
е приел,че от страна въззивника Б. А. е осъществено престъпление по чл.130
ал.1 от НК от обективна и субективна страна като на 12.07.2024 година, около
02,30 часа в коридора на ФСМП гр.Тетевен при МБАЛ „д-р Ангел Пешев“ в
гр.Тетевен, Ловешка област, чрез нанасяне на удар с крак в областта на ляво
бедро и захапване в областта на лявата буза, умишлено е причинил на Р. А. Й.
от с. Б., Ловешка област лека телесна повреда, с разстройство на здравето,
изразяваща се в травматичен хематом по предната страна на ляво бедро в
горната трета и разкъсно-контузна рана на лявата буза с характер на ухапване,
които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.
От субективна страна посоченото деяние е извършено умишлено при
пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като въззивника Б. Ф. А. е
съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване пред вид
извършените активни физически действия описани по-горе и локализацията
на нанесените телесни увреждания.
Тъй като,по този начин въззивника А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК,обосновано РС го
е признал за виновен по този текст и във връзка с чл. 54 от същия кодекс му
наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66
ал. 1 от НК отложил изпълнението на същото за изпитателен срок от 3 години.
Въззивната инстанция приема,че РС е наложил наказанието на
въззивника А. като е взел предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства-от една страна степента на обществена опасност на деянието и
упоритостта на въззивника при осъществяването му, предвид причинените
две телесни увреждания на въззиваемия,подробно посочени по-горе, а именно
20
– нанасяне на удар с крак в областта на лявото бедро и захапване в областта на
лявата буза на възиваемия, както и факта, че въззивника е бил освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
чл.78а от НК за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за което същият не е
реабилитиран, предвид образуваното изпълнително дело №72/2023 година по
описа на СИС при PC Тетевен.Следва да се допълнят мотивите на РС в тази
насока,като бъде посочено,че по отношение на третото осъждане на
въззивника А. по НЧХД №178/2022г.по описа на РС-Тетевен за 2022г.,което
също е за нанесена лека телесна повреда на друго лице е постановено
административно наказание глоба по чл.78а от НК в размер на
1000.00лв.наказанието не е изпълнено,тъй като на л.201 от НЧХД е приложена
покана за доброволно изпълнение от ДСИ по изп.д.72/2023г.за изплащане на
задължение в р-р на 1175лв.,дължими именно по повод на наложената глоба
по НЧХД №178/2022г.по описа на РС-Тетевен.Т.е.не е налично изискването на
чл.78а,ал.1,б.“б“ от НК във вр. с чл.86,ал.1,т.3 от НК.При така посочените
доказателства,въззивната инстанция приема,че обосновано РС е приел, че по
отношение на въззивника А. следва да бъде наложено по-тежкото наказание
от предвидените в закона алтернативни наказания-лишаване от свобода или
пробация, а именно 6 месеца лишаване от свобода.Предвид и на това,че
очевидно,въззивника има склонност да решава възникнали житейски
ситуации чрез нанасяне на телесни увреждания на различни лица,а не по
предвидения в закона ред.
Въззивната инстанция също приема,че за изпълнение на целите на
наказанието,предвидени в чл.36 от НК,не е налична необходимост от
ефективното изтърпяване на същото, поради което и обосновано и на
основание чл.66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3
години,като е приел,че това наказание ще изпълни целите на специалната и
генералната превенция и ще въздейства възпиращо-предупредително и
възпитателно, както на осъдения, така и на останалите членове на обществото.
По отношения на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за
неимуществени вреди въззивната инстанция приема,че от страна на РС са
съобразени в пълен обем, състоянието на въззиваемия, претърпените от него
болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причиненото му
телесно увреждане, предвид раната на лявата буза на тъжителя, в близост до
окото, срока на лечение и възстановяване,наличността на белега от
ухапването,за който ВЛ-д-р Г. сочи,че е наличен и към настоящия момент, но
се касае за козметичен дефект,като не обуславя обезобразяване/л.65 ВНЧХД/ и
по справедливост е уважил предявения срещу въззивника граждански иск за
неимуществени като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия сумата от
3500 лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната
21
лихва от деня на увреждането до окончателното и издължаване, като за
разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева, гражданския иск за
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан е отхвърлил.В
производството пред въззивната инстанция от страна на въззиваемия не са
представени допълнителни доказателства,от които да се направи извод за
влошаване на здравословното му състояние,респективно да не са съобразени
от РС и да дадат основание на тази инстанция да увеличи размера на иска.
При подробно посочените съображения въззивната инстанция
приема,че следва да потвърди процесната присъда на РС-Тетевен като
обоснована,законосъобразна и съответна на събраните по делото
доказателства.
При този изход на процеса за сторените разноски в размер на
406.90лв.за назначаване и защита на повторна СМЕ от въззивната инстанция,в
съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК следва въззивника Б. А. да
бъде осъден да заплати на Ловешки Окръжен съд.
Относно възражението на защитника и касаещо направените разноски
за повереник,следва да бъде посочено,че на л.9 е приложен договор за правна
защита и съдействие,в който е посочено,че предмет на договора е образуване
на дела с-у въззивника за нанесена лека телесна повреда.На л.204 е приложен
договор за правна защита и съдействие,от който е видно,че въззиваемия е
заплатил сумата от 1300лв.на повереника.На л.28 от ВНЧХД е приложен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено,че предмет на
договора е писмен отговор на въззивна жалба по НЧХД№230 на ТРС и
процесуално представителство пред ЛОС.Те.е неоснователно е възражението
на защитника,че се касае за упълномощаване по друго дело. При този изход на
процеса пред въззивната инстанция, следва въззивника Б. А. да бъде осъден да
заплати в полза на Р. А. Й. сторените разноски в размер на 800.00лв.за
упълномощаване на повереник пред въззивната инстанция, в съответствие с
разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК.
При посочените подробни съображения,въззивната инстанция
приема,че присъдата на РС-Тетевен е обоснована и законосъобразна и като
такава следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК и чл.189,ал.3 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда с рег.№ 7/27.03.2025 год. постановена по
НЧХД № 20244330200230/2024 г. по описа на PC Тетевен.
ОСЪЖДА Б. Ф. А. да заплати на Р. А. Й. с ЕГН********** сумата от
800.00 /осемстотин/лв.за сторени разноски за упълномощаване на повереник
22
пред въззивната инстанция, на основание чл.189,ал.3 от НПК,както да
заплати и сумата от 406.90/ четири стотин и шест лева и деветдесет стотинки/
разноски за назначаване и защита на повторна СМЕ на Ловешки Окръжен съд
.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23