Р Е Ш Е Н И Е
260213/26.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На трети
ноември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Н.Йорданова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3206 по описа на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по делба на
недвижим имот във втора фаза.
ШРС, вземайки
събраните доказателства и становищата на страните, като съобрази и разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 352/16.04.2019г. по настоящото дело, съдът е
допуснал извършването на съдебна делба между страните при квоти по ½
ид.ч. за всяка от страните на следните недвижими имоти, находящи се
в землището на с. ***, а именно: Поземлен имот с идентификатор 20938.501.281 с
площ 592 кв.м., находящ се в с. ***, при съседи: 20938.501.748, 20938.501.282,
20938.501.712 и 20938.501.280, ведно с построените в него сграда с
идентификатор 20938.501.281.1, със застроена площ 60 кв.м., с предназначение
жилищна еднофамилна сграда на един етаж, сграда с идентификатор
20938.501.281.2, със застроена площ 20 кв.м., с предназначение жилищна еднофамилна
сграда на един етаж, сграда с идентификатор 20938.501.281.3, със застроена площ
25 кв.м., с предназначение хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор
20938.501.281.4, със застроена площ 15 кв.м., с предназначение селскостопанска
сграда, който имот съгласно Нотариален акт
№ 109, том I, дело №
279/1961г. на Шуменски районен съд, представлява парцел III -12 в кв. 48 по плана на с.
Дибич, съдържащ 540 кв.м. застроено и незастроено място с построени в него къща
и обор, при граници – от две страни улица, парцел VI - 12 на М.П.и парцел II – 12 между
съделителите В.И.В. с ЕГН ********** ***
и Б.И.И. с ЕГН ********** ***. Съдебното
решение по допускане на делбата е влязло в законна сила.
С оглед направените
искания във втора фаза с основание чл.31, ал.2 от ЗС, които се поддържат и в
съдебно заседание, съдът е открил производство по реда на чл.346 от ГПК в полза
на ищеца за заплащане от ответника на обезщетение за ползвания лично от него ½ ид.ч. от недвижимите
имоти за сумата от 150 лв. месечно за периода от 17.09.2018г. до 09.04.2019г.
В съдебно заседание
процесуалния представител на ответника прави искане и е открито производство по
чл.12, ал.2 от ЗН за сумата от 500 лв., представляващи извършени подобрения
преди откриване на
наследството – 01.07.2014г. – 09.07.2014г., както и производство по сметки с
правно основание по чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 2000 лв., представляваща
извършени подобрения в имотите след откриване на наследството – 10.07.2014г. –
28.02.2015г.
По делото е
назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза, заключението по която е прието
от съда като пълно, обосновано и компетентно дадено. В него вещото лице заключава,
че недвижимия имот, предмет на делбата е неподеляем, съобразно квотите на
страните, изискванията на закона и техническите изисквания. Пазарната стойност на
имота е 35 700 лв., като съответно ½ ид.ч. е 17 850 лв.. Вещото
лице заключава, че имотът е неподеляем, тъй като от него не могат да се
образуват два нови имота за ниско жилищно застрояване в село с преобладаващ
равнинен терен съответстващ на чл.19 от ЗУТ. Стойността на пазарния наем за
периода визиран от ищеца - 17.09.2018г.
до 09.04.2019г. е определен в размер на 280 лв. средномесечен наем, като средномесечно
за ½ ид.ч. е в размер на 140 лв.
или общо за периода се определя в размер на 1984 лв., като за ½
ид.ч. е в размер на 947 лв. Стойността на извършените подобрения от ответника е в размер на 1450 лв., като за
½ ид.ч. е в размер на 725 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното:
Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на съществуващата имуществена
общност, като целта е да се прекрати тази общност и да се замести с отделни
права на собственост върху недвижимите имоти, допуснати до делба,
представляващи реални части от общия имот, съразмерно с досегашните дялове на
съсобствениците. В настоящия случай имота
е неподеляем и не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял,
тъй като броя на имотите е по-малък от броя на съделителите. Същевременно не е
направено искане имотът да бъде възложен на някой от съделителите. При това положение са налице визираните в
разпоредбата на чл.348 от ГПК предпоставки, имота да бъде изнесен на публична
продан.
По отношение на
основателността на претенцията на ищеца с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС: Съгласно чл.31,
ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично, само от някой от съсобствениците,
той дължи обезщетение на другия съсобственик за ползата, от която е лишен от
деня на писменото поискване, в случая датата на връчване на исковата молба. В
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
елементите на фактическия състав, който обуславя претендираното от него право
на обезщетение, а именно, че процесната вещ е съсобствена, че се ползва само от
другия съсобственик, че ищеца е лишен от възможността да ползва вещта съобразно
правата си и е отправил покана до
ползващия съсобственик да му предостави ползването им, съобразно правата му. В
Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС е
дадено разяснение на понятието “лично ползване”, като се акцентира върху
поведението на съсобственика с оглед на това, дали пречи на другите
съсобственици да ползват вещта, а не върху това дали той лично, пряко и
непосредствено употребява общата вещ. Ползване е налице, когато ползващия
съсобственик не е отстъпил частта, полагаща се на другия съсобственик или не му
е предоставил възможността да ползват заедно общата вещ. В настоящия случай са налице всички елементи
на правната норма, водещи до безсъмнения извод за уважаване на претенциите за
обезщетение. Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза
е, че дохода от който е бил лишен ищеца е в размер на 947 лв., като претенцията
му по чл.31, ал.2 от ЗС следва да бъде уважена в този размер, а до пълния
предявен размер от 1050 лв. се явява неоснователна.
По отношение на претенцията на ответника по чл.12, ал.2
от ЗН: Ответникът е легитимиран да предяви иска, тъй като има качеството на
наследник, който лично е допринесъл за увеличаване на наследството преди откриване
на наследството. Експертизата приема, че размерът на увеличението е 500 лв.
Предвид, че ответникът е предявил иск за сума от 500 лв., то същата следва да
се уважи изцяло.
По отношение на претенцията на ответника за увеличаване
на наследството след откриване на наследството: Същата е
основателна до размера, който приема експертизата, а именно 725 лв., като до
останалата част от 2000 лв. е недоказана и следва да се отхвърли.
По отношение на
разноските, които следва да заплатят страните в делбеното производство, то
същите се определят съобразно чл.8 от Тарифата за Държавните такси, събирани от
съдилищата от ГПК. Таксата се определя
върху стойността на дяловете на страните в съсобствеността, поради което страните
следва да заплатят държавна такса по делото за делба в размер на 714 лв. всяка
от тях, а по иска по сметки съделителя В. следва да заплати държавна такса в
размер на 50 лв., а съделителят И. дължи държавна такса в размер на 130 лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20938.501.281 с площ 592
кв.м., находящ се в с. ***, при съседи: 20938.501.748, 20938.501.282,
20938.501.712 и 20938.501.280, ведно с построените в него сграда с идентификатор 20938.501.281.1, със
застроена площ 60 кв.м., с предназначение жилищна еднофамилна сграда на един
етаж, сграда с идентификатор
20938.501.281.2, със застроена площ 20 кв.м., с предназначение жилищна
еднофамилна сграда на един етаж, сграда с идентификатор
20938.501.281.3, със застроена площ 25 кв.м., с предназначение хангар,
депо, гараж на един етаж и сграда с идентификатор
20938.501.281.4, със застроена площ 15 кв.м., с предназначение
селскостопанска сграда на един етаж, който имот съгласно Нотариален акт № 109, том I, дело № 279/1961г. на Шуменски
районен съд, представлява парцел III -12 в кв.
48 по плана на с. Дибич, съдържащ 540 кв.м. застроено и незастроено място с
построени в него къща и обор, при граници – от две страни улица, парцел VI - 12 на М.П.и парцел II – 12.
След извършване на
проданта получената сума да се разпредели между съделителите, при следните
квоти: ½ ид.ч. за В.И.В. с ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Б.И.И. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б.И.И. с ЕГН ********** да заплати на В.И.В. с ЕГН ********** на основание чл.31, ал.2 от Закона за
собствеността сумата от 947лв. (деветстотин
четиридесет и седем лева), представляваща обезщетение за ползата, от която
е лишен ищеца от личното ползване от ответника от целия имот в периода от
17.09.2018г. до 09.04.2019г., като отхвърля искът до пълният му предявен размер
от 1050 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН ********** да заплати на Б.И.И. с ЕГН ********** на основание чл.12, ал.2 от Закона за наследството сумата от 500 лв.(петстотин лева) представляваща
извършени подобрения в периода преди откриване
на наследството, а именно 01.07.2014г. до 09.07.2014г.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН ********** да заплати на Б.И.И. с ЕГН ********** на основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността сумата от 725 лв.(седемстотин двадесет и пет лева) представляваща
извършени подобрения в периода след откриване
на наследството, а именно 10.07.2014г. до 28.02.2015г., като отхвърля искът в
останалата му част до пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка
на ШРС държавна такса, съобразно дела си в размер на 714 лв. (седемстотин и четиринадесет лева),
както и държавна такса за предявения от него иск по чл.31, ал.2 от ЗС в размер
на 50 лв. (петдесет лева), както и 5
лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.И.И. с ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по
сметка на ШРС държавна такса, съобразно
дела си в размер на 714 лв. (седемстотин
и четиринадесет лева), както и държавна такса за предявените от него искове
в размер общо на 130 лв. (сто и тридесет
лева), както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи
на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: