Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр. Варна, 19.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
Секретар Юлия Калчева,
като разгледа докладваното от съдията П.
Христова
въззивно гражданско дело № 287 по описа за 2017-та година:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК,
образувано по въззивни жалби на Държавата, чрез Министъра на РРБ и МВР, гр.
София срещу решение № 619/21.04.2017 год. по гр.д. 2958/2015 год. на ОС Варна,
в частта му, с която е прието за установено по иск на Ж.И.Д., че Държавата РБ и
МВР не са собственици на 83 кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.1507.746, целият с площ от
231 кв.м., идентичен с ПИ 1753 по КП, одобрен със заповед № 300-4-47/01.10.2003
год. на ИД на АК.
Твърди се в жалбите, че решението е
недопустимо, поради липса на правен интерес, евентуално неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се основно изводът по отношение на правото на
собственост и се твърди, че е доказана принадлежността му на Държавата с
подробно изложени доводи за това. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
претенциите.
Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от
Ж.И.Д., в който доводите в жалбите са оспорени.
Съдът, предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Ж.И.Д. против Министерство на вътрешните работи и Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК,
върху 152 кв.м. ид. части от от ПИ № 10135.1507.746 , целият с площ от 231
кв.м., идентичен с ПИ 1753 по КП, одобрен със заповед № 300-4-47 от 01.10.2003
г. на ИД на АК. Правния си интерес ищцата е обосновала с твърдение за наличието
на право на собственост върху 83 кв.м. ид. части от този имот и е представила
нот. акт за покупко-продажба. Правото и на собственост произтича от наследяване
на купувача по нот.а., неин баща. Твърди, че процесиите ид. части са били обект
на Решение № 16317 от 19.12.2012 г. по адм. д. № 11657/2012 по опис на ВАС, с
което е оставено в сила решение № 6 от 23.03.2012 г. по адм.д. № 5/2011 г. на
ВОС, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № Р-402 от 23.11.2001 г.
на Кмета на Община Варна, допълнена със заповед № 0537 от 12.03.2002 г. за
одобряване на попълване на кадастъра на 8 ми под район на гр. Варна, за имот
пл. № 7 - жилищна сграда, кв. 60 по скица № 2349 от 16.11.2001 г.
представляваща неразделна част от заповедта.
Ищцата твърди, че е възникнала съсобственост
в имоти пл. № 6 и пл. № 7, защото счита, че е с одобряване на регулационния
план е възникнала съсобственост в процесното УПИ10135.1507.745 с адм.адрес: ул. „Патлейна" № 6,идентичен с част от
парцел I -5,6.7,8 с площ 231 кв.м. В молба с вх. Per. № 15342 от 30.05.2016 г.
е уточнено, че имотът, обективиран в АДС, е идентичен с част от имота по отношение на който е отричаното от
ищцата право на ответника.
Ответникът МВР пред ВОС оспорва пасивната
процесуална легитимация на Министерството, като твърди, че Държавата е
собственик и следва искът да бъде насочен срещу нея. По същество сочи, че
процесният имот е бил обект на две съдебни производства, първото от които за
делба /гр.д. № 5825 по опис на ВРС за 2010 г. / и отрицателен установителен иск
за собственост срещу Държавата / гр.д. № 2340 по опис на ВРС за 2010 г. /.
Не оспорва твърдението на ищцата, че ПИ №
1753 /стар парцел 5/ в кв. 60 по плана на 8-ми под район на гр. Варна се владее
от МВР.
По същество защитата на ответника се свежда
до твърдението, че фактическата власт се осъществява на правно основание и като
такова посочва Заповед № 460 от 27.05.1997 г. на областен управител на гр.
Варна, с която е предоставено безвъзмездно и безсрочно за стопанисване и
управление недвижим имот, представляващ парцел № 5, кв. 60 по плана на гр.
Варна, одържавен с АДС № 10583 от 28.09.1970 г. и АДС 636 от 14,06,1990 г.
Твърди, че след предаване на имота на МВР е съставен АПДС № 981 от 25.09.2001
г. по реда на чл. 70, ал.2 от ЗДС за ведомествен на МВР имот в гр. Варна, ул.
„Патлейна" № 6 при спазване на изискванията на ЗДС и ППЗДС. Първоначално е
актувана само сградата, а след това е извършено допълване с вписване и на
терена, на основание влязла в законна сила КК и издадената възоснова на нея
скица № 479 от 01.04.2004 г. от Община Варна. Ответникът отрича правният
интерес на ищцата като твърди, че нотариалният акт, с който родителите и се
легитимират като собственици, е за част от съседен имот с пл. № 1765 .
Държавата, оспорва допустимостта на иска и
претендира за прекратяване на производството. По същество защитата обосновава
право на собственост за Държавата с АДС № 981 - МВР / 25.09.2001 г. Соченото от
ответника придобивно основание е Спогодба между НРБ и Република Италия за
уреждане на финансови въпроси, в сила от 02.11.1967 г. и давност. Счита, че
макар и изрично да не е посочено в АДС № 10583/70 г. и № 636/1990 г., земята
също е придобита от Държавата, тъй като представлява обща част по отношение на
изградените в имота сгради. Втората сграда е съборена през 1990 г. и по тази
причина в АДС 363/90 г. е съставен само за ид. части от двуетажна масивна
жилищна сграда. В писменият отговор следва подробно изложение на фактически
твърдения.
За да е допустим установителния иск, е
необходимо ищцата да е доказамла свой правен интерес от воденето му. Твърдяният
правен интерес в случая е право на собственост върху 83 кв.м. ид.ч. от
съсобствен парцел.
От приложеното като доказателство гражданско
дело № 2340/2010 г. по опис на ВРС се установява, че на Ж.Д. е отказано за
встъпи като трето лице помагач на ищцата Д.В.И.,
която е предявила срещу МВР и Държавата, отрицателен установителен иск за
собственост по отношение на магазин със застроена площ 58.50 кв. м. и на 83 кв.
м. ид. части от дворното място, цялото с площ от 220 кв. м. представляващо ПИ
1765, идентичен със стар имот № 7 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на
гр.Варна. Производството по това дело е прекратено.
Видно от приложеното като доказателство по
настоящото дело гражданско дело № 5825 по опис на ВРС за 2010 г. Ж. Д. в
настоящото производство е предявила против Държавата и още петима ответници иск
за делба на УПИ № I-5, 6, 7, 8 в кв. 60 по плана a VIII ми подрайон на
гр.Варна. Производството по делото е прекратено.
От така приложените граждански дела е видно,
че липсва съдебен акт, който със силата на присъдено нещо да разрешава спор по
същество между страните в настоящото производство относно правата им на
собственост върху процесния обект.
Представен е АКТ за публична държавна
собственост № 981 от съдържанието на който се установява, че на 25.09.2001 г.
Сектор „ ДСТД" -Дирекция „МТОСО" - МВР гр. София , на основание чл.
21 ал.2, т.2 от ЗДС е съставила акта за недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ул. „Патлейна" обл. Варна. В графата „вид и описание на имота" са
отразени две точки, като първата от тях с машинописен шрифт е вписана
„Административна сграда на два етажа с висок сутерен с масивна конструкция, със
застроена площ от 81 кв.м. и година на строителството 1977" , а втората с
ръкописен технически шрифт е вписан „Терен от 233 кв.м., съгласно скица № 479
от 01.04.2002 г. издаден от Район Одесос" - Община Варна" с
отбелязване под текста „ „Допълнението е мое", следва подпис на Н
Йорданова и дата „ 10.06.2004 г. „. В графата бивш собственик е вписан Районен
народен съвет и два по рано съставени АДС № 10583 от 28.09.1970 г. и АДС 636 от
14.06.1990 г. Местонахождението на имота е отразено като „Ул. Патлейна" №
6, район 8, кв.60, парцел 5, а по късно със същия ръкописен технически шрифт е
добавен текста „ ПИ 1753 по плана на 8-ми подрайон, 10.06.2004 г, Н.
Йорданова.". В акта са вписани граници на имота както следва изток -
частен имот, север - ул. „Патлейна", запад - частен имот и юг частен имот.
Видно от съдържанието на АДС, през 2004 г. е извършено неговото дописване с
включване на земята върху която е изградена сградата - терен с площ от 233
кв.м. представляващ ПИ № 1753 по плана на 8 - ми подрайон на гр. Варна по скица
№ 479 от 01.04.2004 г.
От Заповед № 460 от 17.05.1997 г. на Областен
управител Варна е видно, че въз основа на постъпило искане от МТДД при МВР за
безвъзмездно предоставяне за стопанисване и управление на имоти частна държавна
собственост, одържавен с АДС 10583 /1970 г. и № 366 от 1990 г. за нуждите на
РДВР Варна /сега ОД на МВР Варна/ е предоставен следния имот - двуетажна
масивна сграда със застроена площ 81 кв.м., находя ща се в кв. 60, парцел 5 по
плана на гр.Варна.
Представена е преписка № 10583/1070 от
съдържанието на която се установява, че по силата на Спогодба, влязла в сила на
02.11.1967 г. между Р България и Италия ГНС е съставил АДС върху следния обект
1/3 ид. част от 2мЖС със застроена площ то 81 кв.м. /следва описание на
помещенията на първи и втори етаж/.Имотът е предоставен за оперативно
управление на РНС „Варненска комуна" - ОНС. М графа местонахождение на
имота е описан -гр.Варна, район 8, кв. 60, парцел 5, административен адрес -
ул. „Патлейна" №6. Преписка с № 636/1990 г., на основание чл. 6 и чл. 79
от ЗС е съставен АДС на останалите 2/3 от същия имот, но в графата
местонахождение на имота е посочен парцел 4, при същия административен адрес.
Проведена е СГЕ от ОС относно твърдяни дописвания в АДС и такива са установени
по отношение на вписване на терена в АДС, изпълнено от Н.К.Й.
От Решение № 7421 от 08.06.2009 г. на ВАС по
адм.д. № 3985/2009 г. е видно, че е оставено в сила решението № 1497 от
04.02.2009 г. по адм. д. №12617/2008 г. , с което съдът е отхвърлил жалбата на Д.
срещу мълчаливия отказ на Министъра на вътрешните работи да допусне поправка на
ЯФГ при дописването извършено върху АДС № 981 от 25.01.2001 г. и да поправи
същата като заличи т.2 от акта относно „Терен от 233 кв.м., съгласно скица №
479 от 01.04.2002 г. издаден от Район Одесос" -Община Варна" . От
мотивите към решението се установява, че се касае за спор за собственост , а не
за ЯФГ.
Видно от нот. акт № 73 том XXVI, дело №
9279/75 г. И.Ж. И. /баща на Д./ е придобил
чрез покупка имот на адрес гр. Варна, ул. „Сан Стефано" № 7 къща на три
етажа, състояща се от три стаи, кухня, два тоалета, таванска стая и изба ,
ведно с 83 кв.м. ид. части от общите части от дворното място, цялото от 220
кв.м. , съставляващо имот с пл. № 6 по плана на 8-ми под район на гр.Варна.
Видно от заявление, вписано в Служба по
вписвания през 1983 г. собственикът И.Ж.И.
на 83 кв.м. ид. части от дворното място, цялото с площ от 220 кв.м. е отстъпил
на дъщеря си Ж. Д. право да построи сграда със застроена площ от 63 кв.м.
Видно от скица с изходящ № 231 от 01.09.2014
г. имот с пл. № 1753 е идентичен с част от УПИ IV - 5, кв. 60 върху 63 кв. м.
Въз основа на тази скица Д. твърди, че имотът, закупен от баща й, върху който й
е отстъпеното право на строеж, е частично идентичен с имота, дописан в АДС,
както е посочено в уточняваща молба с вх. рer. № 32930 от 20.11.2014 г.
Относно точното ситуиране на имота по нот.
акт, спрямо действащите планове през годините /от момента на придобиване на
собствеността до настоящия момент/ и за установяване на идентичност между
имота, за който ищцата твърди, че притежава право на собственост в качеството
на наследник на своя баща И.
Ж. и имота обектна АДС № 981, са проведени от
ВОС съдебно-технически експертизи.
Видно е от заключението на в.л. инж. Р. Попова,
че кадастралните граници на поземлените имоти №№: 5 и 7 са без промяна в
регулационните планове в годините от 1962г. до 1990 г. На комбинирана скица № 3
са изчертани предвижданията по идейно-застроителния план от 1962 г., като
застрояването - запазва съществуващата в имот № 7 двуетажна масивна жилищна
сграда с предвиждане за надстрояване на два етажа и регулационна линия
преминаваща по т.5, т.1 и т.4. Предвижданията по етапната реализация на КЗСП по
Заповед № 32 от 01.02.1983 г., съобразно възстановената графична част със
Заповед № 051 от 19.03.2012 г. Застройката предвижда пристрояване /червен
пунктир/ и надстрояване на два етажа към съществуващата в имот № 7 двуетажна
масивна жилищна сграда и заличаване на регулационната линия преминаваща по т.1,
т.2, т.З и т.4. Предвижданията по Заповед № Г-32 от 23.04.1996 г.: Застройката
предвижда пристрояване /жълта линия/ и надстрояване на два етажа към
съществуващата в имот № 7 двуетажна масивна жилищна сграда и заличаване на
регулационната линия преминаваща по т.5, т.1 и т.4. Със същата заповед се
отреждат нови урегулирани имоти: УПИ 1-6,7,8 от кв. 60 с източна регулационна
линия по т.6, т.2, т.З, т.4, т.1 и т.5; УПИ IV-5 от кв. 60 с югозападна регулационна
линия по т.6, т.2, т.З и т.4; УПИ II-4 от кв. 60;УПИ V-3 от кв. 60 -УПИ 111-1
от кв. 60. По т. 5 от задачата, на въпроса дали имот с пл. № 1753 по КП от 2003
г. е идентичен с поземлен имот 746 по действащата кадастрална карта,
респективно с имоти планоснимачни номера 6, 7 и 5 по кадастралния план от 1950
г. и кадастралния план от 1965 г., вещото лице е дало заключение, че границите
на имот № 1753 от КП 2003 г. са напълно идентични на ПИ с идентификатор
10135.1507.746 от действащата кадастрална карта на гр. Варна са изчертани с
черни линии и черен надпис. Имот с пл. № 6 от КП/1950 г. е идентичен на имот
пл. № 6 от КП 1965г. Имот с пл. № 5 от КП/1950 г. е съответен на имот пл. № 5
от КП 1965г., като кадастралните граници в проблемния участък от т.1 до т.2 съвпадат
напълно. Имот с пл. № 7 от КП 1965г., представлява част от пл. № 7 от КП/1950
г.
С допълнителна задача към същото вещо лице е
изяснен въпроса относно размера на площта на процесния имот във всеки един от
плановете и ако е налице разлика в площта, на какво се дължи. От даденото
заключение се установява, че съгласно КП 1950 г., имот пл. № 5 е с площ от 233
кв.м., КП 1965 г., имот пл. № 5 е с площ от 245 кв. м., като увеличението на
площта се с 11 кв.м. се дължи на промяна на част от южната граница на имот № 5
за сметка на имот пл. № 1. Съгласно КП от 2003 г., имот № 1753 /пл. № 5/ е с
площ от 233 кв.м. Намалението на площта с 15 кв. м. се дължи на навлизането на
част от имот пл. № 1756 в имота, както и на част от имот № 1750 /пл. № 1/.По
вторият поставен към вещото лице въпрос дали IV- 5 по плана, одобрен със
Заповед № Г-32 от 23.04.1996 г. съответстват на границите по възстановената
графична част към КЗСП от 1983 г., със Заповед № 051 от 19.03.2012 г. вещото
лице е дало отрицателен отговор.
В проблемния участък - границата между имоти
№5 и №7, границите на парцел IV- 5 по плана, одобрен със Заповед № Г-32 от
23.04.1996 г. не съответстват на границите по възстановената графична част към
КЗСП от 1983 г., със Заповед № 051 от 19.03/2012 г.
От заключението по поставен конкретен въпрос
от Д., вещото лице инж. Кирил Г. по допълнителна СТЕ, е видно, че, по справка с
оригиналният картон на КП от 1950 г. имот с пл. № 5 е записан на н-ци на А.Д.К. Съгласно регулационния план на 8-ми подрайон
на гр. Варна, одобрен със заповед №244/16.01.1959 г., изготвен върху КП 1950
г., поземлен имот № 5 и № 7 попадат в кв. 99. Съгласно регулационния план на
8-ми подрайон на гр. Варна, одобрен със заповед №13/26.02.1962 г., поземлени
имоти №5 и №7 са включени в парцел 1-5,6,7,8 от кв. 60. В преписка по акт за
държавна собственост 13183/14.10.76 година, за отчуждаване на магазин със склад
в пл. № 6 и 7, има приложена скица с № 926/29.03.1975 година, на която са
отбелязани освен пл. № 6 и 7 и пл. №5, като част от парцел 1-5,6,7,8 от кв. 60.
От така предоставената информация и документаци, се установява, че сградите не
са номерирани в КП от 1950 г. поради което цифрата „5" в оригиналния
картон на плана от 1950 година, отразява номера на поземления имот, а не на
сградата.
При тази фактическа установеност, следва
изводът, че заявените права на Д. върху описания в исковата молба имот не касая
имота, който се владее от МВР. Действащият регулационен план към датата на
завеждане на иска е този от 1996 год., по който имотът, за който Д. заявява, че
има права, попада в парцел І-6,7,8, кв. 60, а имотът, владян от МВР, съставлява
парцел ІV-5 в кв. 60. КП от 2003 година възпроизвежда именно този план и
имотите са същия статут и граници. Съсобственост, съобразно заключението на
вещото лице, не е била налице и към 1975 година, когато праводателят й Ж. е придобил права върху имот пл.№ 7 по
тогавашния план, въпруки че е записан №6. Закупеният имот няма допирни точки с
имот пл.5 по тогавашния план. Всички планове, които са обединявали имоти 5,6,7
и 8 в общ парцел към настоящия момент не са действащи, поради което и Д. няма
правен интерес да оспорва правото на Държавата върху имот, върху който няма
прав на собственост. Дори и да има спорна част между имотите по плановете, то Д.
следва да защити правата си върху спорната част, а не да отрича правата на
Държавата върху ид.ч. от несъществуващ парцел. При тези изводи е прекратено и
производството по иска за делба на същия несъществуващ парцел, и са оставени
без уважение исканията й до административен съд – Варна.
Предвид изложеното, решението следва да бъде обезсилено
В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, а производството по делото - прекратено.
На въззиваемите страни следва да се присъдят
разноски за двете инстанции за юрисконсултски възнаграждения в размер на 600
лв. за всяко от двете ЮЛ.
Предвид горното , съдът
РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА решение № 619/21.04.2017 год. по гр.д.
2958/2015 год. на ОС Варна, в частта му, с която е прието за установено по иск
на Ж.И.Д., че Държавата РБ и МВР не са собственици на 83 кв.м. ид.ч. от ПИ
10135.1507.746, целият с площ от 231 кв.м., идентичен с ПИ 1753 по КП, одобрен
със заповед № 300-4-47/01.10.2003 год. на ИД на АК. И ПРЕКРАТЯВА производството В СЪЩАТА ЧАСТ като
недопустимо пред ВОС и ВАпС.
Осъжда Ж.И.Д. да
заплати на Държавата, представлявана от Миинистъра на РРБ и на МВР разноски
за юрисконсултски възнаграждения за двете инстанция в размер на 600 лв. за
всяка от двете страни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: