№ 29297
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110120929 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от А.С.В. ЕАД срещу В. Д. П. с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2385,60 лева – главница по сключен между ответника и трето лице договор за
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 634,26 лева –
договорна лихва за периода от 26.04.2020 г. до 26.07.2021 г. и мораторна
лихва върху главницата за периода от 27.04.2020 г. до 26.08.2021 г. Ведно с
исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото, направено е искане за
назначаване на експертиза.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор. Взема
становище за неоснователност на исковете. Прави искане по чл. 193, ал. 1
ГПК.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че следва да приеме представените от ищеца документи
като писмени доказателства по делото. Искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза е основателно и следва да се уважи.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28
ноември 2022 г. от 10:55 ч., за което страните да бъдат призовани.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която
след като се запознае със доказателствата по делото и направи проверка в
счетоводството на ищеца, на М.К. АД и където другаде намери за
1
необходимо, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В.В. при депозит от 300 лева, вносими от
ищеца в седмодневен срок от получаване на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства
както са описани в нея.
ПРИЛАГА към настоящото ч. гр. д. № 49636 от 2021 г. по описа на
СРС.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Делото е образувано по искова молба от А.С.В. ЕАД срещу В. Д. П. с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2385,60 лева – главница по сключен между ответника и трето лице договор
за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 634,26 лева –
договорна лихва за периода от 26.04.2020 г. до 26.07.2021 г. и мораторна
лихва върху главницата за периода от 27.04.2020 г. до 26.08.2021 г. Ищецът
твърди, че на 14.01.2020 г. между ответника в качеството на
Кредитополучател и М.К. АД в качеството на заемател, бил сключен договор
за заем, по силата на който последното лице предоставило сумата от 2700
лева. Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 946,08 лв. Кредитът следвало да се върне на
18 броя анюитетни месечни погасителни вноски. Длъжникът не погасил
всички вноски по кредита. Между страните бил сключен и договор за
допълнителни услуги. На 16.01.2015 г. с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение № 1.1 от 10.08.2020 г. М.К.
АД прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника. Цесионерът бил
упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършената цесия и
на ответника било изпратено уведомително писмо. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира
разноски
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Оспорва наличието на облигационна връзка между ответника и М.К. АД,
изчисляването на дължимите вноски, формата на договора, съгласно чл. 10 и
чл. 11 ЗПК. Счита, че договорът за заем и договорът за допълнителни услуги
били нищожни като противоречащи на тези разпоредби. Навежда и
юридически съображения за нищожност и по отношение на договора за
цесия. Моли съда да отхвърли иска.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 6 ЗПК. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит,
предоставянето на сумата, както и сключването на договора за цесия.
Представени са доказателства и са направени доказателствени искания за
установяване на тези факти. В негова тежест е да докаже, че договорът е
съставен в еднакъв по размер шрифт – не по-малко от 12. Не са представени
доказателства за установяване на този факт. С оглед становището си
ответникът не е длъжен да доказва факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
2
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
копие от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3