Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                     2022г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 12358 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от С.З.В. срещу З.Н.В., за установяване в отношенията между страните, че З.Н.В. не е собственик на 3/4ид.ч. от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ с идентификатор по КК № 68134.1001.346, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр.София, ул. „****, състоящ се от: три стаи, хол, кухня, клозет, баня, две антрета и килер, със застроена площ 100кв.м., при съседи: имот с идентификатор по КК №№ 68134.1001.1030, 68134.1001.345, 68134.1001.348, 68134.1001.347, заедно със зимнично помещение № 6, заедно с таванско помещение № 5, заедно с принадлежащите 1/6ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото съставляващо УПИ-ХVIII-2, кв. 353 по плана на гр.София – Центъра, придобит по време на брака на ответника със С.П.Г., поч. на 19.10.2012г., в режим на СИО,  по силата на договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 58/1978г.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищецът твърди, че е наследник по закон, низходящ, а ответника е наследник по закон – преживял съпруг, на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. и негов баща.

По време на брака си С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. и  ответника придобили в режим на семейна имуществена общност /СИО/, по силата на договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 58/1978г., собствеността върху недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ с идентификатор по КК № 68134.1001.346, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр.София, ул. „****.

Твърди, че формално след смъртта на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г., ответникът като преживял съпруг е собственик на 3/4ид.ч. от този имот по наследяване и с прекратяване на СИО, а ищецът е собственик на 1/4ид.ч. по наследяване. Фактически обаче ищецът е собственик на целият имот, а ответникът не е собственик на 3/4ид.ч. от него, поради липсата на принос от страна на последния за придобиването му.

Твърди, че липсата на принос е налице, т.к. съпрузите са живели във фактическа раздяла считано от 1994г., до смъртта на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. и не са поддържали връзка. Ответникът още от 1988г. имал извънбрачна връзка. Поради фактическата раздяла ответникът не давал средства за издръжка на семейството, не се грижел за общото на страните дете, не помагал в неговото отглеждане и възпитание, системно злоупотребявал с алкохол, оказвал физически и психически тормоз на съпругата си. Също не престирал грижи и издръжка на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане Р.Г.– баба на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г., която живеела с тях в едно домакинство, и между тях липсвал контакт и емоционална връзка.

Ответникът не оспорва, че е наследник по закон, преживял съпруг на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. и баща на ищеца, който е неин наследник по закон – низходящ, както и, че по време на брака съпрузите придобили в режим на СИО по силата на договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 58/1978г., собствеността върху процесния недвижим имот.

Възразява, че е собственик на 3/4ид.ч. от процесния имот по наследяване, в качеството на преживял съпруг на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. и след прекратяване на СИО със смъртта на последната.

Възразява, че имотът по н.а. № 58/1978г. е придобит с негов принос. Излага, че след сключване на договора по н.а. № 58/1978г. с бабата на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г., прехвърлителката заживяла с тях в едно домакинство, като изцяло грижите и издръжката за нея поел сам той заедно с майка си, която се пренесла да живее у тях, за да помага. Към него момент имал високи доходи от труд, поради което осигурявал изцяло и издръжката на домакинството. С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. не работела и се грижела за малолетния тогава ищец.

Възразява и, че правото на иск за по голям принос не може да бъде упражнено от ищеца, като наследник и от името на починалата С.П.Г., след смъртта и.

Претендира искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21, ал. 4, т. 2 СК.

В тежест на ищеца е да обоснове интерес от предявяване на иска.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е собственик на заявеното основание на 3/4ид.ч. от процесния имот - по наследяване, в качеството на преживял съпруг на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. и след прекратяване на СИО със смъртта на последната, в който случай предявеният иск ще е неоснователен.

Изхождайки от постановките на ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за собственост или други вещни права ще е налице ако той притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права ако отрече правата на ответника съдът намира, че за ищеца е налице интерес от провеждане на настоящото производство по отрицателен установителен иск. Следователно същото е допустимо.

Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че ищецът е наследник по закон, низходящ, а ответника е наследник по закон – преживял съпруг, на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. и баща на ищеца. Безспорно е и от доказателствата се установява и, че по време на брака на ответника с С.П.Г., поч. на 19.10.2012г., прекратен със смъртта на последната, двамата са придобили в режим на СИО, по силата на договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 58/1978г., собствеността върху недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ с идентификатор по КК № 68134.1001.346, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр.София, ул. „****, състоящ се от: три стаи, хол, кухня, клозет, баня, две антрета и килер, със застроена площ 100кв.м., при съседи: имот с идентификатор по КК №№ 68134.1001.1030, 68134.1001.345, 68134.1001.348, 68134.1001.347, заедно със зимнично помещение № 6, заедно с таванско помещение № 5, заедно с принадлежащите 1/6ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото съставляващо УПИ-ХVIII-2, кв. 353 по плана на гр.София – Центъра.

Равните дялове, които съпрузите получават, когато СИО се прекрати, могат да бъдат изменени и поради разликата в приносите на съпрузите за придобиването им. При прекратяване на СИО поради развод или като недействителен, съдът може да определи по голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другият съпруг /така  приложимият СК/1968г./. Искът за по голям принос е конститутивен и може да бъде предявен само лично от съпруг. Съгласно постановление № 5/1972г. на ВКС, преценката за завеждане на искове по чл. 14, ал. 4 и 5 от СК/1968г. е строго лична на съпрузите, поради което тези искове не могат да се предявяват от кредитори при условията на чл. 134 ЗЗД и от наследици на съпрузите. Тази постановка важи еднакво и за действащия СК.

Не е установено преживе, по време на брака на ответника и С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. да е проведено производство по иск за определяне на по голям дял от СИО или ищеца в установеният от закона срок да е продължил вече заведено производство със същия предмет преживе от наследодателя му. Съобразно вече изложените мотиви към момента ищецът, като наследник по закон на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. не може да проведе с иск или с възражение претенция за определяне на по голям принос на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. в СИО, респ. досежно процесния имот.

Поради изложеното и въз основа събраните доказателства следва да се приеме, че ответникът е собственик на заявеното основание на 3/4ид.ч. от процесния имот - по наследяване, в качеството на преживял съпруг на С.П.Г., поч. на 19.10.2012г. и след прекратяване на СИО със смъртта на последната.

Съобразно изхода от спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1000.00лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.З.В., ЕГН **********,***,  срещу З.Н.В., ЕГН **********,***, за установяване в отношенията между страните, че З.Н.В., ЕГН **********, не е собственик на 3/4ид.ч. от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ с идентификатор по КК № 68134.1001.346, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр.София, ул. „****, състоящ се от: три стаи, хол, кухня, клозет, баня, две антрета и килер, със застроена площ 100кв.м., при съседи: имот с идентификатор по КК №№ 68134.1001.1030, 68134.1001.345, 68134.1001.348, 68134.1001.347, заедно със зимнично помещение № 6, заедно с таванско помещение № 5, заедно с принадлежащите 1/6ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото съставляващо УПИ-ХVIII-2, кв. 353 по плана на гр.София – Центъра, придобит по време на брака на ответника със С.П.Г., поч. на 19.10.2012г., в режим на СИО,  по силата на договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 58/1978г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21, ал. 4, т. 2 СК.

ОСЪЖДА С.З.В., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на З.Н.В., ЕГН **********,***, сумата 1000.00 /хиляда/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ